Решение по дело №21/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 99
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20227100700021
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

                                       Р Е Ш Е Н И Е

                          

                      99/24.03.2022 год., град Добрич

 

                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А 

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на осми март през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав :                                                   

      

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                               НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА изслуша докладваното от съдия Каменска касационно дело с административно-наказателен характер № 21/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на “Планекс Инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град В., ххх, представлявано от управителя П.И.А., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 27/25.10.2021 г., постановено по нахд № 20213240200095/2021 г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 104 от 11.11.2020 г. на директора на Регионална здравна инспекция- Добрич.

Касаторът счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Основните му възражения се свеждат до твърдения за допуснати в хода на административно-наказателното производство нарушения на ЗАНН, които съдът не е обсъдил. Твърди се, че не са събрани доказателства за извършване на нарушението. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени незаконосъобразното наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.    

Ответникът, Регионална здравна инспекция – Добрич, чрез главен юрисконсулт Десислава Великова оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Прави искане решението на районния съд да бъде оставено в сила и на РЗИ-Добрич да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение.

 Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесални нарушения, поради пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.      

Касационната жалба е подадена в законния срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С процесното наказателно постановление на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 211, ал.3 от Закона за здравето за нарушение на чл. 36, ал.1 от Закона за здравето. Нарушението се изразява в това, че по повод осъществен регулярен здравен контрол на 14.08.2020 г. от инспектор на РЗИ се установило, че «Планекс Инвест» ООД въвело в експлоатация обект с обществено предназначение - вила «Алегра» с 16 апартамента, находящ се в гр.хххххххххххххх като към датата на проверката, 14.08.20202 г., се установило, че такъв обект не е вписан в Регистъра на обектите с обществено предназначение, поради неподаване на уведомление по реда на чл.36, ал.1 от Закона за здравето и чл.2, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от РЗИ. В деня на проверката е съставен Протокол № 002357, в който е посочено, че удостоверенията за категоризация на апратаментите във вила Алегра са издадени през м.юни 2019 г., в касовата книга за дневните финансови отчети е отчетена дейност на 02.01.2020 г., която дейност е била прекъсната, поради епидимичната обстановка и отново възобновена на 01.05.2020 г.

От данните в административно-наказателната преписка е видно, че след проверката, на 20.08.2020 г. управителят на дружеството, Д.С., е подала до РЗИ-Добрич уведомление по чл.36, ал.1 от ЗЗ, заведено с вх. № У-1552-202, с искане обект с обществено предназначение -  вила Алегра с 16 бр. апартаменти за гости да бъде вписан в регистъра по чл.36, ал.3 от ЗЗ. В уведомлението е посочено, че обектът с обществено предназначение е открит на 01.05.2020 г.

В деня на подаване на уведомлението по чл.36, ал.1 от ЗЗ, е съставен Акт за установяване на административно нарушение № Ю 000120/2020 г. срещу «Планекс Инвест» ООД, с който е отправено обвинение за неспазване на чл.36, ал.1 от ЗЗ. Актът е връчен на  упълномощено от управителя на дружеството лице, Петя Маркова, която го е подписала без възражения.

Въз основа на така съставения акт на 11.11.2020 г. е издадено оспореното пред въззивния съд наказателно постановление № 104.

 

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушение на материалния закон, които да го опорочават, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. Съдът е приел за неоснователни всички възражения, изложени в жалбата срещу наказателното постановление.

Касационният състав след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с мотивите на оспореното решение, намира, че същото е правилно, законосъобразно и не са налице твърдяните в касационната жалба пороци, представляващи основания за неговата отмяна.

Нормата на чл. 36, ал.11  от Закона за здравето определя, че всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК. С идентично съдържание е и чл.2, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от РЗИ.

Санкционната разпоредба на чл.211, ал.1 от ЗЗ обявява за административно нарушение  деянието, изразяващо се в осъществяване дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнено задължението по чл.36, ал.1 от ЗЗ за уведомяване на регионалната здравна инспекция. А нормата на чл.211, ал.3 от ЗЗ, предвижда налагане имуществена санкция в размер от 2000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 20 000 лв., когато неспазването на задължението за уведомяване на РЗИ е извършено от юридическо лице.

Районният съд не е допуснал нарушение на закона, приемайки, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като в  подаденото от дружеството-касатор уведомление е декларирано, че обектът с обществено предназначение е открит на 01.05.2020 г., т.е. не в деня на подаване на уведомлението, както изисква чл.36, ал.1 от ЗЗ, а много по-рано от този момент.

При извършена от касационния състав проверка се установи, че действително в АУАН и НП не е посочена датата, на която дружеството е трябвало (според контролните органи) да подаде уведомлението в РЗИ за вписване в регистъра, съответно датата на откриване на обекта с обществено предназначение, въпреки че този момент е установен от контролните органи при проверката, видно от съставения на 14.08.2020г. протокол.

В случая, касационният състав намира, че датата на откриване на обекта и започване на дейността, не е от съществено значение за установяването на извършеното нарушение, тъй като съставомерно, съгласно текста на чл. 211, ал. 1 ЗЗ, е извършването на дейността без налично уведомяване. В АУАН и НП ясно е посочено, че такава дейност е била извършена към момента на проверката - 14.08.2020 г., поради което следва да се приеме, че процесуалните изисквания на чл. 42 т. 3 и на чл. 57 т. 5 ЗАНН са спазени. Съществен елемент по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е датата на откриване на нарушението, която е посочена в АУАН и в НП, тъй като от всички останали по делото писмени и гласни доказателства се установява, че към тази дата обектът с обществено предназначение не е вписан във водения от РЗИ регистър, макар че е открит, по см. на чл.36, ал.1 от ЗЗ, няколко месеца по-рано.

Нарушението на правилата на ЗАНН би било съществено, ако съдържанието на АУАН и на НП създават неяснота за какво деяние е наложена имуществената санкция, която неяснота от своя страна нарушава правото на защита на санкционираното лице. Не е съществено процесуално нарушение некоректното ползване на израза „въвеждане в експлоатация“ вместо понятието откриване на обект с обществено предназначение, с който си служи  нормата на чл.36, ал.1 от ЗЗ, и който има предвид започването на търговската дейност в обекта. Както задължението за регистрация на обекта в деня на неговото откриване, т.е. започване на търговската дейност, така и неизпълнението на това задължение към изискуемия в закона момент, в случая са безспорно установени със  събраните от наказващия орган писмени доказателства, известни на представляващия дружеството, който собственоръчно е подал уведомление на 20.08.2020г., в което е декларирал, че обектът е открит на 01.05.2020г. Това обстоятелство е достатъчно да обоснове извод, че правото на защита на наказаното лице в случая по никакъв начин не е нарушено или ограничено, за да се приеме, че в хода на административно-наказателното производство има допуснати съществени процесуални нарушения.

Поради липса на касационните основания за отмяна на оспорения съдебен акт, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

В съответствие с изхода от спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 27е от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63 в от ЗАНН, Административен съд – Добрич

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/25.10.2021 г., постановено по нахд № 20213240200095/2021 г. по описа на Районен съд – Каварна.

ОСЪЖДА Планекс Инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град хххххххххххххххх, представлявано от управителя П.И.А., да заплати на Регионална здравна инспекция-Добрич сумата от 80 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: