Определение по дело №11156/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2025 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20251110111156
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28223
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110111156 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от П. И. К. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Направеното от ответника възражение за недопустимост на част от предявените
срещу него искове поради факта, че не се легитимира като кредитор по тези вземания,
както и поради факта, че част от сумите са погасени, е неоснователно. Съдът е
предоставил възможност на ищеца да ангажира становище по така направените
възражения, като същата, в указания срок, не е ангажирала такова. Процесуалната
легитимация на ответника се определя от твърденията на ищеца за принадлежността
на материалното право, като материалната легитимация се установява в зависимост от
събраните по делото доказателства и може да е основание за уважаване или
отхвърляне на предявения иск, от което ще се определи и отговорността за разноските
на страните.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за изискване на копие от изп. дело № *** и № *** по описа на
ЧСИ С Я е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено и направеното от ответника искане за изискване на
справка от ЧСИ С Я за постъпилите суми по ИД ***/2009 г., какъв вид задължения са
погасени с тези суми и какъв е дължимият остатък от задължението по ИЛ по ЧГД
*****/2015 г.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ С Я, на осн. чл. 186 ГПК в едноседмичен срок от
1
съобщението да представи преписи от изп. дело № *** и № ***.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ С Я, на осн. чл. 186 ГПК, в едноседмичен срок от
съобщението да представи справка за постъпилите суми по ИД ***/2009 г., какъв вид
задължения са погасени с тези суми и какъв е дължимият остатък от задължението по
ИЛ по ЧГД *****/2015 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.09.2025 г. от 09:40 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Ищецът П. И. К. е предявила три иска с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл.
124 ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че не му дължи
сумите, както следва: 1/ по изпълнителен лист, издаден на 16.02.2009 г. от СРС, 44
с- в по ч. гр. д. № ***** от 2009 г., а именно: главница в размер на 3000 лв., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 28.11.2008 г. до изплащане на
вземането, 608,07 лв. просрочена лихва за периода от 31.01.2008 г. до 28.11.2008 г. и
222,16 лв. разноски по делото; 2/ по изпълнителен лист, издаден на 10.02.2011г. от
СРС, 39 с- в по ч. гр. д. № 43311 от 2011 г., а именно: главница в размер на 1466,87
лв. (левовата равностойност на 750 евро), ведно със законната лихва от 03.09.2010 г. до
изплащане на вземането; 279,33 лв. разноски по делото и 3/ по изпълнителен лист,
издаден на 19.08.2015 г. от СРС, 66 с-в по ч. гр. д. № ***** от 2015 г., а именно:
главница в размер на 18255,23 лв., ведно със законна лихва от 13.05.2015 г. до
изплащане на вземането; 825,25 лв. наказателна лихва за периода от 25.11.2013 г. до
12.08.2015 г.; 44,19 лв. комисионна; 142,24 лв. такса; 96,00 лв. разноски и 1110,53 лв.
разноски по делото
Твърди се в исковата молба, че в периода 2006-2008 г. П. И. К. заедно с бившия си
съпруг К Б Б - ипотекарен длъжник, са изтеглили няколко кредита за започването на
съвместен бизнес. От 2011 години ищцата живеела в Англия, като през миналата
година подала заявление до БНБ за кредитни задължения. Тя установила множество
натрупани задължения и едва тогава узнала за издадените изпълнителни листове, както
и че бившия й съпруг не е изплатил задълженията, които са се били уговорили той да
погаси. Установила, че за процесните задължения има образувани две изпълнителни
дела - изпълнително дело № *** и изпълнително дело № *** (присъединено към
изпълнително дело № ***) по описа на ЧСИ С Я, peг. № ***. Твърди се, че в периода
от 19.08.2015 г. до 19.08.2020 г. няма предприети никакви изпълнителни действия
спрямо длъжника П. К., поради което и възможността на кредитора приндително да
събира своите вземания се е погасила по давност на 18.08.2020 г. съгласно чл. 110 от
ЗЗД, което моли да бъде установено от съда.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Сочи, че с договор за цесия от 11.12.2020 г. между „ЕОС Матрикс ЕООД“ и
„С.Г. Груп“ ЕАД (с правоприемник „Първа инвестиционна банка“ АД), „ЕОС
Матрикс“ ЕООД придобива вземанията по ИЛ по ЧГД *****/2009 г. по описа на СРС,
44 състав и ИЛ по ЧГД *****/2015 г. по описа на СРС, 66 състав. Излага, че
прехвърлянето на вземанията не се оспорвало от ищцата по делото, поради което
счита, че същата е надлежно уведомена. Твърди обаче, че процесното вземане по ИЛ
по ЧГД 43311/2011 г. по описа на СРС, 39 състав, не е придобито от „ЕОС Матрикс"
ЕООД и същият не е конституиран по делото като взискател по този изпълнителен
лист. В тази връзка, считам, че искът по отношение на посочения изпълнителен лист е
предявен срещу ненадлежна страна.
На следващо място излага, че в хода на образуваното изпълнително дело №
***/2009 г. по описа на ЧСИ С Я е събрана сума в общ размер на 12 762,48 лева към
2
2019 г. (преди извършената цесия), като сумата от 11 512,03 лв. е използвана за
погасяване на задълженията по ИЛ по ЧГД *****/2015 г„ като е редуцирана част от
дълга по реда на чл. 76 от ЗЗД. Сочи, че видно от Приложение № 1 към договора за
цесия от 11.12.2020 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е прехвърлена по-малка главница от
посочената в изпълнителния лист по ЧГД *****/2015 г., а именно сумата от 11 988,83
лв. Такава сочи да е сумата на главницата и съгласно уведомлението от ЧСИ,
представено с исковата молба от ищеца.
На следващо място, намира, че задълженията, която са придобити от ответника и
не са погасени в хода на изпълнителното производство, не са погасени по давност.
Сочи, че поради неизпълнение на поетите задължения по договори за кредит са
инициирани заповедни производства и е издаден изпълнителен лист по ЧГД №
*****/2009 г. по опис на СРС и изпълнителен лист по ЧГД № *****/2015 г. по описа на
СРС, въз основа на които е образувано изпълнително производство под номер на дело
№ ***/2009 г. по описа на ЧСИ С Я, по което още с образуването и в хода на
изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи
давностния срок. Сочи, че с оглед Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по
Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската
колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд, погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до
приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК,
ВКС. В този смисъл, намира, че изпълнително дело № ***/2009 г. по описа на ЧСИ С
Я е било образувано към момента на действието на Постановление на Пленума на
Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980 г., поради което
давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г., когато е намерило
приложение Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС.
Твърди се, че след 26.06.2015 г. са предприети множество действия, прекъсващи
давността за вземанията, както от предходния взискател по изпълнителното дело -
„Първа инвестиционна банка" АД /ПИБ/, така и от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както
следва:
- Молба от 31.05.2016 г. - молба от ПИБ за публична продан на недвижим имот на
длъжницата;
- На 31.03.2017 г. - наложен запор върху банкови сметки на длъжницата в
„Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД;
- Молба от 06.03.2019 г. - молба от ПИБ за нова публична продан на недвижим
имот на длъжницата;
- Молба от 29.05.2019 г. - молба от ПИБ за нова публична продан на недвижим
имот на длъжницата;
- Молба от 26.07.2019 г. - молба от ПИБ за нова публична продан на недвижим
имот на длъжницата;
- Постановление за възлгане на недвижим имот, влязло в сила на 15.11.2019 г.;
- Постъпила сума в размер на 12 762,48 лв. на 17.12.2019 г. от извършената
публична продан;
- Молба от 29.07.2019 г. - молба от ПИБ за опис на движими вещи;
- Молба от 01.03.2022 г. за конституиране по делото от „ЕОС Матрикс" ЕООД с
искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжницата;
- Молба от 22.03.2023 г. - молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжницата, като на 07.12.2023 г. е наложен запор в ПИБ и
3
ОББ;
- Молба от 22.03.2024 г. - молба от „ЕОС Матрикс" ЕООД за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжницата;
- Молба от 05.04.2024 г. - молба от „ЕОС Матрикс" ЕООД за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжницата;
Сочи, че с поискването и/или извършването на всяко от посочените изпълнителни
действия давността е била прекъсвана, като е започвал да тече нов срок на погасителна
давност. Отделно намира, че за правилно изчисляване на установения давностен срок
следва да се има предвид и Законът за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., според който
давностните срокове са спрени до 20 май 2020 г. (§ 13 от Преходни и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. в ДВ на
12 май 2020 г.). Поради тези и останалите изложени аргументи моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр.
чл. 124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти,
които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. В тежест на ответника е
да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване
на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: 1/ ответникът е кредитор по
процесните вземания, за които са издадени изпълнителни листи по ИЛ по ЧГД
*****/2009 г. по описа на СРС, 44 състав и ИЛ по ЧГД *****/2015 г. по описа на СРС,
66 състав; 2/ че ищецът е длъжник по образувано изпълнително дело № *** по описа
на ЧСИ С Я; 3/ че процесните вземания по изпълнителни листи по ИЛ по ЧГД
*****/2009 г. по описа на СРС, 44 състав и ИЛ по ЧГД *****/2015 г. по описа на СРС,
66 състав са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 11.12.2020 г. между „ЕОС
Матрикс ЕООД“ и „С.Г. Груп“ ЕАД (с правоприемник „Първа инвестиционна банка“
АД).
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4