№ 340
гр. Б., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Елена Костова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно наказателно дело
№ 20241200600018 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 2 НПК във вр. с чл. 313 и следващите
от НПК, като е образувано по протест на прокурор при РП - гр. Б. срещу
ОП.ение № 687 от 29.11.2023 г. по ч.н.д. № 1582/2023 г. на Районен съд - гр. Б..
С атакуваното в настоящото производство оП.ение съдът е уважил искането
на И. Д. и е допуснал съдебна реабилитация на същия по следните осъждания:
ч.н.д. № 12/2010 г., н.о.х.д. № 391/2012 г. и ч.н.д. № 1230/2016 г., всички по
описа на РС - Б.. В тази връзка представителят на държавното обвинение
намира този съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, тъй като в
процесния случай не били налице предпоставките на чл. 87, ал. 1 НК, поради
което предлага неговата отмяна и постановяване на друг такъв, с който
молбата на И. Д. да бъде оставена без уважение.
Окръжен съд - Б., в настоящия си съдебен състав, след като съобрази, че
производството по реда на чл. 436 НПК е образувано от страна в процеса с
правен интерес да обжалва оП.ението на Районен съд - Б., както и че
протестът е подаден в законоустановения за това срок, като прецени
приобщените пред първоинстанционния съд доказателства, намира следното
1
от фактическа и правна страна:
Районен съд - Б. е сезиран с молба по реда на чл. 433 и следващите от НПК
във вр. с чл. 87 НК от страна на И. А. Д., ЕГН: **********, с адрес в град Б.,
ул. “П.” № 40, с която се прави искане да бъде постановено по отношение на
него съдебна реабилитация, като в тази връзка излага, че са настъпили всички
предпоставки, обуславящи уважаване на молбата му - след изтърпяване на
наказанието по последното му осъждане не е извършвал друго престъпление,
няма противообществени прояви и има добро поведение, като работи,
заплаща осигуровки, както и всички други публични задължения. Представя
удостоверение от НАП - град Б., което отразява, че към 11.08.2023 г.
молителят няма задължения към фиска. С молбата се представя още и
актуално свидетелство за съдимост. Районен съд - Б. в свое оП.ение приел, че
са налице всички законоустановени изисквания за приложение хипотезата на
чл. 87, ал. 1 НК, а именно - изтекъл тригодишен срок от изтърпяването на
наложеното по последната присъда наказание, през който не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежка наказание,
като в случая този срок според съда започвал да тече на 10.09.2017 г.; добро
поведение на молителя, доказателства за което били представените в хода на
производството удостоверителни справки за липса на образувани по
отношение на него наказателни производства, както и показанията на св.
Асенова, споделяща за начина на живот на И. Д. през последните години, в
това число за полаганите от него труд и постоянни грижа за децата им.
В хода на първоинстанционното производство са приобщени писмени
доказателства, а именно: справка от ОП - град Б. от 07.11.2023 г.
удостоверяваща, че към 07.11.2023 г. спрямо И. Д. няма неприключили
наказателни производства; от РП - град Б. и Национална следствена служба,
констатираща образувани и приключени спрямо И. Д. наказателни
производства, съответно следствени дела към ноември 2023 г.; справка от
Министерство на правосъдието, Главна дирекция “Изпълнение на наказания”,
отразяваща изтърпените от страна на молителя наказания “лишаване на
свобода” в затворите на страната по дати на постъпване и освобождаване,
както и хода на изпълнение на наложените нему наказания “пробация”;
докладна записка от длъжностно лице към МВР от 20.11.2023 г., видно от
която в деловодството на 02 РУ - град Б. към момента на изготвяне на
документа не са налице жалби и/или сигнали срещу лицето И. Д., както и че
2
не са налице заявителски материали; справка и бюлетина за съдимост;
оП.ения по реда на чл. 23 - чл. 25 НК на РС - Б..
Видно от справката за съдимост, И. А. Д., ЕГН: **********, роден в град Б.,
общ. Б., е осъждан както следва:
Споразумение по НОХД № 2004/2005 г. на РС - Б., влязло в сила на 12.12.2005
г., с наложено наказание “пробация”; Споразумение по НОХД № 29/2006 г.,
влязло в сила на 31.01.2006 г., с наложено наказание "лишаване от свобода" за
срок от три месеца; Споразумение по НОХД № 1496/2005 г. в сила от
18.04.2006 г., с наказание “пробация”; Споразумение по НОХД № 1389 от
2005 г., влязло в законна сила на 09.05.2006 г., с наказание “лишаване от
свобода” за три месеца; Споразумение по НОХД № 960 от 2005 г., в сила от
18.05.2006 г., с наказание “пробация”; Споразумение по НОХД № 836 от 2006
г., в законна сила от 12.06.2006 г., с оП.ено наказание “лишаване от свобода”
за срок от 8 месеца; Присъда по НОХД № 397 от 2006 г. на РС - Б., влязла в
сила на 29.07.2006 г.; Споразумение по НОХД № 90 от 2007 г., влязло в сила
на 29.01.2007 г.; Присъда по НОХД № 152 от 2007 г., в сила от 21.03.2007 г., с
оП.ено наказание “пробация;” Присъда по НОХД № 289 от 2007 г. по описа
на РС - Б., в сила от 08.06.2007 г., с наказание “пробация”; Присъда по НОХД
№ 837 от 2007 г., влязла в законна сила на 23.11.2007 г., с наказание
“пробация”; Споразумение по НОХД № 1147 от 2009 г. с оП.ено наказание
“лишаване от свобода”, влязло в сила на 11.11.2009 г.; Присъда по НОХД №
1454 от 2009 г., в законна сила от 05.12.2009 г., с оП.ено наказание “лишаване
от свобода”; Споразумение по НОХД № 391/2012 г., в сила от 06.04.2012 г., с
оП.ено наказание “лишаване от свобода”; Споразумение по НОХД №
1892/2015 г., в сила от 06.10.2015 г., с оП.ено наказание “лишаване от
свобода”; Споразумение по НОХД № 1125 от 2016 г., в сила от 09.06.2016 г., с
оП.ено наказание “лишаване от свобода”.
По ч.н.д. № 239 от 2007 г. на И. Д. с ОП.ение № 1230 от 20.03.2007 г., влязло в
законна сила на 05.04.2007 г., е оП.ено едно общо най-тежко наказание
измежду наложените му такива по следните дела: НОХД № 1496/2005 г. №
960 от 2005 г., № 1389 от 2005 г.; 29 от 2006 г.; 2004 от 2005 г.; 397 от 2006 г.;
836 от 2006 г., а именно “лишаване от свобода” за осем месеца, изпълнението
на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Престъпленията, които са предмет на следните наказателни дела: № 152 от
3
2007 г., 90 от 2007 г., 289 от 2007 г. и 837 от 2007 г., са групирани
първоначално с ОП.ение № 444 от 30.01.2008 г. по ч.н.д. № 1345 от 2007 г.,
влязло в законна сила на 15.02.2008 г., като е оП.ено едно общо най-тежко
такова, а именно “пробация” със следните пробационни мерки: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години с периодичност 2 пъти
седмично; “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от 2 години и 200 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото
за срок от 2 години. По ч.н.д. № 12 от 2010 г. е оП.ено едно общо най-тежко
наказание, а именно “лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, търпяно при
първоначален строг режим, с оглед наказанията, оП.ени по НОХД № 1147 от
2009 г. и НОХД № 1454 от 2009 г., което към 16.09.2010 г. осъденият изтърпял.
По ЧНД № 1230 от 2016 г. са кумулирани наказанията, оП.ени по НОХД №
1892 от 2015 г. и НОХД № 1125 от 2016 г., като е оП.ено най-тежкото между
тях, а именно “лишаване от свобода” от две години и шест месеца.
Наказанието по НОХД № 391 от 2012 г., пет месеца “лишаване от свобода”, не
е кумулирано, като същото е изтърпяно на 19.09.2012 г. На 10.09.2017 г. е
изтърпяно наказанието, оП.ено по последната група (ЧНД № 1230 от 2016 г.).
От страна на въззивния съд служебно е инициирано провеждане на съдебно
следствие, като са приети допълнителни писмени доказателства, от които е
видно, че през август 2023 г. И. Д. сключил договор за покупко-продажба на
недвижими имоти в град Б., по отношение на последния са налице образувани
изпълнителни производства, които имат за предмет вземания, неотносими с
оглед нуждите на този процес (чл. 87, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от НК), тъй като видно
от приетата справка едното образувано изпълнително дело е относно
претендирано адвокатско възнаграждение, а другото изпълнително
производство касае изпълнителен лист, издаден по наказателно дело, което не
фигурира в справката за съдимост на молителя. В хода на
първоинстанционното производство е било установено, че в последните
години Д. е пребивавал постоянно в Р.К., което обстоятелство наложи
въззивният съд да издаде европейска заповед за разследване, като от същата
бе установено, че с влязла в сила присъда от 05.03.2023 г. по наказателно дело
№ 23243 от 2022 г. по описа на Окръжен съд - Л., И. Д. е признат за виновен за
извършено престъпление в областта на моторните превозни средства и по-
конкретно управление на МПС без застраховка, без притежание на шофьорска
книжка и без заплатен данък, като са му наложени наказания глоба и
4
лишаване от правоуправление за конкретен период (стр. 92 от делото).
По описаните факти страните не спорят, като от своя страна представителят
на държавното обвинение не се съгласява с правния извод на
първоинстанционния съд, довел и до постановяване на атакувания в
настоящото производство акт, а именно, че при множество осъждания,
какъвто е и процесният случай, тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК започва
да тече от изтичане на срока на наложеното с последната присъда наказание.
Прокурорът счита, че съдебна реабилитация не може да бъде постановена, тъй
като молителят извършил всяко едно от деянията по отделните съвкупности
преди да е изтекъл законоустановеният тригодишен срок от предходното
осъждане. Такова е становището и на представителя на държавното обвинение
във въззивната инстанция. Обратно, процесуалният представител на молителя
намира протеста за неоснователен, изтъквайки добрите характеристични
данни на И. Д., а на отделно основание завява, че по отношение на последния
вече е настъпила и реабилитация по право.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от НПК в случаите, в които лицето е
осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който
е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки –
съдът, който е постановил последната присъда. В случая всички наказателни
производства са били образувани пред Районен съд - Б., поради и което това е
съдът, местно компетентен да се произнесе по искането на И. Д., като това
обстоятелство предоП.я и функционалната подсъдност. Съдът е сезиран с
молба с правно основание по чл. 87, ал. 1 НК, която е допустима, доколкото
видно от справката за съдимост молителят е осъждан общо пет пъти, като са
налице формирани общо четири групи престъпления, осъществени в
условията на реална съвкупност, в който случай всяка група представлява
едно осъждане, респективно е налице и едно престъпление, което не е
групирано. Проследявайки хронологически извършването на деянията, то са
налице отрицателни предпоставки за настъпване на условията на
реабилитация по право, тъй като в реабилитационния срок са извършвани
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода, това е и
така във връзка с последното осъждане, което с оглед на размера на
наложеното наказание налага приложението на разпоредбата на чл. 88а, ал. 2
НК, предвиждаща десетгодишен реабилитационен срок, който не е изтекъл
към процесния момент, след като последното наказание е изтърпяно през 2017
5
г. Недопустимо е също така реабилитация по право да настъпи само за едно
предходно престъпление, а за друго не (Решение № 216 от 04.06.2015 г. по н. д.
№ 647 от 2015 г. на ВКС). Според чл. 87, ал. 1 НК всеки осъден може да бъде
реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в
течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или
намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, ако
е имал добро поведение и ако при умишлено престъпление е възстановил
причинените вреди. В Решение № 447 от 18.11.2014 г. по нак. д. № 1429/2014
г. на Върховен касационен съд, Решение № 44 от 28.01.2010 г. по к.н.д. № 505/
2009 г. на Върховен касационен съд и ОП.ение № 590 от 1977 на I Н.О. на ВС
е прието, че когато присъдите са повече от една, то срокът започва да тече от
изтърпяване на наказанието по последната присъда. В случая е безспорно, че
всички оП.ени наказания са изтърпени, като това по последното осъждане се е
случило на 10.09.2017 г., като релевантният тригодишен срок е изтекъл на
10.09.2020 г., през който период по делото не е доказано да е извършено
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. От
доказателствата по делото е видно още, че срещу И. Д. не са налице висящи
изпълнителни производства, които да имат за предмет претенции за
причинени имуществени вреди като резултат от извършено престъпление,
такова принудително изпълнение е налице по отношение на дължими
разноски за служебно назначен адвокат и служебно издаден изпълнителен
лист, но съгласно Решение № 447 от 18.11.2014 г. по нак. д. № 1429/2014 г. на
Върховен касационен съд незаплатените от молителя разноски в
наказателното производство не могат да се считат за „вреди" по смисъла на
чл. 87 ал.1 т.2 от НК. Не са налице данни за водени други изпълнителни
производства от страна на пострадали от престъпления срещу собствеността
или личността, извършени от молителя, в полза на които лица наказателният
съд да е уважил гражданскоправни претенции, но дори да се приеме, че такива
претенции са били предявени, то погасителната давност по отношение на тях
към този момент е изтекла, след като не се установяват доказателства за
нейното прекъсване. В Решение № 367 от 13.02.2015 г., по дело № 1397/2014
г., II н. о., ВКС е възприето, че възстановяването на вредите, резултат от
престъпната дейност, действително е условие за допускане на съдебна
реабилитация, като това важи както за съставомерните имуществени вреди,
6
така и за неимуществените. То обаче не е абсолютно, като в текста на чл. 87,
ал. 2 от НК изрично е предвидена възможност за реабилитиране на осъдения
„и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителна
причина”. Вярно е, че осъденият би могъл да плати задължението си и след
изтичане на погасителната давност и това би било свидетелство за
добросъвестно поведение, като бездействието на носителя на вземането,
признато със съдебен акт (вж. чл. 117 от ЗЗД), което е довело до изтичане на 5
- годишния давностен срок и невъзможност същото да бъде събрано по
принудителен ред при направено от осъдения възражение за това, е причина,
която следва да се отчита за уважителна. Обратното би означавало при
наличие на останалите предпоставки за съдебна реабилитация такава да не
може да бъде допусната никога, ако не е налице възстановяване на вредите,
макар и събирането на признатото вземане да е станало невъзможно поради
изтичане на предвидената погасителна давност. Вярно е, че през 2023 г.
молителят е бил наказван за нарушение на правилата за движение по
пътищата в Р.К., но това обстоятелство само по себе си не може да обоснове
извод за липса на добро поведение у И. Д., като на първо време с оглед
българското законодателство се касае за административни нарушения, а не за
престъпления (чл. 8, ал. 2 НК), а от целокупния преглед на приетите писмени
доказателства и изслушаните показания на свидетеля се доказва, че И. Д. е
трудово и семейно ангажиран, като не се налице данни за извършени от негова
страна противообществени прояви, както и несъобразени със стандартните
разбирания за морал постъпки.
Предвид изложеното дотук, то оП.ението на първоинстанционния съд е
правилно и като такова подлежи на потвърждаване.
Така мотивиран и на основание чл. 436, ал. 2 НПК вр. чл. 338 НПК, Окръжен
съд - Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло ОП.ение № 687 от 29.11.2023 г. по ч.н.д. №
1582/2023 г. на Районен съд - гр. Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8