№ 26
гр. Ямбол, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500471 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „Ню Проджектс
Консулт“ ЕООД, представлявано от управителя М. Д. Р. против решение № 437/5.10.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 14/2023 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД,
ЕИК ********* против ОУ „Любен Каравелов“ гр. Ямбол, ЕИК ********* иск да бъде
прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 2954/2022 г. на ЯРС, а и именно 2983,87 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 09.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и е осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски.
Иска се обжалването решение да бъде отменено изцяло, тъй като решението е
недопустимо, неправилно и необосновано. Направено е и искане първоинстанционното
производство да бъде спряно до приключване с влязъл в сила акт по адм.д.№ 8242/2021 г. по
описа на АССГ.
Въззивникът счита, че в решението съдът не е изложил мотиви или изложените за
това, че получените плодове не са придобити от юридическото лице (чл. 29 ал. 1 от Закона
за предучилищното и училищно образование), а от посещаващите детското заведение деца,
за които са предназначени и които са бенефицерите по тези доставки, съгласно чл. 1. чл. 8 и
чл. 12 от Наредбата, са неправилни. Изрично дружеството е заявило пред
първоинстанционния съд, че е доставило по възлагане на ДФ „Земеделие“, с който няма
1
договор, а в същото време за получените плодове ответникът е приел и осчетоводил
издадената му фактура. Въпреки, че изложените в исковата молба фактически основания, от
които дружеството черпи правата си, сочат на претенция за заплащане на разходи за
доставени плодове, които се плащат от държавния бюджет, съдът е определил правна
квалификация чл.422 вр. с чл.59 ЗЗД, т.е. е дал погрешна квалификация на предявения иск.
Дружеството е предоставило продуктите, обективирани в издадената фактура възмездно,
които ДФ „Земеделие“ не е заплатил, нито са му предоставени средства от Европейския
съюз, нито средства от националния бюджет, докато ответника е получил именно целеви
средства от националния бюджет за предоставяне безплатно продуктите на учениците.
Плодовете са приети от ответника и доставката е била осъществена, от което следва, че се
дължи уговорената продажна цена от ответника, обективирана в издадената фактура,
независимо от това, че същите са извършени по възлагане на ДФ „Земеделие“ по силата на
издаден акт за одобрение. След като плодовете са били предадени и приети от ответника без
възражения се дължи уговорената цена и е без значение обстоятелството дали получателят е
изпълнил задължението си да проведе процедура по възлагане на обществена поръчка. На
ОУ „Любен Каравелов“ са предоставени средства от държавния бюджет за осигуряване на
закуска, мляко, зеленчуци и/или плодове, които са с целево предназначение, а именно
подпомагане храненето на учениците, в т.ч. от една страна му е възложено и от друга е
длъжен и следва да финансира предоставянето им на учениците, записани в повереното му
училище. Училището е получило плодове без основание поради грешка от страна на
дружеството, с които се е обогатило за сметка на дружеството.
Искането са спиране на делото поради преюдициалност на административния спор е
обосновано с постановеното по адм.дело № 8242/2021 г. по описа на АССГ решение №
4283/28.06.2023 г., с което е отменено изцяло като незаконосъобразно Уведомително писмо
за одобрение на заявки за плащане № 02/22/160518/89849 от 07.01.2019г., №
03/22/160518/89849 от 08.01.2019г., № 04/22/160518/89849 от 06.02.2019г., №
05/22/160518/89849 от 08.03.2019г., № 06/22/160518/89849 от 03.04.2019г.,
№07/22/160518/89849 от 10.05.2019г., издадено от г-н Б.М., изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ с изх. № 01-2600/3562 от 24.06.2021 г., в частта, с която е отказана сумата в
размер на 589 969,88 лв. без ДДС за заявени разходи за доставка на плодове и зеленчуци по
схема „Училищен плод“ за периода 11.2018 г. до 04.2019 г. и разходи за раздаване на
продуктите по чл.4, ал.6 от Наредбата. В сумата е включена сумата от 477,02 лв. с ДДС за
получени плодове за месец декември 2018 г., предмет на настоящото производство и е
върната преписка на административния орган за ново произнасяне по описаните заявки за
плащане с указания, дадени от съда.
В законоустановения срок ответникът по делото сега въззиваема страна ОУ „Любен
Каравелов“ гр. Ямбол е депозирал отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си
адв.М. А. от АК Ямбол и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд
решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила.
Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
2
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Противоречиви са твърденията на въззивника, тъй като от една страна твърди, че е нямал
както формален, така и неформален договор за доставка на плодове с ответника, но е
доставил плодове, като едва тепърва във въвзивната жалба навежда твърдения, които са
преклудирани, че по погрешка е доставил плодове на учебното заведения, поради което
счита, че учебното заведение се е обогатило с получените плодове за сметка на
обедняването на ищеца и следва да му върне това, което му дължи. В същото време твърди,
че е одобрен изпълнител по схема „Училищен плод“ и като такъв той има сключен договор
с ДФ „Земеделие“ за доставка на плодове по национална програма „Училищен плод“ за
учебната 2018/2019 г. и че поръчка от страна на ответното учебно заведение не е
извършвана, а доставката е извършвана именно въз основа на възлагане на ДФЗ. За
правилни се считат изводите на районния съд, че учебното заведение е само бенефициент на
получаваните продукти по национална програма „Училищен плод", тъй като учебното
заведение не участва самостоятелно по схемата, а чрез доставчик в случая чрез ищцовото
дружество, като директора на учебното заведение подписва декларация по чл.14, ал.5,т.2 от
Наредбата, в която са посочени всички задължения на учебното заведение по прилагане на
схемата, които се изразяват единствено в осъществяването по прилагане на контрол на
количествата и качествата на предоставяните продукти, както и да гарантират получаването
им от децата и учениците. Налице е възмездна сделка между ищцовото дружество и
държавата, по която сделка не е страна ответника. Доставката на пресни плодове по схема
„Училищен плод“ за процесния период е извършена от друго дружество-„Дойчев-МТВ“
ЕООД, което дружество е извършило и разходите за доставката, които разходи са за негова
сметка, а не от одобрения заявител от ДФЗ, в случая от ищеца „Ню Проджектс консулт“
ЕООД.
Искането за спиране на делото се счита за неоснователно, както и че като не е спрял
производството районният съд не е извършил процесуално нарушение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не изпраща представител, а
законният му представител депозира писмена молба, в която излага съображения за
уважаване на жалбата и на предявения иск.
Въззиваемата страна чрез пълномощника адв.А., в съдебно заседание поддържа
възраженията против жалбата.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
При извършване на служебната проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед оплакванията
на въззивника, че първоинстанционното решение е правилно.
Въззивният съд счита, че установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е разкрита в мотивите на обжалваното решението, е пълна, правилно
установена и кореспондираща със събраните по делото доказателства, като с оглед
разпоредбата на чл.272 от ГПК ЯОС препраща към нея. Пред въззивната инстанция не са
3
събрани нови доказателства и установената фактическа обстановка е непроменена.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът приема следното:
Производството пред ЯРС е образувано по предявен от „Ню Проджектс Консулт"
ЕООД срещу Основно училище „Любен Каравелов“ гр.Ямбол иск с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 59 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 2983,87 лв.,
представляваща стойността на доставени без основание и получени от ответника плодове
през м.11.2018г., фактурирани с фактура № **********/30.11.2018 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1427/10.11.2022 г. по ч. гр. д. № 2954/2022 г. по описа на
ЯРС.
Ищецът е поддържал в исковата молба, че през м.11.2018г. е доставил на ответника
плодове, за което е съставен двустранно подписан приемо-предавателен протокол за
доставени продукти, въз основа на който е издадена и процесната фактура на обща стойност
2983,87 лв. Дружеството е изложило, че между страните не е сключван договор за доставка
на плодове, нито формален, нито неформален, поради което е счело, че длъжникът-
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и следва да му
върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Ищецът изрично е посочил,
че процесната сума се претендира от него на извъндоговорно основание. Твърдял е, че е
налице предаване, съответно получаване на плодове без основание. Наред с това в исковата
молба ищецът е поддържал, че ответното училище е заявило участие по схема „Училищен
плод“ с подаване на декларация в ДФ „Земеделие“ за три учебни години, но поръчка на
плодове от страна на ответника не е налице, а ищецът е одобрен изпълнител за доставка на
плодове по посочената схема за три учебни години - 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г.
при определени цени на килограм. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с
подаденото от ответника възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ОУ
"Любен Каравелов" гр.Ямбол, с който не е оспорено твърдението в исковата молба, че
между страните не е сключван договор за доставка на плодове. Ответникът е признал факта
на получаването на плодовете по процесната фактура, но е обяснил доставките с участието
му в Схема „Училищен плод", при която единствено ДФ „Земеделие" изплаща дължимите
разходи към заявителите. Поддържал е още, че процесните количества плодове са му
доставени не от ищеца, а от дружеството, конституирано като трето лице-помагач „Дойчев -
МТВ"ЕООД, при което на основание решение на МС и решение на МОН училището е
заплатило цената на плодовете в полза на това еднолично дружество с ограничена
отговорност, а ищецът е отказал плащане от страна на ДФ"Земеделие" за доставките през
м.11.2018г. за заявени учебни заведения, в т.ч. и за ответното учебно заведение.
По делото от приложеното ч.гр.д.№ 2954/2022 г. по описа на ЯРС е установено, че за
процесната искова сума в размер на общо 2983,87 лв., предмет на предявения установителен
иск, която сума е за стойността на получените без основание през м.11.2018г. плодове по
фактура № **********/30.11.2018 г., е издадена срещу ответника заповед за изпълнение на
4
парично задължение по чл. 410 от ГПК по посоченото ч. гр. дело по описа на ЯРС.
Длъжникът по заповедта е подал възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК за недължимост
на сумата, като настоящият иск е предявен от заявителя в заповедното производство - ищеца
в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Вземайки предвид очертаните от страните с исковата молба и отговора на исковата
молба рамки на спора, както и предмета на приложеното ч.гр.д.№ 2954/2022г. по описа на
ЯРС, с Определение № 665/13.04.2023 г. за изготвяне на проекто-доклада по делото и
неговото насрочване на първо с.з., ЯРС е приел, че предметът на иска е по чл.422 ГПК и той
е строго очертан от заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
При тези данни, неоснователно е оплакването на въззивника, че районният съд е
квалифицирал неправилно предявения иск по реда на чл.59 ЗЗД. Правилни са изводите на
първата инстанция, че предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на
вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение и е недопустимо изменение на
основанието на иска. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване
съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено
възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се
произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което вече е
издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. При
предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск по чл.422 ГПК
за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът-ищец да променя
материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други,
различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290
ГПК (напр. Решение по гр.д. № 7541/2013г., IV г.о; Решение №169/04.01.2016г. на ВКС по
т.д.№700/2011г. на II т.о. и др.) и задължителните разяснения, дадени в т.11б от ТР
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г., според които в производството по иска с правно
основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение; в това производство не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието
чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при условията на евентуалност,
какъвто по делото не е заявен.
С оглед изложеното, обжалваното решение е в рамките на заявеното основание на
иска и съобразно искането на ищеца, т.е. не е налице произнасяне от първата инстанция по
непредявен иск и постановеното решение е процесуално допустимо. След като съдът е
установил, че е налице съвпадение в размера на вземането на ищеца по заявлението по
5
чл.410 ГПК и по исковата молба, както и че при предявяване на иска за установяване
съществуването на това вземането е въведен същият правопораждащ факт в сравнение с
фактическото основание, заявено от кредитора по реда на чл.410 ГПК - че сумата се
претендира за извършени в полза на ответното училище по схема „Училищен плод"
доставки на плодове през м.11.2018 г., за които не е налице основание, които доставки не са
били заплатени и със стойността, на които длъжникът неоснователно се обогатил за сметка
на ищеца, правилно съдът е подвел изложените фактически твърдения като основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. Съобразно въведените твърдения за настъпило
неоснователно обогатяване на ответника и дължимост на сумата на това основание,
правилно районният съд не е разгледал наведеното от ищеца друго основание за вземането
му - сключен между страните договор за покупко-продажба на плодовете, същото основание
не се обсъжда и от въззивната инстанция при наведените противоречиви твърдения във
въззивната жалба за източника на вземането на ищцовото дружество.
За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо наличието на всички елементи
от фактическия състав на нормата, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на друго,
обедняване на другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга правна
възможност за защита на интересите на обеднелия. Вземането за неоснователно обогатяване
възниква, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да
съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между страните няма друга
обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила,
обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
В случая елементите от състава на чл.59 ЗЗД не са налице и искът е неоснователен.
По делото е установено, че въззивникът „Ню Проджектс Консулт" ЕООД е одобрен с
акт за одобрение на ДФ „Земеделие" за изпълнител по схема „Училищен плод" за доставяне
на пресни плодове и зеленчуци по смисъла на чл. 9 от Наредба за условията и реда за
прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни изделия в
учебни заведения, в т. ч. и на ОУ "Любен Каравелов"- гр.Ямбол за учебната 2018/2019г.
За м.ноември 2018 г. въззивникът е доставил на ОУ "Любен Каравелов" гр.Ямбол
плодове, описани по вид и количество в приемо-предавателен протокол № 1 и е била
издадена процесната фактура № **********/30.11.2018 г. на стойност 2983,87 лв. с ДДС.
Във фактурата изрично е посочено, че плащането по фактурата ще се извърши до размера,
одобрен от ДФ"Земеделие"- РА.
Въззивникът е заявил тези доставки за плащане пред ДФ „Земеделие", но с писмо вх.
№01-2600 от 23.05.2019г. до ДФ „Земеделие" се е отказал от плащане и ДФЗ е отказал да
плати, в т.ч и за доставките за м.11.2018г. в ОУ "Любен Каравелов"- гр.Ямбол. Отказът на
ДФЗ е обжалван от дружеството „Ню Проджектс Консулт" ЕООД пред Административен
съд -София - град и с Решение №4283/28.06.2023г. по адм. д. №8242/2021г. същият е
отменен, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.
Липсват данни по делото решението на административния съд да е влязло в сила.
6
Установено е, че на 02.11.2018г. ищецът в качеството на възложител е сключил
договор за услуга с дружеството „Дойчев -МТВ"ЕООД гр.Сливен в качеството на
изпълнител, за извършване на услугата „доставки по схема „Училищен плод" (закупуване и
подготовка на плодове и зеленчуци, организация на логистика, съхранение, транспорт,
обработка на документи и заявки за плащане за отчитане пред ДФ"Земеделие"), по
Приложение №1 - списък на учебните заведения, в който фигурира и ответникът.
Твърдението на ответника е, че реалните доставки на плодове през м.11.2018г. са били
извършени именно от дружеството „Дойчев -МТВ"ЕООД (конституирано по делото като
трето лице-помагач), при което в изпълнение на Решение на Министерския съвет
№581/07.10.2019г. и след указания от страна на МОН и осигурени средства, по делото е
установено, че с платежно нареждане от 27.11.2019 г. ОУ "Любен Каравелов" е заплатило на
„Дойчев -МТВ"ЕООД сумата 6776 лв. за извършените доставки на плодове м.11.2018 г. –
м.01.2019г.
Така установените по делото факти дават основание и на въззивната инстанция да
приеме, че е налице възникнало облигационно правоотношение по договор в полза на трето
лице за доставка и продажба на плодове, страни по който договор са ищецът „Ню
Проджектс Консулт" ЕООД - изпълнител и ДФ"Земеделие"- възложител, като ответникът
ОУ "Любен Каравелов" е бенефициент по договора. Правата и задълженията по този
договор (чл.22 ЗЗД) се уреждат съобразно специална нормативна уредба - Наредбата за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко
и млечни продукти в учебните заведения - Схема „Училищен плод" и Схема „Училищно
мляко". Така установената облигационна връзка за процесните извършени доставки
изключва възможността изпълнителят-ищецът да претендира заплащане на стоката по реда
на неоснователното обогатяване от бенефициента, ответното училище, предвид
съществуването на договорно основание в отношенията между страните. Не се установи
доставката на плодове на ответното училище да е направена поради грешка, напротив, тя е
извършена именно защото училището е бенефициент по договора между ищцовото
дружество и ДФ „Земеделие". Следователно, извършените доставки на плодове през
м.11.2018г. са безспорно направени на правно основание - договора на ищеца с ДФ
„Земеделие", като ответникът е бенефициент по него. Във връзка с поддържаната от
въззивника-ищец аргументация за получено без правно основание (не въз основа на
договор) от страна на ответника, следва да се подчертае, че с оглед характера на
правоотношението, установено по делото, несъмнено източникът на правото на ответното
училище да получи процесните плодове през м.11.2018г. е договорен, а не извъндоговорен и
искът за неоснователно обогатяване е неоснователен.
Както се прие и посочи, ответното училище не е възложител по договора с ищеца, а
третото ползващо се по договора лице. Заплащането на доставените плодове по схемата се
извършва не от бенефициента - ответника, а от възложителя - ДФ „Земеделие". Ищцовото
дружество - изпълнител е следвало да насочи претенциите си към възложителя.
Последвалият отказ от плащане (независимо от съображенията) касае отношенията между
7
доставчика и възложителя, не и бенефициента, поради което административният спор
между тези две страни - ищеца и ДФ"Земеделие", не е преюдициален и определящ за изхода
от настоящия спор, при което искането за спиране на производството по настоящото дело в
хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е неоснователно и бе оставено без уважение.
В обобщение ЯОС приема, че е налице изпълнение на договорно задължение с
бенефициент - ответното училище, както и че е налице друга правна възможност за защита
интересите на ищцовото дружество и предявеният иск по чл.59 ЗЗД е неоснователен.
От друга страна, следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства е
установено безспорно сключването на договор между ищеца и третото лице - помагач
„Дойчев - МТВ" ЕООД гр. Сливен, по силата на който именно третото лице е извършило
реалните доставки на плодове за ответника. Установено е, че тези доставки са заплатени
изцяло на „Дойчев - МТВ" ЕООД от ответното учебно заведение с нарочно отпуснати
финансови средства по Решение на МС № 581/07.10.2019г. с платежно нареждане от
27.11.2019 г. Следователно, доставените плодове са надлежно заплатени от ответника, като
за ищцовото дружество е налице правна възможност да насочи претенциите си и към
третото лице - помагач на база сключения между тях договор от 02.11.2018 г., което
изключва отговорността на ответника за неоснователно обогатяване по иска с правно
основание чл.59 ЗЗД.
С постановеното по спора решение районният съд е формирал същите правни изводи
и като е отхвърлил изцяло предявения от ищеца иск като неоснователен, съдът е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди. Въззивната жалба е
неоснователна и се оставя без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК правилно и
законосъобразно районният съд е присъдил на ответника и сторените от него в
първоинстанционното производство разноски в пълния доказан размер. На ищцовото
дружество не се следват разноски.
За въззивната фаза на производството, с оглед неоснователността на въззивната
жалба, въззивното дружество няма право на разноски и следва да заплати на въззиваемата
страна направените от нея разноски в доказания размер от 599 лв. за заплатено по банков
път адвокатско възнаграждение на адв.А..
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 437/5.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 14/2023 г. по
описа на РС Ямбол.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
8
на управление: гр. София, р-н „Триадица“, ул.“Солунска“ № 38Б ет.1, партер,
представлявано от М. Д. Р. да заплати на ОУ „Любен Каравелов" гр.Ямбол, ж.к.“Диана“,
ул."Любен Каравелов" № 31, БУЛСТАТ *********, представлявано от Т.С.А. на основание
чл.78, ал.3 ГПК направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 599 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната
на ответника - „Дойчев - МТВ" ЕООД гр.Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9