РЕШЕНИЕ
№ 3840
гр. Варна, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110108680 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Р. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ....,
ет. ...., ап. ...., срещу ЗАД „А. и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район ...., ул. ..... № ....., иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 728,00 лева, представляваща застрахователно
обезщететение по договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
1012210000742/26.01.2022 г. със срок на действие от 07.02.2022 г. до 06.02.2023 г., за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на капак заден, калник заден десен и задна
лява врата на собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **, причинени
в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 04.02.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 05.07.2023 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищецът твърди, че има сключен с ответника ЗАД „А. и.“ АД
договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
1012210000742/26.01.2022 г. за собствения му лек автомобил „***“, рег. № * **** **, със
срок на застрахователното покритие от 07.02.2022 г. до 06.02.2023 г. Застрахователната
стойност била определена в размер на 10 100 лева, като дължимата застрахователна премия
от 669,43 лева била заплатена изцяло.
1
Излага, че на 03.02.2023 г. автомобилът му „***“ с рег. № * **** ** бил паркиран на
неохраняем паркинг в гр. Варна, на ул. „Дунавски лебед“. Заявява, че при пристъпване към
управление на автомобила на 04.02.2023 г. ищецът установил увреждания по задна лява
врата, заден десен калник и заден капак. Застрахователят бил уведомен, като била
образувана щета № 10023000690/ 06.02.2023 г. Бил извършен оглед на автомобила, при
който били констатирани следните увреждания: капак заден - за боядисване, калник заден
десен - за боядисване, задна лява врата - за боядисване. На 17.02.2023 г. по посочена от
ищеца банкова сметка от страна на ответното дружество по застрахователната претенция
била изплатена сумата в размер на 359,79 лева. Ищецът счита, че изплатеното обезщетение е
недостатъчно за възстановяване на автомобила в предишния му вид.
Предвид горното, сезира съда с искане ответното дружество да му заплати, след
увеличение на иска на основание чл. 214 ГПК, сумата от 728,00 лева - неизплатено
застрахователно обезщетение за причинените в резултат на застрахователното събитие
имуществени вреди върху увредените детайли на автомобила: капак заден, калник заден
десен и задна лява врата, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество ЗАД „А. и.“ АД, чрез гл. юрисконсулт
Х. И., депозира отговор на исковата молба, в който се изразява становище за
неоснователност на иска, като счита, че изплатеното обезщетение в размер на 359,79 лева е
достатъчно за репариране на претърпените вреди. Сочи, че дружеството е извършило опис и
калкулация, с която обезщетението е изчислено на основата на избрания от застрахования
метод за определяне на застрахователното обезщетение - по експертна оценка, и съобразно
средните пазарни цени.
Настоява за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът Р. В. Р. не се явява лично, представлява се от адв. П. Р.
от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът ЗАД „А. и.“ АД не се представлява. С молба вх. №
79878/26.10.2023 г. процесуалният му представител оспорва исковата молба, поддържа
подадения отговор на същата.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ на МПС следва да носи
отговорност за всички вреди, настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит
застрахователен риск в застрахователния договор и в общите условия към него.
В конкретния случай безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
следните обстоятелства: че между ищеца и ответното дружество е сключена застраховка
„Каско“ за лек автомобил „***“, рег. № * **** **, обективиран в застрахователна полица №
1012210000742/26.01.2022 г., валидна към дата 04.02.2023 г., че на посочената дата е
настъпило застрахователно събитие, за което ответникът е уведомен, извършен е опис и е
2
образувана щета № 10023000690/06.02.2023 г., по която застрахователят е изплатил на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 359,79 лева.
С изплащането на горното обезщетение ответното дружество е признало, че
описаните щети представляват покрит застрахователен риск по сключения между страните
договор, обективиран в процесната застрахователна полица. Спорът в настоящото
производство се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, какъвто настоящият случай не е; съгласно разпоредбата на ал. 1 на същия законов
член, застрахователното обезщетение не може да надхвърля застрахователната сума (лимита
на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Чл. 400 КЗ урежда, че за
действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а
за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка -
ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната
стойност на увреденото имущество. Когато по делото не са налични данни за заплатена
такава, меродавна е средната пазарна стойност.
Настоящият съдебен състав намира, че при застраховка „Каско“ тази стойност не
следва да се изчислява нито само въз основа на цената, предлагана от сервизи, притежаващи
европейски сертификат за качество, тъй като това би ощетило застрахователя, нито само с
оглед на цената в несертифицирани сервизи, тъй като последното, от своя страна, би довело
до ощетяване на увреденото лице, предвид правото му, в качеството на потребител, на
достъп до качествени стоки и услуги.
Със заключението на вещото лице А. В. по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза средната пазарна стойност на необходимите разходи за възстановяване на
увредените детайли, описани от представител на застрахователя в Опис на претенция №
10023000690/06.02.2023 г., при направено проучване на цените за труд в автосервизи,
притежаващи европейски сертификат за качество, както и в несертифицирани такива, е
определена на 1088,34 лева, като са включени следните позиции: общо за операции Д/М и
Р/О - 4,2 ч. х 30 лева средна пазарна цена на труда = 126 лева, общо за операции за
боядисване - 17,26 ч. х 30 лева = 517,80 лева, общо за основни и допълнителни материали -
444,54 лева. Съдът кредитира заключението като компетентно дадено и обективно; същото е
и неоспорено от страните.
От така установената средна пазарна стойност на необходимия ремонт за
отстраняване на причинените при процесното застрахователно събитие щети по автомобила
в размер на 1088,34 лева следва да се приспадне вече изплатеното от застрахователя
обезщетение от 359,79 лева, или дължимото обезщетение е в размер на 728,55 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че вече изплатеното от
3
него обезщетение, изготвено в съответствие с отразения в полицата метод на обезщетение -
по експертна оценка, и по негови твърдения, съобразно средните пазарни цени, отговаря
изцяло на действителния размер на вредите с оглед възрастта на процесния автомобил - над
16 години. Видно от представената по делото Калкулация по претенция №
10023000690/06.02.2023 г., същата е изготвена при цена на труда от 10 лева/час, която е три
пъти по-ниска от установената средна пазарна цена на труда със заключението по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза - последното, както вече беше посочено,
неоспорено от ответника. При това положение съдът намира, че изготвената по експертна
оценка по поръчка на застрахователя калкулация не отразява действителната средна пазарна
цена на труда, т.е. същата е изготвена в противоречие с цитираните по-горе разпоредби на
КЗ. Ирелевантно в случая е, че в полицата е отразен именно метод на обезщетение по
експертна оценка, както и дали този метод, според твърдението на ответника, е избран от
самия застрахован, тъй като никъде в представената полица не е уговорено, че експертната
оценка няма да е по пазарни цени, а по делото не е и наведено между страните да
съществува уговорка в този смисъл. От доводите на ответника може да се направи извод, че
използваната в калкулацията занижена цена на труда е приложена с оглед възрастта на
автомобила - за отразяване на овехтяването. Съгласно константната съдебна практика обаче,
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност, като при изчисляване размера
му не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност (Решение № 79 от 2.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., ВКС, I
ТО; Решение № 206 от 03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г., ВКС, II ТО; Определение № 156
от 27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г., ВКС, II ТО и др.).
По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен, като с оглед на
диспозитивното начало, следва да бъде уважен до претендираната сума от 728,00 лева.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв
за присъждане на законна лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ищеца. Същият със списък по чл. 80
ГПК претендира такива в размер на 670 лева, включващи 50 лева - държавна такса, 200 лева
- внесен депозит за САТЕ, и 420 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение.
Представени са доказателства за заплащане на горните суми. Съдът намира за
неоснователно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна, тъй като
заплатеното възнаграждение надвишава незначително предвиденото такова в чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното, исканите разноски следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ, ЗАД „А. и.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., ул. ..... № ....., да заплати на Р. В. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...., ет. ...., ап. ...., сумата от 728,00 лева (Седемстотин
двадесет и осем лева), представляваща застрахователно обезщететение по договор за
застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 1012210000742/26.01.2022 г.
със срок на действие от 07.02.2022 г. до 06.02.2023 г., за имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на капак заден, калник заден десен и задна лява врата на собствения на ищеца
лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **, причинени в резултат на застрахователно
събитие, настъпило на 04.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 05.07.2023 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „А. и.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., ул. ..... № ....., да заплати на Р. В. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...., ет. ...., ап. ...., сумата от 670,00 лева (Шестстотин и
седемдесет лева), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски,
включващи държавна такса, внесен депозит за съдебно-автотехническа експертиза и
платено в брой адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5