О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
Номер осемнадесети март Година
2021 София
Софийският окръжен съд,
Наказателно отделение, Втори
въззивен състав
На осемнадесети март Година 2021
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
Секретар
Като разгледа докладваното от съдията Николова
В.н.а.д. № 145 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 377, ал. 2 НПК, образувано по частен
протест от прокурор при районна прокуратура – Е. П. срещу определение на районен
съд – Е. П., постановено в с.з. от 10.11.2020 г. по н.а.д. № 217/20 г., с което
е прекратено съдебното производство и делото е върнато на районна прокуратура –
Е. П. за отстраняване на процесуални нарушения.
В частния протест се сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е прекратил съдебното производство, тъй като не са допуснати
сочените от съда съществени процесуални нарушения, съответно не е било нарушено
правото на защита на двамата обвиняеми. Прокурорът счита, че внесеното по реда
на чл. 375 НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание съдържа достатъчно ясни фактически
твърдения, очертаващи съставомерните признаци на престъплението, за което са
привлечени обвиняемите, поради което не са нарушени правата им да узнаят
фактите на обвинението. На следващо място се сочи, че диспозитива на внесеното
постановление ясно и недвусмислено очертава фактическото обвинение и
предложението за освобождаване на двамата обвиняеми от наказателна отговорност.
Предявеното искане е да се отмени обжалваното определение.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид
доводите, изложени в частния протест, атакуваното определение на районен съд – Е.
П. и материалите по делото, намери за установено следното:
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е
образувано по внесено по реда на чл. 375 НПК постановление от РП - Е. П. с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата М.С.Б. за
престъпление по чл. 187 НК с налагане на административно наказание по чл. 78а НК и на обвиняемия С.Г.Д. – също за престъпление по чл. 187 НК.
В съдебно заседание, проведено на 10.11.2020 г.,
първоинстанционният съд е констатирал допуснати на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249,
ал. 4, т. 1 НПК, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на
прокурора за отстраняването им. Тук следва да се отбележи, че в случая съдебният
състав е упражнил правомощията по чл. 377, ал. 1 НПК на съдията-докладчик,
което в случая само по себе си не съставлява съществено процесуално поведение,
още повече, че това е сторено в открито заседание с участието на страните,
което обезпечава в по-голям обем от изискуемия по закон упражняването на
правата им в процеса.
Първоинстанционният съд е счел, че в съдържанието на внесеното
постановление по чл. 375 НПК е въведена фактическа непълнота и противоречия, които
не позволяват на обвиняемите да узнаят фактите на обвинението. В тази връзка първият
съд конкретно е посочил наличие на противоречия, водещи до неяснота относно
фактите, при които обвинението твърди обв. С.Д. да е осъществил престъплението,
за което е привлечен и конкретно в една част от фактическото изложение е
описано деяние, включващо лишаване от обяд и вечеря на малолетно дете /Стефан
Тодоров/, а в друга – само лишаване от вечеря и същевременно са изложени факти,
че обв. Д. работел само вечерни смени, като организирал само вечерите на
децата. Първоинстанционният съд е констатирал и липсата на формулирано искане
за освобождаване от наказателна отговорност на двамата обвиняеми в
заключителната част на прокурорското постановление.
Изводът на първоинстанционния съд за прекратяването на
съдебното производство и връщането на делото на прокурора на соченото в
мотивите на обжалвания съдебен акт основание е правилен и следва да бъде
потвърден.
Законовите изисквания към съдържанието на обвинителния
акт, регламентирани в разпоредбата на чл. 246 НПК, са изцяло относими и към
съдържанието на постановлението на прокурора по чл. 375 НПК. Постановлението на
прокурора по чл. 375 НПК има предназначението на обвинителния акт, а именно да
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита. Това изискване към съдържанието на постановлението на
прокурора по чл. 375 НПК е изпълнено тогава, когато фактите на обвинението са
изложени по начин, че да могат да се изведат съставомерните признаци на
деянието без да е необходимо да се изграждат предположения и/или без да се
налага тълкуване, което в случая не е изцяло изпълнено.
Правилен е изводът на първия съд, че в прокурорското
постановление липсва ясно и точно изложение на фактите, относими конкретно към
осъществяването на изпълнителното деяние на вмененото престъпление. В
обстоятелствената част на постановлението липсва описание на конкретни действия
на всеки един от обвиняемите, отнесени и към определен и/или определяем период
от време, с които всеки от тях е осъществил вмененото му престъпление – изтезание
на малолетно дете, чието възпитание им е било възложено. Изложението на
фактите, с които се твърди двамата обвиняеми поотделно да са осъществили
престъпление по чл. 187 НК се изчерпва с изречението: „При подобни нарушения на
вътрешния ред в дома на С. А. Т. са били налагани наказания, сред които:…..“.
Липсва ясно очертаване на периода на извършване на
престъплението от всеки от обвиняемите, като при изложената, макар и непълна и
с неясноти, фактология може да се предположи, че се касае за отделни деяния, осъществяващи
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. В тази насока
прокурорът не е изложил съображения, при което остава неясна волята му дали
обвинението е за няколко отделни деяния, осъществяващи едно продължавано
престъпление (чл. 26, ал. 1 НК) или всички изброени от него действия
осъществяват едно деяние. Прокурорът очевидно е спестил усилия в тази насока,
вкл. да очертае ясно и конкретно и времевите рамки на вмененото престъпление на
всеки от обвиняемите, които според данните по делото са напълно определими.
Вместо това в обстоятелствената част за начало на деянието е посочено само „на
неустановена дата“ и довършено - в края на 2014 г. (л. 4, абз. 3 от д.), а едва
в изложението на правните съображения като дата на довършване на деянието е
посочена датата 27.11.2014 г., която не намира никаква фактическа подкрепа във
фактическото изложение на обвинението преди това.
Първият съд правилно е констатирал, че в заключителната
част липсва изрично формулирано от прокурора предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на двамата обвиняеми с налагане на административно
наказание, което, макар и да не внася неяснота относно предявеното с
предложението искане, бележи юридическа непрецизност на прокурорския акт.
В обобщение основателен е упрекът на първоинстанционния
съд за непрецизност във формулираното фактическото обвинение, изложено в
диспозитива на постановлението по чл. 375 НПК, внасяща неяснота в обвинението,
която е от естество да затрудни обвиняемите да научат фактите на обвинението.
При това положение внесеното постановление по чл. 375 НПК
е негодно да изпълни процесуалното си предназначение, а именно да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление от всеки от
обвиняемите и участието им в него, което от своя страна съществено нарушава
правото им да узнаят фактите на обвинението и съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, което следва
да бъде отстранено от прокурора.
Предвид изложеното, с обжалваното определение правилно е
било прекратено съдебното производство на основанието по чл. 377, ал. 1, вр. чл.
249, ал. 4, т. 1 НПК и делото е върнато на прокурора, като следва да се
отстранят допуснатите процесуални нарушения, посочени от първоинстанционния съд
и допълнени с настоящия съдебен акт.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 НПК С. окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на районен съд – Е. П.,
постановено в с.з. от 10.11.2020 г. по н.а.д. № 217/20 г., с което е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на районна прокуратура – Е. П. за
отстраняване на процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.