О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 20.03.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на осемнадесети февруари две хиляди
и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 603 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Прозводството е по иск с
правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.7 ал.2 от ЗОС предявен от Д.С.М., с ЕГН: ********** *** и Ц.С. Г., с ЕГН: ********** *** против „***“
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** с управител В.В.К.Д. с ЕГН **********.
Ищците твърдят, че на основание Решение №146/19.10.2001г. и Решение №
11/02.04.2002 г. по гр. д. № 382/2001 г. на РС К.било признато по отношение на
Поземлена комисия - К.правото на собственост върху нива с площ от 1500 кв. м. в
землището на гр.К., в местността „Б.Р.“ на П.Х.К., б. ж. на гр. К., починал на
26.04.1947 г., а впоследствие това право на собственост преминало върху неговия
син С.П.К., б. ж. на гр.К., чиито наследници били те – ищците по настоящето
дело за 2/6 ид. ч. от имота.
Твърдят, че въз основа на представените и приети в Поземлената комисия в
гр. К.съдебни актове, заверени с печата на Министерството на земеделието и
храните, било издадено Решение № 01154 / 15.04.2002 г. на ПК К., с което се
възстановява правото собственост в стари реални граници върху 1500 кв. м., нива,
VI категория, в землището на гр. К., в местността „Б.Р.“ на наследниците на П.Х.К.,
б. ж. на гр. К.. За правото си на собственост ищците твърдят, че се легитимират
с нотариален акт №***, том *, д. ***/****г.
Съгласно договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № ***/14.05.2004 г., наследодателят им С.П.К., б. ж. на гр. К.придобил
правото на собственост върху останалите 4/6 ид. ч. от
същия имот. Към настоящия момент ищците били единствените собственици на имота
с пл. № 2467 в кв.15 „А“ по плана на гр.К.от 1966 г., в които стари реални
граници им било възстановено правото на собственост.
Видно от геодезическото заснемане, извършено
от инж. С.И.през юли 2004 г. ищците като собственици на имот с пл. № 2467 в XVI-ти парцел на кв.15 „А“ с площ от
1500 кв. м., били съсобственици с „*** К.“ ЕООД в имот пл. № 2455-VII парцел -
Комунални услуги с площ 402.38 кв. м., поради застъпване на двата имота, като
целият бил с площ – според акта за публична общинска собственост 8065 кв. м., а
в действителност бил 6757 кв. м., и участвали в пл. № 2466-VI – автосервиз с
255.60 кв. м.
Въпреки наличието на съсобственост между ищците и „*** К.“ ЕООД към
03.05.2012 г., не било поискано тяхното съгласие за покупко-продажбата на
имота. Вместо това бил проведен търг с тайно наддаване, за който била издадена
Заповед №11/17.04.2012 г. на ликвидатора на „***-К.“ ЕООД. Имотът им бил заявен
за нанасяне в кадастралната карта на града, съгласно извадка от 30.06.2016г., а
и отпреди това до момента били извършвани няколко геодезически
заснемания и бил изработен план за изменението на ПУП по указание на Община К..
Имотът съгласно кадастралната карта
бил с площ от 6757 кв. м. Такава обаче не била представена по нотариалното дело
при изповядването на сделката. След като било възстановено правото им на
собственост, имотът за останалата част бил актуван като публична общинска
собственост с Акт № ***/09.08.2011г. Общината не им била отчуждила правото на
собственост върху имота. Ищците твърдят, че го притежавали и сега. Незнайно
как, но там имотът бил посочен с площ от 8065 кв. м., което не отговаряло на
действителността. Нотариусът не бил изискал кадастрална скица на имота, защото,
както било видно от скица № 38229/27.12.12 г., имотът бил именно с площ от 6757
кв. м. Извършено било невярно нотариално удостоверяване. Не било посочено, че
ищците участвали в поземлен имот с идентификатор № ***с 402.38 кв. м. поради
това, че им било възстановено правото на собственост в стари реални граници.
Изповяданата от нотариус Р.сделка била нищожна, тъй като към датата на
изповядването на сделката имотът бил публична общинска собственост и съгласно
чл.7 ал.2 от ЗОС имотите публична общинска собственост не можели да се
отчуждават и да се прехвърлят на трети лица, а съгласно чл.5 ал.2 от ЗОС Актът
за общинска собственост бил официален документ, съставен от длъжностно лице по
ред и форма определена от закона. А съгласно чл.5, ал.3 от ЗОС, актът за
общинска собственост нямал правопораждащо действие.
Ето защо за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия
иск.
Молят съда да
постанови решение, с което да прогласи
нищожността на сключения договор за покупко - продажба
на имот, находящ се в град К., парцел VII, в кв.15
„А“, в местността „Б.Р.“ между „*** К.“ ЕООД и „***“ ООД за частта от 402.38
кв. м. от целия имот посочен в Акт за публична общинска собственост №***/09.08.2011г.
на Община К., с площ от 8065 кв. м., а в действителност с площ от 6757 кв. м.,
поради противоречие със закона, съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.7,
ал.2 от ЗОС. Молят при установяването местоположението на притежаваните от
ищците 402.38/6757 ид. части, да им бъде предадено
владението върху имота. Претендират за направените по делото разноски.
Ответното дружество, чрез пълномощника си адв. М.Г.оспорва иска. Твърди, че „***“ ООД на основание
договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № **, том ** от 03.05.2012 година на Служба по вписванията - град К.(НА
**), било собственик на Поземлен имот - дворно място, цялото застроено и
незастроено с площ от 8065 кв. м., находящо се в град
К., с административен адрес: град К., ул. „Т.Р.”, съставляващо УПИ VII -
комунални услуги в кв. 15а по регулационния план на града, одобрен със заповед
№ 938/1966 година, респ. по одобрения със заповед № 300-4-21/2004 година
кадастрален план – имот с кадастрален номер 2511, ведно с всички сгради,
съоръжения, строителни подобрения и трайни насаждения в имота, включително
ведно с подробно описаните в нотариалния акт навес за ремонтно-строителна
техника с площ от **2 кв. м. и склад, гаражно хале от 300 кв.м., метален
павилион от 76 кв.м., склад с площ от 160 кв.м. и столова с площ от 18 кв.м.
Твърди, че така описаният имот представлявал Поземлен
имот с идентификатор *****по КК на гр. К., одобрена със заповед №
РД-18-52/16.11.2011 година на ИД на АГКК, както било отбелязано на стр. 2 от НА
**.
Твърди, че искът бил недопустим поради липса на правен
интерес за ищците от водене на настоящето гражданско дело, по следните
съображения:
С влязло в сила решение № 473/24.11.2014 година,
постановено по гр.дело № 235/2013 година на PC К., потвърдено с решение №
753/28.04.2015 година на ПОС по въз. гр. дело № 601/2015 година, било признато
за установено по отношение на Д.С.М.и Ц.С.Г., че същите не са собственици на определена площ от
имот пл. № 2467, попадаща в УПИ VII-комунални услуги и в ПИ с идентификатор ***по
КККР на град К., одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 година (който бил
собственост на „***“ ООД), и бил отменен Нотариален акт за констатиране право
на собственост № 156, том V от 15.08.2002 година на Служба по вписванията - К..
С решение № 409/17.10.2014 година, постановено по гр.
дело № 665/2013 година по описа на PC К., потвърдено с окончателното Решение №
1071/15.06.2015 година, постановено по въззивно гр.
дело № 456/2015 година на ПОС, били отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените от Д.С.М.и Ц.С.Г.против „***“ ООД *** искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че същите са били собственици на имот
с площ от 1500 кв. м., съставляващ имот с пл. № 2467 по плана на гр. К.,
одобрен със Заповед № 938/1966 година, и който имот не е бил отразен в
кадастралния план на гр.К., одобрен със Заповед № 300-4- 21/20.09.2004 година, както
и в плана на града, одобрен със Заповед № РД- 18-52/16.11.2011 година.
С оглед горното, правата на ищците по отношение на
описания на стр.1 от исковата молба имот били изцяло отречени с влезли в сила
съдебни актове. Ищците не били посочили други обстоятелства, обосноваващи
правния им интерес от предявяването на иск по чл.26 ЗЗД, извън твърдените права
на собственост върху бившия имот пл. № 2467, част от който се „застъпвал” с
част от УПИ VII - комунални услуги в кв. 15а по рег. план на гр. К., респ. с
част от ПИ ***по КК на гр. К.. Съответно липсата на права за ищците сочело на
липса на правен интерес от водене на установителен
иск, какъвто бил предявен по настоящото дело. А наличието на правен интерес
била първата предпоставка за допустимост на установителни
претенции.
Освен недопустим, искът бил и неоснователен, по
следните съображения:
На първо място, „***“ ООД *** изцяло оспорва заявените от ищците права върху
каквито и да било части от УПИ VII - комунални услуги в кв. 15а по
регулационния план на града, одобрен със заповед № 938/1966 година, респ. по
одобрения със заповед № 300-4-21/2004 година кадастрален план - имот с
кадастрален номер 2511, респ. поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. К.,
одобрена със заповед № РД-18- 52/16.11.2011 година на ИД на АГКК. Ищците не
били собственици на части или площи от УПИ VII - Комунални услуги, тъй като:
сочените титули за собственост в параграф първи и втори на исковата молба не
били годни да ги легитимират като такива предвид незавършена реституционна
процедура; влезлите в сила съдебни актове, описани по-горе, отричали правата на
ищците като собственици както върху целия бивш имот пл. № 2467, така и на
частите от него, които попадат върху имота на ответното дружество;
представеното Решение №1154/15.04.2002 година на ПК К., не било административен
акт, годен да създаде права и на още едно основание – същият не съдържал
подписите на членовете на ПК, т. е. липсвало волеизявление на административния
орган изобщо и представлявал нищожен административен акт. В този смисъл, всички
доводи в исковата молба, свързани с нарушение на чл.33 от ЗС били ирелевантни.
На второ място, искът бил неоснователен и защото не
друг, а „***” ООД било изключителен и единствен собственик на УПИ VII-Комунални
услуги, респ. на Поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. К., одобрена със
заповед № РД-18-52/16.11.2011 година на ИД на АГКК. Не отговаряли на истината
твърденията на ищците, че не „***” ООД е собственик на посочения имот, а Община
К.и те самите при режим на съсобственост. Те твърдели също, че за имота бил
съставен Акт за публична общинска собственост № ***/09.08.2011 година, както и
че имотите – публична общинска собственост не можели да се отчуждават и
прехвърлят, поради което се прави извод, че сделката по НА ** била нищожна и на
това основание. Посочените твърдения и изводи не намирали опора нито в закона,
нито в релевантните за случая фактически обстоятелства, защото „***” ООД се
легитимирало като собственик на УПИ VII - Комунални услуги по силата на
Нотариален акт № **, том IV, от 03,05,2012 година на Служба по вписванията -
град К.(НА **). Праводателят „*** К.“ ЕООД от своя
страна се легитимира като собственик на имота на основание Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 2 том VI от 20.06.2011 година на Служба по
вписванията - град К.(НА 2). В последно посочения НА 2 подробно били описани
документите, въз основа на които е издаден същият и които удостоверявали в
пълен обем правата му върху имота.
На
следващо място, можело да се спори по изначалната законосъобразност на
цитирания от ищците Акт за публична общинска собственост № ***/09.08.2011
година, както и по законосъобразността на решението, въз основа на което е
съставен този акт - посоченото в него Решение № 1184 от 30.06.2011 година на ОбС – К., доколкото обективно били налице нито
материално-правните, нито процесуално-правните условия за актуване на имота
като публична общинска собственост.
Достатъчно било да се посочи, че Решение № 1184 от
30.06.2011 година на ОбС - К.било изрично отменено с
Решение № 40, взето с протокол № 4 от заседание на ОБС - К.на 21.12.2011
година, като процесният имот бил деактуван
с изрична заповед на Кмета на община К.преди прехвърлянето му на „***” ООД
„***” ООД било собственик на описаните в НА ** имоти
(дворно място и сгради) и на още едно самостоятелно основание – изтекла придобивна давност в полза на дружеството - приобретател по сделката, предмет на НА **.
В този смисъл оспорването на правата на „***” ООД било
изцяло неоснователно, поради което искът следвало да бъде отхвърлен. Претендират
се и разноските по делото.
СЪДЪТ, преценявайки доводите на страните на базата на
представените от тях доказателства според вътрешното си убеждение намери, че
така предявения иск е процесуално недопустим, тъй като в разглеждания казус е
налице хипотезата на чл. 299, вр. с чл. 297 ГПК, а
именно – забрана за пререшаване на правен спор, разрешен със силата на
присъдено нещо.
Ищците обосновават правния си интерес от предявяване
на иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.7 ал.2 от ЗОС с твърдението, че са собственици на 402.38 кв. м. от имот 2467 по
стария кадастрален план на град К.от
1966 г., която
попада в границите
на УПИ VII Комунални услуги,
кв.15а (по регулационния план
на гр.К.), респ. поземлен имот с
идентификатор ***по КК на гр. К., одобрена със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г.
на ИД на АГКК.
Между същите страни е било водено гр. д. № 235/2013
г. по описа на Районен съд – К.по искова молба подадена от „***“ ООД, *** –
ответник по настоящото дело, против Д.С.М.и Ц.С.Г.– сега ищци. С решението си
съдът е уважил иска, като е признал за установено по отношение на Д.С.М.и Ц. С
Г., че същите не са собственици на площ
от 402.33 кв. м., представляваща частта от имот 2467 по стария кадастрален план на град К.от 1966 г., която попада
в границите на УПИ VII Комунални услуги,
кв.15а (по регулационния план
на гр.К.), респ. поземлен имот с
идентификатор ***по КК на гр. К., одобрена със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г.
на ИД на АГКК. На основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК, съдът е отменил Нотариален
акт за констатиране право на собственост № ***, том * от 15.08.2002
г. на Службата по вписванията - град К.. Решението на РС К.е влязло в сила на
28.04.2015 г., след като е било потвърдено с Решение №753/28.04.2015 г. по въззивно гр. д. №601/2015 г. по описа на ОС П..
С решение № 409/17.10.2014 г., постановено по гр. дело № 665/2013 г. по описа на PC К.,
потвърдено с окончателното Решение № 1071/15.06.2015 г., постановено по въззивно гр. дело № 456/2015 година на ОС П., са отхвърлени
като неоснователни и недоказани предявените от Д.С.М.и Ц.С.Г.против „***“ ООД ***
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че същите са
били собственици на имот с площ от 1500 кв. м., съставляващ имот с пл. № 2467
по плана на гр. К., одобрен със Заповед № 938/1966 година, и който имот не е
бил отразен в кадастралния план на гр.К., одобрен със Заповед № 300-4-
21/20.09.2004 година, както и в плана на града, одобрен със Заповед № РД-
18-52/16.11.2011 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, влязлото
в сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и
то за разрешеното с него основание. Освен това, по чл. 299, ал. 1 ГПК спор
разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако законът
разпорежда друго, като по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото
и регулиращото действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение по
същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да
се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшаемост по чл.299 ГПК е приложима за всяко отделно
правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи
страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ
факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се
приеме, че относно правопораждащия факт съд се е
произнесъл окончателно (В този смисъл Решение № 49 от 14.04. 2011 г. по т.д.№
561 по описа за 2010 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК ).
С посочените по-горе решения, постановени по гр. д. №
235/2013 г. и по гр. дело № 665/2013 г. – двете по описа на PC К., съдът е
приел, че процесните 402.38 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор ***по КК на гр. К., одобрена със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г.
на ИД на АГКК не са собственост на Д.С.М.и Ц.С.Г.. Следователно, искът за валидността на договор
за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № **,
том IV от 03.05.2012 година на Служба по вписванията - град К.между „*** К.“
ЕООД и „***“ ООД за частта от 402.38 кв. м. от целия имот се явява недопустим,
поради липса на правен интерес от страна на двете ищци. С предявеният иск се
цели пререшаване на спор разрешен с влязло в сила съдебно решение, поради което
следва да намери приложение разпоредбата на чл.299, ал.2 от ГПК и
производството по настоящото делото да бъде прекратено. За пълнота следва да се
отбележи, че както разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК, така и разпоредбата на чл.
299, ал.1 ГПК не правят разлика за конкретното качество в което страната е
участвала в първоначалното производство и това ѝ качество по повторното
производство. Ето защотова, е без значение дали в
първоначалното производство страната е участвала като ищец, а в повторното като
ответник. Без значение е и видът на
предявените искове – установителни или осъдителни,
тъй като от силата на присъдено нещо се обхваща разрешеното с решението
материално право и тази сила не е поставена в зависимост от разликата във вида
на първоначалния и вида на повторния иск, а от вида на спорното материално
право.
Предвид изхода на делото и
направеното искане от ответника с отговора на исковата молба, ищецът следва да
бъде осъден на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, да му заплати
разноски за производството в размер на 1400 лева – възнаграждение за един
адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 603/2017
г. по описа на РС К..
ОСЪЖДА Д. С. М., с ЕГН: ********** *** и Ц.С.Г.а, с
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:*** с управител В.В.К.– Д.направените по
делото разноски в размер на 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева).
Определението подлежи на обжалване пред П.ски окръжен
съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.