Решение по дело №20521/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8235
Дата: 7 май 2024 г.
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20221110120521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8235
гр. С., 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110120521 по описа за 2022 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения,
взети на проведено на 07.06.2017 г. О.С. на Е.С. на самостоятелни обекти в сграда,
находяща се в гр. С.
Ищецът Е. Д. Д. твърди, че е собственик на самостоятелен обект „приземно ателие“ в
сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. С. Поддържа, че на 07.06.2017 г. е
проведено ОС при следния дневен ред: 1. обсъждане на оферти за полагане на настилка на
надземен паркинг; 2. вземане на решение за монтиране на стойка за велосипеди на ниво
сутерен и 3. други въпроси, поставени на събранието. Оспорва всички взети решение на
проведеното ОС. Сочи, че ОС е избрало за изпълнител за полагане на настилка на наземен
паркинг офертата на Д.Я. на стойност около 24 000 лева, която сума била разпределена за
събиране между собствениците на процент идеални части притежаван имот, а като краен
срок за събиране на сумата била определена дата 31.07.2017 г. и стартиране на ремонтни
дейности от м. А.. Излага, че е взето решение за предоставяне офертите на вниманието на
всички собственици за одобрение, както и за провеждане на разговори с фирма „....“ за
възможността за монтиране на бутон за отваряне на входната врата от вътрешната страна и
закупуване и поставяне на 1 бр. фасадна облицовъчна плоча.
Твърди, че е узнал за проведеното ОС на 15.03.2022 г., когато му била връчена
исковата молба с вх. № 44268/08.03.2022 г. от ЕС. Счита, че е нарушена процедурата по
свикване на ОС и в тази връзка твърди, че не е бил информиран за провеждането му.
Развива съображения в насока, че самостоятелният му обект е с отделен вход, както и че
няма достъп до входа, водещ към жилищните обекти в сградата. Сочи, че за него не
съществува възможност да се запознае със съдържанието на поканата за провеждане на ОС,
1
както и да се гарантира правото му да бъде информиран за провеждане на ОС. Счита, че е
нарушен чл.16, ал.7 ЗУЕС и в тази връзка поддържа, че не е информиран за изготвянето на
протокол, доколкото съобщение за това не било поставено на място, видно за него. Счита, че
е нарушена и разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗУЕС, т.к. за председател на събранието бил
избран единодушно Д.И.. Във връзка с последното поддържа, че председателят не може да
се избира ad hoc, както и че лицето не е сред собствениците на самостоятелни обекти в
сградата. Излага, че не ставало ясно как са гласували Е.С. по отношение избора на
протоколчик, липсвал начинът, по който са гласували лицата и посочване на
самостоятелните обекти с % ид.ч. Последното счита, че е пречка да се установи дали е бил
налице нужният кворум и мнозинство за вземане на решение. Поддържа също, че липсвал и
присъствен лист, т.к. приложеният „списък“, не бил подписан от председателя. Липсвали и
приложени пълномощни на лицата, участвали чрез пълномощник. Поддържа, че липсвали
пълните имена на явилите се лица, отбелязване на начина, по който са гласували /„за“;
„против“; „въздържал се“/, както и % ид.ч. Сочи, че за вземането на решението по т.1 от
дневния ред на ОС – ремонт на общите част, е необходимо квалифицирано мнозинство,
каквото оспорва да е налице. Поддържа също, че решенията по т.3 „други въпроси,
поставени на самото събрание“, не са приети по предвидения в закона ред, доколкото не са
изрично обявени в дневния ред. При тези твърдения моли съда да отмени взетите решения
на ОС, проведено на 07.06.2017 г., поради тяхната незаконосъобразност. Претендира
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излага, че молбата е подадена
извън срока по чл.40 ал.2 ЗУЕС. Не оспорва, че ищецът е собственик на самостоятелен обект
в сградата. Сочи, че ищецът е придобил самостоятелен обект през 2015 г., от когато се
водила книга на ЕС. Поддържа, че в последната, ищецът е следвало да впише данните по
чл.7, ал.2 ЗУЕС – три имена, предназначение и застроена площ на самостоятелния обект,
адрес за електронна кореспонденция, което оспорва да е сторено. Развива съображения в
насока, че ищецът не е изпълнил паричните си задължения към ЕС, че не е присъствал на
което и да е ОС на ЕС, през последните 7 години и че в случая е налице незаинтересованост
от негова страна. Ответникът развива подробни съображения в насока, че срокът за
обжалване на решение на ОС, следва да тече от датата на връчване на заповедта за
изпълнение, а не на исковата молба, доколкото се твърди, че последната е постъпила във
връзка с подадено възражение от страна на длъжника по заповедното производство,
образувано във връзка с неизпълнение на парични задължения към ЕС. С оглед изложеното
счита, че настоящата искова молба е просрочена и недопустима. Развива съображения и в
насока, че решенията на ОС са взети при спазване на необходимия кворум, че към всяко от
решенията е отразен резултатът от гласуването. Излага, че няма законови изисквания за
реквизитите на списъка на присъстващите, нито за начина на гласуване. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Със задължително за настоящата съдебна инстанция определение №
2
13528/09.11.2023г., постановено по гр.д.№ 9370/2023г. по описа на СГС, II- д възз. състав, е
било отменено решение № 10237/15.06.2023г., имащо характер на определение, постановено
по гр.д.№ 20521/22г. по описа на 176 състав на СРС и делото е върнато на състава за
продължаване на съдопроизводствените действия по него – постановяване на краен съдебен
акт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на самостоятелен обект
„приземно ателие“ в сграда в режим на ЕС, както и че на 07.06.2017 г. общото събрание на
Е.С. е взело решенията, чиято отмяна се иска в настоящото производство.
Контролът за законосъобразност на решенията на общото събрание на Е.С. е съдебен и
е ограничен със срока по чл. 40 от ЗУЕС, който като процесуален е и преклузивен. Според
чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна се подава пред районния съд по местонахождението на
Е.С. в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В
последната разпоредба е предвидено, че председателят на управителния съвет (управителят)
в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за
изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от
председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или
обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от
протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и
приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в
случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.
С определение № 13528/09.11.2023г., постановено по гр.д.№ 9370/2023г. по описа на
СГС, II- д възз. състав е прието, че ищецът е узнал за проведеното ОС на ЕС на 15.03.2022г.,
поради което настоящата искова молба се счита предявена в преклузивния по чл.40, ал. 2 от
ЗУЕС срок.
Настоящият състав намира, че твърденията в исковата молба за опорочаване
процедурата по взимане на решение на проведеното на 07.06.2017г. О.С. са основателни.
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗУЕС, в редакцията му от ДВ бр. бр. 43 от 7.06.2016г,
приложима към конкретния случай, общото събрание се свиква чрез покана, подписана от
лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място
на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи
- не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху
поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото
събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на
поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.
Съгласно ал. 2 на посочената норма собственик или ползвател, който не ползва
самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено
3
управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в
страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на О.С., както и телефонен
номер, а ал.3 от нея предвижда възможността съобщаването, в хипотезата на ал. 2 , за
провеждане на О.С., да може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на
поканата, което се удостоверява с подпис на лицата, които свикват общото събрание, или
чрез изпращане на поканата на адрес в страната, включително чрез електронна поща, ако
такива са посочени.
Съгласно чл.13, ал.4 от ЗУЕС когато лицето по ал. 2 не е посочило електронна поща
или адрес в страната, на които да се изпращат покани за свикване на О.С., както и телефонен
номер, то се смята за уведомено за свикване на общото събрание по реда на ал. 1.
По делото е прието, че ищецът е узнал за проведеното О.С. с връчването на исковата
молба по реда на чл.422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК след депозираното от длъжника Е. Д.
Д. възражение срещу издадената по гр.д. № 64945/2021г. по описа на 48 състав на СРС. Не
са представени каквито и да било доказателства, че свикването на процесното О.С. е
извършено по начин, който законът предписва в цитираната по – горе норма.
От изложеното следва, доколкото е опорочена самата процедура по свикване на ОС
от 17.06.2017г., че взетите на него решения са незаконосъобразни, а предявеният от ищеца
иск е основателен и следва като такъв да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Представена е вносна бележка за платен от ищеца адвокатски хонорар за
процесуално представителство в размер на 1000 лева, срещу който размер насрещната
страна не е възразила за прекомерност. Ето защо сторените от ищеца разноски по делото
следва да се присъдят в пълния им размер от 1120 лева (1000 лева – адв. възнаграждение, 80
лева – държавна такса, 15 лева – такса за частна жалба и 25 лева – такса за въззивна жалба).
По изложените съображения, съдът,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по молба на Е. Д. Д., с ЕГН: ********** решенията на Е.С., находяща се
в гр. С. , обективирани в протокол без номер от 07.06.2017г.
ОСЪЖДА Е.С., находяща се в гр. С., гр. С. да заплати на Е. Д. Д., с ЕГН:
********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 1120 лева – съдебно деловодни
разноски, сторени в производството по гр.д.№ 20521/22 по описа на 176 –ти състав на СРС,
по ч.гр.д.№ 9370/23г по описа на II – д въззивен състав на СГС и по ч.гр.д. №5036/22г. по
описа на I състав на СГС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5