Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично засеД**е на 17 ноември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1968 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от „Д**- М-97“ ООД срещу Решение № 1013/21.07.2022г.
постановено по НАХД № 20223110201106/2022г. по описа на ВРС, 6състав, с което е потвърден НП № 03-2100316/30.12.21г.
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.
В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. В касационната жалба се оспорва материалната законосъобразност на въззивното решение с довод, че в НП липсва ясно и пълно описание на фактите относно деянието за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Намира НП за недоказано, предвид непредставянето на трудовите договори с работниците в административно наказателната преписка.
Ответникът, чрез процесуален представител в публично съдебно засеД**е изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 1013/21.07.2022г. постановено по
НАХД № 20223110201106/2022г. по описа на ВРС, 6състав, с което е потвърден НП №
03-2100316/30.12.21г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“
Варна.
С НП на „Д**-
М-97“ ООД на основание чл.81а, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗЗН)
е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000лв. за нарушение на чл.74е,
ал.1 от ЗНЗ вр. чл.107р, ал.7 от КТ.
За да
постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка: на 01.01.2021г. между „Амураа косерв 68“ ООД и „Д** – М 97“ ООД,
представлявани съответно от И** А. и Я.А. е сключен договор за сътрудничество
за съвместна дейност, съгласно който страните са декларирали намерения за
сътрудничество в областта на предоставянето на работна сила при възникнала
необходимост. Съгласно договора броят на служителите се определял за всеки
конкретен период и се заплащала цена на база изработени часове за съответния
период. Задълженията по заплащането на работни заплати и осигуровки са за
сметка на „Д** – М 97“ ООД.
На
22.05.2021г. бил сключен трудов договор между „Д** – М 97“ ООД, в качеството на
работодател и г-жа И**, като работник. По силата на този договор г-жа И**
приемала да изпълнява длъжност работник в консервна фабрика отдел „Д** – М 97“
ООД, месторабота гр.Аксаково, месечно трудово възнаграждение 650лв.
В края на
ноември 2021г. инспектор в ДИТ Варна извършил проверка по спазване на трудовото
законодателство в консервна фабрика, находяща се в промишлена зона гр.Аксаково,
стопанисвана от „А.К.**“ООД. В хода на проверката е констатирано, че
дружеството няма назначени по трудов договор лица и, че два-три дни преди
проверката е назначило по трудов договор около 10 лица. Изискана е информация
от управителя на дружеството относно начина на извършване на дейност. Дадени са
обяснения, съгласно които работниците се предоставят по силата на сключения
договор с „Д** – М 97“ ООД.
Направена
е проверка на „Д** – М 97“ ООД през м.декември 2021г., при която е
констатирано, че дружеството изпраща работници, включително и г-жа И** за
извършване на трудова дейност в „А.К.**“ ООД на устна заявка, като в началото
на месеца следващ отработения, „А.К.**“ ООД представяло отчетни форми, в което
било отразено реално отработеното от изпратените лица и до края на същия месец
изплащало по банков път на „Д** – М 97“ ООД издадените фактури за отработени
часове. Трудовите възнаграждения на работниците се изплащали от „Д** – М 97“
ООД.
На горните
констатации инспекторът в ДИН направил извод, че „Д** – М 97“ ООД осъществява
дейност като предприятие осигуряващо временна работа, а „А.К.**“ ООД като
предприятие ползвател. При направената справка в публичния регистър на
Агенцията по заетостта било констатирано, че „Д** – М 97“ ООД няма регистрация
като осигуряващо временна работа. Прието било, че е извършено нарушение по
чл.74е, ал.1 от ЗНЗ вр. чл. 107р, л.7 от КТ.
Въз основа
на констатираното бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и e издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. АУАН е съставен и НП е
издадено от компетентни органи при спазване на предвидените от чл.42 и чл.57 от ЗАНН изисквания за форма. Приел е, че съставомерността на деянието се
установява от приложените към НП доказателства и потвърдил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия.
Касационната
инстанция преценява възраженията в касационната жалба относно недоказаността на
нарушението и липсата на описание на фактите в НП като неоснователни на
следните съображения: първо предмет на проверка в касационното производство не
е НП, а съдебното решение на въззивния съд и второ – в преписката към АУАН се
съдържат както трудовият договор на „Д** М - 97“ООД с г-жа И**, така и другите
изходящи от „Д** М - 97“ООД и „А.К.**“
ООД документи обосноваващи извода на АНО и на въззивния съд за осъществяването
на нарушението по чл.74е, ал.1 от ЗНЗ вр. чл. 107р,
л.7 от КТ.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба относно характера на договора сключен между
двете дружества и относно качествата, които имат във връзка с поетите по
договора задължения. Независимо от обстоятелството, че договорът между двете
дружества е наименован „Договор за сътрудничество и съвместна дейност“, предвид
уговорките на страните по него, последният по правната си същност е договор по
чл.107у, ал.1 от КТ.
Този
извод се подкрепя от обстоятелството, че трудовите договори с наетите лица,
между които и г-жа И** са сключени с „Д** М - 97“ООД, г-жа И** е вписана във ведомостите за
заплати на „Д** М - 97“ООД и съгласно заповед на управителя на „Д** М -
97“ООД и е възложено да
полага труд в „А.К.**“ООД. „Д** М - 97“ООД не твърди и не представя
доказателства, че извършва друг вид търговска дейност, различна от
констатираната от органите на ДИТ Варна и, че установените по трудовите
договори работници осъществяват трудови функции свързани с този друг вид
търговска дейност в наказаното дружество.
В
разпоредбите на чл.107р до чл.107ч от КТ е уреден режимът на трудовите
правоотношения, при условията на сключен трудов договор с предприятие, което
осигурява временна работа. От значение за този тип трудови правоотношения е, че
работникът е сключил трудов договор с един работодател, но осъществява
трудовите си правоотношения при друг работодател, с който първият е сключил
трудов договор. Трудовото възнаграждение се изплаща на работника от
работодателят, с който е сключен трудовият договор, а последният получава
заплащане от работодателят, при който е положен труда по договор между двамата
работодатели. Констатираните при проверката на „Д** М - 97“ООД факти от
органите на ДИТ Варна имат посочените в чл.107р КТ и сл. специфични
характеристики, поради което е правилен извода на АНО и на въззивния съд, че „Д**
М - 97“ООД е работодател
осигуряващ временна работа и че като такъв подлежи на вписване в нарочен
регистър воден в Агенцията по заетостта.
Без
значение за горния извод е наименованието на договора („Договор за
сътрудничество и съвместна дейност“) сключен между двете дружества (работодател, който осигурява
временна работа - „Д** М - 97“ООД и предприятието
ползвател - „А.К.**“ООД) и липсата на всички изискуеми реквизити по чл.107у, ал.2 от КТ
в същия, доколкото двете
дружества са подписвали периодично допълнителни документи удовлетворяващи
изискванията на посочената разпоредба.
„Д** М - 97“ООД не е изпълнило задължението си за регистрация в Агенцията по
заетостта, поради което е правилен извода на съда, че при изпращането на
работника г-жа И** да осъществява трудови функции в „А.К.**“ООД е осъществило състава на нарушението
по чл.74е, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта.
Предвид горното, настоящата инстанция приема, че като е извел извод за законосъобразност на НП, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Не са налице сочените от касатора касационни основания, поради което въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
В открито съдебно засеД**е, процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед изхода на спора е основателно и следва да бъде уважено в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
1013/21.07.2022г. постановено по НАХД № 20223110201106/2022г. по описа на ВРС,
6състав, с което е потвърден НП №
03-2100316/30.12.21г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“
Варна.
ОСЪЖДА „Д**
– М 97“ ООД да заплати на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна 80
(осемдесет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.