Р Е Ш Е Н И Е
№ 1795 27.10.2010г.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, ХІV състав
На двадесет и първи октомври година 2010
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ДИАНА ГАНЕВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Ганева
НАХ дело №3451 по описа за 2010 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 233, ал. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на “********” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к „******, представлявано от управителя КБК, с ЕГН **********, против НП № 19351/26.05.2010
г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Ямбол, Сливен към
ГД “Контрол на пазара” в КЗП, с което за нарушение на чл. 73, ал. 1, вр. чл.
71, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, на осн. чл. 213 ЗЗП на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лв. С
жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП. Не се ангажират доказателства.
В
съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява упълномощено лице К.П.
Поддържа жалбата. Не ангажира други доказателства.
Административно-наказващият
орган - чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и също не ангажира допълнителни
доказателства.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и
съдържа необходимите реквизити, поради което и се явява допустима, а по
същество - съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните
и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
При
извършена на 11.03.2010 г. проверка в соларно студио „ *”, находящо се в
гр.Бургас, жк. „*” –битов комбинат и стопанисвано от дружеството-жалбоподател, служители
на РД – Бургас при КЗП, между които и свид. М.К.Ш. – гл. инспектор,
констатирали, че се предлага услуга солар срещу заплащане за определено време,
за което има поставен ценоразпис в български лева, но няма поставени на видно
място инструкции за безопасност на потребителите според БДС EN 60335-2-27/2003 г. при ползването на соларните апарати.
Тези
констатации на проверяващите, ведно с останалите резултати от проверката, били
обективирани в Констативен протокол № К-094954/11.03.2010 г. и в Протокол за
проверка на документи № К-52117/17.03.2010 г.
С
оглед тези констатации, свид. Ш. съставила на дружеството- жалбоподател АУАН № К-19351/20.04.2010
г. за нарушение на чл. 73, ал. 1 ЗЗП – за предлагане на услуга солар срещу
заплащане без поставяне на видно място в соларния апарат на инструкции за
безопасност на потребителите. Актът бил съставен в присъствие на представител
на дружеството-жалбоподател, бил му връчен за запознаване и е бил подписан от
него с отбелязване, че ще направи възражения по акта. Въз основа на съставения
АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП № 19351/26.05.2010
г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Ямбол, Сливен към
ГД “Контрол на пазара” в КЗП, с което за посоченото в акта нарушение на чл. 73,
ал. 1, вр. чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, на осн. чл. 213 ЗЗП на дружеството-жалбоподател
е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.
Описаната
по-горе фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена по делото от
събраните в хода на настоящото производство доказателства, обективирани в
писмените и гласните доказателствени средства .
С
оглед така приетата за установена фактическа обстановка и като съобрази
разпоредбите на закона, съдът намира жалбата против издаденото наказателното
постановление за неоснователна по следните съображения:
Както
при съставяне на АУАН, така и при издаване на атакуваното НП, са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 40, 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което
и не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП – както
последното, така и съставеният АУАН, са издадени от компетентни за това органи,
в предвидените от ЗАНН срокове и съдържат необходимите законови реквизити.
Обжалваното НП е
издадено в съответствие и с материалния закон. С оглед установената по делото
фактическа обстановка съдът счита, че с изпълнителното деяние, описано в
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, дружеството-жалбоподател
действително е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 1, вр. чл.
71, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, съгласно която в рамките на дейността си производителят
на стоки и лицето, предоставящо услуга (каквото лице безспорно се явява
настоящото дружество-жалбоподател), предоставят на потребителите необходимата
информация, позволяваща на последните да преценяват рисковете, присъщи на
стоката или услугата през времето на нейния нормален или разумно предвидим
период на употреба, когато тези рискове не са непосредствено очевидни без
съответните предупреждения от страна на производителя или лицето, предоставящо
услуга, като стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на
нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря,
за да бъде пусната на пазара, и по отношение на рисковете и групите рискове,
обхванати от българските стандарти (какъвто е и БДС EN 60335-2-27/2003 г.), въвеждащи
хармонизирани европейски стандарти.
Безспорно се
установи по делото, че към момента на проверката, в стопанисваното соларно
студио, находящо се в гр.Бургас, ж.к.”Меден Рудник”-битов комбинат, дружеството-жалбоподател
е предоставяло на клиенти срещу заплащане услугата солар, посредством монтирани
и функциониращи три соларни апарата (два
хоризонтални и един вертикален) при обявен ценоразпис за тази услуга, но без в
апаратите или в близост до тях да е имало поставени инструкции за безопасност
на потребителите според БДС EN
60335-2-27/2003 г. при ползването на тази услуга. Дори и да се приеме ,че е
било налице “устно предоставяне” на клиентите, ползващи услугата, на
необходимата информация за преценка на риска, такова “предоставяне” не се
доказа по делото, като не се доказа и че към момента на проверката не е
извършено представяне на услугата солар.
Ето
защо съдът счита, че в случая безспорно се установява извършването на
горепосоченото нарушение от страна на дружеството-жалбоподател, поради които с
обжалваното НП дружеството правилно е било санкционирано на основание
разпоредбата на чл. 213 ЗЗП, предвиждаща за ЕТ и за юридическите лица
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. за нарушение на чл. 73, ал. 1 ЗЗП.
В случая наказанието е определено в минималния, предвиден в закона размер,
поради което и не може да бъде изменявано.
Относно
искането, изложено в жалбата, за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а
именно процесното нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай, съдът
съобрази следното:
Предвид
относително високата степен на обществена опасност на извършеното от
дружеството-жалбоподател административно нарушение, обусловена от вида,
естеството и значимостта на обществените отношения, засегнати с него –
накърняване правото на потребителя да прецени рисковете присъщи за услугата солар по време
на нейното използване, както и с оглед възможните
неблагоприятни последици от това накърняване, съдът счита, че процесното
нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН с
последиците от това, каквото искане се прави с жалбата .
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен
съд намира, че издаденото НП следва да бъде потвърдено - като правилно и законосъобразно,
поради което и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19351/26.05.2010г.
на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Ямбол, Сливен към ГД
“Контрол на пазара” в КЗП, с което за нарушение на чл. 73, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, на осн. чл. 213 ЗЗП, на „*** КР” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.******, представлявано от управителя Калина
Божидарова Колева, с ЕГН **********, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Мм