Р Е Ш Е Н И Е
№
383
гр.
Нови пазар, 04.12.2013
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Нови пазар в публичното заседание на четвърти
ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при
секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №
461 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК.
В исковата молба ищцата И.М.И. заявява, че с ответника Д.Г.Г. заживяли на семейни начала през 2006 година. Докато пребивавали заедно в Кралство И., на 29.10.2009 г. се родила дъщеря им Е.Д. Г.. През месец януари 2010 г. родителите се разделили, като ищцата, заедно с детето се завърнала в България и заживяла в дома на родителите си в гр.Девня. В отглеждането на детето й помагали родителите й. Понастоящем ищцата ползвала отпуск за отглеждане на второто си дете, родено от ново съвместно съжителство. На 29.11.2012 г. ответникът пожелал да осъществи лична среща с детето си Е.Д. и ищцата съдействала за това, с уговорка бащата да върне детето в дома му в гр.Девня на 02.12.2012 г. Ответникът не изпълнил поетия ангажимент. Наложило се съдействие от Д „СП” и полицията за това. Поради така изложеното и очевидната невъзможност страните да уредят отношенията си по повод местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, правата на лични контакти и издръжката, ищцата моли съда, да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права над детето на нея и да определи режим на лични контакти на ответника с детето. Ищцата моли, съдът да осъди ответника да заплаща на малолетното дете Е.Д. месечна издръжка в размер на 120 лева, чрез неговата майка и законен представител, с падеж всяко първо число на месеца за който се дължи и считано в годишен период назад от завеждане на иска на 11.01.2013 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В представения по делото отговор по иска ответникът Д.Г. не отрича, че с ищцата живели на семейни начала и от това съвместно съжителство се родила дъщеря им Е.Д., но в началото на 2010 г. ищцата отпътувала за Република България с детето им и се установила да живее при родителите си. Ответникът продължил да поддържа телефонна и скайп връзка, като се интересувал за здравето и развитието на детето. Не срещал съдействие за това от страна на ищцата. Поради отсъствието си от България, неговата сестра посещавала детето, като носела парични средства и дрехи на детето. Заявява, че в края на месец ноември 2012 г. взел детето с уговорката да се грижи за него няколко дни, но не го върнал на майката. Решил така, понеже вместо ищцата, за детето се грижела неговата баба по майчина линия, а ищцата пребивавала в гр.Нови пазар, където се устроила с новото си семейство. Ответникът твърди, че никога не е губил емоционална връзка с детето си и желае да се грижи за него.
В срока за отговор е предявен насрещен иск, също с правно основание чл. 127, ал.2 от СК. Ищецът заявява, че с ответницата И.М. не могат да постигнат съгласие относно родителските права, местоживеенето и издръжката на детето им Е.Д.. Заявява, че в края на месец ноември 2012 г. взел детето при себе си в Постъпил така, понеже вместо майката, за детето се грижела неговата баба по майчина линия, която била пенсионер по болест и с влошено зрение. Ответницата пребивавала в гр. Н., където се устроила с новото си семейство, но не взела детето Е.Д. при себе си. Ищецът твърди, че никога не е губил емоционална връзка с детето и желае да се грижи за него. Предвид изложеното моли, съдът да се произнесе с решение, като предостави родителските права над детето Е.Д. на него и да определи режим на лични контакти на ответницата с детето. Моли още, съдът да осъди ответницата да заплаща на малолетното дете Е.Д. месечна издръжка в размер на 80 лева, чрез него като баща и законен представител, с падеж всяко първо число на месеца за който се дължи и считано датата на депозиране на исковата молба и до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Препис от насрещната искова молба е изпратен на ответницата по насрещния иск, като й е указан законовия едномесечен срок за отговор. Този срок е изтекъл на 03.08.2013 г., като писмен отговор по насрещния иск не е постъпил.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищцата по първоначалия иск и ответникът са родители на детето Е.Д. Г., родена на *** г. в Кралство И., ЕГН:**********, което е видно от представеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане от *** *** въз основа на акт за раждане №*** г. От посочените и събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Б. М. Ю., С. С. Д., Г. Г.а С., Г. Х. Г. /баща на ответника/ и Х. Г. Г.а /сестра на ответника/, от писмените доказателства – изготвения социален доклад от Дирекция “СП” – гр. Д., преписка, образувана по жалба на ищцата до РУП-Д. рег. № 8655/24.10.2013 г., служебна бележка от ЦДГ „Незабравка”-гр.Д. от 11.12.2012 г. се установяват следните факти: От 2006 г. страните установили фактическо съвместно съжителство на съпружески начала. Отпътували за Кралство И., където се родила дъщеря им Е.Д.. През месец януари 2010 г. двамата се разделили, като детето и майката се върнали в България и заживели в дома на родителите на ищцата в гр. Д.. В последствие ответникът също се върнал в България. На 29.11.2012 г., при организирана среща на бащата с детето, той го взел, с уговорката да го върне на 02.12.2012 г. Отвел детето на адрес в с. Красен дол, в дома на своите родители, където живеел самият той. След изтичане на уговореният срок бащата отказал да върне детето, но на 11.03.2013 г. със съдействието на ДСП - гр. К. детето Е. било върнато в дома на майката в гр. Д., където се отглежда и в момента. Ответникът в последствие отпътувал за Кралство И., като го придружили новата му съжителка, заедно с детето им. Видно от показанията на социалния работник Б. М. Ю., в дома на родителите на ответника в с. К. няма добри битови условия. В жилището имало две стаи, където живеели доста хора, липсвала баня в жилището, а намеренията на бащата на ответника да пристрои допълнително помещение към къщата, останали неосъществени. Също така нямало и детска градина в населеното място, която детето да посещава. Бащата на ответника Георги Христов свидетелства, че в случай на предоставяне на родителските права за детето Е.Д. на сина му, той и неговата съпруга ще полагат грижи за нейното отглеждане и възпитание, а бащата е възможно да се върне, независимо, че работи в И. и пребивава там с фактическата си съпруга и детето им. От социалния доклад на отдел ”ЗД” – гр. Д. се установява, както и от показанията на свидетелите, посочени от ищцовата страна, че в дома на родителите на ищцата, където детето се отглежда от майката има много добри условия за отглеждането му. Детето посещавало детска градина в града. Майката разчитала на активната помощ на своите родители при отглеждането на децата си, самата тя се грижила и за по-малкото си дете, родено от последващо фактическо съжителство. От показанията на свидетеля С. Д., който е съсед на семейството на ищцата се установява, че ищцата е прекратила и второто си съвместно съжителство, като трайно се установила в дома на родителите си, където отглежда двете си деца.
Гореизложените факти съдът прие за установени безспорно, тъй като именно такива те се установяват от показанията на свидетелите и писмените доказателства, които доказателства са категорични, безпротиворечиви и съдът няма основание да не им даде вяра. Предвид така установените данни по делото съдът счита, че следва да предостави упражняването на родителските права над детето Е.Д. на ищцата. Несъмнено е, че детето е трайно привързано към своята майка, предвид ниската си възраст и предвид факта, че майката непрекъснато се е грижила за детето и с нея детето непрекъснато е живяло. Безспорно е също така и, че в настоящия момент ищцата разполага с адекватни битови условия за отглеждането на детето, може да разчита и на подкрепа от родителите си. Следва също така местоживеенето на детето да се определи при майката в гр. Д., ул. “***. Независимо от обстоятелството, че бащата се намира в И., то следва да му се определи режим на лични контакти с детето, при следния режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката. Съдът следва да определи и размера на издръжката, който ответникът следва да заплаща за детето си, чрез неговата майка и законен представител. Отчитайки данните по делото, свързани с трудовата заетост на страните и конкретно обстоятелствата, че майката към момента не работи, а отглежда малко дете и получава месечни помощи, а бащата работи в И., както и данните, че и двамата родители имат и други деца, към които имат ангажименти за издръжка, отчитайки и потребностите на детето Е., обусловени най-вече от възрастта му, съдът счита, че издръжката, която следва да се определи за заплащане от ответника следва да е в размер на 100 лв. Издръжката следва да се постанови за заплащане, считано от 11.03.2013 г., а не от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2013 г., защото е видно от доказателствата поделото, че до 11.03.2013 г. детето е било при своя баща. Издръжката следва да се постанови за плащане с падеж всяко първо число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни основания за нейното прекратяване или изменение. В останалата си част, до поискания размер от 120 лв., а именно за сумата от 20 лв., искът, като неоснователен следва да се отхвърли. Ищцата е направила искане за присъждане на издръжка и за минало време, а именно за период една година назад, считано от предявяване на исковата молба. Не се доказаха в хода на процеса твърденията на ответника, че е плащал, чрез своята сестра периодично средства за издръжката на детето Е.Д.. Заявените в тази насока твърденията на свидетелката Х. Г. водят до извода, че по-скоро свидетелката от свое име е правила подаръци на детето. Същевременно в периода от 29.11.2012 г. до 11.03.2013 г. или за период от около 3 месеца детето е пребивавало при своя баща и за този период няма основание да се присъжда издръжка. Но исковата молба е подадена на 11.01.2013 г., поради което за периода от 29.11.2012 г. до 11.01.2013 г. не следва да се присъжда издръжка за минало време, а само за периода от 11.01.2012 г. до 29.11.2012 г., или за период от 10 месеца и 18 дни. За този период претенцията за издръжка за минало време е основателна, а и доказана, тъй като се установи, че ответникът по първоначалния иск не е осигурявал средства за издръжката на детето. Относно размера на месечната издръжка за минало време, съдът счита, че ответникът следва да заплати месечна издръжка от по 85 лв. за детето. Тази сума следва да се присъди, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В останалата част, до пълния размер на претенцията за издръжка за минало време от 120 лв., а именно за сумата от 35 лв., тази претенция следва да се отхвърли. Тя следва да се отхвърли и за претендирания период от 29.11.2012 г. до 11.01.2013 г.
Поради гореизложените съображения съдът счита, че предявеният насрещен иск от ищеца Д.Г.Г. против ответницата И.М.И. с правно основание чл.127, ал.2 от СК, с искания: да се определи местоживеенето на детето при ищеца по насрещния иск; съдът да предостави родителските права над детето Е.Д. на ищеца и да определи режим на лични контакти на ответницата с детето и съдът да осъди ответницата да заплаща на малолетното дете Е.Д. месечна издръжка в размер на 80 лева, чрез него като баща и законен представител, с падеж всяко първо число на месеца за който се дължи и считано датата на депозиране на исковата молба и до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на издръжката от 144 лв. Той следва да заплати и държавна такса върху размера на уважената претенция за издръжка за минало време от 50 лв., или общо държавна такса от 194 лв.
Установява се по делото, че не е внесена дължимата държавна такса от ищеца по предявения насрещен иск, поради което той следва да бъде осъден да заплати по сметка на Новопазарския районен съд сумата от 30 лв., съставляваща дължима държавна такса.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права над детето Е.Д. Г. с ЕГН ********** на ищцата И.М.И. с ЕГН ********** ***.
ПОСТАНОВЯВА, че
местоживеенето на детето Е.Д. Г.А с ЕГН ********** ще е при майката И.М.И. ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Д.Г.Г.с ЕГН ********** *** с детето Е.Д. Г.А, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Д.Г.Г.с ЕГН ********** *** да заплаща за детето Е.Д. Г. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И.М.И. с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева, считано от 11.03.2013 г., с падеж всяко първо число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни основания за нейното прекратяване или изменение.
ОТХВЪРЛЯ предявената от И.М.И. с ЕГН ********** ***, действаща като майка и законен представител на детето Е.Д. Г. против Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** претенция за издръжка в останалата й част до пълния й размер от 120 /сто и двадесет/ лева, а именно за сумата от 20 /двадесет/ лева.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплаща за детето Е.Д. Г.А с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител И.М.И. с ЕГН ********** *** издръжка за минало време, а именно за периода от 11.01.2012 г. до 29.11.2012 г. в размер на 85 /осемдесет и пет/ лева месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявената от И.М.И. с ЕГН ********** ***, действаща като майка и законен представител на детето Е.Д. Г.А против Д.Г.Г.с ЕГН ********** *** претенция за издръжка за минало време в останалата й част до пълния й размер от 120 /сто и двадесет/ лева, а именно за сумата от 35 /тридесет и пет/ лева, както и за периода от 29.11.2012 г. до 11.01.2013 г.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху уважения размер на претенцията за издръжка, вкл. и за минало време иск в размер на 194 лв. /сто деветдесет и четири лева/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** против И.М.И. с ЕГН ********** *** насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, с искания: да се определи местоживеенето на детето при ищеца по насрещния иск; съдът да предостави родителските права над детето Е.Д. Г. на ищеца и да определи режим на лични контакти на ответницата по насрещния иск с детето, както и съдът да осъди ответницата да заплаща на малолетното дете Е.Д. месечна издръжка в размер на 80 лева, чрез ищеца като баща и законен представител, с падеж всяко първо число на месеца за който се дължи, считано датата на депозиране на насрещния иск и до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати сумата от 30 лв. /тридесет лева/, съставляваща дължима по делото държавна такса по предявения насрещен иск, по сметка на Новопазарския районен съд.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението, в частта му за присъждане
на издръжка, подлежи на предварително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / П /