Р Е Ш Е Н И Е №260165/2.4.2021 г.
град Ямбол, 02.04.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното
съдебно заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С.М.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов Гражданско дело № 3450 по описа
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от К.С.И. с ЕГН **********,*** против П.И.И. с ЕГН **********,***.
С молбата се твърди, че ищцата и ответника имат сключен граждански брак от 12.07.2019 год., но съвместно живеели от 13 години от което съжителстване имали родени две деца. Молителката твърди, че на 20.12.2020 год., пред вратата на къщата, пред сина и, съпругът и е нанесъл побой в областта на лицето, дясното рамо, десния крак и предмишницата. В резултат на насения побой молителката получила ***. След побоя нямал ясен спомен за случилото се. В болницата е завел неин съсед, очевидец на случая. На следващо място молителката твърди, че след побоя била уплашена за живота си и отишла да живее временно при свои близки в гр.Б..
Иска се от съда да наложи мерки за защита от домашно насилие на основание чл.5 ЗЗДН, като бъде задължен ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да бъде задължен да не се доближава до молителката.
В срока по чл.131 ГПК ответника по молбата не е депозирал отговор.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. И.Д. *** чрез която в хода на делото по същество се поддържа молбата.
В съдебно заседание ответникът по молбата се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. И.К. от АК Я. чрез която в хода на делото по същество се изразява съжаление за извършеното като ответника обещава за в бъдеще това да не повтаря.
С молбата се представя удостоверение за сключен граждански брак видно от което, страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 12.07.2019 год.
Видно от представената по делото декларация за извършено домашно насилие подадена от К.С.И. осъщественият акт на домашно насилие над нея от страна на П.И.И. се изразява в това, че на 20.12.2020 год., последният я е пребил в областта на лицето, ухото, десния крак и предмишницата, като от побоя молителката получила и ***. С декларацията молителката декларира и че преди 4 месеца спрямо нея от страна на съпруга и е бил извършен акт на домашно насилие изразяващ се в нанесен побой с чук в гърба.
Видно от представеното с молбата съдебномедицинско удостоверение, при извършения на 23.12.2020 год. преглед на молителката са били установени ***в процес на резорбация и кръвонасядания в областта на лявата предмищница, дясното коляно и над дясното коляно. Получила е ***с липса на пълен и ясен спомен за случилото се. Според заключението уврежданията добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната.
С оглед установените по
делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН,
както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:
Настоящият съд е родово и
местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй
като е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10,
ал.1 ЗЗДН, от процесуално легетимирано лице, а разгледана
по същество искането на ищцата е основателно.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна
в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на
субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че
страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на
чл.3, т.1 – тъй като ответника е съпруг на молителката.
По-нататък следва да се
съпоставят посочените в молбата действия на ответника със законовото
определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
В случая твърдените в
молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН конкретни действия извършени на 20.12.2020
год. – нанасяне на удари от страна П.И.И. в
областта на лицето на своята съпруга - К.С.И. и причинените и в резултат на
това телесни увреждания, следва
да се квалифицират като физическо насилие засягащи телесната неприкосновеност и
интегритет на пострадалата.
С оглед установените по
делото данни и като съобрази представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съдът
намира че са налице данни за извършен акт на домашно насилие спрямо молителката,
изразяващ се и в упражняване върху нея на физическо насилие.
За обосноваване на крайния
си фактически и правен извод за осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника
по отношение на ищцата, съдът кредитира като годно доказателство, с
предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, представената от
ищцата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която освен друго се подкрепя макар и от събраните
по делото писмени доказателства - СМУ.
С оглед установеното, съдът
счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно
насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН, като по отношение на П.И.И.
следва да бъдат
наложени следните мерки за защита от домашно насилие: на основание чл.5, ал.1,
т.1 - да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо
молителката К.С. И. на основание чл.5, ал.1, т.3 – да му бъде наложена
забрана да приближава пострадалото лице – молителката К.С.И., както и
обитаваното от нея жилище, местоработата и, и посещаваните от нея места за социални контакти и отдих, на разстояние
по-малко от 200 метра, за срок от четири
месеца.
Видът, условията и срокът на
продължителността на мерките по чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН, по отношение на пострадалото
лице, съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника
акт на домашно насилие и съобрази декларирания от молителката предходен такъв,
но изразеното в съдебно заседание съжаление. Съдът намира че така определените
по вид и размер мерки за защита от домашно насилие са достатъчни по обем да осъществят
търсената закрила на пострадалото лице.
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН
и на горепосочените съображения на ответника по молбата за домашно насилие
следва да бъде
наложена глоба в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер
на 200 лева.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на ищцата следва да бъде издадена заповед за защита въз основа на
настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да съдържа
предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход
на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол дължимата
държавна такса в размер на 25 лева, както и сумата от 400 лева на ищцата
представляваща сторените от нея разноски за процесуално представителство от
един адвокат, съобразно представеният по делото договор за правна защита и
съдействие от 26.01.2021 год.
На основание
изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА
мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие по молбата на К.С.И.
с ЕГН ********** за извършен спрямо нея от П.И.И. с ЕГН **********,*** на 20.12.2020 год. акт на физическо
насилие – нанасяне на удари в областта на лицето и главата, представляващ
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, П.И.И. с ЕГН **********,*** да се въздържа от извършване на актове на
домашно насилие по отношение на К.С.И. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на П.И.И. с ЕГН **********,*** да приближава К.С.И. с ЕГН **********,
както и обитаваното от нея жилище, местоработата и, и посещаваните от нея места
за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от четири месеца.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на П.И.И. с ЕГН **********,*** ГЛОБА в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА, на основание
чл.11, ал.2 ЗЗДН, П.И.И. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер на 25,00
лева.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, П.И.И. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на К.С.И. с
ЕГН ********** сумата от 400 лв. -
съдебно деловодни разноски.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде заповед за
защита на К.С.И. с ЕГН **********, в която
на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – П.И.И. с ЕГН **********, в случай на неизпълнението
и.
Решението и Заповедта
да се връчат на страните по делото и да се изпрати за сведение и изпълнение на РУ
МВР Т..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
Обжалването не
спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: