Р
Е Ш Е
Н И Е
№156
гр.
Хасково, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в
открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 1069 по описа на Административен
съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 5
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл.
166, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Д.Т.К., с ЕГН : **********, адрес: ***, п.к. ***, против Акт за установяване на
публично държавно вземане изх. № 01-6500/2015#/4 от 20.10.2022 г., издаден от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
В жалбата се твърди, че
обжалваният административен акт е нищожен, постановен от орган без материална
компетентност. В същия не било посочено основание за издаването му от Заместник-изпълнителен
директор на Държавен фонд "Земеделие". В ЗПЗП било предвидено издаването
му от изпълнителния директор на фонда, а не от заместника му. В случая, дори да
била налице делегация на права, то това не ставало ясно от текста на писмото.
Предвид обстоятелството, че промени в ръководството на фонда били извършвани
многократно от започване на производството по издаването до момента, то жалбоподателят
счита, че заповед за такава делегация не съществува преди датата на издаване на
писмото.
Счита акта за постановен и в
противоречие с административно-производствените правила. Не била спазена разпоредбата
на чл. 35 от АПК да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Не били обсъждани възраженията и исканията на жалбоподателя и не били
изложени мотиви по отношение на определените за възстановяване намаления.
Посочени били кумулативно няколко основания за определяне на сумата - чл. 33,
ал. 1, т. 2, 3, 5, но не било конкретизирано кое от тях е причина за санкцията
и какви са фактическите основания, какъв размер от площта засягат конкретните
основания и какво е намалението за всяко от тях. В случая за жалбоподателката оставало
неясно каква част от получените суми за подпомагане е изискуема и на какво
основание.
В тази връзка същата заявява, че
актът е издаден при липса на фактически и правни основания, което правело
невъзможна проверката за законосъобразност.
В писмото не било посочено кои
точно площи на кои изисквания не отговарят. Не бил посочен размер на площи,
нито начина на определяне на определената за възстановяване сума. В представените
от жалбоподателката сертификати били посочени блокове на земеделско стопанство,
идентифицирани с номера и конкретна площ. В АУПДВ обаче не присъствал нито един
от тези идентифицирани БЗС, нито площ, за която било счетено, че не отговаря на
изискванията за подпомагане и на кое конкретно от алтернативно изброените
няколко основания не отговарял представеният сертификат и защо. Не били посочени
начина и законовата норма, по които били формирани намаленията.
Жалбоподателката заявява още, че
през стопанската 2015 - 2016 г. поела многогодишен агроекологичен ангажимент
към ДФ ”Земеделие”, въз основа на сключен между нея и контролиращото лице
договор и отглежданите площи. В изпълнение на договора, контролиращото лице
следвало да осъществява контрол и да снабдява жалбоподателката с документи,
доказващи изпълнението на биологичния ангажимент. От друга страна, тя била
длъжна да подава коректна информация за отглежданите култури и получените
добиви. Жалбоподателката изпълнявала тези си задължения, но поради некоректно
отношение от „Космосерт“ АД не й бил издаден сертификат за произведената
продукция за 2019 г. и 2020 г.
Насажденията, които жалбоподателката
стопанисвала, били новосъздадени. В периода от първата година на кандидатстване
до четвъртата година същите не плододавали. През 2019 г. в резултат на лоши
метеорологични условия през пролетта дръвчетата измръзнали, а впоследствие през
лятото пострадали при градушка. Това се отразило на насажденията и през 2020
г., когато насажденията отново били засегнати от лоши климатични условия,
включително и градушка през лятото. Подадените през 2020 г. количества
действително били минимални, но не по вина на жалбоподателката.
На 08.10.2020 г. жалбоподателката
предоставила информация за добивите си, но тя била взета частично предвид.
Писмото от „Космосерт“ АД от 22.04.2021 г. било доказателство за твърдяното от нея
обстоятелство. Подадената информация не била разгледана по причина влошените
отношения със служителите на фирмата и в крайна сметка сертификат не бил
издаден дори след срока за това. Устно й било обяснено, че минимални количества
не се сертифицират, което жалбоподателката оспорва, тъй като по смисъла на
Регламент 834/2007 и Регламент 889/2008 г., всяка продукция подлежала на
сертификация, дори да не е за търговски цели.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 4,
т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. предвиждала да бъде възстановена част от
изплатената до момента финансова помощ по направлението, като тази част се
определяла като процентно съотношение между размера на площите. В случая
представената като приложение справка за добиви от 08.10.2020 г. доказвала
производството на макар и минимална продукция. В унисон с тази справка, в
частта за насаждението от сливи бил и издаденият сертификат, който жалбоподателката
неколкократно представила на ДФЗ. В АУПДВ обаче това обстоятелство не било
отразено и площта на насаждението от сливи не била изключена при изчисляване на
размера на публичното вземане.
С оглед на така изложеното, жалбоподателката
моли да бъде прогласена нищожността на атакувания АУПДВ, алтернативно същият да
бъде отменен като незаконосъобразен - постановен в противоречие с
административнопроизводствените правила, немотивиран, издаден в противоречие с
материалния закон, както и да й бъдат присъдени направените съдебни и деловодни
разноски по образуваното дело.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателката поддържа така подадената жалба и
изложените в нея доводи.
Ответната страна – ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ", чрез процесуален представител,
в депозирано по делото писмено становище, моли депозираната жалба да бъде
оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърден оспореният акт.
Счита, че не са налице основания за отмяна на акта като незаконосъобразен -
същият бил издаден в писмена форма, от надлежно упълномощено лице, съдържал
подпис на издателя си, изложени били надлежно и ясно както фактическите
обстоятелства, така и правните основания, въз основа на които административният
орган предприел действия по неговото издаване. В зависимост от изхода на
делото, моли за присъждане на направените разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. В случай, че съдът счете жалбата за основателна и се претендира
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144
от АПК заявява възражение за прекомерност.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
От
представената административна преписка се установява, че Д.Т.К. е регистрирана
с Уникален регистрационен номер (УРН) 648324 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК). Същата е одобрена за участие по мярка 11
„Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. през кампания 2016. По заявленията
на Д.Т.К. са изплатени следните суми по направление „Биологично
растениевъдство”: по Заявление с УИН: 26/140616/54138 за кампания 2016 г.: 1 763.35
лв., по Заявление с УИН: 26/290517/65666 за кампания 2017 г.: 1 763.35 лв., по Заявление
с УИН: 26/240418/75291 за кампания 2018 г.: 1 223.54 лв. и по Заявление с УИН:
26/040619/93055 за кампания 2019 г.: 1 448.88 лв.
С Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. с изх. № 01-6500/2015 от
22.03.2022 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е
прекратен на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. поетият ангажимент на Д.Т.К..
Актът е връчен на представител на жалбоподателката на 01.04.2022 г. и е влязъл
в сила на 16.04.2022 г.
С Писмо
изх. № 01-6500/2015 от 28.07.2022 г. на Държавен фонд „Земеделие“, Д.Т.К. е
уведомена на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР
2014-2020 г. с изх. № 01-6500/2015 от 22.03.2022 г. В писмото е посочено, че на
основание чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители
и във връзка с чл. 28, чл. 29 и чл. 32 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на
Комисията от 17 юли 2014 година, са били извършени всички задължителни
административни проверки и проверки на място по заявлението и са посочени изплатените
суми по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014- 2020 г. с
направление „Биологично растениевъдство”. Заявено е, че в съответствие с чл. 15,
ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. същата следва да възстанови 100 % от изплатената сума в размер на 6 199.32 лв.
Изрично е указано, че недължимо платената сума може да се възстанови
доброволно, по описания в писмото ред, както и е посочено, че в случай, че не е
съгласна с направените констатации, К. има право да възрази в 7-дневен срок от
получаване на писмото. Писмото е получено на 18.08.2022 г., видно от Известие
за доставяне ИД PS 6300 018 OUV
C.
От Д.Т.К.
е подадено Възражение, заведено с вх. № 01-6500/2015 от 26.08.2022 г., доводите
от което възражение не са приети от ДФ „Земеделие“.
Оспореният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2015#4/ 20.10.2022
г. е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал.
2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) №
809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за
прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за
развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, във връзка с влязъл в
сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-6500/2015 от 22.03.2022 г. от
Заместник-Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за
установяване на публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
направление „Биологично растениевъдство” за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019
във връзка с подадените от Д.Т.К. заявления за подпомагане с УИН
26/140616/54138, УИН 26/290517/65666, УИН 26/240418/75291 и УИН 26/040619/93055
в размер на 6 199.12 лв., на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“.
В акта е
посочено, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-6500/2015 от
22.03.2022 г., ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция е прекратил поетия
ангажимент на Д.Т.К..
Заявено
е, че по заявленията на Д.Т.К. са били изплатени следните суми по мярка 11
„Биологично земеделие”, направление „Биологично растениевъдство”:
През
първата година от ангажимента:
- за заявление с УИН: 26/140616/54138 за кампания
2016: 1763.35 лв.
През
втората година от ангажимента:
- за заявление с УИН: 26/290517/65666 за кампания
2017: 1763.35 лв.
През
третата година от ангажимента:
- за заявление с УИН: 26/240418/75291 за кампания
2018: 1223.54 лв.
През
четвъртата година от ангажимента:
- за заявление с УИН: 26/040619/93055 за кампания
2019: 1448.88 лв.
Общата
изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство”, представляваща сбор
от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините,
предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е изчислена в размер на 6 199.12
лв.
Посочено
е, че в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Д.Т.К.
следва да възстанови 100.00 % от сумата в размер на 6 199.12 лв.
Актът е
връчен на 26.10.2022 г. на пълномощник на Д.Т.К.. Жалбата срещу акта е подадена
в Административен съд – Хасково и заведена с вх.№ 7569/09.11.2022 г.
По
делото е представена и приета като доказателство и Заповед №
ОЗ-РД/2891#2/16.06.2021 г., издадена от Изпълнителен Директор на ДФ
„Земеделие“, с която на г-жа П. Д. С.– заместник изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, със седалище: гр.София, са делегирани редица правомощия, в това
число и такива да издава и подписва Актовете за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда
за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5
от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания (т. 3 от заповедта).
При така
установеното от фактическа страна, след преценка и анализ на приобщените по
делото доказателства, и при извършената служебна проверка на
законосъобразността на оспорения акт, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен
интерес от оспорването и в законоустановения срок до компетентния да я разгледа
съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", действащ при спазване на материалните предели на
правомощията си, в рамките на предоставената му от Изпълнителния директор със
Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. делегирана власт. С тази заповед, на
основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4, 5, предложение първо, във
връзка с ал. 6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от
Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ делегира на П. Д.
С. – Заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия, включително
посоченото в т. 3 от заповедта – да издава и подписва Актовете за установяване
на публични държавни вземания по всички схеми и меки по директните плащания, за
които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. В правната норма на чл. 1 от цитираната
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е предвидено, че със същата се уреждат условията и
редът за подаване на заявления за подпомагане по изброени схеми и мерки на
Общата селскостопанска политика (ОСП), включително посочената в т. 28 мярка
"Биологично земеделие" (Мярка 11).
Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП и чл.
11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", е делегирал
правомощието за издаване и подписване на актове от вида на процесния - АУПДВ на
своя заместник-изпълнителен директор със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021
г.
Административният акт е издаден от материално компетентен орган, в
изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на
закона, което обуславя неговата законосъобразност.
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на законодателството на ЕС.
Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, Разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо
платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз.
По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е
предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от
което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите
и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на
акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата
и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания
контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в
самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен
в хода на административното производство и е приложен към преписката.
В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт,
административният орган се е мотивирал ясно и аргументирано, като възприетото
от същия от фактическа страна е съответно на материалните норми, посочени като
правно основание за издаване на акта.
Неоснователни са и не се споделят доводите на оспорващия за допуснати
при постановяване на разглеждания АУПДВ съществени нарушения на административно
производствените правила. Компетентният орган е изпълнил задълженията си,
предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК, включително е уведомил писмено адресата
на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ и
му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване
на възражение и ангажиране на допълнителни доказателства, относими към
изложените констатации.
Съдът намира, че оспореният АУПДВ е издаден и в съответствие с
материално-правните разпоредби на закона.
Според мотивите на акта, бенефициерът не е изпълнил изискванията на чл.
33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г., поради което с влязъл в
сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 г. – 2020 г.
на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредбата е прекратен поетият от него ангажимент.
Според разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г.
Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и
предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по
съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато е налице някое
от основанията, изброени в точки от 1 до 5. Тук следва да се посочи, че по
делото не е спорно, че актът за прекратяване на биологичния ангажимент от 22.03.2022
г. с жалбоподателката не е бил обжалван и същият е влязъл в законна сила към
датата на издаване на оспорения в настоящото производство АУПДВ от 20.10.2022
г.
Необходимо е да се отбележи, че когато прекратяването на ангажимента и
установяването на подлежащата на възстановяване финансова помощ не е направено
с един административен акт, както е в случая, а е налице първо влязъл в сила
административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, и доколкото
именно с този акт са установени материално-правните предпоставки за
прекратяване на ангажимента и съответно за дължимост на публичното вземане, то
косвеният съдебен контрол по отношение на влезлия в сила административен акт не
обхваща неговата материална законосъобразност. В този смисъл, наведените от
оспорващата възражения относно отношенията с контролиращото лице и издаването на валиден сертификат за
съответствие са свързани именно с основанията и предпоставките за прекратяване
на ангажимента, но след като този въпрос е разрешен с влязъл в сила акт за
прекратяване на ангажимента, е недопустимо именно в производството по обжалване
на АУПДВ жалбоподателката да се позова на неговата материална
незаконосъобразност. Влезлият в сила акт за прекратяване на биологичния
ангажимент е условие за издаване на АУПДВ, без да влияе върху
материално-правното основание за възстановяване на полученото финансово
подпомагане. Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените
суми при наличие на надлежно прекратен биологичен ангажимент, по който е
реализирано плащане, след като е налице предпоставката за търсене на
изплатените на жалбоподателката суми във връзка с ангажимента й по мярката, а
именно влезлият в сила акт за прекратяване на ангажимент. Недопустимо е в
рамките на съдебно-административно производство по обжалване на друг
административен акт да се извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност
на влязъл в сила индивидуален административен акт (в този смисъл е Решение №
363 от 18.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5622/2021 г., VIII о., Решение № 10183
от 02.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2201/2019 г., VIII о. и др.).
Производството по прекратяване на ангажимента е отделно административно
производство, което приключва с акт, който подлежи на оспорване, каквото не е
предприето от земеделския стопанин и настоящ жалбоподател.
След като по делото е безспорно установено прекратяване на биологичния
ангажимент вследствие на влязъл в сила административен акт, то е налице
фактическото основание за издаването на оспорения АУПДВ. Втората релевантна
предпоставка за проверка на законосъобразността на оспорения в настоящото дело
акт се свежда до извършването на плащане в полза на земеделския стопанин на
основание оторизирано подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие"
от ПРСР за 2014-2020 г. В тази връзка от събраните по делото доказателства
безспорно се установява размерът на изплатената и получена от жалбоподателката
финансова помощ за кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. общо в размер
на 6 199.12 лв. Както вече бе посочено, налице е и втората материално-правна
предпоставка, необходима при условията на кумулативност за възникване на
задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него като
финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно биологичният
ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" да е бил прекратен. Към
тези факти правилно е приложена разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие"
от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. и е определено 100 % възстановяване на
получените суми. В случая биологичният ангажимент е прекратен на основание чл.
15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/2015 г., като е установено, че жалбоподателката
не е изпълнила изискванията по чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от същата наредба.
Към този факт е била приложена разпоредбата на чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредбата
в действащата й редакция към момента на постановяване на административния акт
(ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., преди изменението – ДВ, бр. 32
от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) и е определено 100 % възстановяване на
получените суми.
При систематично тълкуване разпоредбите на чл. 15 и сл. от Наредба №
4/2015 г. съдът намира, че подпомаганите лица се задължават да възстановят
получената финансова помощ, когато ДФЗ е прекратил поетият ангажимент. Тоест
установяването на публичното държавно вземане е последващ факт от влизане в
сила на акта за прекратяването на ангажимента. Следователно юридическите факти,
представляващи фактически основания за издаване на АУПДВ, са осъществени при
действието на сочените в акта за прекратяване разпоредби. В този смисъл при
определяне стойността на сумата за възстановяване са приложими нормите в
редакцията им към датата на издаване на акта за прекратяване на биологичния
ангажимент, а именно – чл. 15, ал. 4, т. 1 (ДВ., бр. 21 от 2021 г., в сила от
12.03.2021 г.), определящи дължимо възстановяване в размер на 100 % от
изплатената финансова помощ.
Отделно от това, не се установява да е налице някое от изрично
регламентираните обстоятелства, които да обосноват частична или пълна липса на
задължение за възстановяване. Наличието на форсмажорни или изключителни
обстоятелства по смисъла на чл. 15, ал. 5 от Наредбата, в които случаи при
прекратяване на ангажимента не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената финансова помощ, жалбоподателката не е твърдяла и не е доказала нито
в административното, нито в съдебното производство.
Оспореният АУПДВ е издаден и в съответствие с целта на закона, а именно
да се развива биологичното земеделие посредством насърчаване на растежа и
създаване на нови работни места в селските райони чрез прилагане на методите на
биологичното производство, но при спазване на нормите на националното право и
на правото на ЕС.
Следователно, като издаден от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с
относимите материалноправни разпоредби, оспореният в настоящото производство
АУПДВ е валиден и законосъобразен акт, а жалбата срещу него като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на
административния орган следва да бъдат присъдени разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, съобразно разпоредбите на
чл. 144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д.Т.К.,
с ЕГН : **********, адрес: ***, п.к. ***, против Акт за установяване на
публично държавно вземане изх. № 01-6500/2015#/4 от 20.10.2022 г., издаден от
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА Д.Т.К., с ЕГН : **********,
адрес: ***, п.к. ***, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "*** направените разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: