Р Е Ш Е Н И Е

 

№.....

 

гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 29 състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

съдия: даниела попова

при секретар       ГАЛИНА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 15058 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правна квалификация чл.124 от ГПК – за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот - поземлен имот с кадастрален № 68134.701.867 по плана на гр.София.

 Ищецът Д. ЕАД твърди придобиване на имота въз основа на апортна вноска от Б.АД, придобило го въз основа на приватизационен договор от 22.02.1994 г. за продажба на предприятието на ДФ Книгоразпространение, извършено в имота строителство, съставяне на акт за държавна собственост и предоставяне на складовата база на ДП „Складово експедиционна база", чийто правоприемник е ДФ Книгоразпространение, изключващи възможността за реституиране на одържавения имот на наследодателя на ответниците, и осъществяване на фактическа власт върху имота от неговия праводател от 09.06.1994 г., а от него от вписването на апорта на 10.02.2000 г. до настоящия момент. Иска установява на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.701.867 въз основа на апортна вноска в дружеството, а при евентуалност въз основа на давностно владение.

 Ответникът Г.С. в законоустановения срок оспорва иска, възразявайки че правото на собственост на ответниците върху процесния имот е възстановено по силата на ЗВСОНИ, като тя заедно с ответниците В. Д., Р.С. и А.С. в съдебно заседание поддържат оспорването на иска.

 Ответниците Х.Т. и Е.Т., починала в хода на процеса, не изразяват становище по предявените искове. Ответниците Т.П.Т. и П.Т., конституирани като наследници на Е.Т., не вземат становище по предявения иск.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 Процесният имот с кадастрален № 68134.701.867 попада на територията на складова база , нанесена в КК като имот с к.и. № 68134.701.1

Складовата база е създадена със Заповед № 112/21.02.1961г. /л.15/, и Заповед № 486/ 01.12.1971г. /л.20/ и двете издадени от ИК на СГНС - за отреждане, съответно разширяване на терен за комплексно строителство [търговска база за печатни произведения), ведно със скици, неразделна част от тези заповеди. Отчуждителните процедури са проведени по per. пр. № 197/1963, съответно per. пр. № 288/1971 на РНС „В. Левски”, по които процесния имот заедно с други имоти е бил отчужден и е бил зает след изплащане на определеното обезщетение на ТКЗС „Г.Дамянов”.

 В имота е извършено строителство и за имота е бил съставен Акт за държавна собственост № 13837/02.10.1987г. /л.31/, като складовата база била предоставена в патримониума на ДП „Складово експедиционна база" След прекратяването на ЮЛ на последното, негов универсален правоприемник е станала ДФ „Книгоразпространение", видно от заповед № 85/1990г. на МИП /л.32 – л.34/ и Решение на СГС, Ф.О. по ф. д. № 6038/1990г. /л.35-л.36/

 Със заповед № РД-21-94/18.06.1993г. на МТ е открита процедура за приватизация, която е извършена при условията на конкурс, съгласно заповед № РД-21- 154/04.08.1993г.), била е публично оповестена и е завършила с договор за продажба на ДФ „Книгоразпространение", сключен на 22.02.1994г. между министерство на търговията в качеството му на орган по чл. 3 от ЗППДОП (отм.) и купувача „Б.” АД. Купувачът „Б." АД установил фактическа власт върху имота с въвода, осъществен с приемо-предавателен протокол от 09.06.1994г.  Продажбата на предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е вписана в търговския регистър по партидата на приобретателя, „Б.” АД с Решение от 13.01.1995г. на СГС, Ф.О. по ф.д. № 4233/1994г. /л.38 – л.73/.

 През 2000г., складовата база е преминала като апортна вноска в капитала на ищцовото дружество от „Б." АД,  вписана в имотния регистър на Службата по вписванията с вх. per. № 1765, том II, № 108/10.02.2000г. и вписване в устава на дружеството съгласно чл. 72, ал. 1 и 2 от ТЗ, съответно в търговския регистър.

Установено е по делото, че с Договор за делба от 14.07.1941г., С.И.С., чиито наследници са ответниците, придобива нива в м.Герено /Казачката/ от 2,7 дка, при граници и съседи: Ц.И., река, Г.И.и н-ци на М.С..(л.107/. С решение от 1949г. /л.110/ този имот, ведно с други, притежавани от С.С., били отчждани по реда на ЗОЕГПНС. С АДС №1385/14.10.1949г.(л.112), е завзета нивата от 2600 кв.м. в м. Герено, землище на с.Слатина.  Със Заповед № РД-57-879/12.08.1996г.(стр.113), е наредено отписване от актовите книги АОС №1385/14.10.1949г. и е постановено да бъде предадено владението върху пл.№ 4871 - нива от 2,7 дка, находяща се в м.Герено на наследниците на С.И.С..

 От заключението на вещото лице Д.Ч. – основно и допълнително, по приетата СТЕ се установява, че имотните граници на складовата база, материализирани на терена със законно построената ограда през 1975г., съвпадат с регулационните граници по приложената регулация по Заповед № 486 от 01.12.1971 г. Установява се освен това, че имот с идентификатор 68134.701.1 по КККР е включен в територията на складовата база, в който попада и процесният ПИ с идентификатор 68134.701.867. Процесният ПИ с идентификатор 68134.701.867, попада вътре в двора на складовата база „Д.” ЕАД.

Вещото лице установява освен това, че не е налице идентичност на имота описан в договора за делба от 1941г. - нива в м.Герено /Казачката/ от 2,7дка, по площ, граници, съседи и местност с имот 4871 - нива от 2,975дка в м.Куклена бара. Имот 4871 не граничи с траен топографски ориентир - река. Налице е разлика в площта на двата имота. Нивата в м "Герено" има площ 2,7дка. Имот 4871 в м.Куклена бара - 2,975м2. Не може да бъде пренебрегнат приложеният на стр.235 разписен лист за имот 4781 в м."Куклена бара" и несъответствието по съседи. Съсед от изток на имот 4871, е К.Р.С.собственик по н.а.№25/1946г. на имот пл.№17 и имот 18 - С.С.Б.. Вещото лице е категорично, че имот 4871,к.л.14 м.Куклена бара, отразен с идентификатор 68134.701.867, представлява част от складовата база по АДС и от конкурсната документация, а имотът на С.И.С. от 2,6дка, землище на с.Слатина, м.Герено, , не е идентичен с одържавеният имот - по АДС 13837/02.10.1987г., както и, че имотът отчуждане от С.С., не представлява част от складовата база по АДС и не е част от складовата база по АДС 13837/02.10.1987г.

От заключението на приетата експертиза се установява и това, че отреждането на имотите в м.Куклена бара по първоначални, предходни и последващи планове е за „Складова база" и улици. Към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ през март 1991г., имот 4871 е изгубил качеството си на земеделска земя. Терена е застроен.През 1971г. и през 1989г., кадастъра заснема от място и нанася две масивни бетонни сгради с №№ 7 и 8 по ГЕНПЛАН в п-л I, кв.2. Двете МсбС №№ 7 и 8, попадат в имот 68134.701.867 и са трайно прикрепени към терена. Извършеното строителство в имота е комплексно. Няма възможност за обособяване на самостоятелен имот по действащите правила и норми на ЗТСУ и ЗУТ.

 Няма спор по делото, че имотът е владян от Б.АД, в последствие от ищеца, като владението необезпокоявано, явно и несъмнено и продължава и понастоящем.

 При така установеното от фактическа страна съдът приема иска за доказан по основание.

 За да бъде уважен установителния иск за собственост, е необходимо ищецът да установи пред съда по безспорен начин, че е собственик на процесния имот на твърдяните основания – в конкретния случай приватизационна сделка и апорт, което в настоящия случай бе направено.

 Ищецът основава правото си на собственост върху процесния имот на твърдения за придобиването му като апортна вноска от  активите на „Б." АД, което е станало собственик при осъществена приватизация. Установено е по делото както придобиването от Б.АД въз основа на привотизационна сделка на процесния имот, така и надлежното му апортиране в капитала на ищцовото дружество. Поради това съдът прие, че в случая ищецът доказа по безспорен начин правото си на собственост върху процесния имот и на заявеното основание – приватизационна сделка и апортна вноска.

Неоснователни са доводите на ответниците, че са собственици на процесния имот въз основа на реституция по ЗВСОНИ.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ, се възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС. Собствеността се възстановява, ако при влизането в сила на ЗВСОНИ имотите се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон (ТЗ), и, ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени (чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ). Следователно предпоставките, за да бъде възстановена собствеността по ЗВСОНИ, са: 1. наследодателят на лицето да е бил собственик на процесния имот преди отнемането му; 2. имотът да е бил отнет по силата на ЗОЕГПНС; 3. към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът да е бил собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ; 4. към същата дата имотът да е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден. Правото на възстановяване на собствеността се установява от факта на отнемане на имотите (чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ). Следователно до доказване на противното, лицата, от които имотите са били отнети, са били техни собственици. Ето защо с влизане в сила на реституционния закон собствеността се възстановява в полза на тези лица или в полза на техните наследници.

Макар по делото да е установено одържавяване на недвижим имот по реда на ЗОЕГПНС през 1949г., собствен на С.С. - наследодател на ответниците, то по делото не е установена идентичност на отнетия с процесния имот с идентификатор 68134.701.867, съставляващ част от имота на ищеца и представляващ складова база /така СТЕ/. Предвид това съдът приема, че в случая наследодателят на ответниците не е бил собственик на процесния имот преди отнемането му.

Дори и да се приеме, че е налице такава идентичност обаче, то не е установено по делото имотът, одържавен от наследодателя на ответниците да съществува във вида, в който е бил одържавен, нито да съществува реално до размерите, в които е бил отчуждан към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила през 1992г. От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че при отчуждаването имотът по предназначение е бил земеделска земя, включена в ГКЗС. В последствие статутът е променен и е извършена застрояване, приключило към 1987г., когато е съставен АДС. Поради това наследниците на С.И.С. не са придобили по реституция правото на собственост върху процесния имот поради липсата на предпоставките, предвидени в закона. Доколкото реституцията по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона, ирелевантни в настоящия случай са доводите на ищеца относно валидността на изявлението за отписване на процесния имот от актовите книги на държавата и общината.

Предвид това, съдът намира, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на приватизационна сделка от 1994г. и последващото му апортиране в капитала на дружеството през 2000г. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен на това главно придобивно основание и без да се разглежда заявеното при евентуалност такова – придобивна давност.

 При този изход на делото разноски на ответниците не се дължат. В тяхна тежест следва да се възложат сторените от ищеца разноски в размер на 6 218 лева – заплатени ДТ, депозити за възнаграждение на ВЛ и адвокатско възнаграждение, което съдът не намира основание да намали.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отошение на ответниците В.Г.С. – Д., ЕГН **********, Р.С.С., ЕГН **********, Г.Р.С., ЕГН **********, А.Р.С., ЕГН **********,***, Х.Н.Т., ЕГН **********,***, Т.П.Т., ЕГН **********, и П.П.Т., ЕГН **********,*** , че  Д. ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, е собственик въз основа на приватизационна сделка и апортна вноска в капитала на търговското дружество на позамлен имот с кадастрален № 68134.701.867 - стар имот пл.№ 4871 по кадастъра от 1939г., при съседи – имот с кадастрален № 68134.701.1. 

           ОСЪЖДА В.Г.С. – Д., ЕГН **********, Р.С.С., ЕГН **********, Г.Р.С., ЕГН **********, А.Р.С., ЕГН **********,***, Х.Н.Т., ЕГН **********,***, Т.П.Т., ЕГН **********, и П.П.Т., ЕГН **********,***, да заплатят на Д. ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, сумата от 6 218.00 лева - разноски по делото.

          

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: