РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900019 по описа за 2023 година
Ищците В. Н. С. с ЕГН********** и Н. С. С. с ЕГН********** от гр.Сунгуларе
ул.“Стидово“ №7 чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. Н. Н. Д., са
предявили субективно съединени искове по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД,
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М.Д.“ №1, за осъждането му да им
заплати следните суми:
250 000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди на В. Н. С., ЕГН:
**********; законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ,
считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 28.10.2022 г.
до окончателното й изплащане;
250 000,00лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Н. С. С., ЕГН:
**********; законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ,
считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 28.10.2022 г.
до окончателното й изплащане.
На 10.09.2022г., около 15:15 ч., на около 2 км. от местността „Мечката“ в село Чурек,
настъпва ПТП, реализирано по вина на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Актрос“, ДК № РА6855КС - Ф.Р.А., ЕГН: **********, който в разрез с нормите на
ЗДвП, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар с правомерно движещия се
влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“, с ДК № СВ7982ТК, управляван от С.Г.С., ЕГН:
**********.
1
В резултат на така описаното застрахователно събитие, водачът на влекач марка
„МАН“, модел „ТГХ“, с ДК № СВ7982ТК - С.Г.С., ЕГН: **********, явяващ се съпруг на
първата ищца - В. Н. С., ЕГН: ********** и баща на втората ищца - Н. С. С., ЕГН:
**********, претърпява множество и тежки телесни увреждания, несъвместими с живота,
довели до настъпването на неговата смърт.
Отговорността за настъпването на описаното по-горе застрахователно събитие е на
водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, ДК № РА6855КС - Ф.Р.А.,
ЕГН: **********, който се е движил с несъобразена скорост, без да контролира
непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство и навлизайки в лентата за
насрещно движение. Като последица от така описаното неправомерно поведение, реализира
удар в правомерно движещия се влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“, с ДК № СВ7982ТК, и
причинява ПТП, в резултат на което водачът му С.Г.С., ЕГН: **********, получава тежки
съчетани травми, в следствие на които настъпва неговата смърт.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 48/2022 г. по описа на ОД на МВР
- София, пр. пр. № 2649/2022 г. по описа на ОП - С., по което към настоящия момент няма
привлечено лице в качеството на обвиняем.
От данните на Информационен център към Г. Ф. , към 10.09.2022г. МПС с ДКН
РA6855KC има активна застраховка „Гражданска отговорност", при застрахователя, „ЗАД
Д.Б.: Ж. и З.“ АД.
Предвид дотук изложеното, намира настъпилото събитие, неговата противоправност
и виновността на дееца за безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието на
гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1, във връзка с чл. 477, ал. 1
от Кодекса за застраховането /КЗ
В качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, доверителите ни
- В. Н. С., ЕГН: ********** и Н. С. С., ЕГН: **********, доколкото процесното МПС е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на настъпване на ПТП-то, ищците имат право, по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ
и чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендират пряко от ответника, в качеството му на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния
водач, изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и
страдания по повод смъртта и загубата на техния съпруг и баща - Сашо Георгиев Станков,
ЕГН: **********, настъпила на 10.09.2022 г., в резултат на ПТП, при спазване изискванията
на чл. 380, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 380, ал.1 от КЗ, ищците имат право да отправят към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Посочената разпоредба, ищците са спазили, като са депозирали писмена претенция,
администрирана в деловодната система на ответното застрахователно дружество под вх. №
4331/28.10.2022 г., във връзка с което са образувани щета № 0801- 006473/2022-01 и щета №
0801-006473/2022-02, при ответното дружество.
2
Съгласно чл.496, ал.3 т.1 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе
по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
В допълнение към горното, констативният протокол за ПТП с пострадали лица
свидетелства за настъпването на процесното произшествие. Последният е надлежно
съставен от компетентен държавен орган, съдържа всички необходими реквизити и е
подписан от длъжностно лице. Налице са всички основания да се счита, че контролният
орган е спазил стриктно служебните си задължения и процедурата по изготвянето на
протокола, като е проверил надлежно всички факти, констатирани в него. В този смисъл по
своята правна природа констативният протокол за ПТП с пострадали лица съставлява
официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 от ГПК протоколът има обвързваща
съда, респ. ответника, материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от
или в присъствието на длъжностното лице, а именно - механизмът на процесното ПТП.
Въпреки представянето на необходимия набор от документи по смисъла на чл. 496,
ал. 3 от КЗ, получихме отговор с писмо с изх. № 5620/17.11.2022 г. от ответника, с който
били уведомени, че следва да представят допълнително протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно със изготвена скица към него, фотоалбум, протоколи за разпит на
свидетели, автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза, постановление за
привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем, обвинителен акт, както и краен
акт по воденото досъдебно производство, респективно присъда, ведно с мотиви към нея.
На 28.11.2022г. са предоставени всички налични документи по образуваното
досъдебно производство, а именно Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и
протоколи за разпит на свидетели, чрез молба по „Б.п.“ ЕАД, получена от ответното
застрахователно дружество на 02.12.2022 г.
С писмо с изх. № 6269/21.12.2022г., „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, информира
пострадалите, че предявените от тяхна страна извънсъдебно застрахователни претенции са
основателни, поради което са определени застрахователни обезщетения, без да се посочва,
какъв е техният размер, като се отправя и искане за предоставяне на данни за банковите им
сметки.
С нарочна молба, администрирана в деловодната система на „ЗАД Д.Б. Ж. и З.“ АД
под вх. №206 от 13.01.2023г., предоставили данни за банковите сметки и на двете ни ищци,
но ответникът не извърши плащане по тях.
Приемат бездействието на ответника за отказ за изплащане на застрахователни
обезщетения по предявените извънсъдебни застрахователни претенции.
С оглед изложените съображения, считат че ответникът в разрез с приложимия закон
отказва да изплати дължимите застрахователни обезщетения по предявените претенции от
увредените лица, което води и до дължимост на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ законна лихва
за претърпените неимуществени вреди от дата на депозиране на извънсъдебната претенция -
3
28.10.2022г. до окончателното й изплащане. Изцяло в този дух е Решение №167/30.01.2020г.
по дело №2273/2018г., по описа на ВКС, 2 -ро ТО и др., относно дължимата лихва и начален
период, от който същата се дължи.
Вредите, които ищците търпят са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП и са мотивирани да потърсят правата си за присъждане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Смъртта поставя край на живота, като най - ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга, най - големи, ако
трябва да бъдат по някакъв начин градирани в скала от морална гледна точка.
В. осъзнава и страда от факта, че завинаги е лишена от пълноценното и щастливо
семейство, което са били със Сашо, преди настъпването на процесната катастрофа, при
която той загива, както и от моралната и съпружеската опора, която пострадалият й е давал
в продължение на над 40 години, през които са били неразделни, като двойка и в граждански
брак от 13.07.1986 година. Години, изпълнени с любов, радости, подкрепа в тежките
моменти, в рамките на които са успели да отгледат и единственото си дете - дъщеря си -
Н.В. осъзнава, че болки и страдания от загубата на толкова близък човек, ще търпи винаги.
Горното, наред с обстоятелството, че смъртта настъпва по такъв нелеп начин,
внезапно и отличаващо се с изключителна жестокост, още повече засилва болките и
страданията, които тя изпитва.
В. С. търпи изключително тежко загубата на Сашо, а негативните последици от тази
загуба са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид
силната емоционална връзка, която двамата си имали, практически през целия си съзнателен
живот.
В процесния случай, причинените неимуществени вреди на В. се отличават с особен
интензитет на болките и страданията, не само поради обстоятелството, че преждевременно
губи своя съпруг, с когото е била заедно през целия си живот, но и човека на когото е
разчитала за всичко и от когото винаги е намирала подкрепа и с когото е премила съвместно
през всяко радостно и тъжно събитие в живота си.
Двамата са правили планове за старините си и с нетърпение са се подготвяли за най-
важните и прекрасни събития, които са им предстоели, завършването на средното
образование на тяхната единствена дъщеря, продължаването на обучението й във виеше
училище и създаването на нейно собствено семейство.
Негативните последици от подобна загуба са невъзстановими и оставят дълбок и
болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид силната емоционална връзка, която двамата
са имали, което прави вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и
непреодолима във времето. Ищцата В. осъзнава и страда, че завинаги е лишена от любовта и
подкрепата на Сашо и че неописуеми и жестоки болки и страдания от загубата му, ще търпи
винаги, защото семейството й е безвъзвратно осакатено.
Преди инцидента В. е била активна, борбена, радвала се е на спокоен живот,
4
заобиколена от хората, които е обичала - Сашо и дъщеря им Н. Била е част от щастливото
семейство, което са създали със Сашо и изключително много са се гордеели с дъщеря си.
Имали са чести срещи с близки, приятели и роднини, правели са семейни ваканции, почивки
и излети.
След настъпилия инцидент, обаче, ищцата се затваря в себе си и съпреживява
постоянно трагичната катастрофа, отнела живота на любимия й, изживява болезнено
смъртта му, отказва да говори и общува с близки и приятели.
Загубата на съпруга й в разцвета на живота му, съставлява едно от най-тежките
възможни житейски събития така, че дори и интензивността на страданието й да намалее
във времето, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен
отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка, която са
съградили по време на над 40 годишния си съвместен семеен живот. Това е най-тежката
неимуществена вреда-безвъзвратна загуба на любимия човек и толкова ненадейно, когато тя
е имала най-голяма нужда от него.
В. губи съпруга си в разцвета на силите му, в момент, когато има най- голяма нужда
от неговата помощ, подкрепа и любов, за да отгледат заедно и образоват дъщеря си и да се
радват на постижения й и спокойствието на живота и на всичко, което са успели да изградят
и да постигнат заедно.
В. и Сашо се познават от ранна възраст, още като ученици в град С.
През 1986 година, когато С. е на 23 години, а В. на 20 години, двамата сключват
граждански брак, като от самото начало на съвместния им семеен живот, двамата със Сашо
са живеели в едно домакинство и са били неразделни.
След дълго чакане, през 2004 година, за тях се случва най-желаното и щастливо
събитие, когато се ражда единствената им дъщеря Н.. С. винаги е бил любящ, грижовен и
всеотдаен към семейството. Като баща и съпруг е пренебрегвал понякога себе си, но никога
близките си. През всичките години били постигнали невероятен баланс между си. Всички
проблеми решавали заедно. Заедно са се грижели за отглеждането, възпитанието и
образованието на детето си - през яслата, детската градина, училището, като са чакали с
нетърпение да видят и всички други радостни събитие, които е предстояло да й се случат,
защото това носи, дари още по-голяма радост и за тях.
През целия си съвместен живот са били заедно и са се допълвали. Имали общи
приятели, общи интереси. Били са задружни и винаги заедно - с приятели, на почивки, на
планина и море, никой никъде не е ходел без другия.
През годините на съвместен живот винаги ги е крепяла надеждата, че ще са заедно до
края на дните си и с времето обичта и привързаността им един към друг ставали по- силни.
Случилото се със Сашо и неговата смърт, слагат край на тези мечти и планове,
оставяйки един траен отпечатък върху живота на В.. Наблюдава се промяна в поведението й
- напълно се е изолирал от света. Всички изложени до този момент обстоятелства обуславят
5
в конкретния случай, наличие на особен, изключителен интензитет на търпените болки и
страдания от В., в резултат на загубата на С., както и силно негативен отпечатък върху
психиката на ищцата.
След трагедията, при него е налице повишено ниво на раздразнителност, тревожност,
което се изразява в обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност, депресивни
епизоди, свързани със загуба на интерес от общуване, мисли за вина, спад в мотивацията,
апатия, липса на апетит, треперене, ненамиране на смисъл в живота, трудност в
концентрацията на вниманието, нарушения на краткосрочната памет.
В. трудно се адаптира към настъпилата промяна след загубата на Сашо, който е бил
всеотдаен баща и любящ съпруг, с която са били в прекрасни, топли, пълноценни
взаимоотношения, като след неговата загуба са налице нагласи за безизходност и
несигурност в бъдещето.
По настоящем единствената надежда и утеха, В. намира в дъщеря си, която трябва да
отглежда и обгрижва напълно сама.
В. губи съпруга си в разцвета на силите му, в момент, когато има най- голяма нужда
от неговата помощ, подкрепа и любов, за да отгледат заедно и образоват дъщеря си и да се
радват на постижения й и спокойствието на живота и на всичко, което са успели да изградят
и да постигнат заедно.
В. и Сашо се познават от ранна възраст, още като ученици в град Сунгурларе.
През 1986 година, когато С.е на 23 години, а В. на 20 години, двамата сключват
граждански брак, като от самото начало на съвместния им семеен живот, двамата със Сашо
са живеели в едно домакинство и са били неразделни.
След дълго чакане, през 2004 година, за тях се случва най-желаното и щастливо
събитие, когато се ражда единствената им дъщеря Н.. Сашо винаги е бил любящ, грижовен и
всеотдаен към семейството. Като баща и съпруг е пренебрегвал понякога себе си, но никога
близките си. През всичките години били постигнали невероятен баланс между си. Всички
проблеми решавали заедно. Заедно са се грижели за отглеждането, възпитанието и
образованието на детето си - през яслата, детската градина, училището, като са чакали с
нетърпение да видят и всички други радостни събитие, които е предстояло да й се случат,
защото това носи, дари още по-голяма радост и за тях.
През целия си съвместен живот са били заедно и са се допълвали. Имали общи
приятели, общи интереси. Били са задружни и винаги заедно - с приятели, на почивки, на
планина и море, никой никъде не е ходел без другия.
През годините на съвместен живот винаги ги е крепяла надеждата, че ще са заедно до
края на дните си и с времето обичта и привързаността им един към друг ставали по- силни.
Случилото се със Сашо и неговата смърт, слагат край на тези мечти и планове,
оставяйки един траен отпечатък върху живота на В.. Наблюдава се промяна в поведението й
- напълно се е изолирал от света. Всички изложени до този момент обстоятелства обуславят
6
в конкретния случай, наличие на особен, изключителен интензитет на търпените болки и
страдания от В., в резултат на загубата на Сашо, както и силно негативен отпечатък върху
психиката на ищцата.
След трагедията, при него е налице повишено ниво на раздразнителност, тревожност,
което се изразява в обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност, депресивни
епизоди, свързани със загуба на интерес от общуване, мисли за вина, спад в мотивацията,
апатия, липса на апетит, треперене, ненамиране на смисъл в живота, трудност в
концентрацията на вниманието, нарушения на краткосрочната памет.
В. трудно се адаптира към настъпилата промяна след загубата на Сашо, който е бил
всеотдаен баща и любящ съпруг, с която са били в прекрасни, топли, пълноценни
взаимоотношения, като след неговата загуба са налице нагласи за безизходност и
несигурност в бъдещето.
По настоящем единствената надежда и утеха, В. намира в дъщеря си, която трябва да
отглежда и обгрижва напълно сама.
Н. С. С., губи своя баща, докато е все още в своята съвсем ранна възраст, когато е
една на 17 години.
Загубата на баща, без съмнение съставлява едно от най - тежките житейски събития,
така, че дори и интензивността на страданието на Н. да намалее във времето, мъката й няма
как да бъде преживяна до края на живота й и вредата в това отношение е непоправима и
материално неизмерима.
За Н. - С. е бил не просто баща, а център на света, постоянно присъствие в живота й,
най - близък човек и приятел. Били са изключително близки. Сашо е бил спокоен, търпелив
и добронамерен баща, за който всяко дете, би мечтало.
Към момента на настъпването на трагичната смърт на Сашо, Н. е била на 17 годишна
възраст, поради което напълно е осъзнала трагедията, причинила смъртта на баща й.
Понастоящем за Н. е много трудно да приеме, че е изгубила завинаги баща си, когото е
обичала изключително много, а негативните последици от липсата на баща, ще оставят
завинаги един дълбок и болезнен отпечатък в живота й занапред, още повече предвид
кръвната връзка, дъщеря - баща, която не може да се сравни с никоя друга.
Отношенията помежду им могат да бъдат окачествени, като изключително близки, че
е съществувала помежду им дълбока и трайна емоционална връзка. Денят на катастрофата е
белязан като най-трагичния в живота й.
Преди инцидента Н. е била весела, безгрижна, щастлива и се е радвала на внимание и
любов от родителите си.
След инцидента при нея се наблюдава наличие на негативни психологически и
емоционални последици - станала е по-уязвим, по-неуверен и по-несигурен. Започва да
проявява избухливост, сприхавост, станала е затворена и самовглъбена, отказва да общува с
приятелите и съучениците. Н. всеки ден плаче и скърби за баща си, знае, че той повече няма
7
да се върне при нея и повече няма да го види и да разговаря с него.
В конкретния случай е налице особен, изключителен интензитет на търпените болки
и страдания в резултат загубата на С., както, и че е налице негативен отпечатък върху
психиката на доверителката ни Н., особено, вземайки предвид трудната възраст, в която се
намира тя. За нея център на живота й и най - близки са били баща й и майка й, но сега
завинаги е лишен от най-грижовния човек за нея.
Н. остава сираче, завинаги лишена от възможността повече да има пълноценно и
щастливо семейство, в което да присъства и нейния баща.
Фигурата на всеки един от родителите се явява изключително важна, но и
притежаваща свое самостоятелно и незаменимо значение за личността на човек, което прави
загубата за Н. изключителна и непоправима, още повече с оглед ранния момент от живота й,
когато тази трагедия я е сполетяла.
Горното, наред с обстоятелството, че смъртта настъпва по такъв нелеп начин, още
повече засилва болките и страданията, които ищците изпитват.
Обобщавайки дотук изложеното, видно е, че настъпилото събитие има за последица
силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на клиентите ни, като твърдим да е
налице особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен
отпечатък върху тяхната психика, който при всеки от ищците е различен, поради
индивидуалната им личностна характеристична специфика.
Вземайки предвид гореизложеното, както и последователната съдебна практика по
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, и принципа на пълно
и универсално обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една
страна, и отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да е безгранична и
безконтролна, от друга страна, намираме, че обезщетението, дължащо се от „ЗАД Д.Б.: Ж. и
З.“ АД, за компенсиране на неимуществените вреди, които ищците са претърпели, търпят и
ще продължават да търпят до края на живота си, във връзка със загубата на С.Г.С., ЕГН:
********** е в размер на по 250 000,00 (двеста и петдесет хиляди) лева за всеки ищец,.
С молба от 23.02.2023г. ищците В. С. и Н. С. посочват банкови сметки. С
уточнителната молба ищците заявяват, че на 06.02.2023 г., ответното застрахователно
дружество извършило плащане към всяка една от тях в размер на сумите от по 80 000 лева.
Поради тази причина, с настоящото и на основание чл. 232 от ГПК, оттегляте
исковата претенция на В. Н. С. за сумата над 170 000 лева до заявените с исковата молба
250 000 лева, както и на Н. С. С. за сумата над 170 000 лева до заявените с исковата молба
250 000 лева.
Продължават да поддържат претенцията си за присъждане на законна лихва на
основание чл.429, ал.3 от КЗ върху изплатените на всяка една от тях обезщетения от по 80
8
000 лева за периода от 28.10.2022 г. до датата на извършване на плащането - 06.02.2023г.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД
„Д.Б.: Ж. И З.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
Исковата претенция е допустима, макар и неоснователна и следва да бъде разгледана.
Не оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение
на процесния автомобил, с който е извършено ПТП по силата на процесната полица
Гражданска отговорност. Във връзка с процесното събитие застрахователят е определил и
заплатил обезщетения за претърпените неимуществени вреди на всяка от ищците в размер
по 80 000 лв., които са заплатени на 06.02.2023г. Това обстоятелство се признава от ищците
в молба с която заявяват, че във връзка с извършените плащания намаляват цената на
исковите си претенции от 250 000 лв. на 170 000 лв. за всяка от тях. Счита, че платените
суми на обезщетенията са съобразени с икономическата обстановка в страната и са
достатъчно справедливи, за да компенсират ищците.
Предвид извършеното от застрахователя плащане оспорва претенциите за
допълнително плащане на обезщетения като необосновано завишени и несъответстващи на
критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и на икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняването на вредата. Претенциите за заплащане по 250 000
лв. не съответстват на никакви обективни и справедливи механизми за остойностяване на
обезщетението за неимуществени вреди, формирани са произволно, без да са обвързани с
прилагане на външно проследима система за оценяване. Претендираните обезщетения са
изключително завишени и не кореспондират с икономически индикатори като минимална
работна заплата, покупателна способност, среден доход на глава от населението или други
обективни показатели, които биха могли да се ползват за измерители за стойността на
обезщетението. По тази причина в много развити страни, където съществуват и лимити за
обезщетенията, се прилага принципът за обективна оценка на размера на евентуалния
(пропуснат) остатъчен икономически принос на пострадалия. През последните 5 години в
България средният размер на обезщетенията се увеличава експоненциално, без да следва
съразмерно темповете на увеличение на работната заплата, покупателна способност на
населението, икономическата конюнктура в страната.
Целта на обезщетението не е самоцелно да повиши жизнения стандарт на ищците или
да повиши качеството им на живот и да доведе до материално благополучие, който ефект се
преследва в случая. Функцията на обезщетението е единствено да репарира претърпените
болки и страдания. Когато претенцията за обезщетяване е прекомерно завишена,
обезщетителната функция, не само не е изпълнена, но се създава впечатлението, че
застрахователя се използва, за да бъде натоварен с плащане на суми. които не
кореспондират на действителността. Разходването на публичните средства от събрания
премиен приход от застрахователя следва да има някаква приемлива граница, съобразяваща
от една страна твърде ниската цена на гражданската отговорност на автомобилистите в
България, а от друга - с нереалистичните очаквания застрахователя да плати извънредно
9
високо обезщетение, несъразмерно завишено спрямо претърпените вреди и спрямо
икономическата конюнктура в страната. Това несъответствие би следвало да бъде отчетено
от съда при разглеждане на делото, тъй като то има изцяло обективен характер, държи
трезва сметка за това къде живеем като граждани, каква е покупателната ни способност,
колко са развити стопанските отношения в страната ни, какво е нивото на заплащане, какви
са средните пазарни цени на продуктите и жилищните наеми- все обективни измерители на
финансовия и социален аспект на живота ни. Присъждане на обезщетения извън тези
обективни реалности би било отвлечено от трезва преценка за характера на обществените
отношения и условния, несъвършен характер на всички компенсаторни механизми които
социалните системи са предвидили за репариране на вреди от загуба на близък човек.
Финансовият ресурс на застрахователя не е неограничена величина и неговото
несправедливо разходване, чрез подобни завишени претенции, поставя под огромно
напрежение и финансов натиск стабилността и функционирането на застрахователната
система. Обезщетенията не могат да бъдат самоцелни и чрез тях не бива да се преследва
забогатяване или получаване на толкова големи по размер обезщетения, че общественото
разбиране за справедливост и нивото на развитие на социално-икономическия живот в
страната да не кореспондира на същите.
На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД твърди евентуално, че е налице съпричиняване в
ПТП и вредите от страна на пострадалия С.С., който не е ползвал предпазен колан при
инцидента. Като последица от неизползване на предпазен колан С. е бил наранен от
свободното движение на тялото си в кабината на товарния автомобил и контакта му с
интериорни части. Неизползването на предпазен колан е виновно и противоправно
поведение на пострадалия, което е в пряка причинна връзка с причинения вредоносен
резултат и основен фактор за уврежданията. Коланът със сигурност би предотвратил
травмите. При удар той намалява близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло
като се разтегля от натоварването и така удължава времето за окончателно спиране на
тялото при задържането му. Правилно поставеният колан разпределя инерционните сили
върху тялото и ги забавя, включително върху гърдите, бедрата и раменете. Коланът се
разтяга леко, но задържа и забавя тялото и предпазва движението на тялото в купето на
автомобила и така значително намалява травматичните увреждания. Ако С. беше с поставен
предпазен колан, той най-вероятно нямаше да получи толкова тежки телесни увреждания, а
значително по-леки и с по-ниска интензивност увреди и леталния изход щеше да бъде
предотвратен. Предвид това на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД заявява възражение за
съпричиняване във вредите от пострадалия като твърди, че в нарушение на разпоредбата на
чл. 137а от Закона за движение по пътищата не е използвал предпазен колан, с който е бил
фабрично оборудван процесният автомобил- влекач МАН, предвид което действията му са в
пряка причинна връзка с настъпилите телесни увреждания. Предвид това намира, че
претенцията на ищците не кореспондира на приноса във вредите на пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. С оглед механизма на произшествието, счита, че е доказано
съпричиняване във вредоносния резултат от пострадалия с 50 %, поради собственото му
виновно и противоправно поведение. Застрахователят на деликвента - водач на лекия
10
автомобил, следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с
поведението на деликвента, но не и за последиците от поведението на увредените. В този
смисъл е задължителната практика на ВКС - решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. №
60304 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, решение № 97 от
06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43
от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.290 ТПК,
съгласно които при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача.
Оспорва инфлационният индекс да има самостоятелно значение при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди. В този смисъл е и практиката на съдилищата.
Следва също да се има предвид, че доходите в страната, включително приходите на
застрахователите далеч не растат съобразно с нарастването на инфлацията поради което не
споделяме доводите в исковата молба за необходимостта размерите на застрахователните
обезщетения да следват темпа на инфлация. Достатъчно показателно в тази връзка е, че
цената на Гражданската отговорност като застрахователен продукт не само не се е
увеличила през последните две години, но дори е поевтиняла на фона на инфлационните
процеси в страната.
На следващо място, евентуално твърди, че ПТП представлява трудова злополука.
Трудова злополука по чл.55, ал. 2 от КСО е злополука, станала по време на обичайния път
при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до
друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният
обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение. С оглед
на това евентуално твърди, че ищците като наследници на пострадалия Сашо Станков са
получили от работодателя му обезщетение за трудовата злополука. Това евентуално
обезщетение следва да се вземе предвид от съда при определяне на справедлив размер на
обезщетение по предявения пряк иск срещу застрахователя. Основен принцип на правото,
изведен от забраната за допускане на неоснователно обогатяване, е че кредиторът не може
да получи плащане, а длъжникът да изпълни два пъти за едно и също нещо. Този принцип
намира приложение и на плоскостта на непозволеното увреждане, където правилото на
чл.45 ЗЗД повелява, че деликвентът дължи на увредения репариране на вредите, такива,
каквито последният е претърпял като пряко и непосредствено произтичащи от неговото
виновно и противоправно поведение. Задължението, което едно лице поема, по силата на
договор /застрахователят/, да обезщети увредения от деликта, е за изпълнение вместо прекия
причинител на вредата в рамките на отговорността, която носи последния. Независимо от
основанието за плащане, на обезщетяване подлежат едни и същи вреди и доколкото
репарирането им се дължи в паричен еквивалент, при едно или повече задължени вместо и
освен деликвента лица, отговорността на всеки един от тях поотделно и общо не би могла да
надвиши действителния размер на претърпените от деянието вреди, които по начало дължи
да обезщети причинителят на вредата. Плащането, извършено от едно от задължените по
11
този начин лица, погасява правото на увредения да търси същото или в по-висок размер
обезщетение за вече репарираните вреди от останалите.
В тази връзка, ако се установи, че ищците като наследници на пострадалия вече са
били частично обезщетени от работодателя на С.С. за трудовата злополука, смята, че
правото им да търсят обезщетение от застрахователя макар да не е погасено, следва да бъде
съобразено с евентуално платения размер на обезщетението от работодателя за трудовата
злополука и този размер на платено обезщетение да се приспадне от справедливия размерна
обезщетението, което съдът евентуално ще определи по предявения пряк иск на ищците
срещу застрахователя.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по силата на процесната застрахователна полица „ГО” сключена със „ЗАД Д.Б.: Ж. и з.” АД
относно процесния автомобил. Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда
като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва следните обстоятелства:
Изключителната вина на водача на товарен автомобил Мерцедес - Ф.А., като твърди в
рамките на възражението за съпричиняване.
Противоправността на действията на водача на товарен автомобил Мерцедес - Ф.А. и
причинно-следствената връзка между действията на водача и настъпилите вреди.
Настъпилите емоционални травми за ищците и преживените болки и страдания.
Размерът на претенциите за неимуществени и имуществени вреди като прекомерно
завишени.
Оспорва претенцията за лихва.
Не се противопоставя да бъдат приобщени представените с исковата молба писмени
доказателства с изключение на снимковия материал ( семейните снимки), тъй като същите
не са доказателствено средство по ГПК.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищците В. Н. С. и Н. С. С., са депозирали допълнителна
искова молба.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва механизма на
произшествието и изключителната вина и отговорността на водача на товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с peг. № РА 6855 КС, управляван от виновния водач
Ф.Р.А., във връзка с което излагат следното становище:
Заявяват, че за посочения механизъм за настъпване на ПТП сме ангажирали нужните
доказателствени искания в т.3 на исковата молба, а доколкото при деликтната отговорност
вината се презумира, то считат, че същата е налице. Съгласно въведената от законодателя
оборима презумпция с чл.45 ал.2 от ЗЗД “Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното”, считат че така направеното възражение
следва да бъде доказано в настоящото производство от ответника ангажирайки
необходимите доказателства, като до извършване на съответните процесуални действия в
12
унисон с нормативната уредба, вината на виновния водач се презумира. Нещо повече,
гражданският съд разглежда и се произнася относно противоправността на конкретното
деяние, като в тази връзка може да обоснове вината на делинквента и в този смисъл също се
явява орган, който притежава правомощия и компетентност да се произнесе по въпроса за
вината.
Обстоятелствата, на които се основават исковете и механизма на настъпилото
процесно ПТП, са видни от доказателствата, приложени към исковата молба, Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, фотоалбум и протокол за оглед на местопроизшествие
по ДП № 48/2022г. на ОД на МВР - С., пр. пр. № 2649/2022 г. по описа на ОП - С.
Представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, е
надлежно съставен от компетентни държавни органи, съдържа всички изискуеми реквизити
и е подписан от длъжностните лица. Налице са всички основания да се счита, че
контролните органи са спазили стриктно служебните си задължения и процедурата по
изготвянето на документите, като са проверили надлежно всички факти, констатирани в тях.
В този смисъл по своята правна природа този документ съставлява официален
свидетелстващ документ и съгласно чл.179 от ГПК има обвързваща съда материална
доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на
длъжностното лице.
Наред с всичко изложено по-горе, следва да се вземе под внимание, че ответното
застрахователно дружество е извършило плащане по образуваните застрахователни щети, с
което са признати всички правопораждащи факти на предявените искове по чл. 432 КЗ.
Ответникът оспорва исковете - както по основание, така и по размер, като твърди, че
претендираните суми като обезщетения за неимуществени вреди са прекомерни и не
кореспондират със законно прогласения принцип за справедливост.
Съгласно разпоредбите на закона обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, както и последователната съдебната практика по приложението
на чл.52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице,
закрепен в чл.51, ал.1 от ЗЗД, от една страна, и, отчитайки, че справедливостта по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор, както и, че
преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не
може да бъде безгранична и безконтролна, от друга страна, намираме, че обезщетенията,
които се дължат от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в
болки и страдания, които те са претърпели, търпят и ще продължават да търпят, са в
размерите, описани в исковата молба.
Във връзка с изложеното смятат, че претендираните обезщетения, не са завишени и
са напълно съобразени с характера и степента на вредите, които по силата на физичните
закони е невъзможно да бъдат компенсирани в буквалния смисъл на думата и твърдението
13
на ответното дружество, че така претендираните размери са прекомерно завишени смятат, че
не кореспондират в никакъв случай с принципа на справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
Целта на претендираните обезщетения има за цел именно да компенсира в някакво
степен причинените необратими вреди, изразяващи се в загубата на съпруг и баща, а не
както неправилно посочва ответника да повишат стандарта на живот на ищците.
Същите са със сринат не просто стандарт, а цялостен начин на живот и
съществуване, тъй като завинаги са лишени от съпруг и баща и то крайно преждевременно и
нелепо.
Във връзка с твърдяното съпричиняване от страна на пострадалото лице, поради
липса на правилно поставен предпазен колан, молят да вземе под внимание следното:
Видно от представени към депозираната искова молба фотоалбум, изготвен по
образуваното ДП, на снимка № 51 е заснет С.Г.С. на шофьорското място на влекач марка
„МАН“, модел „ТГХ“, с ДК № СВ7982ТК, където ясно се вижда, че същият е с поставен
предпазен колан.
На другите представени снимки от фотоалбума се вижда, че уврежданията по влекач
марка „МАН“, модел „ТГХ“, с ДК № СВ7982ТК, причинени в резултат на процесното ПТП
са свързани с цялостна деформация на кабината и притискане на водача, което именно е
причинило и смъртта на С.С., въпреки правилно поставения от негова страна предпазен
колан.
Съгласно константната и задължителна практика на ВКС, последователно е
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване като основание за намаляване на
дължимото от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за
вредоносния резултат, а не с условното и предполагаемото си поведение.
Според постановеното по реда на чл. 290 ГПК с характер на съдебна практика
решение №169/28.02.12г. по т.д.№762/10г. на ВКС, II т.о., релевантен за съпричиняването и
за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само конкретно установения принос на пострадалия,
без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до
увреждането.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата
не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди
от деликт по правилата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то е способствало за
настъпването на вредите.
Относно твърденията на ответното застрахователно дружество, че процесното ПТП,
представлява трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО, излагат следното:
Процесното застрахователно събитие, действително представлява и трудова
14
злополука, доколкото ПТП - то, при което е причинена смъртта на Сашо Станков е
настъпило по време на изпълнението на трудовите му задължения на професионален
шофьор.
След проведено разследване на процесния инцидент е издадено Разпореждане №
32230 от 06.01.2023 г. на ТП на НОИ - София Град, по силата на което злополуката е приета
за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Ищците не са претендирали, респективно не са и получавали обезщетения от
работодателя на С.Г.С. - „Е. 2000“ ЕООД по повод трудовата злополука, при която е
причинена неговата смърт.
Когато едно събитие представлява, както застрахователно събитие, така и трудова
злополука, изцяло във волята на увредените лица е да преценят, дали да насочат
претенцията си към работодателя или към застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД е подал допълнителен отговор.
Процесуалната позиция остава непроменена.
Поддържа всички заявени правни и фактически твърдения възражения и
доказателствени искания по съображенията изложени в отговора на исковата молба.
По въпроса дали претендираните обезщетения кореспондират на критерия за
справедливост, вкл. на социалноикономическата обстановка в страната е изложил подробни
писмени съображения, които изцяло поддържа. Доколкото този въпрос е изцяло по
съществото на спора, допълнително ще изложи становището си в бележките по същество.
На този етап от спора неимуществените вреди не са доказани, а единствено са
заявени твърдения за тяхното възникване.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №15 от
10.09.2022г. на РУ Е.П. товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, ДК №
РА6855КС, управляван от Ф.Р.А. по неизяснени причини навлиза в лентата за насрещно
движение и блъска челно правилно движещият се влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“, с ДК
№ СВ7982ТК, управляван от С.Г.С. При ПТП е пострадал С.Г.С. с ЕГН:**********,
починал на 10.09.2022г.
Видно от удостоверението за родствени връзки В. Н. С. е съпруга на С.Г. С., а Н. С.
С. негова дъщеря.
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от
която на 10.09.2022г. по първокласен път I -1, към 15,15 часа - светлата част на
денонощието, много добра видимост в зоната на 215-ти километър, в землището на с.Чурек,
в посока от гр. С., към гр.Б., в дясната си за посоката пътна лента, се е движил влекач
15
„МАН” с регистрационен номер СВ 7982 ТК е прикачено към него полуремарке с
регистрационен номер С3587 ЕС, управляван от С.Г.С.
Участъкът от пътя в този район бил с двупосочно платно за движение с по една пътна
лента за всяка посока, отделени една от друга посредством единична непрекъсната бяла
линия „М1”, като дясната пътна лента, по отношение посоката на движение на състава била
с широчина 3,70 метра, а лявата - 3,50. Общо за посоката на движение на влекач „МАН”,
платното за движение в тази зона било е надлъжен наклон на изкачване. Асфалтовото
покритие било мокро, без нарушения на повърхностния слой. От двете страни на платното
за движение съществували каменисти банкети е широчина до 2,00 метра. Съставът е
навлязъл в остра, лява за посоката си на движение хоризонтална крива.
В същото време и условия на движение, но в противоположна посока се е движил също
товарен състав с влекач „Мерцедес Актрос” с регистрационен номер РА 6855 КС, с
прикачено към него полуремарке с регистрационен номер РВ 1823 ЕВ, управляван от ФРА.
Преди да навлезе в десния за посоката си на движение завои, влекачът е навлязъл в лентата
за насрещно движение, ударил се е в стоманената предпазна ограда, ограничаваща в ляво
платното за движение, и започнал да се приплъзва по нея с лявата си странична част, като я
деформирал в продължение от 78,4м. до 103,20м. след приетия по време на огледа ОР1 и в
същото време се движил по левия крайна платното за движение. Така в зоната на около 130
метра, след ОР1, настъпил челен удар между челните части на влекачите „Мерцедес” и
насрещно движещият се в дясната си лента влекач „МАН”. От удара кинетичната енергия на
двата състава са преобразувани в енергия за деформации и двата състава са останал и в
мястото на удара, така, както са описани в протокола за оглед на местопроизшествие.
В протокола за оглед на местопроизшествие, в зоната преди описаните деформации в
стоманената предпазна ограда, не са намерени и описани следи от загуба на странична
устойчивост от товарният състав е влекач „Мерцедес”, което дава основание да се направи
извода, че от техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП следва да се търси в
субективните действия на водачът на товарен състав е влекач „Мерцедес Актрос” - Ф.Р. А.,
който в зоната на ПТП, движейки се по двупосочен път е две ленти за движение плавно е
навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение.
ПТП е възникнало в зоната на остра дясна хоризонтална крива с низходящ надлъжен
наклон, по отношение посоката Б. - С. В протокола за оглед на местопроизшествие не са
описани действащи пътни знаци.
Ударът между автомобилите е осъществен в дясната част на лентата за движение в посока
С.- Б. - Посоката на движение на товарния състав влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“, с ДК
№ СВ7982ТК.
По делото се изслуша заключението на допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза, видно от която:
В зоната на ПТП, към момента преди удара, товарен състав с влекач „МАН”, модел
„ТГХ” с регистрационен номер СВ 7982 ТК, управляван от С.Г.С. в посока София –
Ботевград се е движил със скорост 60 км/час, а в момента на удара се е движил със скорост
16
52 км/час.
В разстояние на около 5-6 секунди, преди момента на удара, в графиката на скоростта му
липсват данни за употребяване на спирачната система от страна на водача му.
В зоната на ПТП, към момента преди удара, товарен състав с влекач „Мерцедес Актрос”,
с регистрационен номер РА 6855 КС, управляван от Ф.Р.А. в посока Б. – С. се е движил със
скорост 58 км/час, след което е започнал намаляване на скоростта и в момента на удара се е
движил със скорост 26 км/час.
Към момента непосредствено преди удара, този товарен състав се е движил в спирачен
режим.
По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според
която видно от резултатите от извършената аутопсия на трупа на С.Г.С. са констатирани
следните морфологични промени по вътрешните органи:
Тежък оток на мозъка и на белия дроб, остър кръвен застой на вътрешните органи,
тъмна течна кръв на трупа, точковидни кръвоизливи по серозите, цианоза на лицето, шията
и горната част на гръдния кош, счупване на костите на лявата подбедрица и на ребрата от
пето до осмо двустранно, охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците.
Тези промени се наблюдават когато смъртта настъпва в резултат на механична
асфиксия от притискане на снагата, която е и непосредствената причина за смъртта на С.
С оглед останалите материали по делото се обяснява много добре констатираната
аутопсионна находка и причината за смъртта с процесното пътнотранспортно произшествие,
като е налице пряка и непрекъсната причинна връзка между двете.
При извършената аутопсия са констатирани следните травматични увреждания:
Дъговидно кръвонасядане на гръдния кош с дъга отворена надолу по хода на ребрената
дъга.
В лявата гръдна половина към долната й трета наличие на косо ориентирано
охлузване съчетано с кръвонасядане сразмери 10х4см. и посока отляво надясно.
Счупване на костите на лявата подбедрица в долната й трета.
По кожата на двете предмишници и китките наличие на охлузвания, кръвонасядания
и порезни ранички.
По кожата на двете бедра и подбедриците - пръснати охлузвания и синкави
кръвонасядания.
Общия механизъм на причиняване на констатираните увреждания е удари съчетани с
притискане с и между твърди тъпи предмети.
Характерното лентовидно косо ориентирано охлузване съчетано с кръвонасядане в
лявата гръдна половина с ход отляво надясно е получено от действието на поставен
обезопасителен колан.
Констатираните увреждания не са получени от свободното движение на тялото на
17
пострадалия в кабината на автомобила, а от действието на деформираните нейни части
върху тялото му.
Няма данни лицето да е изпаднало от кабината.
Наличието на следи от поставен обезопасителен колан и характерната морфология на
смърт от притискане на снагата, определя мястото на настъпването на смъртта на С. в
кабината на автомобила.
Пострадалият С.Г.С.е ползвал предпазен колан при настъпването на ПТП.
По делото се разпита свидетелката С. С.Н.
„С вуйчо ми се познавам откакто съм родена, с В. са семейни от 1986 г., оттогава я
познавам, а Н. я познавам от раждането й от 2004 г. С.С. и В. С. живеят в С., вуйчо ми има
къща там и там си живеят заедно с Н.. Аз съм родом от Сунгурларе, в момента живея в Е.П.,
през 2001г. дойдох в С., десет години по-късно живея в с. Л., Елин Пелин. Аз живея в друго
населено място, но почти всяка седмица си пътувам, майка ми е там и с вуйна ми се
виждаме постоянно. Дъщеричката им Н. много често пътуваше през лятото тук, идваше тук
на уроци, защото кандидатстваше в Софийски университет. Ние се чуваме почти през ден,
виждаме се постоянно, в много близки отношения сме и е вуйна ми, и с Н.. Бяхме си в С.,
малката ми племенница имаше рожден ден, имаше парти вкъщи и се обади вуйна ми, на
вуйчо колега беше вече при нея, всичко приключи. Всички - и аз, и майка ми, и съпругът ми
и брат ми - отидохме при нея, след няколко часа дойде колегата й, той не й се е обадил по
телефона да й обясни какво се е случило, не искаше да й го каже по телефона. Няколко часа
след трагедията бяхме всички при В. и при Н.. Те двете са съкрушени, как да го възприемат,
те не искаха да повярват въобще. Няколко часа преди това се бяха чули, той трябваше да се
прибере, те бяха наистина, не знам как да го кажа точно - и съкрушени, и съсипани, не
можеха да повярват това, което чуваха.
Преди инцидента те си живееха в едно домакинство, вуйчо ми беше почти постоянно
на работа, защото те си разчитаха основно на него. Те са женени от 1986-та година и нямаха
деца близо 17-18 години, и винаги са си били заедно двамата, обичаха се и вуйчо ми беше
всеотдаен на семейството си, в смисъл той си им беше всичко. Преимуществено за
прехраната на семейството се грижеше вуйчо ми С.С. След като научиха за инцидента те
бяха просто съсипани, не можеха въобще да проумеят, че е него се е случило нещо такова.
Те още сигурно се надяват, че ще се върне ли, не знам, и аз не знам какво да кажа, те до ден
днешен не могат да го приемат, че това се е случило. Имаше погребение, присъствахме аз,
семейството му, вуйна ми, там близките ни. Те си го организираха погребението, в смисъл
семейството си организира погребението му, кой да го организира. Към настоящия момент е
абсурд те да превъзмогнат загубата му, вуйна ми никъде не ходи, само на работа и вкъщи,
почти не контактува с хора, ей така само е мен и е майка си и брат си контактува, с други не.
Н. прави някакви опити, тя е младичка, но едва ли някога ще го преодолее, абсурд. На тоя
етап не са го превъзмогнали и не смятам, че ще го превъзмогнат. Преди инцидента
поведението им нямаше нищо общо, преди инцидента си бяха усмихнати, контактни,
18
изобщо съвсем по друг начин си беше всичко, сега просто са съсипани и двете. След
загубата на Сашо те се затвориха в себе си и станаха по-неконтактни и... не знам, просто им
е трудно да живеят без него най- вероятно, не най-вероятно, а със сигурност. Много често се
опитвам примерно да не говорим за него, но разговорът в края си винаги стига за него и
единствено за него, колкото и да се опитваме да не засягаме темата - ако беше жив това
щеше да стане, ако беше жив това щеше да направи. Н. в настоящия момент е пълнолетна,
тя живее там с родителите си, но сега това лято кандидатства в Софийския университет и
вече не е при тях, живее тук в София. Не, категорично към настоящия момент не са
превъзмогнали загубата, те просто не могат да го преживеят, особено вуйна и Н. просто те
са съсипани, няма как да преодолеят загубата му. Н. нямаше още 18 години, когато той
почина, три месеца, след като той почина, трябваше да се пенсионира, искаше вече да си
остане вкъщи, предстоеше й бал, предстояха й кандидатстудентски изпити, той живееше и
за Н., и за В.. После детето нито имаше празник, нито нищо, смъртта му се отрази на
предстоящите хубави събития.
Мисля, че Н. май е търсила професионална психологическа помощ, не съм много
сигурна, защото тя е по-така, по не иска така да й се рови в душичката. Доколкото знам
мисля, че да, но не съм сто процента сигурна. В. работи в „Уникредит Булбанк“ -
Сунгурларе.“
С молба от 28.11.2022г. ищците В. Н. С. и Н. С. С. са отправили застрахователна
претенция пред ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД.
Страните не спорят по отношение на факта, че за товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“, ДК № РА6855КС, управляван от Ф.Р.А. е налице сключена
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД по
застрахователна полица BG/30/122001764326 към датата на ПТП-10.09.2022г.
Страните не спорят по отношение на факта, че ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД е
заплатил на ищците В. Н. С. и Н. С. С. сумите по 80000,-лв. обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на С.Г.С. при ПТП на 10.09.2022 г.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че исковете са допустими и частично основателни.
В. Н. С. и Н. С. С. са предявили пряко срещу застрахователя субективно съединени
осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Правното основание на исковете е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.497 от КЗ.
Видно от констативния протокол за ПТП и съдебната автотехническа експертиза на
10.09.2022 г. водачът Ф.Р.А. на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, ДК
№ РА6855КС, който в зоната на ПТП, движейки се по двупосочен път е две ленти за
движение плавно е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение където
реализирал сблъсък с правилно движещият се влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“, с ДК №
19
СВ7982ТК, управляван от С.Г.С. При ПТП е пострадал С.Г.С., починал на 10.09.2022 г..
С това водачът Фети Реджепов Арифов на товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Актрос“, ДК № РА6855КС е нарушил:
Чл. 15 ЗДвП
1. „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най-дясната свободна лента.“
чл.20 ЗДвП
(1) „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Неоснователно е възражението на ответника „ЗАД Д.“ АД за липса на вина на водача
Ф.Р.А., чл.45 ал.2 ЗЗД, тъй като се доказа, че е по неизвестни причини е навлязъл в лентата
за насрещно движение, където се реализира сблъсък с влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“, с
ДК № СВ7982ТК, управляван от СГ.С.
Установява се противоправността на деянието, вината на водача Ф.Р.А. на товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, ДК № РА6855КС и настъпването на
вредоносния резултат-смъртта на С.Г.С. От това следва несъмнен извод за наличието на
обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД:
деяние, противоправност на деянието, неимуществени вреди, които се изразяват в болки и
страдания, вина, причинна връзка между поведението на водача Ф.Р.А. и увреждането-
настъпилата при ПТП смърт на С.Г.С. и причинените неимуществени вреди на неговите
съпруга В. Н. С. и дъщеря Н. С. С.. По делото се установи и наличието на задължителна
застраховка „гражданска отговорност” при ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. И З“ АД към момента
на настъпването на ПТП- 10.09.2022г. на водача Ф.Р.А. на товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“, ДК № РА6855КС.
Съгласно Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС обезщетение за
неимуществени вреди се дължи на най-близките роднини, сред които са съпругата и
низходящите. По делото се установи, от разпита на свидетелката С.С.Н., че ищците Н. С. С.
и Н. С. С. са имали силни и хармонични отношения с техния съпруг и баща С.Г.С. и са
понесли изключително тежко внезапната и скъпа загуба. В дълъг период се отразява и ще се
отразява негативно в емоционален и душевен план върху психиката на всяка една от тях.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката загуба на
съпруг и баща, независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен
еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и
продължителни, за които се събраха свидетелски показания. Съпругата В. Н. С. към момента
на настъпване на трагичното събитие е на 56г., а дъщерята Н. С. С. на 18г.
20
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди болки и
страдания за ищцата В. Н. С. от загубата на нейния съпруг С.Г. С. следва да бъде определен
на 180 000 лв.
С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди болки и
страдания за ищцата Н. С. С. от загубата на нейния баща С.Г.С. следва да бъде определен на
180 000 лв.
Съдът намира възражението на ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД за съпричиняване
от страна на пострадалия С.Г. С. за неоснователно. Видно от заключението на СМЕ
пострадалият С.Г.С. е бил с предпазен колан, който не е успял да предотврати фаталния
изход.
От определените обезщетения следва да се приспадне доброволно изплатените суми
на 06.02.2023г. от по 80 000,-лв., поради което следва да се уважат исковете в размер на по
100 000,-лв. за всяка едно от ищците В. Н. С. и Н. С. С..
До този размер всеки един от исковете е основателен и доказан, а за разликата до
пълните размери от по 170 000 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни.
Застрахователят изпада в забава, съгласно чл.497 ал.1 т.2 КЗ с изтичането на три месеца от
представянето на доказателствата по претенцията или от 13.01.2023г., когато ищците са
представили банковите си сметки.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД дължи възнаграждение на процесуалния
представител на ищците В. Н. С. и Н. С. С. адв.Б. А. А. по договори за правна помощ.
Съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за
определяне на възнаграждението е уважената част на исковете. С оглед на горното съдът
определя съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. горното възнаграждение в
размер на по 8650,-лева за всяка от тях, която сума ответникът следва да се осъди да заплати
на пълномощника на всяка ищца.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД следва да бъде осъден да
заплати на СОС общо 8600,-лв. (д.т. 8000,-лв. и 600,-лв. разноски СМЕ и САТЕ).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД с ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр.С.я, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да
заплати на В. Н. С. с ЕГН********** с адрес гр.С. ул.“Стидово“ №7 по сметка IBAN BG51
UNCR 7630 1078 4747 13 сумата 100 000,00лв. (сто хиляди лева), обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от В. Н. С., изразяващи се в болки, страдания по повод
смъртта на нейния съпруг С.Г.С., вследствие ПТП, настъпило на 10.09.2022г. и наличие на
задължителна застраховка гражданска отговорност със застрахователна полица
№BG/30/122001764326, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, считано
от 13.01.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
остатъка до пълния предявен размер от 170 000,-лв. и иска за лихви за забава за периода от
28.10.2022г. до 12.01.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.г: Ж. и З.“ АД с ЕИК, със
21
седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, да
заплати на Н. С. С. с ЕГН********** с адрес гр.С. ул.“Стидово“ №7 по сметка IBAN BG86
UNCR 7000 1525 0473 63 сумата 100 000,00лв. (сто хиляди лева), обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от Н. С. С., изразяващи се в болки, страдания по повод
смъртта на нейния баща С.Г.С., вследствие ПТП, настъпило на 10.09.2022г. и наличие на
задължителна застраховка гражданска отговорност със застрахователна полица
№BG/30/122001764326, ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, считано
от 13.01.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
остатъка до пълния предявен размер от 170 000,-лв. и иска за лихви за забава за периода от
28.10.2022г. до 12.01.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/09.07.2004г. „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД с
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М.
Д.“ №1 да заплати на адв.Б. А. А. от САК с адрес гр.С. ул.“Христо Белчев“ №2 4-ти
полуетаж, офис №4, сумата от 8650,-лева (осем хиляди шестстотин и петдесет лева),
представляващи разноски по делото на ищцата В. Н. С., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/09.07.2004г. „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД с
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М.
Д.“ №1 да заплати на адв.Б. А. А. от САК с адрес гр.София ул.“Христо Белчев“ №2 4-ти
полуетаж, офис №4 сумата от 8650,-лева (осем хиляди шестстотин и петдесет лева),
представляващи разноски по делото на ищцата Н. С. С., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.: Ж. и З.“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1 да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.София
бул.“Витоша“ №2 сумата 8600,-лв. (осем хиляди и шестстотин лева), представляваща
държавна такса и разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
22