№ 653
гр. Варна, 30.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20243100900469 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Лев Инс“ АД срещу
Б. Б. И..
В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявения иск, на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва
да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; както
и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът, на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, изготви следния проект
доклад по делото:
Производството е образувано по предявени от „Лев Инс“ АД срещу Б.
Б. И. искове с правно основание чл. 500, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от КЗ да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 200000.00 лв., представляваща на платено
застрахователно обезщетение по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/22/116002221214
в полза на Анелия Николова Терзиева за претърпени от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на нейния
син Н. С. Т. и сумата от 200000.00 лв., представляваща на платено
застрахователно обезщетение по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/22/116002221214
в полза на С. Н. Т. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания от смъртта на неговия син Н. С. Т., всичките
вреди настъпили в следствие на виновно причинено от Б. Б. И. ПТП на
28.08.2016г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на
1
подаване на исковата молба – 30.08.2024г. до окончателното им изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2016г. на АМ „Хемус", с
посока на движение към гр. Варна, преди входа на гр. Варна водачът Б. Б. И.
при управление на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. №
В **** ВХ нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, като се движил със скорост над разрешената за пътния участък,
сигнализирана с пътен знак и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като предприел маневра
отклоняване на дясно, за да премине в друга пътна лента, не се убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди
него и без да се съобрази при извършването на маневрата с положението,
посоката и скоростта на движение на лек автомобил марка „Шевролет", модел
„Спарк", с per. № В **** ВН, вследствие на което реализирал
пътнотранспортно произшествие с него.
При произшествието са причинени травми на Н. С. Т. - водач на лек
автомобил марка „Шевролет", модел „Спарк", с per. № В **** ВН, вследствие
на които пострадалият починал.
Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № В **** ВХ е застрахована по
застраховка.
С влязла в сила присъда по НОХД № 1525/2016г. по описа на ОС-Варна
ответникът е признат за виновен за причиняването на смъртта на Н. Т..
С влязло в сила решение № 667/15.07.2019г. по търг. дело №
1822/2018г. по описа на Окръжен съд - Варна, потвърдено решение №
301/19.12.2019г. по в.т.дело № 672/2019г. по описа на Апелативен съд-Варна
ищецът „Лев Инс" АД е осъден да заплати на Анелия Николова Терзиева и С.
Н. Т., родители на Н. Т. сумата от по 200 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди за всеки един от тях, ведно със законна лихва върху
главницата от 28.01.2017г. до окончателно изплащане.
По образувано изпълнително дело № 20208950400008 по описа на ЧСИ
Людмил Станев, per. № 895 ищецът заплатил сумата от 400 000.00 лева -
главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди; законна лихва в размер на 120 777.78 лева, такси и
разноски по изпълнителното дело в размер на 26 549.17 лева.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач не е спрял и не е взел
мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността
на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат
на това.
2
В случая лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № В
**** ВХ бил конструктивно изменен от ответника в двигателнагга част, като
измененията се изразявали в следното: изрязване на метална основа на предна
броня и осигуряване на технически отвор за поместване на интерколер, с пита
по-голяма от заводски вградения, в дясната част на предната броня между
пластичния подкалник и мястото за фарове за мъгла, като работната
повърхност била с около 2.5 пъти по-голяма от заводската. Била отстранена
кутията поместваща въздушния филтър от хартиен тип за входната въздушна
маса за работа на двигателя, като била заместена от филтър без закрепваща
конструкция към купето, изработен от нехартиен елемент. В двигателният
отсек е бил монтиран и вакуумноуправляем елемент, свързан към
разреждането в смукателната част на входния колектор за въздух, управляващ
редуцирния клапан за налягане на горивото, разположен при горивната рейка,
захранваща дюзите впръскващи горивото. Бил прекаран също в двигателния
отсек маркуч с метална оплетка, излизащ от тялото на масления филтър,
достигащ входната мазилна част на турбокомпресорния агрегат, поставен
неестествено по-високо разположение спрямо нормалното за модела, спрямо
височината от асфалтовото покритие. Захватьт на изпускателните колектори и
изпускателната уредба за изгорели газове не отговаряли на заводските по
дизайн и размер. Посочените изменения били внесени с цел увеличаване
мощността на двигателя. Направените изменения са довели до възникване на
повреда и неизправност в моторното превозно средство по време на движение,
която е застрашила безопасността на движението и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това, доколкото водачът не е спрял и
не е взел мерки за отстраняването й. Водачът Б. Б. И. е съзнавал, че управлява
неизправно моторно превозно средство и въпреки това не е спрял и не е взел
мерки за отстраняването на повредите и неизправностите, които са
застрашили безопасността на движението и вследствие на които е настъпило
пътнотранспортното произшествие и смъртта на Н. С. Т..
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 4 и т. 5 от КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач умишлено е предизвикал
пътнотранспортното произшествие и е предизвикал пътнотранспортното
произшествие по време на извършване на умишлено престъпление съгласно
Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да избяга от
задържане. В случая такова поведение е налице, съгласно мотивите към
присъдата.
Формулиран петитум да бъде постановено решение за осъждане на
ответника да заплати процесната сума.
По делото е постъпил отговор от ответната страна Б. Б. И. в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Счита се, че предявеният иск е допустим, по същество неоснователен.
Не са налице основания за възникване на регресна отговорност, посочени в
3
КЗ. Няма доказателства, че за възникналата техническа неизправност или
автомобилът да е бил в състояние, което би могло да се приравни на такава. С
влязлата в сила присъда е прието, че ответникът е действал при форма на
вината – непредпазливост, въпреки, че в мотивите на съда да е разглеждана и
друга форма – евентуален умисъл. В тази връзка няма извършено умишлено
престъпление.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът приема следната
правна квалификация на предявените искове: чл. 500, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от КЗ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищеца, че
следва да установи следните факти: че на посочената дата е настъпило ПТП с
посочения механизъм, че в следствие на ПТП е причинена смъртта на Н. Т., че
ответникът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по
време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство,
която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това; че умишлено е предизвикал
пътнотранспортното произшествие, че е предизвикал пътнотранспортното
произшествие по време на извършване на умишлено престъпление
съгласно Наказателния кодекс, включително, когато се е опитвал да избяга от
задържане, че ищецът е осъден с влязло в сила решение да заплати на
родителите на пострадалото лице сумата от по 200000.00лв., че е заплатено
застрахователното обезщетение, ведно с лихвите за забава и разноски по
изпълнителното дело.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че
следва да установи положителните факти, на които се позовава, изключващи
отговорността му.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти:
че на 28.06.2016г. на АМ „Хемус", с посока на движение към гр. Варна,
преди входа на гр. Варна водачът Б. Б. И. при управление на лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № В **** ВХ нарушил правилата за
движение на ЗДвП - чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като се движил със скорост
над разрешената за пътния участък, сигнализирана с пътен знак и чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, като предприел маневра отклоняване на дясно, за да премине в друга
пътна лента, не се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат преди него и без да се съобрази при
извършването на маневрата с положението, посоката и скоростта на движение
на лек автомобил марка „Шевролет", модел „Спарк", с per. № В **** ВН,
вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие с него
че в следствие на ПТП била причинена смъртта на Н. С. Т.
че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил
марка „Фолксваген", модел „Голф", с per. № В **** ВХ е застрахована по
4
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
BG/22/116002221214
че с влязла в сила присъда по НОХД № 1525/2016г. по описа на ОС-
Варна ответникът е признат за виновен за причиняването на смъртта на Н. Т.
че с влязло в сила решение № 667/15.07.2019г. по търг. дело №
1822/2018г. по описа на Окръжен съд - Варна, потвърдено решение №
301/19.12.2019г. по в.т.дело № 672/2019г. по описа на Апелативен съд-Варна
ищецът „Лев Инс" АД е осъден да заплати на Анелия Николова Терзиева и С.
Н. Т., родители на Н. Т. сумата от по 200 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди за всеки един от тях, ведно със законна лихва върху
главницата от 28.01.2017г. до окончателно изплащане
че по образувано изпълнително дело № 20208950400008 по описа на
ЧСИ Людмил Станев, per. № 895 ищецът заплатил сумата от 400 000.00 лева -
главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди; законна лихва в размер на 120 777.78 лева, такси и
разноски по изпълнителното дело в размер на 26 549.17 лева.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.
На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът намира, че делото подлежи
на разглеждане по реда на общия исков процес.
По предварителните въпроси не са налице такива, по които съдът не
се е произнесъл.
На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства, като относими и допустими към предмета на спор.
В исковата молба е обективирано искане за допускане на съдебно
автотехническа и медицинска експертизи. Задачите са относими, тъй като
целят установяване на механизма на ПТП и причиняване на крайния
вредоносен резултат. Следва да бъдат допълнени с въпросите на ответника.
За нужните на експертизата и установяване на релевантните факти е
необходимо изискването на НОХД № 1525/2016г. по описа на ОС-Варна,
ведно с приложеното към него досъдебно производство и т. дело №1822/2018г.
по описа на Окръжен съд - Варна, ведно с приложеното към него в.т.дело
№672/2019г. по описа на Апелативен съд - Варна.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по общия исков ред.
НАСРОЧВА производството по делото за 17.06.2025г. от 09.30ч., за
5
която дата и час да се призоват страните, чрез приложение № 1, ведно с
настоящото определение, на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА СЪДЕБНО АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със
задача вещото лице след запознаване с материалите по делото и материалите
по НОХД, оглед на място, да даде заключение по следните въпроси:
1. поставени с исковата молба в т.4 на л.7
2.поставени с отговора на исковата молба
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
800.00 лв., вносими от ответната страна, в едноседмичен срок от
съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ Й. М..
Да се призове вещото лице след внасяне на депозита.
ДОПУСКА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКПЕРТИЗА вещото лице,
по която да даде заключение по следните въпроси:
1. поставени с исковата молба в т.5 на л.7 и 8 от делото
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
600.00 лв., вносим от ответната страна, в едноседмичен срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ Д. Д..
Да се призове вещото лице след внасяне на депозита.
ДА СЕ ИЗИСКВА за послужване НОХД № 1525/2016г. по описа на
ОС-Варна, ведно с приложеното към него досъдебно производство, т. дело
№1822/2018г. по описа на Окръжен съд - Варна, ведно с приложеното към
него в.т.дело №672/2019г. по описа на Апелативен съд - Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6