Р Е Ш Е Н И Е
№ 128 / 21.03.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично заседание на двадесет
и осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕЛИ КАМЕНСКА
ИВЕЛИНА
ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич, ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА, разгледа докладваното от председателя
КАНД № 79 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба с вх. № 515/ 02.02.2023 г.
по описа на АдмС - Добрич, от П.И.Д., чрез адв. Б.К.,***, срещу Решение № 409
от 01.12.2022 г. по НАХД № 1062/ 2022 год. по описа на Районен съд - Добрич, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 7832/ 29.08.2022 г. на Началник
отдел „Контрол по републиканката пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ - София.
Касаторът твърди, че не е доказано вмененото му нарушение. Настоява,
че не е установено дали устройството, с което е извършено замерването, е
калибрирано и отговаря на метрологичните изисквания, съответно какъв е
максималният товар, който везната може да възприеме, респ. допустимата грешка
при измерването.
Според касатора не е установено дали той следва да носи
административнонаказателна отговорност за конкретното деяние. Счита, че не е
доказан субективният елемент на вината и неправилно съдът е приел, че нарушението
е доказано по несъмнен начин.
Добавя, че не била посочена максимално допустимата маса на
процесното ППС, съответно дали е под 40 или над 40 тона. Твърди, че в даденото
от административнонаказващия орган описание на фактите не било ясно дали
процесното ППС е с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване.
Възразява, че нито административнонаказващият орган, нито
съдът са обсъдили наличието на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Заявява, че спор по фактическата обстановка не се повдига
пред касационната инстанция. Не оспорва и квалификацията на нарушението по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата. Прави възражение обаче, че съдът
не е изложил мотиви защо счита размера на определеното наказание за правилен.
Счита, че е следвало да се отчете правоотношението между работник и
работодател, съответно възможността на работника според трудовото му
възнаграждение да заплати наложената глоба.
При така изложените съображения касаторът иска да бъде
отменено първоинстанционното решение и да бъде отменено наказателното
постановление изцяло, алтернативно иска да бъде изменено наказателното
постановление, като бъде намален размерът на глобата до минимално предвидения.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява,
не се представлява.
Ответникът, Директор на Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, конституиран като такъв с оглед обстоятелството, че в
първата инстанция това е участвалата ответна страна, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Ж., която оспорва касационната жалба и претендира
юрисконсултско възнаграждение. Представя и Отговор по касационната жалба, с
който оспорва основателността ѝ.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич счита
касационната жалба за неоснователна.
Административен съд - Добрич, след проверка на оспорваното
решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.
218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от
надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в
нея съображения:
С Решение № 409 от 01.12.2022 г. по НАХД № 1062/ 2022 год.
по описа на Районен съд - Добрич е потвърдено Наказателно постановление № 7832/
29.08.2022 г. на Началник отдел „Контрол по републиканката пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ - София.
Като страни във въззивното производство са конституирани
жалбоподателят – нарушител по обжалваното наказателно постановление и Директор
на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ като ответник. В случая
обаче наказателното постановление е издадено от Началник отдел „Контрол
по републиканката пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ -
София и това е административнонаказващият орган по смисъла на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН.
С оглед конституирането на Директор на Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ като ответник във въззивното производство
настоящият касационен състав констатира недопустимост на обжалваното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) и приложима в настоящия случай, доколкото НАХД № 1062/
2022 г. по описа на ДРС е образувано след 23.12.2021 г., а именно на 30.09.22
г., то при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят,
поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на
вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата,
ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда
свидетели.
В случая обжалваното пред въззивната инстанция наказателно
постановление е издадено от Началник отдел „Контрол по републиканката пътна
мрежа“, а като ответник е конституиран и призован неясно защо Директор на
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“. Това налага извода, че с оглед
настъпилата законодателна промяна в ЗАНН, в производството пред ДРС е взел
участие ненадлежен ответник и спрямо него е постановен съдебният акт. Нормата
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е процесуална и императивна и с влизането си в сила
следва да се прилага от въззивния съд. Надлежен ответник по делото е следвало
да бъде наказващият орган - Началник отдел „Контрол по републиканката пътна
мрежа“, който е бил лишен от участие. В този смисъл касационният състав счита,
че е налице неправилно конституиране на страна, което е основание за
недопустимост на първоинстанционното решение, а на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи служебно. Обжалваното
решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг
състав на ДРС с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане
на делото с негово участие.
Изводът на касационната инстанция за недопустимост на
обжалвания пред нея съдебен акт прави безпредметно обсъждането на доводите на
касатора за неправилност на решението на ДРС. От една страна, само валиден и
допустим съдебен акт подлежи на проверка за съответствието му с материалния
закон и съблюдаването на процесуалните правила. От друга страна, в случай на
обсъждането им в настоящото производство би се допуснало предрешаване на спора,
тъй като проверката за законосъобразността на наказателното постановление
следва да бъде извършена при новото разглеждане на делото от въззивния съд.
С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК по искането
за разноски следва да се произнесе въззивният съд.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК,
Административен съд – Добрич, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 409 от 01.12.2022 г. по НАХД № 1062/
2022 год. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 7832/ 29.08.2022 г. на Началник отдел „Контрол по
републиканката пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура“ -
София.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд –Добрич.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: