Р Е Ш Е Н И Е
№ 726 / 30.9.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи
август, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Георги Видев
при
секретаря Антоанета Метанова, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 656 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по жалба на А.И.Т.,***, против Заповед № 964/18.05.2020 г. на кмета на община
Пазарджик, с която е наредено премахването на собствения на жалбоподателя
строеж „Стопанска постройка за отглеждане на животни“, находящ се в ПИ с
идентификатор 48876.4.18 по КККР на с. Мокрище.
С жалбата се иска да да се постанови решение, с
което да бъде отмененa обжалваната заповед. Излагат се съображения за нарушения
на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Съображенията от жалбата се подържат и от процесуалния
представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание и в представена
писмена защита. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски.
Ответникът – кмета на
община Пазарджик – също чрез процесуален представител в откритото съдебно
заседание и в представена писмена защита оспорва жалбата, като счита оспорената
заповед за правилна и законосъобразна. Ответникът също претендира присъждане на
разноски.
Видно от събраните по делото доказателства е следното:
След извършената проверка е съставен констативен акт № 10/07.04.2020 г.
от служители на община Пазарджик. Те са установили, че в имот с идентификатор
48876.4.18 по КККР на с. Мокрище e изграден от жалбоподателя незаконен строеж, без издадени
строителни книжа, който те са определили като „Стопанска постройка за
отглеждане на животни“. Независимо, че в констативния акт е посочено, че жалбоподателят като
извършител на строежа е присъствал на проверката, по делото безспорно се
установи (от събраните гласни и писмени доказателства), че констативният акт не
е връчен на жалбоподателя, каквото е изискването на чл. 225, ал. 3, изр. 2 от ЗУТ, който при това изрично посочва и правото на същия да подаде възражения в
7-дневен срок. Вместо това, съобщението за издадения акт е залепено на строежа
но без да са налице предпоставките затова, предвидени в § 4, ал. 2, изр. 2 от
ЗУТ – „адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е
намерено на посочения от него адрес“.
Към
момента на издаване на оспорената заповед е в сила разпоредбата на чл. 168, ал.
4 от АПК (нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), която гласи,
че съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички
случаи e когато, вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване,
гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като
страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.
Доколкото
жалбоподателят не е уведомен за започването на административно производство във
връзка с издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, а вместо това
незаконосъобразно е била приложена фикция за съобщаване, то същият е бил лишен
от възможността да участва като страна в административното производство по
издаване на процесната заповед.
В
съдебната практика до измененията в АПК (в сила от 1.01.2019 г.) преобладаваше
становището, че нарушението на чл. 26, ал. 1 от АПК, във връзка с § 4, ал. 2,
изр. 2 от ЗУТ не е от категорията на съществените. От 1.01.2019 г. и към
момента на издаване на обжалваната заповед, по силата на закона чрез
разпоредбата на чл. 168, ал. 4 от АПК е обявено кога, в кои случаи нарушението
на чл. 26 от АПК е съществено – при всички случаи, когато вследствие на
нарушаване на задължението за уведомяване, гражданин или организация са били
лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт.
Последицата
от установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила
е разписана в разпоредбата на чл. 168, ал. 5 от АПК, а именно - когато съдът
установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния
компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т.
4 и 5.
Предвид
на изложеното по-горе, съдът приема, че при издаване на оспорената заповед е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по
смисъла на чл. 168, ал. 4 от АПК и на основание чл. 168, ал. 5 от АПК съдът не
следва да се произнася по съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби
и съответствието с целта на закона, а според цитираната разпоредба отменя акта
и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, в случая кмета
на община Пазарджик. Административният орган следва в 10-дневен срок от
получаване на преписката да продължи административното производство, като
предприеме действия по връчване на жалбоподателя на констативния акт.
С
оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателя.
Следва да му бъдат възстановени платените 500 лв. за адвокатско възнаграждение
и 10 лв. за държавна такса.
С оглед на гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е
Ш И:
Отменя Заповед № 964/18.05.2020 г. на кмета на община Пазарджик, с която
е наредено премахването на собствения на А.И.Т.,***, строеж „Стопанска
постройка за отглеждане на животни“, находящ се в ПИ с идентификатор 48876.4.18
по КККР на с. Мокрище.
Изпраща преписката на кмета на община Пазарджик за провеждане на
административното производство, съобразно дадените задължителни указания и срок
в мотивите на това решение.
Осъжда община Пазарджик да заплати на А.И.Т.,***, разноски по делото в
размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 4528 от 08.04.2021 г. по адм. дело № 12372/2020 г. на ВАС София - Второ
отделение:
ОТМЕНЯ решение № 726/30 септември 2020 г., постановено по
адм. д. № 656/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд
Пазарджик.
Решението е окончателно.