Решение по дело №41/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава Х от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Ж. Й. З., [ЕГН], от [населено място] срещу Решение № 1/ 04.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]-00-117-6/ 21.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич, с което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 3 и чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в размер на 1152.00 лв. главница за периода от 01.08.2023 г. до 31.10.2023 г.

Жалбоподателят счита Решението за незаконосъобразно. Настоява, че ТП на НОИ – Добрич неоснователно е приело, че е с право на постоянно пребиваване в Германия. Твърди, че не е придобил такъв статут. Прави възражение, че в потвърденото Разпореждане липсва произнасяне по въпросите на чл. 21 от Регламент № 833/ 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Сочи, че в Разпореждането липсва указание кой орган и на коя държава е компетентен по случая. Настоява, че в оспореното Решение липсват мотиви, а само изброяване на документи. Излага становище, че по идентични казуси са отпускани обезщетения и спрямо него е подходено дискриминационно. Моли Решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново разглеждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Ф., АК - Бургас, който поддържа жалбата.

Ответникът, Директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуалния си представител, ст. юрисконсулт А. М., оспорва жалбата, като изразява становище, че следва да бъде оставено в сила Решението на ответника като правилно и законосъобразно.

По делото е приложена преписката по издаване на оспореното Решение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, А. съд – Добрич, III състав, приема за установено от фактическа страна следното:

С. З. вх. № 307-596/ 02.08.2023 г. в Агенция по заетостта, съответно № 244-00-117/ 02.08. 2023 г. на ТП на НОИ – Добрич, за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване жалбоподателят е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ). К. З. е приложен акт за прекратяване на последното трудово правоотношение на заявителя. В Заявлението е посочен единствено и само стаж, придобит в Германия за периода от 05.07.2014 г. до 31.07.2023 г. (л. 7). К. З. е приложена Декларация (л. 8), в която изрично е заявено, че последният период заетост на лицето е в чужбина, работодателят му е в Германия, през този период съпругата му също е била в Германия, през периода на последна заетост децата му също.

Длъжностното лице в ТП на НОИ – Добрич, след като е установило, че г-н З. е с положен стаж в Германия, е приложило Регламент № 883/ 2004 г. за преценка правото на обезщетение за безработица, съответно са изискани документи от лицето в тази насока. От жалбоподателя са представени документите с вх. № 244-00-117-1/ 03.08.2023 г.

С разпореждане [номер]-00-117-1/ 07.08.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на обезщетението до установяване осигурителните периоди на г-н З..

С разпореждане [номер]-117-2/ 06.11.2023 г. е възобновено производството на основание чл. 55 от АПК, тъй като е получен СЕД U017, издаден от компетентната институция (КИ) на Германия.

С разпореждане [номер]-00-117-3/ 06.11.2023 г. на заявителя е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.08.2023 г. до 31.03.2024 г., в размер на 18.00 лв. дневно, до изясняване на осигурителния доход.

На 16.11.2023 г. е получен СЕД U004, съдържащ информация за заплатата на лицето – док. № 800862.

Установено е, че за периода 05.01.2018 г. до 30.01.2018 г. г-н З. е получавал ПОБ в Германия, а последното му трудово правоотношение в България е прекратено на 07.05.2014 г.

В резултат е счетено, че България, която е държава по произход, не представлява държава по пребиваване на лицето по смисъла на Регламента и на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б. „а“ от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Регламент 883/2004) не е компетентна държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което с разпореждане [номер]-117-4/ 21.11.2023 г. Ръководителят на осигуряването за безработица е отменил разпореждане [номер]-00-117-3/ 06.11.2023 г. за отпускане на ПОБ и с разпореждане [номер]-00-117-5/ 21.11.2023 г. е отказал отпускане на такова.

Като последица на основание чл. 114, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е издадено разпореждане [номер]-00-117-6/ 21.11.2023 г. (л. 46), с което от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич е разпоредено Ж. Й. З. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2023 г. до 31.10.2023 г., в размер на 1152.00 лв.

Разпореждането е обжалвано по административен ред (л. 47) пред Директора ТП на НОИ - Добрич, който с Решение № 1/ 04.01.2024 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е получено от адресата на 09.01.2024 г. (л. 51).

Жалбата е подадена на 19.01.2024 г. (л. 4).

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

С Решение № 1/ 04.01.2024 г. Директорът на ТП на НОИ - Добрич е потвърдил разпореждане [номер]-00-117-6/ 21.11.2023 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич, с което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 3 и чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО на жалбоподателя да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 1152.00 лв. за периода от 01.08.2023 г. до 31.10.2023 г.

С оглед установеното от фактическа страна и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, при наличие на интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Спор по това няма, но съдът следва да отбележи, че обжалваното Решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, а именно от Директора на ТП на НОИ – Добрич, в обема на предоставените му правомощия и в предвидената в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО форма. Същото съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за неговото издаване.

При постановяването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обосноват отмяната му само на това основание, нито особено съществени такива, които да доведат до прогласяването му за нищожно.

Административните органи са установили пълно и всеобхватно фактическата обстановка по спора, след като са събрали и оценили всички възможни и допустими доказателства за изясняване на действителното положение.

Спазен е и материалният закон, както и неговата цел.

Предмет на оспорване е цитираното Решение. КСО не предвижда специална форма, в която следва да бъде постановено то, с оглед на което е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, като същото е постановено в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, вкл. изложение на фактическите основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на жалбоподателя.

В жалбата е посочено, че процесното решение е немотивирано, а в потвърденото с него Разпореждане неправилно е прието, че жалбоподателят е със статут на постоянно пребиваващ в Германия, както и че в Разпореждането липсвало произнасяне по чл. 21 от Регламент № 833/2004 г. от 29.04.20024 г. Съдът счита, че релевираните възражения са неоснователни.

На първо място следва да се има предвид, че в Разпореждането и потвърдителното Решение не се визира придобит статут на постоянно пребиваващо лице в Германия, а е извършена преценка за компетентната държава по смисъла на Регламент № 883/2004 г. за отпускане на ПОБ. В случая жалбоподателят се е позовал на Регламент № 833/2004 г., но справка установява, че има Регламент № 833, но от 2005, съответно от 2014, като те са неотносими към спора. Ако жалбоподателят има предвид чл. 21 от Регламент № 883/2004, но е допуснал техническа грешка в изписването, то следва да се има предвид, че административният орган се е произнесъл, като е съобразил текста на тази разпоредба, а именно на чл. 21, § 1, че осигуреното лице или членовете на неговото семейство, които пребивават или имат престой в държава-членка, различна от компетентната, имат право на парични обезщетения от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция законодателство, тъй като основания в тази насока се съдържат в текста на чл. 11, съответно на чл. 61, чл. 65 от Регламента. Следващите параграфи на този член касаят изчисляването на ПОБ, към което в случая спорът не се отнася - компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на среден доход или на средна осигурителна вноска, определя такъв среден доход или средна осигурителна вноска изключително въз основа на получени доходи и направени осигурителни вноски през време на периодите, завършени съгласно посоченото законодателство, съответно, че компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на стандартен доход, отчита единствено стандартния доход или, когато е необходимо, средните стандартни доходи за периодите, изтекли съгласно посоченото законодателство.

На следващо място, по делото беше безспорно установено, че г-н З. не е обжалвал разпорежданията, с които съответно е отменено отпускането на ПОБ и е отказано такова. Беше му предоставена възможност да докаже наличие на оспорване, но доказателства не бяха представени, а същевременно беше направено изрично изявление, че не е налице оспорване. Доколкото с разпореждане [номер]-00-117-5/ 21.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването по безработица е отречено правото на жалбоподателя да получи обезщетение за безработица, като това Разпореждане е влязло в сила, то изплатеното ПОБ на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО следва да бъде възстановено. Именно това е разпоредено с разпореждане [номер]-00-117-6/ 21.11.2023 г., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич, потвърдено с оспореното Решение. Същото е издадено при наличието на посочените в закона предпоставки за това и е материално законосъобразно.

В Разпореждането, потвърдено с оспореното в настоящото производство Решение, е посочено, че в получен структурен електронен документ (СЕД) U017 от КИ Германия, с който са потвърдени осигурителни периоди от 31.01.2018 г. до 14.09.2018 г. вкл., както и от 15.09.2018 г. до 31.07.2023 г. вкл. Отбелязано е, че в съответствие с практиката на СЕС, т. 19, дело С-76/76, след изтичане на [възраст] срок, за лицето е породено право на постоянно пребиваване в Германия, с оглед на което на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б „а“ от Регламент № 883/2004, България не е компетентна да извърши преценка на ПОБ.

Същевременно от доказателствата по делото се установява, че лицето е с регистрация в Агенция по заетостта от 02.08.2023 г., има осигурителен стаж от 10 г. и 10 м., като му е било отпуснато обезщетение в минимален размер до изясняване на размера на дохода, т.е. по 18.00 лв. на ден, считано от 01.08.2023 г. до 31.03.2024 г.

Въпреки че в разпореждане [номер]-00-117-6/ 21.11.2023 г. не е цитиран СЕД U04, получен на 16.11.2023 г., то това е последната нова информация преди отказа за получаване на ПОБ и това доказателство изрично е указано в оспореното Решение.

С оглед събраните доказателства и изложеното в потвърденото Разпореждане административният орган е приел, че България не е компетентна да се произнесе по изплащане на ПОБ.

В този смисъл няма спор, че обезщетението е получено добросъвестно, няма спор относно периода на възстановяване и каква е дължимата сума.

Жалбоподателят оспорва дължимостта на възстановяване, като счита, че неговата страна на пребиваване по смисъла на Регламент 883/2004 не е Германия, а България. От оспореното Решение категорично става ясно, че административният орган приема за държава на пребиваване Германия, респ. че тя е компетентна да се произнесе по искането за ПОБ. В тази връзка е неоснователно възражението, че не била посочена КИ.

Административният орган се позовава на чл. 11, § 3, б. „а“ от Регламента, съгласно който лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка, което се определя в съответствие с настоящия дял, дял II от Регламента, „Определяне на приложимо законодателство“, като според § 3, б. „а“ съгласно членове 12 - 16:а) спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка. В случая в последните 5 години лицето е живяло и работило със семействотот си в Германия, както е удостоверило само в приетата като доказателство декларация.

Поради задължителния характер на вторичното право на Европейския съюз за държавите-членки, в настоящия казус Регламент 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл. 3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица (чл. 3, § 1, б. „з“). Разпоредбата на чл. 2, § 1 определя персоналния обхват на регламента и предвижда, че същият се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка; които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

Регламент 883/2004 урежда механизма на координация на системите за социална сигурност (включително и обезщетенията за безработица), който механизъм се базира на следните основни принципи: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. При определяне на приложимото законодателство по отношение на обезщетенията за безработица се прилага общият принцип - lex loci laboris, т.е. всяко лице, което осъществява доходоносна дейност като заето лице или като самостоятелно заето лице в дадена държава-членка, се подчинява на законодателството на държавата, в която действително осъществява икономическата дейност и следва да принадлежи към схемата за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Именно с тази си дейност лицето е допринесло за икономиката на съответната държава, като е заплащало, респ. са му били удържани съответните данъци и осигуровки.

В конкретния случай приложение намира именно посочената в оспореното Решение разпоредба на чл. 11, § 3, буква „а", съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.

Следва да се има предвид, че специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент 883/2004. Видно от разпоредбата на § 2 на чл. 65, административният орган я е определил като ал. 2 на чл. 65, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието законодателство за последно е било подчинено. За да се приложи посочената норма, от съществено значение е дефинирането на две основни понятия:

Първото от тях е компетентна държава-членка. Вече се посочи, че по принцип това е държавата, в която лицето осъществява дейност като наето лице. В конкретния случай това е Германия.

Второто понятие е държава-членка по пребиваване. Легалната дефиниция на термина „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, б. „й" от Регламент 883/2004, съгласно който „пребиваване" означава мястото, където лицето обичайно пребивава. От своя страна правилата (елементите) за определяне на пребиваването са уредени в чл. 11 от Регламент 987/2009. Параграф първи на тази разпоредба посочва, че при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент (Регламент 883/2004), тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват:

а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки;

б) положението на лицето, включително:

i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;

ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето;

iii) упражняването на неплатена дейност;

iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;

v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;

vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Съгласно § 2, когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в § 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

В съответствие с цитираните правила и с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, настоящият състав намира, че в периода на последната заетост на жалбоподателя в Германия, това е била и държавата му на пребиваване, както правилно е приел и административният орган. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя в обратната посока.

Макар че е налице влязло в сила Разпореждане за отказ и настоящият състав счита, че тези възражения биха били относими към Разпореждането за отказ, ако то бе обжалвано, с оглед обстоятелството, че в потвърденото с оспореното Решение Разпореждане също са изложени съображения, почерпани от съответните разпоредби на Регламент 883/2004, то за пълнота следва да изложи следното:

Последната заетост на жалбоподателя е и неговата държава на пребиваване, а именно Германия, предвид следните обстоятелства по смисъла на чл. 11, § 1 от Регламент 987/2009:

По буква а) е необходимо да се съобрази продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки. В случая пребиваването е повече от 5 години, при постоянна работа в Германия от лицето.

В буква б) са включени редица допълнителни фактори, които следва да бъдат съобразени при определяне центъра на интересите на лицето, а именно:

i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост - относимите доказателства са аналогични на тези по буква а). На първо място това е трудовият договор, който е бил продължаван, видно от формуляра по Електронен обмен на социално-осигурителна информация (л. 37). Прекратяването на трудовото правоотношение е в резултат на уволнение и това е отбелязано във формуляра.

ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето. В декларацията изрично е посочено, че съпругата и децата на лицето са били с него в Германия.

Съобразно буква v) на преценка подлежи жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му. Жалбоподателят декларира, че не притежава жилище в България, а в електроония документ е посочен адресът на работодателя в Германия.

В конкретния случай съдът намира, че установените факти обуславят извод, че обичайното пребиваване на жалбоподателя по време на заетостта му в Германия е именно в тази държава, както е приел и административният орган. Връзките, които жалбоподателят е запазил с България като негова държава по произход, сочейки, че социалните му контакти са в България, не променят посочения извод. Така едва през месец август 2023 г. той всъщност е променил своето обичайно пребиваване, като се е завърнал дълготрайно в България, в какъвто смисъл е и попълнената от него декларация пред административния орган, с която заявява намерението си да се установи в България.

При тези данни не може да се приеме, че жалбоподателят попада в обхвата на чл. 65, § 2 от Регламент 883/2004, според който отговорността за изплащане на обезщетение за безработица се прехвърля от държавата по заетостта (компетентна по правилата на чл. 11, § 3, б. „а" от същия регламент) върху държавата по пребиваване. За да е налице такава хипотеза, текстът на нормата изисква напълно безработното лице, какъвто безспорно е жалбоподателят, по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице да е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава членка (в случая компетентната държава е Германия) и да продължава да пребивава в тази различна държава-членка или да се е завърнало в нея. По настоящия казус, както вече бе изяснено по-горе, по време на последната си трудова заетост жалбоподателят е пребивавал в Германия, а не в държава-членка, различна от компетентната държава, каквото е изискването на цитираната норма. При това положение, не може да се приеме, че завръщайки се в България, жалбоподателят се е завърнал в държавата си по пребиваване, а всъщност е променил пребиваването си след приключване на заетостта, при това не по собствено желание, а поради едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя чрез уволнение.

В оспореното Решение и в потвърденото с него Разпореждане законосъобразно и правилно, позовавайки се на чл. 65, § 2 от Регламент 883/2004, ответникът е приел, че не българската държава е държавата на пребиваване на жалбоподателя, а оттам, че българската институция не е компетентна да му предостави парично обезщетение за безработица.

Съдът намира, че оспореният акт на Директора на ТП на НОИ - Добрич е съответен на целта на закона. Съобразно текста на чл. 1 от КСО, този кодекс урежда обществените отношения, свързани с: 1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт; 2. допълнителното социално осигуряване, което включва: а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт; б) (допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост и в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация. В случая Решението е издадено именно във връзка с разрешаване на проблем по смисъла на чл. 1, ал. 1 от КСО, поради което е налице съответствие с целта на закона. Правото на получаване на парично обезщетение за безработица не е абсолютно право, то е свързано с редица условия, които трябва да са кумулативно спазени, за да може лицето да получи съответното обезщетение. В конкретния случай безспорно се доказа, че лицето не отговаря на необходимите условия за получаване на ПОБ от България, поради което решаващият орган му е отказал изплащане на обезщетение, който отказ не е бил обжалван и е влязъл в сила, поради което като последица са правилни Решението и потвърденото с него Разпореждане за възстановяване на изплатената сума. Неоснователно е възражението, че влизането в сила на Разпореждането за отказ е неотносимо към процесното Разпореждане и оспореното Решение. П. Р. и потвърдителното Решение се явяват, както беше посочено, последица от отказа за отпускане на ПОБ и влизането в сила на последния е предпоставка за разглеждане на жалба срещу искането за възстановяване на изплатената сума. В случай че беше обжалван отказът, настоящото производство щеше да бъде спряно поради наличие на преюдициално такова спрямо него.

Възражението за необходимост административният орган да препрати заявлението на КИ е неотносимо към настоящия спор. Съдът намира, че лицето следва, ако желае, да заяви искането си пред КИ, като представи подаденото пред ТП на НОИ – Добрич Заявление като доказателство за предявяването на претенцията пред некомпетентен орган, а оттам спазване на срока по смисъла на немското законодателство.

С оглед изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на спора, доколкото ответникът не е заявил претенция за разноски, съдът не се произнася по такива.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 1 КСО, във връзка чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, А. съд – Добрич, IIІ състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ж. Й. З., [ЕГН], от [населено място] срещу Решение № 1/ 04.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]-00-117-6/ 21.11.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич, с което е разпоредено на основание чл. 114, ал. 3 и чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в размер на 1152.00 лв. главница за периода от 01.08.2023 г. до 31.10.2023 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез А. съд – Добрич пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.