Решение по дело №303/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20207260700303
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 547

 

16.09.2020 г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО

в открито съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                   Председател: Василка Желева 

                                                                                Членове: Пенка Костова

                                                                                                Антоанета Митрушева 

 

при секретаря Светла Иванова

и в присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева,

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

АНД (К) № 303 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Ф.М.К. ***, срещу Решение № 26/14.02.2020г., постановено по АНД № 502 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г.  В жалбата се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно, доколкото съдът не взел предвид, че управляваният от жалбоподателката автомобил е собственост на А. Х. А.. Сочи се, че нарушението по чл. 140, ал. 3 от ЗДвП може да се вмени само на собственика на лек автомобил, какъвто жалбоподателката не била. Законът не предвиждал изрично това деяние да се наказва, когато било извършено при форма на вината – непредпазливост. Същото се явявало виновно, респективно наказуемо, единствено когато било извършено умишлено, при пряк или евентуален умисъл. Липсвали ангажирани доказателства, че жалбоподателката е приобретател на процесния лек автомобил, респективно, че е имала законово задължение да извърши регистрация на същия, както и на други основания да е знаела или да е предполагала, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Напротив – към момента на управление на автомобила, тя разполагала с нужните документи, необходими за правоуправлението му.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление.

 

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – Районно управление - Харманли към ОД на МВР - Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

 

Окръжна Прокуратура - Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди наведените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

 

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че  на 12.06.2019г. в гр.Харманли жалбоподателката е управлявала МПС „Опел Астра” с рег.№ ***, като при извършената от контролните органи проверка било установено, че автомобилът не е прехвърлен в законоустановения срок и е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Посочено е, че жалбоподателката е придобила собствеността върху лекия автомобил с договор за покупко-продажба на МПС от 07.12.2018г., както и че видно от писмо от ОД на МВР - Хасково от 09.01.2020г., на 07.12.2018г. е направена служебна промяна на регистрацията на МПС, регистриран е договор за продажба от същата дата, а на 07.02.2019г. е прекратена регистрацията на автомобила по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – непререгистрирано ПС.

Съдът е посочил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на 07.12.2018г. е придобила лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № ***и в едномесечен срок не е заявила за регистриране промяната в собствеността, поради което на 07.02.2019г. регистрацията на автомобила е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Обсъдил е  възражението на жалбоподателката, че не е знаела за служебно прекратената регистрация на автомобила, като е посочил, че не е било необходимо контролните органи да я информират за това прекратяване, доколкото законодателят не им е вменил такова задължение. Не е споделил оплакването, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е извършено от жалбоподателката виновно поради липса на умисъл. Посочил е, че изрична разпоредба, която да изключва административно-наказателната отговорност при непредпазливо осъществяване на нарушението по чл. 140, ал. 1 във връзка с чл. 175, ал. 3, пред. 1 от ЗДвП, не е предвидена от законодателя. Обсъдил е и индивидуализацията на кумулативно предвидените за извършеното нарушение наказания, наложени в случая.

 

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно и законосъобразно, като напълно споделя изводите на въззивната инстанция.

 

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, в относимата й редакция, законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. на МВР, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от Закона за движението по пътищата, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата. Тази норма регламентира, че при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя: свидетелството за регистрация, документ за собственост с данните за марката, търговското наименование, номерата на рамата (шасито) и/или двигателя - само при промяна на собствеността и други документи, предвидени в закон или друг нормативен акт, а според разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. От тази законодателна уредба се налага изводът, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, тоест новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 от същата наредба регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. В разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е предвидена възможността служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото безспорно е установено, че на посочените в наказателното постановление дата и място касаторът е управлявал процесното МПС, поради което е имал качеството „водач“ на МПС, като е безспорен и фактът, че това МПС, към датата на управление - 12.06.2019г., е било със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в цитираната по-горе норма на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, на 07.02.2019г.

От доказателствата по делото се установява, че на 07.12.2018г. Ф.К. е придобила собствеността върху процесния лек автомобил по силата на сключен писмен договор за покупко-продажба с нотариално заверени подписи на страните, тоест към датата на установяване на нарушението – 12.06.2019г., автомобилът е бил нейна собственост. В случая касаторката, освен качеството „водач“ на МПС, е имала и качеството „собственик“ на управляваното от нея МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, след като регистрацията му е била служебно прекратена поради непререгистрирането му в установения от закона срок от нейна страна. Неизпълнението на това задължение в законово регламентирания двумесечен срок от страна на същата по никакъв начин не означава, че тя не е собственик на закупеното с цитирания по-горе договор за покупко-продажба МПС.

Настоящата инстанция не споделя и изложените в касационната жалба доводи, че липсват данни касационната жалбодателка да е знаела или предполагала за служебно прекратената регистрация на управляваното от нея МПС. В случая се касае за прекратяване на регистрацията на ППС по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират наказаното лице за прекратяването на регистрацията, още повече, че в случая, касаторът е собственик на описаното МПС и е бил наясно, че не е изпълнил задължението си да го пререгистрира в законоустановения двумесечен срок.

Във връзка с горното, следва да се упомене, че съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност, като небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, а след като в конкретния случай Ф.К. е управлявала собствения си лек автомобил, който не е пререгистрирала в законоустановения двумесечен срок, то тя е осъществила деянието именно при тази форма на вината.

По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, респективно, за да се приеме, че водачът е осъществил от субективна страна нарушение на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, не е необходимо същият да е действал умишлено, тъй като тази норма не изисква конкретна форма на вината, за да се счете нарушението за съставомерно, тоест то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Поради изложеното, правилно предходната съдебна инстанция е приела наличието на вина при извършване на нарушението от страна на касатора, при тази форма на вина – непредпазливост, проявена като небрежност.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Хасково,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26/14.02.2020г., постановено по АНД № 502/2019г. по описа на Районен съд – Харманли.

 

Решението е окончателно.

 

 

Председател:

 

 

Членове:   1. 

 

     

          2.