№ 1677
гр. София, 21.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604861 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 249, ал.3 вр. с чл.341, ал.2 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпил частен протест от прокурор при СРП срещу
протоколно определение на СРС, НО, 101 състав от 13.10.2021г. по НОХД
12624/2020г., с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на
Софийска районна прокуратура за отстраняване на нарушения по смисъла на чл. 249,
ал.4, т.1 НПК в досъдебната фаза на наказателното производство.
Протестът е подаден в срока по чл.342, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 249, ал.3 НПК
определението, с което първоинстанционният съд в разпоредително заседание
прекратява съдебното производство, на основание чл. 248, ал.1, т.3 НПК подлежи на
съдебен контрол реда на гл. ХХІІ НПК. След като проверката по този ред е предвидена
изрично в НПК за съдебен акт от тази категория, по арг. от чл. 341, ал.2 НПК протестът
срещу него е процесуално допустим. В протеста се навеждат доводи, че определението
на съда, с което е прекратено съдебното производство, е неправилно и
незаконосъобразно. Посочва се, че продължителността на престъпната деятелност не е
необходимо да бъде конкретизирана с отбелязване за крайния час, в който тя е
преустановена. Прокурорът излага становище, че извод за продължителността на
периода от време, в който е извършено инкриминираното деяние, може да бъде
формиран и на базата на други факти, свързани със съпътстващите обстоятелства, при
които е започнала престъпната дейност ( в жилищна кооперация) до настаняването на
подсъдимия в помещение за задържане. С протеста се оспорват и доводите на
първоинстанционния съд за допуснати противоречия между съдържанието на
обвинителния акт в различните му части. С протеста е формулирано искане въззивният
съд да отмени определението, с което първоинстанционният съд е прекратил
съдебното производство и да върне делото на същия съдебен състав за разглеждането
му по същество.
Софийски районен съд е бил сезиран с обвинителен акт по обвинението Б.Й. за
извършено от него престъпление по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК за това,
че в на 25.01.2019г. в гр. София, през непродължителен период от време, в условията
на продължавано престъпление е осъществил две деяния, които осъществяват
поотделно един и същи състав на престъпление по чл.325, ал.2 НК, при една и съща
1
обстановка, при еднородност на вината, при които последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. И за двете деяния се
твърди, че датират от 25.01.2019г., като първото е извършено в жилищна кооперация
в гр. София, бул. „Дондуков – Корсаков“ № 53, а второто е било със значителна
продължителност, тъй като започнало в посочената по-горе жилищна кооперация, но
продължило в патрулния автомобил на 05 РУ-СДВР, както и в сградата на 05 РУ-
СДВР, находяща се в гр. София, ул. ****.
При проведено разпоредително заседание първоинстанционният съд е упражнил
правомощията си да прекрати съдебното производство във връзка с констатирани
съществени отстраними процесуални нарушения, като е посочил, че при изготвяне на
обвинителния акт са изложени противоречиви факти относно начина, по който е
осъществено изпълнителното деяние на престъплението. На първо място,
първоинстанционният съд е изтъкнал, че на стр. 3 от обвинителния акт се твърди, че
подс. Й. „продължавал да обижда“ полицейските служители, докато в предходното
изложение не се съдържат данни за изразни средства по чл. 146 НК. На второ място,
първоинстанционния съд е отправил критика срещу твърдението в диспозитива на
обвинителния акт, че в сградата на 05 РУ – СДВР подсъдимият псувал присъстващите
полицейски служители, без да е конкретизирано какви думи и срещу кой полицейски
служител е отправил. Третият аргумент за прекратяване на съдебното производство е
изведен от конкретиката в обвинителния акт за часовете, които според решаващия съд
имат отношение към началото и края на престъпната дейност. СРС е посочил, че
прокурорът е конкретизирал само часа, от който се извежда началото на
изпълнителното деяние, но липсват фактически твърдения за крайния момент, в който
изпълнението на престъплението е било преустановено. В тази връзка първият съд е
приел за установено, че липсват фактически твърдения за продължителността на
периода, за който обвинението твърди, че обхваща престъпната деятелност на
подсъдимия, а това обстоятелство е от съществено значение при решаването на
въпроса дали е осъществен квалифициращият признак по чл.325, ал. 2 НК, свързан с
наличието на изключителен цинизъм и дързост. Първоинстанционният съд е отхвърлил
като неоснователно искането защитника да бъде констатирано и друго процесуално
нарушение, свързано с изискването да бъдат конкретизирани действията на
подсъдимия по отношение на всеки един полицейски служител, както и искането
прокурорът да извърши корекция в обвинителния акт, като включи и описание за
състоянието на подсъдимия – дали е бил в превъзбудено или в спокойно състояние.
Като несъществено нарушение първият съд е отчел и фактът, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът е включил и обстоятелства, които не са
включени в предмета на доказване.
Въззивният съд, след като обсъди доводите в протеста, мотивите, изложени в
атакувания първоинстанционен съдебен акт и материалите по делото, намира за
установено следното.
Частният протест е основателен.
Неоснователно е изискването прокурорът да конкретизира обидни изрази и
думи към полицейските служители, за които се твърди, че били отправени към тях
преди подсъдимият да бъде отведен в сградата на 05 РУ-СДВР – гр. София, ул. ****
(стр.3 от обвинителния акт, първи абзац). На стр. 1 и 2 от обвинителния акт се
съдържат конкретно цитирани думи и изрази, които обвинението твърди, че
подсъдимият е отправил към полицейските служители. Дали същите съдържат и обиди
по смисъла на чл.146 НК или представляват само и единствено заплахи, или са
несъставомерни, съдът следва да прецени при постановяването на крайния съдебен акт.
Ако след събирането и проверка на всички доказателства СРС счита, че преди
2
отвеждането на подсъдимия в сградата на 05 РУ-СДВР от него не са били отправени
обиди към полицейските служители, той разполага с правомощията си да приложи чл.
304 НПК за съответната част от обвинението.
Неоснователно е указанието към органите на досъдебното производство да
конкретизират какви думи и срещу кой полицейски служител е отправил подсъдимият
в момента, в който бил отведен в сградата на 05 РУ-СДВР. В тази насока напълно са
приложими аргументите, с които първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователно едно от исканията на защитата. Въззивният съд също счита, че след
като прокурорът е използвал множествено число за „полицейски служители“, към
които се твърди, че са били общо адресирани псувни от подсъдимия, е несъмнено
ясно, че се инкриминира поведение, което засяга множество лица. Въпросът какви
точно са били изразните средства, за които се твърди, че подсъдимият отправил в този
момент, няма пречка да намери разрешение в крайния съдебен акт на базата на
събраните доказателства. Ако съдът установи конкретика от изрази, разполага с
правомощието да прецени дали същите се вместват в понятието за псувни. Ако такава
конкретика не бъде установена, съдът разполага с правомощието при решаване на
делото по същество да оправдае подсъдимия по тази част от обвинението.
Не се споделя от въззивния съд и изискването на първата съдебна инстанция
прокурорът да посочи точната продължителност на периода от време, който
обвинението свързва с инкриминираната престъпна дейност или да посочи краен час
на периода. Принципно правилно е съждението, че продължителността на периода има
значение при правната оценка на квалифициращите признаци на престъплението по чл.
325, ал.2 НК. Вярно е, че продължителността на периода може да бъде фиксирана с
позоваването на конкретни часове, като начало и край, но също така е вярно, че този
факт може да бъде възпроизведен чрез описанието на хронология от събития и
действия, за които се твърди, че не могат да настъпят в един и същи момент. Именно
такъв е настоящият случай. Обвинението е инкриминирало престъпно поведение,
което се твърди, че е продължило за целия период от време от скандала в жилищната
кооперация, сигнализирането на полицейски служители, тяхната проверка на място,
отвеждането на подсъдимия в полицейски автомобил, вкл. и със събитията, които са
настъпили в сградата 05 РУ – СДВР. Твърди се, че престъпната дейност е била
прекратена със задържането на подсъдимия в помещение, ползвано като място за арест.
Така периодът, с който обвинението свързва престъпната дейност на подсъдимия,
макар и да не е бил фиксиран с часова рамка, е определяем. В тази насока съдът
разполага с правомощията на базата на събраните доказателства за момента на
задържането на Б.Й. в 05 РУ-СДВР да прецени дали се касае за продължителен
период, съответно – дали е осъществен квалифициращият признак на престъплението
по чл. 325, ал.2 НК.
Напълно се споделят аргументите на първоинстанционния съд в частта, в която
се е произнесъл по исканията на защитата за прекратяване на съдебното производство,
които е счел за неоснователни. Прокурорът има право да извърши собствен прочит на
доказателствения материал, има право и на суверенна преценка дали действията на
подсъдимия са били насочени към един полицейски служител или общо към всички
присъстващи. Законосъобразно е определението на СРС в частта, в която е приел, че
прокурорът не е бил длъжен да описва факти и обстоятелства, които не обуславят
елементи от престъпния състав, нито е бил длъжен да се ограничи само с такива факти
и обстоятелства. От друга страна, с оглед несъгласието на настоящия съдебен състав с
крайния извод на първата съдебна инстанция, свързан с прекратяване на съдебното
производство, определението по чл.249, ал.3 вр. с чл.248, ал.1, т.3 НПК следва да се
отмени, а делото да бъде върнато за разглеждане по същество на същия съдебен състав.
3
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал.1 НПК, вр. с чл.341, ал.2 вр. с чл.249,
ал.3 НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение на СРС, НО, 101 състав от 13.10.2021г. по
НОХД 12624/2020г., с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал
делото на Софийска районна прокуратура.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при Софийски районен съд за
разглеждането му по същество.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4