№ 13659
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110132596 по описа за 2022 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на непълнолетната К. Х. К., родена на
11.099.2004г., действаща лично със съгласието на своята майка Е. Р. К. срещу
Р. К. К. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 5 във
вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителката поддържа, че
ответникът е нейн чичо, брат на покойния й баща Христо К. К., починал на
09.01.2018г. В молбата се твърди, че на 03.06.2022г. между 16ч. и 18ч. чичо й
написал от серия съобщения чрез платформа „Месинджър“ на Фейсубук,
които получила на личния си мобилен телефон с номер **********.
Съобщенията съдържали неприлични покани за секс, в това число и с
малолетни лица, орална любов и всякакви перверзии, неподходящи за
отправяне към непълнолетно дете, още повече племенница на адресанта.
Съдържанието на съобщенията е следното: „Мале само за мръсно ебане си
Кристино идвай“; „Ти избяга знаеше ли, че искам да лижа на стълбите“; „ще
те забременя имам гъби и мръсна пишка“; „малките ги уча да ми лижат
дупето. Ела при чичо и ще те обуча“; „Доведи приятелка също“ и още
няколко в този смисъл. По делото са представени разпечатки от
кореспонденцията, които се отличават с особен цинизъм и перверзно
отношение към непълнолетната молителка. Същата е подала сигнал в СРП на
13.06.2022г. Молителката излага подробни твърдения, че съобщенията които
е приложила към молбата представляват акт на сексуално и психическо
насилие, които са се характеризират с изключеиетелна дързост и циничност.
1
Молителката К. изразява притеснението си, че е възможно вербалните закани
и предложения от страна на нейния чичо да прераснат в непредвидими
действия по отношение на нейната телесна и психическа неприкосновеност.
Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН.
Ответникът не се явява, въпреки редовната процедура по призоваването
му. Не депозира отговор.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено следното:
С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответникът Р. К. К. е чичо на молителката К. Х.
К., брат на нейния покоен баща Христо К. К., починал на 09.01.2018г.
В молбата си от 17.06.2022г. молителката К. К. подробно описва акта на
домашно насилие от страна на ответника. Прилага разпечатка на
кореспонденцията отправена й от страна на ответника чрез платформа
„Месинджър“ на Фейсубук, които получила на личния си мобилен телефон с
номер **********..
По делото е приложен социален доклад, изготвен от ДСП Красно село.
От него се установява, че ответникът е чичо на молителката К.. Същият е
живял до 2016г. в Англия, където е имал неизвестно занимание. След
връщането му в страната е имал проблемно поведение по разказите на
неговата майка и баба по майчина линия на молителката К.. Правил е шумни
купони, крещял и чупел предмети, често викали полиция. Неконтролируемата
агресия на ответника принудило молителката заедно с нейната майка и по-
малка сестра да напуснат жилището, в което живеели. Те се преместват в
ж.к. Стрелбище. През пролетта на 2022. Ответникът среща молителката К.,
която била с приятелки, на Витошка и започва да й говори че са роднини, че
трябва да поддържат връзка. Същият бил много неугледен, изглеждал и бил
облечен като клошар, държал се арогантно. Това притеснило детето,
изплашила се за себе си и за приятелките, с които била. На 01.06.2022г.
непълнолетната К. посещава прабаба си и прадядо си по бащина линия които
живеят в близост до Централни хали. По това време там бил и ответникът Р.
К., като думите и поведението му я карат да си тръгне бързо. Той започва да й
звъни на 03.06.2022г., което принуждава детето да му блокира номера, както
и останалите членове на семейството. Това не спира ответника, който започва
да изпраща на К. цинични съобщения чрез месинджър. Това силно
разтревожило както непълнолетната К., така и останалите членове на
семейството й, които депозирали жалби пред компетентните органи.
С показанията на свидетеля Светла Михайлова, баба на молителката по
майчина линия се потвърждава изложеното в молбата описание за случилото
се на 03.06.2022г. Свидетелката разказва ,че на посочената дата била отишла
да види внучката си, която започнала работа като рекламен агент в една
верига магазини. Докато била при нея К. започнала да получава
изключително вулгарни съобщения от своя чичо, които показала на своята
2
баба. Това я накарало да се притесни и изплаши изключително много.
Свидетелката си тръгнала защото имала работа, но организирали нейни
приятели да я посрещнат и изпратят до вкъщи, защото била много изплашена.
Това поведение на чичо й предизвикало страх и притеснение у детето К. вече
не ходило при роднини те си по бащина линия, за да не го срещне. Всички в
дома им били притеснени, все пак били сами три жени, от които две деца и се
притеснявали от поведението на ответника. Останалите роднини по бащина
линия като разбрали за заплахите били възмутени, но не и изненадани,
защото поведението на ответника от години било такова. Правили опит да го
лекуват навремето, но без резултат. Показанията на свидетелката са дадени
добросъвестно и са вътрешно непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Молбата, инициирала производството пред съда е подадена от лице,
което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в
хипотезата на чл. 3, т. 1 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в
нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и
удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла
на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3
ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие. В закона липсва легална дефиниция
на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в
практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата
неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално
насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване,
използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до намаляване
самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното
достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни
изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са
гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от
унизително и нечовешко третиране. Преценката за наличие на психическо и
емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде извършена не само
3
с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след
съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9
ЗЗДН се ползва с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и
единствено при липса на представени по делото гласни и писмени
доказателства. При наличието на ангажирани други доказателства по делата,
съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията твърдения
единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично
оспорените твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие,
същата следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
чрез действията си ответникът чрез действия и/или думи е осъществил
действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН. Съответно, върху
ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи съмнение
в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на
молителката К. К., че ответникът е извършил спрямо нея процесния акт на
домашно насилие на 03.06.2022г. като е отправил цинични и вулгарни
предложения за сексуални контакти към молителката чрез платформа
„Месинджър“ на Фейсубук, които същата получила на личния си мобилен
телефон с номер **********.
С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като
извършител на психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и
т.3 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на молителката К. К.. Съдът не е
обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно, неизпълнението на
мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН последици.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма
да бъде обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта
на актовете на домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът
счита, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат
наложени за срок от осемнадесет месеца, считано от издаването на заповедта
за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на
предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита
съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в
размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът
взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази
естеството на акта на домашно насилие, както и последиците и мястото на
извършването на акта на физическо и психическо насилие съдът налага на
ответника глоба в размер от 800 (осемстотин) лева.
4
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Р.
К. К. се осъжда да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи на молителката сторените
разноски по производството в общ размер на 500 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Р. К.
К., ЕГН **********, с адрес в гр. гр. София, бул. „Тотлебен” № 13 като:
ЗАДЪЛЖАВА Р. К. К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
К. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. «Нишава» № 131, вх. А, ет.
2, ап. 6 .
ЗАБРАНЯВА на Р. К. К. , ЕГН **********, с адрес в гр. гр. София,
бул. „Тотлебен” № 13, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да
приближава К. Х. К., ЕГН ********** както и жилището в което живее, с
адрес гр. София, ул. «Нишава» № 131, вх. А, ет. 2, ап. 6, училището, което
посещава както и местата й за социален отдих, на разстояние по-малко от 100
(сто) метра, за срок от осемнадесет месеца, считано от 17.06.2022г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. К. К. , ЕГН **********, с адрес в гр. гр.
София, бул. „Тотлебен” № 13, че при неизпълнение на настоящата заповед, на
основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Р. К. К. , ЕГН **********, с адрес в гр. гр. София, бул.
„Тотлебен” № 13, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в размер на 800
(осемстотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА Р. К. К. , ЕГН **********, с адрес в гр. гр. София, бул.
„Тотлебен” № 13, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р. К. К. , ЕГН **********, с адрес в гр. гр. София, бул.
„Тотлебен” № 13, да заплати К. Х. К., ЕГН ********** действаща лично със
съгласието на своята майка Е. Р. К., ЕГН 81111446870 в размер на 500 лв.
сторени разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските
управления по адресите на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6