О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа
докладваното от председателя на състава
въззивно гражданско дело № 639 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 13287/01.06.2020 г., подадена от К.Й.П., чрез адв. К.А., с искане за допълване на Определение №
1314/19.05.2020 г. в частта за разноските посредством присъждане на разноски за
въззивната инстанция в размер на 600 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна В.Л.С., чрез адв. Д.Ч., представя доказателство за извършено плащане на
разноски в размер на 600 лева и моли молбата да бъде оставена без уважение.
С молба вх. № 261633/15.07.2020 г. К.Й.П., чрез адв.
К.А., моли да бъде постановено определение, с което да бъдат присъдени разноски
в нейна полза, в което изрично да бъде записано, че същите са платени в пълен
размер.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба от В.Л.С., чрез пълномощник
адвокат Д.Ч. срещу Решение № 5741/13.12.2019 г., постановено по гр. д. №
179/2019 г. ва ВРС, с което са отхвърлени предявените
от В.Л.С. срещу К.Й.П. искови претенции с основанието посочено в чл. 131, ал. 1
от Семейния кодекс.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор от насрещната страна, чрез
адвокат К.А..
С молба вх. № 11596/18.05.2020 г. В.Л.С. е поискал прекратяване на
производството по делото поради оттегляне на въззивната жалба.
С Определение № 1314/19.05.2020 г. съставът на ВОС е прекратил образуваното
въззивно производство, на основание чл. 264, ал. 1 от ГПК.
Искането за присъждане на разноски в производството
е направено своевременно от К.Й.П., чрез адв. К.А. с
подаването на отговора на въззивна жалба. Съобразно
изхода на спора пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, въззиваемата има право на разноски. Представен е договор за
правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
С молба вх. № 16096/19.06.2020 г. въззивника е представил нареждане за касов паричен превод
от 18.06.2020 г. – лист 52, от което се установява, че В.Л.С. е заплатил по
сметка на К.Й.П. сума в размер на 600 лв., като в основанието за превода е
посочено „възстановяване на адв. възнаграждение по в. гр. дело 639/2020 на ВОС,
четвърти състав“. Плащането е извършено в срока за отговор на молбата по чл.
248 от ГПК и не се оспорва от въззиваемата.
По тези съображения, настоящият състав приема, че
не са налице основания за постановяване на осъдителен диспозитив, а следва да
бъде постановена дължимостта на разноските в
производството, които въззивника вече е заплатил
доброволно.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА, на основание чл. 248, вр.
чл.78, ал. 4 от ГПК, че направените пред въззивната инстанция разноски от К.Й.П.,
ЕГН **********, с адрес ***7, в размер на 600 (шестстотин) лева са дължими от В.Л.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, като същите са платени в пълен размер с нареждане
за касов паричен превод от 18.06.2020 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.