Решение по дело №2705/2020 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.219 от ЗУТ във вр. чл.145 и следв. АПК.

Образувано е по жалба на Д.М.К.-С., Н.Н.К. и М.С.С. – всички от гр.Варна срещу Заповед №КС-225А-11/03.11.2020г. на Кмета на Район „А.” при община Варна, с която на основание чл.225а от ЗУТ, вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Жилищна сграда“ с идентификатор №**в ПИ №**по КККР на гр.Варна, с админ. адрес гр.Варна, кв.”А.”, **. В Заповедта е указано след влизането й в сила да се изпратят покани за доброволно изпълнение на Д.К.-С. и Н.К., а при неизпълнение – да се предприеме принудително премахване на незаконния строеж за тяхна сметка.

С жалбата се оспорва Заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Издадена била при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му. Твърди се, че адресатите на заповедта не са собственици на сградата, а действителния собственик не бил сред адресатите й. Преди да издаде заповедта компетентния орган не изследвал законността на сградата – предмет на разпореждането за премахване. Във възражението срещу КА №1/от 12.02.2020г. съставен от служители на район „А.” били описани фактите по реализиране на строителството на сградата, подкрепени с доказателства. Данни за съществуването на жилищната сграда имало в Нотариален акт №140 от 1959г., с който наследниците на Д. П.  придобили от държавата дворно място и построената в него сграда. Тя била предмет и на Решение по гр. дело №3728/1985г., съгласно което М.Д.К.става собственик на цялата постройка. С Разрешение за строеж №79/30.08.1985г. на М. К.му разрешили да построи баня и тоалет между жилищната сграда и масивната стопанска постройка, след което му разрешили да припокрие масивната стопанска постройка и тоалета. С Разрешение за строеж №406/12.12.1986г. било разрешено изграждането на гараж в имота. Във визата за проектиране рег.№702 от 27.10.1986г. на гаража фигурирала жилищната сграда, което също свидетелствало, че е законно построена. Това се потвърждавало и от обстоятелството, че в графичната част на Констативен протокол от 13.03.2003г. на Комисия от ТСУ район „А.” сградата била със същата конфигурация и според жалбоподателите била определена като „законна”. Налице били доказателства, че сградата е построена преди 1956г., поради което не бил осъществен фактическия състав на чл.225а от ЗУТ, която разпоредба касаела нови незаконни строежи. Считат, че сградата е законна, тъй като е отразена в строителни книжа на други обекти в имота. Неправилно било прието в заповедта, че Д.К.-С. и Н.К. са възложители и изпълнители на строежа. Освен това имало разминаване между фактическото описание на строежа в мотивите и в диспозитива на заповедта. Жилищната сграда не била индивидуализирана, поради което не бил ясен предмета на разпореденото за събаряне. С изпълнение на премахването й щяла да се засегне конструкцията на свързаните с нея сгради и постройки. Оспорващите се позовават на посоченото в заповедта, че сградата е изградена преди 1991г., тъй като била отразена като съществуваща в Разрешение за строеж №39/10.09.1991г. Поради това и тъй като съществува от преди 1959г., сградата била в режим на търпимост по §16 от ЗУТ, за което трябвало, а не била направена преценка в заповедта. По аргумент от чл.148, ал.7 от ЗУТ сградата била законна, защото в противен случай органа не би издал Разрешение за строеж №39/10.09.1991г. за нов строеж в имота преди незаконния да бъде премахнат. Твърди се нарушение на правилата заради изминалия дълъг период от издаването на КА №1 от 12.02.2020г. до Заповедта от 03.11.2020г. Считат, че издаването й е в нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧОС, тъй като сградата се явявала единствено жилище на М.С. и според чл.8, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека жилището се определя като основно защитимо право. Молят за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и за присъждане на разноските. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и оплакванията в нея и моли да бъде уважена. Поради допуснати огромен брой съществени нарушения на процедурата и на закона моли заповедта да бъде обявена за нищожна или отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноските съгласно списъка. Депозира подробни писмени бележки.

Ответникът- Кметът на Район „А.” при Община Варна чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че постройките са загубили своя статут на законност, след като бил одобрен ПУП за новото застрояване в имота и във визата за проектиране било записано, че постройките се премахват. Поради това не се доказало, че постройките са законни към момента на издаване на заповедта. Оспорва твърдението, че постройките са търпими, тъй като такива били обектите без строителни книжа. Към момента на построяването им, процесните постройки били законни, но след това с реализирането на новия ПУП изрично било записано в проектната документация, че съществуващите постройки се премахват след реализиране на основното строителство. Счита, че по този въпрос не може да има спор, тъй като е решен окончателно с издадената виза за проектиране, одобряване на проектите, започването и завършването на новото строителство. Новата сграда в имота, която била придобита от трети лица вече била изпълнена, но не била въведена в експлоатация, защото не били предприети действия по събаряне на постройките, сред които и процесната, които били с временен статут и не се предвиждало да бъдат запазени. С тях имотът бил презастроен и се нарушавали устройствените показатели. Освен това постройките били на много близко разстояние до новата сграда и ограничавали достъпа до нея. Поради това правилно в заповедта било посочено, че постройките са незаконни и правното основание за премахването им – чл.225а от ЗУТ, какъвто акт кмета бил законово правомощен да издаде. Счита, че не са налице основания за отмяна на заповедта и моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът установи следното:

В Констативен акт №1 от 12.02.2020г./л.33 от преписката/, съставен от служители на район „А.” при Община Варна е описана установената в ПИ №**по КККР на гр.Варна, **, кв.А. „Жилищна сграда” с неправилна форма, с обща площ около 42кв.м., с размери в план–дължина около 14,50м, ширина в най-голямата й част около 5м, височина при кота корниз около 2м, височина при кота било около 2,40м. В КА №1/2020г. е описано, че е изградена от стоманобетонна конструкция и тухлена зидария, измазана е частично с външна мазилка и е с предназначение за жилищни нужди; че покривът й е двускатен с дървена конструкция покрита с керемиди; че липсват данни дали е електроснабдена или водоснабдена. Отразено е, че е трайно прикрепена към прилежащия терен посредством бетонна основа; че към момента на проверката е напълно завършена; че е разположена по северната и западната граница на имота, което е онагледено на окомерна скица върху извадка от кадастралната карта.

Въз основа на установеното при проверката на място, огледа от вън имота и от приложените документи и данни от кадастъра инспекторите по „Контрол на строителството“ посочили в КА №1/2020г., че ПИ №**е собственост на Н.Н.К. и Д.М.К.-С. съгласно НА №162, том 44 от 2005г. , че процесната „Жилищна сграда” е тяхна собственост. Те приели, че е изградена преди 1991г., тъй като била нанесена в схемата на строителния протокол №56 от 30.09.1991г., с който е определена строителна линия и ниво съгласно чл.231 от ППЗТСУ във връзка с Разрешение за строеж №39/10.09.1991г. за изграждането на триетажната жилищна сграда с гаражи и магазини в имота.

Инспекторите определили „Жилищната сграда” като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ. Счели, че е изградена в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ– без разрешение за строеж и чл.137, ал.3 от ЗУТ – без одобрени строителни книжа, което изключвало допустимостта му и по отменения ЗТСУ и по ЗУТ. В КА е заключено, че „Жилищната сграда” е незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, който не е търпим съгласно §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §127 от ПР на ЗУТ и за който няма инициирана процедура по §184, ал.2 и §183 от ПЗР на ЗУТ.

С КА №1/2020г. е поставено начало на производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на „Жилищната сграда” с обща площ от около 42кв.м като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, извършен без издадено разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти - в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.137, ал.3 от ЗУТ, т.е. без необходимите строителни книжа.

В КА №1/2020г. е отразено, че устройствените планове одобрени със Заповед №РД-02-14-2200/03.04.2012г. и Заповед №РД-02-14-2197/03.09.2012г. предвиждат за ПИ №**в който е „Постройката“ устройствена зона ЖС, с показатели: Плътност -50%, Кинт-2, Озеленяване-40%, височина на кота корниз – 15м за жилищни сгради и 20м. за обществени сгради. Отразено е, че със Заповед №Г-150/26.04.1994г. е одобрен ЗРП, съгласно който бил урегулиран УПИ IХ-*** за ПИ №***.

От констативен протокол от 13.02.2020г. /л.47 от преписката/ се установява, че на 13.02.2020г. е направен опит за лично връчване на КА №1/2020г. и на др. документи и книжа на собствениците на незаконния строеж, но те не били открити.

На 18.02.2020г. били изведени уведомителни писма от кмета на района за съставените констативни актове, сред които е и КА №1/12.02.2020г. до собствениците - Н.Н.К. и Д.М.К.-С. /л.45 и 46 от преписката/, които били изпратени по пощата с обратна разписка. От приложените копия на пликовете с известията за доставяне /л.43-44 от преписката/ е видно, че писмата са върнати в цялост на 10.03.2020г., с отбелязването, че не са били потърсени за получаване от адресатите им.

Инспекторите съставили констативният акт изготвили до Н.Н.К. и до Д.М.К.-С. съобщения №5/13.03.2020г. и №1/13.03.2020г., с които уведомяват всяка една от тях в качеството й на собственик на незаконния строеж „Жилищна сграда” в ПИ №***, че е съставен КА №1/12.02.2020г. с който е поставено начало на производството по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване, с указания за възможността да се запознаят с акта в посочения кабинет в дирекция „КСИД“ на район „А. в 3-дневен срок от поставяне на съобщенията и да депозират възражения срещу КА в 7-дневен срок. Във всяко от съобщенията е указана датата и часа на поставянето му на таблото за съобщения в районното кметство и на строежа „Жилищна сграда”, както и обстоятелството, че с това те се явяват уведомени адресати по реда на §4 от ДР на ЗУТ. С констативен протокол от 13.03.2020г. двамата служители на район „А.“ удостоверили поставянето на съобщенията в 11.00часа на таблото за съобщения в сградата на район „А.“ и в 11:30часа на строежа. Към протокола са приложени снимки онагледяващи залепените съобщения на прозореца и на вратата на едноетажната сграда на ***.

С констативен протокол от 23.03.2020г. инспекторите удостоверили свалянето на съобщенията №1/13.03.2020г. и №5/13.03.2020г. до Н.К. и Д.С. от таблото за съобщения в сградата на районното кметство.

Междувременно на 16.03.2020г. в район „А.“ постъпило писмено възражение от Д.С. и Н.К., което е заведено с рег.№РД20005522АС /л.16 и следв. от преписката/. В него посочили, че постройката съществува от 1934г., като собственост на Д. П. . След делба и дарение собственик на сградата станал М. К.с НА №89/1981г. Той извършил подобрения в имота, като през 1985г. с Разрешение от 30.08.1985г. изградил баня и тоалетна, а с Разрешение от 03.04.1987г. препокрил масивната стопанска постройка и тоалетната. Посочили, че в район „А.“ следва да има информация за документацията. Изразили становище, че Д.К. и Н.К. не са собственици на процесната сграда, а по Нотариален акт №29 от 31.01.2006г. собственик била М.С..

Възражението било прието за неоснователно и последвало издаване на Заповед № КС-225А-11/03.11.2020г. на Кмета на район „А.” при Община Варна, с която е наредено да бъде премахнат като незаконен строеж “Жилищна сграда“ с идентификатор №***.2, находящ се в ПИ №**по КККР на гр.Варна, **, кв.”А.”. В заповедта кмета на района възприел всички констатации и изводи в КА №1/2020г., отхвърлил като неоснователни доводите във възражението срещу акта, тъй като с него не се представяли строителни книжа и документи за строителството на „Жилищната сграда “, находяща се в ПИ №**по КККР на гр.Варна, **, кв.”А.”, която наредил да се премахне, тъй като представлявала незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, което изключвало допустимостта му и по отм. ЗТСУ и по действащия ЗУТ, поради което строежът не бил търпим съгласно §16, ал.1 от ДР на ЗУТ и §127 от ПР на ЗУТ. Установено е, че строежът е напълно завършен и за него не била инициирана процедура по §184, ал.2 и §183 от ПЗР на ЗУТ. В Заповедта е указано след влизането й в сила да се изпратят покани за доброволно изпълнение на Д.К.-С. и Н.К. – които са възприети като собственици на ПИ №***, възложители и строители на „Жилищната сграда“, която е определена като пета категория строеж, изпълнен след 1991г., тъй като не съществувала в схемата на съставения 1991г. строителен протокол, с който били определени строителна линия и ниво за новата триетажна сграда в имота. Със заповедта е наредено при неизпълнение доброволно, да се предприеме принудително премахване на незаконния строеж за сметка на строителите му. В заповедта са указани реда и сроковете за обжалването й.

С писмо рег.№РД20021364АС от 06.11.2020г. копие от заповедта е връчено на 10.11.2020г. лично на Н.Н., видно от известието за доставяне на „Български пощи“/л.6-7 от преписката/.

На 23.11.2020г. в район „А.“ е заведена подадената жалба от Д.К.-С. и Н.К. срещу Заповед № КС-225А-11/03.11.2020г. до Административен съд-Варна, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

Във връзка със спора по делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема и кредитира в частта на техническите установявания за имота и сградите в него като компетентно изготвена, основана на извършен оглед на място, на приетите по делото доказателства и на специалните знания на вещото лице. Съдът не е обвързан от становището на вещото лице за търпимост и допустимост на сградите в имота, тъй като в него освен технически констатации се съдържат отговори на правни въпроси.

Вещото лице установява, че в окомерната скица в КА №1 от 12.02.2020г., послужил за основание на процесната заповед, визираната „жилищна сграда” с идентификатор **по КК и КР на гр.Варна е показана като част от отразената такава в издадената от АГКК-Варна скица от 17.11.2020г. на сграда с идентификатор ***.2. В окомерната скица в КА от 12.02.2020г. жилищната сграда е показана само с ограждащи външни зидове, без данни за вътрешното разпределение на помещенията в нея, за входната врата, за фасадните дограми и т.н. В описаните технически параметри на сградата била посочена площ от „около 42 кв.м.”. В наличната в преписката скица от 14.09.2016г. за ПИ **/л.53 от преписката/ сградата с идентиф. **е посочена със застроена площ 84 кв.м. При огледа на място, вещото лице установило, че съществуващите едноетажни сгради с идентификатори ***.4, **и ***.3 са функционално обединени, като частта от сградата по северната граница била с двускатен покрив съ скелетна дървена конструкция, покрит с керемиди тип „марсилски“, а помещенията по западната граница били под едноскатен покрив с обща стоманобетонова плоча покрит с вълнообразни азбестоциментови плочи /етернит/. В обобщение вещото лице сочи, че едноетажните постройки в ПИ с идентификатор **са обединени под обща покривна конструкция с различни покривни изолационни материали, тъй като двата покрива се свързват на обща подпорна греда, разположението на която е показано на Приложение №2 към допълнителната експертиза.

След справка в документите е установено наличието на извадка от Изменение на ЗРП за 29 подр. за кв.”А.” гр.Варна, според който в имот с пл.№*** процесната жилищна сграда е показана с код МЖ, едноетажна сграда на имотната граница към имот пл.№1485. Показано е и входното антре от двора към сградата. По този ЗРП било предвидено комплексно застрояване с ЕПЖС до 9 етажа, магазини и обслужващи дейности.

Със следващия градоустройствен план за ЧИЗРП и ЧКЗСП, одобрен и влязъл в сила със Заповед №Г-150/26.04.1994г. било предвидено свързано застрояване с различни коти корниз и отстъпи на застрояването в имотите. По този план в имот пл.№*** процесната жилищна сграда е показана с код МЖ, едноетажна сграда на имотната граница към имот пл.№1485. Показано е и входното антре от двора към сградата. За процесния имот имало предвидено и допълващо застрояване на 1 етаж. Вещото установило, че процесната сграда е съществувала в имота, но е претърпяла ремонти и реконструкции във времето преди издаването на Разрешение за строеж №39/1991г. и строителния протокол от 1991г., като допуска, че процесната сграда съществувала в имота от преди 1959г. При оглед на място на помещенията в едноетажното застрояване вещото лице установява, че банята и тоалета под едноскатния покрив представляват част от жилищната сграда с двускатния покрив. Поради това счита, че при издаване на Констативен акт №1 от 12.02.2020г. и на Заповед № КС-225А-11/03.11.2020г. не е изяснена същността на разпореденото за премахване.

Вещото лице потвърждава, че описаната в оспорената заповед и констативния акт „жилищна сграда“ представлявала част от строеж по смисъла на т.38 от §5 от ДР на ЗУТ от V-та категория според ЗУТ и Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи. В Приложение 2 – Комбинирана скица във виолетов цвят вещото лице онагледява околовръстния контур на разпоредената за премахване „жилищна сграда“, която изчислява, че е със застроена площ 38.91кв.м. Експерта не може да установи в кой план е отразена за първи път като съществуваща разпоредената за премахване сграда. Счита, че тя е била допустима по предвижданията в действащия градоустройствен план и по правилата и нормативите по времето на извършването й. Въз основа на приетото по делото Разрешение за строеж №39/1991г. /л.32 от делото/ сочи, че в т.3 от него е разпоредено запазване временно на съществуващите сгради в имота, както е отразено на проекта, до въвеждане в действие на новата сграда.

Въз основа на приетите по делото НА №140/1959г., Решение от 07.08.1986г. по гр. дело №3728/1985г. на Районен съд-Варна и огледа и заснемането на едноетажните сгради в имота, с оглед състоянието на това едноетажно застрояване в т.2.3 от заключението вещото лице прави обосновано предположение, че процесната сграда е съществувала в имота, но е претърпяла ремонти и реконструкции във времето преди издаването на РС №39/1991г. и на Строителния протокол от 1991г. за новата триетажна тухлена сграда.

Във връзка с твърденията на представителя на ответника за липса на строителни книжа за процесната „Жилищна сграда“ и за нетърпимост на същата с оглед предвиждането да се премахне съществуващото едноетажно застрояване в ПИ *** при реализиране на предвидената в него по план триетажна жилищна сграда, за която през 1991г. са издадени строителни книжа – РС и одобрени инвестиционни проекти, по делото са приети:

Писмо от дирекция „АГУП“ при Община Варна /л.135 от делото/, в което заявяват, че в тази дирекция няма данни за наличие на посочените в писмото на съда строителни книжа за УПИ ***, кв.13 идентичен с ПИ *** в кв.2, 29-ти подрайон на гр.Варна, представляващ ПИ ***.

Писмо от дирекция „УЧРАУ“ при Община Варна /л.139 от делото/ с което представят текстовата част на Заповед №Г-150/26.04.1994г. на Кмета на Община Варна, с която е одобрено ЧИЗРП и ЧКЗСП за кв.131, 29-ти подрайон на кв. „А.“.

Писмо от Кмета на район „А.“ /л.143 от делото/, с което приложено представя заверени за вярност с оригинала повдигнати в цвят извадки от одобрения със Заповед №Г-150/26.04.1994г. на Кмета на Община Варна ЧИЗРП и ЧКЗСП за кв.131, 29-ти подрайон на кв. „А.“. На чертежа на Силуетния план на л.144 е представено предвиждането за бъдещото застрояване в съседния парцел ***/ПИ ***/ на 5 етажна сграда на отстояние от няколко етажната сграда в парцел IX-*** /ПИ ***/, изградената етажна жилищна сграда в парцел IX-*** и предвиждането да се премахне едноетажната застройка в парцел IX-*** разположена на границата с парцел ***.

На издадената на 02.07.1991г. виза-скица за проектиране за имот пл.***, кв.2, 29 подр. на Варна /л.64 от преписката/ е отразено, че на основание ЗРП на кв.А. за кв.2, парцел/имот *** се разрешава проектиране на триетажна жилищна сграда с гаражи и магазини, както е показано на скицата. Указано е, че формата и размера на строителството в парцела е условно. Във визата няма отразяване, да се предвижда запазване на съществуващата едноетажна жилищна сграда по северната граница на ПИ ***, в кв.2, през която сграда означена с „МЖ“ е прокарана линията за предвиждането на новата жилищна сграда, която следва да се проектира на отстояние от западната и северната граници на парцела и на уличната регулация с улиците ***

От приетото по делото Разрешение за строеж №39/10.09.1991г. /л.14 от преписката и л.32 от делото/ се установява, че на Д.М.К. и Н.Н.К. е разрешено съобразно одобрените проекти на 26.08.1991г. за триетажна жилищна сграда с гаражи и магазини в имот пл.***, кв.2 по плана на гр.Варна, 29-ти подрайон, ул.“А.“ №1:

1/ да извършат предвидените в проекта строително-монтажни работи по дадена строителна линия с квадратура-130,59кв.м и кубатура -1920куб.м;

2/ да ползва част от уличното и тротоарно платно съгласно одорбения проект;

3/ да запази временно съществуващите сгради, както е отразено в проекта до въвеждане в действие на новата сграда;

4/ да изгради временни сгради във връзка с организацията и механизацията на строителството.

На строителния протокол №56/30.09.1991г. /л.33 и л.78 от делото/ на окомерната скица са отразени дадените от геодезиста строителна линия и ниво за строителството на новата триетажна жилищна сграда с гаражи и магазини в парцел пл.***, кв.2, на кв. „А.“ на гр.Варна. Отразен е съществуващия гараж с лице на ул.“***“ и част от тогавашните очертания на съществуващата жилищна едноетажна сграда в северната част на имота, която не е предвидена да се запази и върху която попада дадената строителна линия за новата сграда.

При съпоставка на очертанията на съществуващата едноетажна жилищна сграда в строителния протокол от 1991г. и очертанията на съществуващата едноетажна жилищна сграда в окомерната скица в КА №1/2020г. и в скиците-приложения към първоначалното и допълнителното заключение е видно, че частта от едноетажната жилищна сграда, която попада в строителното петно за новата сграда по строителния протокол от 1991г. е премахната, в резултат на което едноетажната жилищна сграда е с различно очертание, както е отразена в КА №1/2020г. и установена при огледа на вещото лице. Налага се извода, че във времето едноетажната жилищна сграда по северната граница на имота е претърпяла ремонти и реконструкции, което констатира и вещото лице.

Това изцяло кореспондира със заявеното от жалбоподателите Н.К. и Д.К. – С. в т.1.4 в молбата подадена на 22.01.2021г. по делото, че едноетажната жилищна сграда е с двускатен покрив и към нея нищо не е достроявано след издаване на РС от 1991г., а наличното частично е съборено. Заявяват, че са премахнати входното антре, салона и част от едната стая, които се намирали в средната част на жилищната сграда с идентиф. ***.2, /л.69 от делото/, което се наложило заради строителството на новата сграда в имота, видно от приетия по делото строителен протокол №56/30.09.1991г.

От представената с преписката и приета по делото Заповед №Г-150/26.04.1994г. на Кмета на Община Варна /л.91 от преписката и л.144-145 от делото/ е видно, че с нея е одобрено изменение на застроителния и регулационен план и на квартално-застроителния и силуетен план за част от кв.131, 29-ти микрорайон, обхващащи парцели ***, ***, ***, ХІІ-1487, ХІІІ-1488 така, както е показано с черен, червен, син и оранжев цвят на ситуациите и силуетите. На силуетния план на тази заповед за парцелите с лице на ул.“***“ е предвидено премахване на съществуващото едноетажно застрояване в парцел *** и парцел ***. На силуетния план ясно се вижда разположението на съществуващата жилищна сграда на няколко етажа в парцел *** и новопредвидената такава в парцел ***и предвиденото премахване на съществуващите едноетажни постройки – както долепените на страничната граница между двата имота, така и на „МЖ“ – както е означена едноетажната жилищна сграда /с кръсчета са задраскани очертанията и силуетите на съществуващите едноетажни постройки в ПИ *** и ПИ *** с лице на ул.“***“/.

От представените документи за собствеността върху имота и сградите в него се установява следното:

Съгласно НА за дарение №89/02.02.1981г. /л.21 от преписката/ на 02.02.1981г. А.Д.дарява на сина си М.Д.К.собствената си 1/3 идеална част от дворното място, цялото с площ 275 кв.м., съставляващо дворище ***, в кв.125 по плана на кв.А., 29 подрайон, ул.“К.***“ №1, както и 1/3 идеална част от построената на това място къща.

С Решение от 07.08.1986г. /л.23 от преписка/ на Районен съд-Варна в дял на М.Д.К., за задоволяване на жилищните му нужди е поставено дворно място с площ 275 кв.м. съставляващо дворище пл.№*** в кв.2 по плана на 29-ти подрайон на гр.Варна, ул.“К.***“ №1, ведно с построената в него Постройка, състояща се от входно антре, две стаи, салон, кухня, външен тоалет и масивна стопанска постройка.

От удостоверение за наследници издадено на 05.01.2021г. /л.80 от делото/ се установява, че наследници на починалия на 29.09.1989г. М.Д.К.са Н.Н.К. и Д.М.К.-С..

С НА за собственост №1/14.06.2005 г./л.14-15 от делото/ Н.Н.К., Д.М.К.-С. и С.М.С.са признати за собственици на дворно място, находящо се в гр.Варна, ул.“К.***“ №1, с площ 275 кв.м., съставляващо УПИ №***, в кв.131, по плана на 29 подрайон, заедно с построената в него триетажна постройка.

С НА за дарение №29/31.01.2006г. вписан с №43/2006г. в СВ-Варна /л.73 от делото/ на 31.01.2006г. Н.Н.К. и Д.К.-С. даряват на М.С.С. – внучка на първата и дъщеря на втората дарителка следния свой собствен недвижими имот: жилищна сграда състояща се от входно антре, две стаи, салон, кухня, баня – тоалет и килер с площ 54кв.м., находяща се в дворно място с площ от 275кв.м, с адрес гр.Варна, ул.“К.***“ №1, съставляващо УПИ ***, в кв.131, идентичен с УПИ *** в кв.2 по плана на 29-ти подрайон на гр.Варна, като си запазват правото на ползване върху целия подарен имот пожизнено и безвъзмездно.

При направените справки в Службата по вписванията – Варна от 14.11.2016г. /л.56-59 от преписката/ за Н.Н.К. и Д.К.-С. се установява, че фигурират и като дарител и като надарен с НА №43/2006г. в СВ-Варна на поземления имот – жилищна сграда с площ от 54кв.м в гр.Варна, ул.Константин *** №1, УПИ ***, кн.131. В справките не фигурират данни за надарената с НА №29/31.01. 2006г. М.С.С.. В пояснение от Службата по вписванията в писмо постъпило със с.д.4688/29.03.2021г. сочат, че М.С. С.е била въведена в базата данни на електронен носител и при справка на нейното ЕГН било отразено дарение №43, том 5, дв.вх.р-р 2430/2006г. Налага се извода, че при липсата на представен с възражението от Н. К. и Д. С. екземпляр от НА №29/31.01.2006г. вписан с №43/2006г. в СВ-Варна, без данните на М.С.С. в него, служителите на районното кметство и издателя на заповедта не са имали възможност да установят правата на М.С. в имота от справката за Н. К. и Д. С..

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Заповедта е връчена на 10.11.2020г., от която дата в законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на оспорването й с жалба вх. № РД20022498АС/23.11.2020г. до Административен съд – Варна, чрез административния орган, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство. Жалбата е подадена от активно легитимирани лица – Н.К. и Д.К.-С. са адресати на задължението за премахване на „Жилищната сграда“, описана в заповедта. Заповедта се явява за тях неблагоприятен акт, тъй като им създава задължения, което поражда за тях правен интерес и активна легитимация за оспорването й. Поради изложеното жалбата им е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, съгласно които за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ са строежите извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без издадено разрешение за строеж. Издаването на заповедта за премахване се предхожда от съставяне на констативен акт от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок, съгласно чл.225а, ал. 2 от ЗУТ.

В случая с обжалваната Заповед №КС-225А-11/03.11.2020г. е наредено да бъде премахнат незаконен строеж от V-та категория, представляващ „Жилищна сграда“ с идентиф. ПИ **разположена в ПИ **по КККР на гр.Варна, с админ. адрес гр.Варна, кв.”А.”, **, за какъвто кмета на район „А.“ е компетентен. Подписалият заповедта И.М.в качеството на кмет на район „А.“ е компетентния материално и териториално административен орган да я постанови, предвид приетата по делото Заповед № 0508/07.02.2020г. /л.1-2 от преписката/, с която Кметът на община Варна е делегирал правомощия си по ЗУТ на кметовете на райони. В т.6 от тази заповед Кметът на община Варна е предоставил функциите си на кмета на район „А.“ да подписва заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225а, ал.2 от ЗУТ или на части от тях, ситуирани на територията на район „А.“. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице основание за обявяването й за нищожна, респ. за отмяна по чл.146, т.1 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма. В обстоятелствената й част са посочени фактическите и правни основания за постановяването й със съответната разпоредителна част. В заповедта с достатъчна яснота са описани характеристиките и местонахождението на строежа, категорията му, собствениците, възложителите и строителите му, липсата на проведени процедури по узаконяването му, проведената процедура по връчване на КА на заинтересованите лица и представените от тях възражения и документи, изводите за основателността им, за законността на строежа, за това подлежи ли на запазване като търпим. В заповедта са указани сроковете и реда за обжалването й, срока за доброволното й изпълнение на разпореденото премахване и са дадени указания за принудителното такова при евентуално неизпълнение. Налага се извода, че заповедта е издадена при спазване на изискването за форма и съдържание в чл.225а, ал.1 и следв. от ЗУТ и чл.59 от АПК, поради което не е налице основание за обявяването й за нищожна, респ. за отмяната й по чл.146, т.2 от АПК.

Заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Начало на производството по издаването й е поставено със съставянето на КА №1/12.02.2020г. от служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ - от двама служители за контрол на строителството в администрацията на район „А.“, които заемат длъжност главен инспектор „Контрол по строителството“ в дирекция КСИД при район „А.“ на Община Варна.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на правилата, тъй като заповедта е следвало да бъде издадена в тридневен срок от изтичането на срока за подаване на възраженията срещу КА. В случая производството е по чл.225а от ЗУТ и касае издаване на акт за премахване на незаконен строеж, а чл.224а, ал.2 от ЗУТ се отнася до производството по издаване на заповед за спиране на изпълнението и забрана достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл.224, ал.1. В производството по чл.225а от ЗУТ не е предвиден срок, в който да се издаде заповедта за премахване на незаконния строеж.

От отразеното в КА №1 на 12.02.2020г. се установява, че собствениците на имота - Н.К. и Д.К.-С. не са присъствали на извършената проверка на място от инспекторите по контрол на строителството. Констативният акт е съставен в тяхно отсъствие, което е отразено в него. Както бе посочено на 13.02.2020г. е направен опит за лично връчване на КА №1/2020г. и на др. документи и книжа на Н. К. и Д. С., но те не са открити, за което е съставен констативен протокол от 13.02.2020г. /л.37 от преписката/. На 18.02.2020г. са изведени уведомителни писма от кмета на района за съставените констативни актове, сред които е и КА №1/12.02.2020г. до собствениците, които са изпратени по пощата с обратна разписка, но писмата са върнати в цялост на 10.03.2020г., с отбелязване, че не са потърсени от адресатите им. В съответствие с реда в §4, ал.2 от ДР на ЗУТ инспекторите изготвили до Н.Н.К. и до Д.М.К.-С. съобщения №1/13.03.2020г. и №5/13.03.2020г., с които уведомяват всяка една от тях в качеството й на собственик на незаконния строеж „Жилищна сграда“ в ПИ №***, че е съставен КА №1/12.02.2020г. с който е поставено начало на производството по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване, с указания за възможността да се запознаят с акта в посочения кабинет в дирекция „КСИД“ на район „А. в 3-дневен срок от поставяне на съобщенията и да депозират възражения срещу него в 7-дневен срок. Съгласно изискванията на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ съобщенията са били поставени на таблото за съобщения в районното кметство и на строежа „Постройка“ на фасадата й на ул.“***“ №1, за което е съставен констативен протокол от 13.03.2020г., като свалянето на съобщенията също е отразено в констативен протокол от 23.03.2020г. /л.35-36 от преписката/. С това жалбоподателите надлежно са били уведомени за съставения КА и започналото с него производство по издаване на заповед за премахване на строежа като незаконен, предвид подаденото от тях 16.03.2020г. в район „А.“ писмено възражение /л.16 и следв. от преписката/. Във възражението жалбоподателите изложили твърденията си за процесната „Жилищна сграда“, за времето на изграждането й за наличното РС за банята с тоалета, за собствеността на сградите в имота и т.н.

Правилно и законосъобразно след като Н.Н.К. и Д.М.К.-С. не са открити на адреса и са били върнати непотърсени писмата с КА до тях, служителите на районното кметство са предприели процедура за уведомяването им по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ. С оглед изложеното и доказателствата в преписката, КА №1/2020г. се явява редовно съобщен на Н.Н.К. и Д.М.К.-С., които фигурират в кадастралната карта като собственици на ПИ №**и на сградите в него и са установени като такива в направената поименна справка в Службата по вписванията, видно от разпечатките приложени в преписката.

Със залепване на КА №1/2020г. и на съобщенията на фасадата на сградата на ул.“***“ №1, в кв.А., на гр.Варна, те са имали възможността да узнаят всички установявания и изводи на инспекторите и да депозират писмено възражение с твърденията си за него и да представят доказателствата, с които разполагат в указания срок за това. Поради изложеното не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по връчването на КА, с който е започнало конкретното производство по издаване на заповед за премахване на строежа.

Подадените възражения срещу акта са разгледани и преценени като неоснователни от кмета на район „А.“, тъй като с тях не са представени допълнителни строителни книжа и документи за извършеното строителство на едноетажната жилищна сграда. Тъй като не се променяли констатациите по преписката, на 03.11.2020г. кмета на района издал обжалваната заповед, с която квалифицирал строежа като незаконен и нетърпим и определил срок за доброволното му премахване, а при неизпълнение - за принудително такова. Заповедта са указания за реда и сроковете за обжалване е връчена на адресатите й, които в срок са упражнили правото си да я оспорят пред съда. Изложеното налага извода, че административното производство е проведено при спазване на процедурните правила в ЗУТ и АПК, без съществени нарушения, които да обосноват отмяна по чл.146, т.3 от АПК.

От уредбата в чл.225а на ЗУТ е видно, че основната цел на този вид актове е да се констатира, ако даден строеж или част от него е незаконен и да се разпореди премахването му, ако той не е търпим. Такъв акт се издава независимо дали нарушителят на разпоредбите в ЗУТ за изграждане на строежите е известен или не. Т.е. предмет на този вид административни актове, какъвто е процесната заповед са нетърпимите незаконни строежи и водещо е обективно установеното на място при огледа им, установените строителни книжа за него и предвижданията на действащия ПУП за имота. От обективно установеното от огледа и документите се формират изводите по релевантните в производствата от този вид въпроси: представлява ли обекта строеж и какъв; от коя категория е; има ли за него строителни книжа; търпим ли е или не. Изводите в обжалваната Заповед по тези важни за този вид производство въпроси са правилни и законосъобразни, поради което не е налице основание по чл.146 т.4 и т.5 от АПК за нейната отмяна.

Описаните в Заповедта факти и обстоятелства за процесния обект, че е „Жилищна сграда“ с идентиф. ***.2, находяща се в ПИ №**с неправилна форма с обща площ около 42кв.м, с размери в план около 14,50/5м в най-голямата ширина и височина при кота корниз около 2,00м и височина при кота било около 2,40м; че е трайно прикрепена към терена чрез бетонна основа; че е изградена от стоманобетонна конструкция и тухлена зидария, частично измазана с външна мазилка, с предназначение за жилищни нужди; че е с двускатен покрив изграден от дървена конструкция, покрита с керемиди; че е разположена по северната и западна граници на имота и представлява завършен строеж от V-та категория изцяло се подкрепят от установеното и описано в заключенията на вещото лице за фактически съществуващия на място обект. Инспекторите в КА №1/2020г. са определили на около 42кв.м общата площ на жилищната сграда под двускатния покрив, която в кадастъра е нанесена като сграда с идентиф.78.2 с жилищно предназначение. При огледа на място и измерванията, вкл. на помещенията разположени под двускатния покрив, вещото лице установява, че общо 38,91кв.м е застроената площ на разположеното под този покрив застрояване, което представлява по-голямата част от сградата с **по кадастъра, в която се включвали дневна-трапезария, кухня, спалня и навес за връзка на жилищната сграда с гаража към ул.“Д.“. С оглед изложеното с достатъчна точност и яснота в КА и в Заповедта е индивидуализирана процесната „Жилищна сграда“ по местоположение, размери и материали, вкл. вид на покривната конструкция, която е преценена като незаконен строеж, определен за премахване. Поради това неоснователни са оплакванията в жалбата за липсата на яснота и достатъчна индивидуализация на разпоредения за премахване обект. Поради липсата на достъп до вътрешния двор на имота и на едноетажната жилищна сграда, в съответствие с видимото от улицата застрояване е описано съществуващото такова по северната граница на ПИ ***, представляващ ПИ **по КККР. На липсата на възможност за детайлен оглед и измервания от инспекторите, съставили КА №1/2020г. се дължи липсата на описание на помещенията в сградата със двускатния покрив, приблизителното посочване на размерите й в план и застроената й площ. Несъответствието на описаното в КА №1/2020г. застрояване под двускатния дървен покрив, покрит с керемиди с точното очертание на сградата в кадастралната карта не е основание за отмяна на Заповедта. Както бе посочено по-горе, съществено за правилността и законосъобразността й са констатациите и изводите за това какъв е съществуващия на място обект и правилно ли е определен като строеж от V-та категория.

Тези изводи в заповедта и в КА са правилни и законосъобразни. Съществуващото на място в ПИ **едноетажно застрояване по северната и част от западната граници с двускатния покрив с керемиди, правилно е констатирано от инспекторите съставили КА №1/2020г. и отразено на окомерната скица върху извадка от кадастралната карта като отделен обект, с приблизителните очертания, който е отграничен като другия обект, представляващ „Постройка“ с плосък покрив, под който попадат банята и тоалета. Тъй като не са имали достъп до вътрешността на сградите и до двора на имота, инспекторите не са могли да констатират наличието на функционална връзка чрез коридори между помещенията в „постройката“ с едноскатния покрив и тези в жилищната сграда с двускатния покрив с керемиди. След огледа на сградите вещото лице в експертизата дава показаното на приложенията към експертизите вътрешно разпределение на помещенията под едноскатния и под двускатния покрив и констатира, че те са с функционална и конструктивна връзки и обслужват останалите помещения на едноетажната жилищна сграда с идентиф.78.2, разположена по северната граница на имота, които са под дървения покрив с керемиди. Макар да не са извършили оглед на помещенията, инспекторите са посочили в КА като една „жилищна сграда“ помещенията под общата дървена покривна конструкция с керемиди, което кореспондира с установеното от вещото лице и посочено в заключението, че помещенията под този покрив са функционално и конструктивно свързани и представляват дневна-трапезария, кухня, спалня и навес.

Правилно в КА и в Заповедта е прието, че процесната „Жилищна сграда“ е изградена преди 1991г., че е отразена като съществуваща в Строителния протокол от 1991г., с който са дадени строителна линия и ниво за новата триетажна сграда. Подкрепено от писмените доказателства, от снимките в преписката към КА №1/2020г. и протоколите, от извадката от ЗРП на 29-ти м.р. одобрен със заповед №59/11.06.1984г. /л.18 от преписката/, от решението от 1986г. по гр.дело №3728/1985г. на РС-Варна и ситуацията на РС №79/1985г. /л.23 от делото/ и от констатациите на вещото лице за състоянието на едноетажната жилищна сграда е твърдението в жалбата, че жилищната сграда по северната и част от западната граница на парцел пл.*** е била изградена преди 1984г., че това застрояване с двускатния покрив е строеж, който не е изпълнен въз основа на надлежно издадени строителни книжа и не е допустим по устройствения план за имота и търпим, а подлежащ на премахване.

На извадката от ЗРП на 29-ти м.р. одобрен със заповед №59/11.06.1984г. представени като ситуации в РС №79/1985г. за банята и тоалета /л.23 от делото/ и на визата-скица за проектиране на гаража от 1986г. /л.34 от делото/ е нанесена като съществуваща „пМЖ“ – полумасивна жилищна постройка с дължина по северната граница на ПИ *** с ПИ ***и ширина по западната граница на ПИ *** с ПИ ***. По делото не се събраха данни за точното време на първоначалното й изграждане, както и за наличие на строителни книжа. Поради отреждането на парцела ПИ *** за жилищно застрояване и липсата на друга сграда в него до 1991г. тази сграда е била търпима и не е подлежала на премахване, поради което е описана заедно с останалото едноетажно застрояване в имота в решението по делото за делба от 1986г. на РС-Варна. От писмените доказателства и графичните материали по делото се установява, че от преди 1984г. в имота съществува едноетажната жилищна сграда по северната граница, която в решението за делба от 1985г. е описана като състояща се от входно антре, две стаи, салон, кухня и външен тоалет. Едноетажната жилищна сгради е съществувала през 1985г. в имота и е отразена с тогавашните й очертания на ситуацията в РС №79 от 30.08.1985г., с което е разрешено между нея и стопанската постройка в парцела пл.*** до западната му граница да се построи баня-тоалет с размери в план 3/2м с площ 6кв.м.

По делото се установи, че в годините всички тези едноетажни постройки по западната и северна граници на имот пл.*** са претърпели редица ремонти, преустройства, реконструкции, промени в предназначението и др., което се констатира в приетото по делото заключение и е видно от вида и разпределението на помещенията под едноскатния и под двускатния покрив на скиците към заключенията. През 1987г. по повод подадена молба и получено разрешение за препокриване на масивната постройка и тоалета и е изграден общия едноскатен покрив от стоманобетонна плоча, покрит с етернитови плоскости, който вещото лице констатира, че е разположен над съществуващия в момента склад, преходен килер-склад, баня-тоалет, коридор и др. За изграждането на този покрив със стоманобетонова плоча с площ над 37кв.м няма данни да е издавано разрешения за строеж. За изграждането и обособяването под тази плоча на установените от вещото лице при огледа помещения: склад, преходен килер-склад, коридор с окачен таван, баня, тоалет са извършени множество строителни дейности през времето от 1987г. до 2020г., когато е издадена заповедта, за които не се твърди и не се установява да има издадени разрешения за строеж и одобрени проекти. Фактически чрез всички тези строителни дейности и описаните от самите жалбоподатели премахване на помещения в средната част на жилищната сграда съставляват основни ремонти, реконструкции, преустройства и т.н. В резултат на тях е изградена установената в КА №1/2020г. като съществуваща в имот *** /ПИ ***/ „Жилищна сграда“ с площ около 42кв.м, която е установена и описана от вещото лице с площ 38,91кв.м, която е с няколко помещения и общ двускатен покрив с керемиди.

Правилно инспекторите и издателя на заповедта са отчели извършените в годините строителни дейности – ремонти, реконструкции, премахване на помещения на едноетажната жилищна сграда и функционално и конструктивно свързване с нея на помещенията под едноскатен покрив, чрез които е реализирана съществуващата в имота при издаване на КА „жилищна сграда“. Правилно тя е определена за строеж от V-та категория, за законното изграждане на какъвто се изисква наличие на строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени проекти както по действащия ЗУТ, така и по действалия преди него ЗТСУ. Такива строителни книжа за СМР чрез които „Жилищната сграда“ е приведена в съществуващото положение и са създадени описаните в нея помещения: кухня, дневна-трапезария и спалня, с установеното от вещото лице разпределение и предназначение, няма издадени, което квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Поради това основателно и доказано е твърдението на представителя на ответника, че наличието на издадено РС от 1985г. за банята-тоалет от 6кв.м не може да обоснове извод за наличие на строителни книжа за изграждането на съществуващата в имота „Жилищна сграда“ с двускатен покрив, която с оглед площта и помещенията в нея е строеж от V-та категория. Правилно се изтъква, че издаденото разрешение за препокриване през 1987г. не съставлява разрешение за строеж за изграждане на стоманобетоновата плоча на „Постройката“. Съществуващите баня и тоалет не представляват отделна обособена постройка, отграничена от останалите едноетажни постройки в имота – селскостопанска и жилищна, както е предвидено в РС №79 от 30.08.1985г. Чрез коридор и множество СМР те заедно с останалите помещения в „Постройката“ с едноскатния покрив са свързани функционално и конструктивно и са приобщени към едноетажната жилищна сграда с двускатния покрив.

Неоснователно и опровергано от приетите по делото доказателства е твърдението в жалбата, поддържано и в съдебно заседание, че процесната „Жилищна сграда “ е търпима и не подлежи на премахване, защото:

1/на издадената на 02.07.1991г. виза-скица за проектиране за имот пл.***, кв.*, ** подр. на Варна /л.64 от преписката/ е отразено, че на основание ЗРП на кв.*. за кв.**, парцел/имот *** се разрешава проектиране на триетажна жилищна сграда с гаражи и магазини, както е показано на скицата, като с линия е отразено разположението на новопроектираната застройка върху „жилищната сграда“ означена с „МЖ“ по северната и част от западната граница на имота, без да има отразяване да се предвижда запазване на това съществуващо едноетажно застрояване в парцела;

2/в издаденото на жалбоподателите Д. и Н. К.Разрешение за строеж №39/10.09.1991г. /л.32 от делото/, с което им е разрешено съобразно одобрените на 26.08.1991г. проекти да изградят триетажна жилищна сграда с гаражи и магазини в имот пл.*** в т.3 изрично е разписано, че им се разрешава временно да запазят съществуващите в имота сгради до въвеждане в действие на новата сграда;

3/ на строителния протокол №56/30.09.1991г. /л.78 от делото/ на окомерната скица са отразени дадените от геодезиста строителна линия и ниво за строителството на новата триетажна жилищна сграда с гаражи и магазини в парцел пл.***, кв.2, на кв. „А.“ на гр.Варна и е отразено преминаването на строителната линия за новата сграда през съществуващата едноетажна жилищна сграда, която по РС в т.3 е предвидена да се премахне;

4/ в одобреното със Заповед №Г-150/26.04.1994г. на Кмета на Община Варна /л.91 от преписката, л.144 и 145 по делото / изменение на ЗРП и КЗСП в частта за кв.131, 29-ти микрорайон на силуетния план ясно и еднозначно е отразено предвиждането да се премахне съществуващото едноетажно застрояване в парцел *** и парцел ***, с оглед предвидените в тях жилищни сгради на няколко етажа и изградената такава вече в парцел ***.

Т.е. още в издаденото на жалбоподателите РС №39/1991г. за новата триетажна сграда в имота е предвидено премахване на съществуващите в него едноетажни сгради. За тях изрично в т.3 на РС е предвидено, че стават с временен статут и могат да се запазят до изграждане и въвеждане в действие на новата сграда. От графичната част на одобреното през 1994г. изменение на ЗРП и КЗСП със Заповед №Г-150/26.04.1994г. на Кмета на Община Варна е видно, че новата триетажната масивна жилищна постройка за която е издадено РС №39/1991г. в парцел *** вече е изградена и е нанесена с плътна линия като съществуващо застрояване в имота, а съществуващото едноетажно застрояване в него, което е с временен характер по РС №39/1991г. е предвидено за премахване.

Предвид изложеното правилно и законосъобразно в КА 1/2020г. и в Заповедта е направен извода, че процесната „Жилищна сграда“ в парцел *** /в ПИ **по КККР/ на един етаж с двускатен покрив не е търпима и следва да бъде премахната. Поради това правилно и законосъобразно в КА и в Заповедта е направен извода, че не е допустима по действащия устройствен план и не е търпима. Правилно в заповедта е преценено, че за нея не са приложими нито §16 от ДР на ЗУТ, нито §127 от ПР на ЗУТ. За тази „жилищна сграда“, която е част от съществуващото в парцел *** едноетажно застрояване с влезлите в сила административни актове каквито са РС №39/10.09.1991г. и Заповед №Г-150/26.04.1994г. за одобряване на ЧИЗРП и ЧИКЗСП е предвидено премахване. Поради това основателно и доказано е поддържаното от представителят на ответника в съдебно заседание становище, че правилно и законосъобразно със заповедта е разпоредено премахване на процесната „Жилищна сграда“, която е незаконен строеж, който е недопустим и нетърпим, тъй като излиза извън очертанията и обема на предвиденото и реализирано в имота ново застрояване със жилищна сграда на 3 етажа с магазин и гараж, за която по делото са приети строителните книжа от 1991г. – РС и протокол за строителна линия и ниво, което едноетажното застрояване изрично е предвидено като недопустимо и подлежащо на премахване в изменението на ЗРП и КЗСП одобрено 1994г.

Всички тези факти и обстоятелства са известни на жалбоподателите Н.Н.К. и Д.М.К.-С., тъй като те са лицата на които са одобрени инвестиционните проекти и на които е издадено РС от 1991г., които с НА №1/14.06.2005г. заедно със С.М.С.са признати за съсобственици на новата триетажна постройка в УПИ №***, в кв.131, по плана на 29-ти подр. на гр. Варна и на дворното място. Поради това изцяло тяхна е отговорността за неизпълнението на задължението в т.3 на РС от 1991г. и на предвиждането в устройствения план от 1994г. за премахване на едноетажното застрояване в имота. Поради това изцяло тяхна е отговорността за това, че не са премахнали, а са запазили и продължили да ремонтират и преустройват след 1994г. съществуващите едноетажни постройки в имота с обща площ над 90кв.м /тъй като по скицата-проект за изменение на КККР на л.53 от преписката едноетажната жилищна сграда с идентиф. **по КККР е с площ 84кв.м, а селскостопанската сграда с идентиф. ***.4 по КККР е с площ 13кв.м/ до 2006г., с част от които с площ от 54кв.м. са се разпоредили в полза на своята дъщеря и внучка - М.С.С. с НА за дарение №29/31.01.2006г. Жалбоподателите са знаели, че застрояването което даряват на М.С., което е описано като жилищна сграда състояща се от входно антре, две стаи, салон, кухня, баня-тоалет и килер, не е допустимо и подлежи на събаряне съгласно т.3 от РС от 1991г., че новата триетажна жилищна сграда в имота е построена и много години преди 2006г. е изминало времето до което едноетажните постройки е можело да бъдат запазени, но въпреки това са й прехвърлили част от площта на едноетажната жилищна сграда, която е описано, че е с помещенията посочени в решението от 1986г. на РС-Варна, включително премахнатите още през 1991г. във връзка със строителството на новата сграда „входно антре и стая“. Поради това изцяло неоснователни са оплакванията и доводите им, че разпореденото със заповедта премахване на едноетажната „жилищна сграда“ в имота е в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, респ. на чл.8 от КЗПЧОС. Съгласно Конвенцията, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице. В случая обаче при преценката за пропорционалност на мярката и отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й, не се установява засягане на правата и интересите на оспорващите, респ. на надарения техен близък роднина, което да надхвърля постигането на предвидената от законодателя легитимна цел с издаването на заповеди за премахване на нетърпимото незаконно строителство. В тази връзка съдът взе предвид, че в същия имот съществува законно построената със строителни книжа триетажна жилищна сграда с няколко апартамента, която е придобита в собственост от жалбоподателите - Н.Н.К. и Д.М.К.-С., съвместно със С.М.С., в които те като баба и майка на М.С. са могли да й осигурят още 2006г. жилище за обитаване.

Неоснователни са и доводите за незаконосъобразно посочване на жалбоподателите като адресати на заповедта за премахване на процесната „Жилищна сграда“. Съгласно уредбата в чл.225а от ЗУТ, субекти, които може да са адресати на актовете за премахване на незаконни строежи по чл.225а от ЗУТ по аргумент от чл.225а, ал.5 от ЗУТ са: извършителя и лицето, упражнило строителен надзор; строителя - в случай, че строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа ; строителя - в случаите по чл.225, ал.2, т.2–4; проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти-при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл.169, ал.1, т.1-4 и/или с предназначението на земята – т.4 и възложителя на строежа - т.5. В чл.225а, ал.6 от ЗУТ е разписано, че отговорността на изброените в ал.5 лица е солидарна. Съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ „възложител“ е собственикът на имота или лицето, на което е учредено право на строеж в имота или което по силата на закон има право да строи в имота. За Н.Н.К. и Д.М.К.-С. от доказателствата по делото се установи, че са се разпоредили със НА от 2006г. само с правото на собственост върху част от съществуващото едноетажно застрояване в имота с площ 54кв.м, като са останали носители на вещното право на ползване на тази част от едноетажната жилищна сграда и са останали собственици на останалата част от едноетажното застрояване в имота. Поради това правилно са определени като възложители на незаконния строеж и адресати на задължението за премахването му. Правилно двете са установени и като извършители на строежа на съществуващата към 2020г. „жилищна сграда“ с двускатен покрив покрит с керемиди. Освен това двете притежават право на собственост върху УПИ №***, в кв.131, по плана на 29-ти подр. на гр.Варна, представляващ ПИ **по КККР съгласно данните в кадастъра и отразеното в НА от 2005г., в който е разположен определения за премахване строеж. При тези вещни права жалбоподателите са възложители на строежа по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ към момента на издаване на заповедта и в това им качество са субект по чл.225а, ал.5, т.5 от ЗУТ, който административния орган може да задължи за премахването му в срока за доброволно изпълнение, съответно за сметката на което да се извърши принудителното премахване. При тази права, с оглед уредбата в чл.225а, ал.5 и ал.6 от ЗУТ и солидарната отговорност, възраженията на жалбоподателите, че други лица са построили жилищната сграда години преди делбата през 1986г., че те не са нейн собственик, тъй като са я дарили 2006г., не водят до извод за неправилно приложение на закона при посочването им като адресати на задължението в т.2 и т.3 от Заповедта. Съгласно възприетото в съдебната практика като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както извършителя му, така и собственика му и/или възложителя, а също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден, които са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното му премахване. Административният орган определя на кого от посочената категория лица да възложи премахването на незаконния строеж в условията на оперативна самостоятелност, поради което може да определи един от този широк кръг лица за адресат, с което изискванията на закона ще са изпълнени.

Поради това обстоятелството, че освен жалбоподателите като адресати на обжалваната заповед не са посочени всички собственици на едноетажното застрояване, респ. всички носители на вещни права в имота, не е нарушение на цитираните норми на ЗУТ, нито е в противоречие с тях и с целта му. В този смисъл е произнасянето в съдебната практика: Решение №14897 от 05.11.2019г. по адм. дело №2428/2019г., ІІ отд. на ВАС, Решение №13223 от 23.10.2020г. по адм. д.№13466/2019г., II о.; Решение №7266 от 15.05.2019г. по адм. д. №396/2019г., II о. По тези мотиви неоснователно се сочи като съществено нарушение на правилата в закона неучастието на М.С.С. в производството и непосочването й като адресат на задължението за премахване на строежа.

Оплакванията и съображенията свързани с фактическото премахване на незаконно построеното и това дали то може да бъде изпълнено без да се засегне едноетажната постройка с дървения покрив покрит с керемиди, следва да се разрешават в изпълнителната фаза, след приключване на обжалването на актовете за премахване пред съда.

С оглед изложеното оплакванията и аргументите на жалбоподателите за неправилно приложение на закона при издаване на заповедта и за несъответствието й с целта на закона следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и оборени от събраните по делото доказателства и приложимите законови разпоредби. Поради това не се установи наличие на основание по чл.146 т.4 и т.5 от АПК за отмяна на заповедта.

Предвид изложеното оспорването с жалба следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно. При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателите за присъждане на разноски е неоснователно.

Предвид изхода на делото, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК Д.М.К.-С., Н.Н.К. и М.С.С. следва да бъдат осъдени да заплатят Община Варна сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№15550/10.12.2020г. на Д.М.К.-С. от гр.Варна, Н.Н.К. от гр.Варна и М.С.С. от гр.Варна срещу Заповед №КС-225А-11/03.11.2020г. на Кмета на Район „А.” при Община Варна.

ОСЪЖДА Д.М.К.-С. с ЕГН ********** от гр.Варна, Н.Н.К. с ЕГН ********** от гр.Варна и М.С.С. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплатят на Община Варна сумата от 100(сто)лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава ХІІ от АПК.

	Съдия: