Р Е Ш Е Н И Е
№ 260467/26.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева,
след като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 2813 по описа за 2020 г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ж.“ ЕООД
срещу Наказателно постановление № 03 – 011441 от 31.07.2019 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството
на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 152 КТ.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление поради допуснато нарушение на материалния закон
и допуснато в хода на административнонаказателното
производство съществено нарушение на процесуалните правила.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от адв. И.З., който излага
доводи за допуснати съществено нарушение на материалния закон и съществено нарушение
на процесуалните правила. Отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Дирекция «Инспекция по труда» - Варна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На
04.07.2019 г. св. К.В.Д. (гл. инспектор
в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна) извършила проверка за спазване на
трудовото законодателство в обект кафе – пица „Лучано“,
находящ се в гр. Варна, ул. „Русе“ № 13.
В хода на
проверката били представени график за работа в обекта за месец април 2019 г.,
трудов договор, сключен с П.М.Д., работен график за месец април 2019 г.,
таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец април 2019 г.,
от които документи се установило, че работникът П.М.Д. е работила в работна
смяна на 04.04.2019 г. от 14,00 часа до 22,00 часа и
в работна смяна от 07,00 часа на 05.04.2019 г.
Приемайки, че с това свое
поведение дружеството е извършило нарушение на чл. 152 КТ, на 22.07.2019 г. св.
Д. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу
дружеството, който бил връчен на управителя Л.С.П..
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не е депозирало писмено възражение срещу
съставения АУАН, като на 31.07.2019 г. директорът на дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна приемайки идентична фактическа обстановка, като тази,
изложена в АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ наложил на въззивното дружество имуществена санкция в размер на 1500
лева за извършеното нарушение на чл. 152 КТ.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. К.В.Д. и св. П.М.Д. (частично), и
писмени доказателства и доказателствено средство:
трудов договор; работен график; таблица за отчитане явяването/неявяването на
работа през месец април 2019 г.; сведение от Л.С.П.; призовка; протокол за
извършена проверка; идентификационна карта; заповед на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“; АУАН; разписка; известие
за доставяне; списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. К.В.Д. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по
делото писмени доказателства. От показанията на св. Д. се установява, че при
извършената проверка в проверявания обект на контролните органи са представени
график за работа и таблица за отчитане явяването/неявяването на работниците, от
които се е установило, че П.М.Д. е работила в работна смяна на 04.04.2019 г. от 14,00 часа до 22,00 часа и в работна смяна от
07,00 часа на 05.04.2019 г.
Свидетелските показания на
св. П.М.Д. съдът приема за достоверни само в частта, в която заявява, че работи
като барман в проверявания обект. Съдът намира, че доколкото св. П.М.Д. все още
се намира в трудово правоотношение с въззивното
дружество, същата е заинтересована от изхода на делото, поради което и показанията
й в частта, в която заявява, че на 04.04.2019 г. е
била втора смяна и на 05.04.2019 г. отново е била втора смяна, са недостоверни.
Освен че е св. Д. е заинтересована от изхода на делото, съдът намира, че
показанията й противоречат на представените по делото писмени доказателства и
по-конкретно работен график. В същия е посочено, че на 04.04.2019
г. св. Д. е втора смяна, а на 05.04.2020 г. е на работа първа смяна.
Показанията на св. Д. противоречат и на даденото в хода на проверката сведение
от управителя на дружеството Л.С.П., в което е посочено, че представените
трафици и таблици за отчитане на явяването/неявяването на работа от м. април до
месец юли 2019 г. са реално изработените дни и часове. В представения пред контролните
органи документ е уточнено, че първа смяна за бара е от 07,00 часа до 15,00
часа, а втора смяна е от 14,00 часа до 22,00 часа.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които
да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на
св. К.В.Д. и
представените писмени доказателства подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи.
Съдът кредитира всички
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата
нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата чл. 152 КТ, съгласно
която работникът
или служителят има право на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че П.М.Д. е работила по трудово
правоотношение с „Жостел“ ООД в обект кафе-пица „Лучано“, находящ се в гр. Варна,
ул. „Русе“ № 13, в работна смяна от 14,00 часа до 22,00 часа на 04.04.2019 г. и в работна смяна от 07,00 часа на 05.04.2019
г., без да й е осигурена междудневна почивка от 12
часа.
Съдът намира, че в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Следователно правилно е била
ангажирана отговорността на въззивното дружество за
нарушение на чл. 152 КТ.
По възраженията на въззивното дружество:
Въззивното дружество прави възражение, че представеният в
хода на проверката работен график е съставен за предварително организиране на
работата и не отразява реалното явяване на работниците в проверявания
обект. Съдът намира възражението за
неоснователно, тъй като в хода на проверката управителят е представил
посочените графици с писмено сведение, в което е заявил, че представените
графици и таблици за отчитане на явяването/неявяването на работа отразяват
реално изработените дни и часове. Освен това при настъпила промяна
работодателят е длъжен да направи нов график или да отрази промяната във вече
изготвения такъв. В случая проверката е извършена през месец юли 2019 г., т.е.
работодателят е бил длъжен да представи последните актуализирани графици за
месец април 2019 г., но в противоречие с житейската логика твърди, че не го е
направил.
Относно
възражението за допуснато нарушение на чл. 44, ал. 3 ЗАНН съдът намира, че
посочената разпоредба регламентира крайния срок за изпращане на преписката на
наказващия орган, като посоченото действие може да бъде извършено във всеки
един ден от регламентирания двуседмичен период. Изпращането на преписката на
наказващия орган преди изтичането на този срок не води до нарушаване на правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, доколкото възраженията на нарушителя следва да достигнат до
наказващия орган преди да издаде наказателното постановление, като в настоящия
случай наказателното постановление е издадено след изтичането на тридневния
срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
По отношение на имуществената санкция:
Съгласно
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира
съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна
налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 03 – 011441 от 31.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Ж.“ ЕООД на основание чл. 416,
ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
за нарушение на чл. 152 КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: