Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 30.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 16248 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 208547 от 07.09.2017 г.,
постановено по гр. д. № 21108/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 43
състав, е признато за установено на основание чл. 108 ЗС, по отношение на „М.2.“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 120, че „И А.Б.Л.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, е собственик на лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Tucson“, 4+1 места, рама № K************,
двигател № *******рег. № *******като е осъден „М.2.“ ЕООД, да предаде на „И А.Б.Л.“
ЕАД владението на описания по-горе лек автомобил. С решението е оставен без
разглеждане предявения от „И А.Б.Л.“ ЕАД срещу „М.2.“ ЕООД, евентуален иск с
правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 4500, 00 лв.,
представляваща паричната равностойност на гореописания автомобил, ведно със
законната лихва от 15.04.2016 г. до окончателното ѝ заплащане. С
решението е осъден ответникът „М.2.“ ЕООД да заплати на „И А.Б.Л.“ ЕАД“,
направените разноски по делото в размер на 1034,00 лв.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответника „М.2.“ ЕООД, чрез адв. Л.В., като във въззивната жалба са
изложени твърдения за неправилност, необоснованост, незаконосъобразност на
решението, което било постановено в противоречие на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Поддържа, че първоинстанционният съд не бил изложил мотиви за
причината да приеме, че процесната вещ не е придобита от жалбоподателя по
давност и владение – било посочено, че при сключване на договора за лизинг
ответникът бил държател на вещта, но не била направена преценка от кой момент
бил станал неин владелец. По делото не били представени общите условия към
договора за финансов лизинг, тарифата към него и общите условия на
застрахователя на лизинговата вещ, а при липсата на тези документи не можело да
се направи мотивиран извод относно датата на прекратяване на договора за лизинг,
респ. датата, от която жалбоподателят започнал да владее вещта.
Първоинстанционният съд не бил обърнал внимание, че имало противоречия между
представената по делото нотариална покана, законодателството и общите условия,
както и между съдържанието на поканата и исковата молба.
Въззиваемата страна „И А.Б.Л.“ ЕАД, чрез
адв. Г.Г. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва се, че жалбата имала
бланкетен характер, а първоинстанционното решение било правилно, като били
изложени подробни мотиви по всички посочени в жалбата оплаквания Пред
въззивната инстанция, представляващият дружеството поддържа подадения отговор на въззивна
жалба, като претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 43 състав, решение за валидно, допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, доколкото дължи произнасяне по направените в жалбата възражения, въззивният съд намира за необходимо да добави следното:
Предявен е осъдителн иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който се цели ищецът да бъде признат за собственик на МПС марка „Хюндай“, модел „Туксон“, 4+1 места, рама № **********
двигател № *******рег. № *******както и да се осъди ответника да предаде
владението ѝ. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание
чл. 57, ал. 2 от ГПК, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати
обезщетение в случай, че процесното МПС
било повредено или унищожено.
По делото не се спори между „И.К.“
ЕООД и „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД е сключен договор за продажба № 5595 от 15.08.2006 г.
на 1 брой МПС, прозиведено в Корея марка „Хюндай“, модел „Туксон“, рама № KMH**********,
двигател № **********Съгласно приемо-предавателен протокол с клиент № 5595 от
16.08.2006 г. автомобилът предмет на договор с продажба е предаден от представители
на „И.К.“ ЕООД на „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД.
По делото е представено и свидетелство
за регистрация Част I от 16.08.2006 г. на МПС марка „Хюндай“, модел „Туксон“, рама № KMH**********,
двигател № *******рег. № *******като в свидетелство за собственик е посочен „И Е.Д.А.Л.“
ЕООД.
По делото не е спорно обстоятелството,
че на 15.08.2006 г. между „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД в качеството му на лизингодател и „М.2.“
ЕООД в качеството му на лизингополучател е сключен договор за лизинг №
001247-001/15.08.2006 г., съгласно който лизингодателят се задължавал да
придобие и достави на лизингополучателя за използване следния актив: лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“, 4+1 места, рама № KMH**********,
двигател № **********В договора е посочено, че доставната цена е 21436.68 евро,
с първоначална вноска от 2143.67 евро, като срокът на договора бил 60 месеца, а
остатъчната стойност на автомобила била 6817.23 евро. Представен е и анекс № 1
към договор за финансов лизинг № 001247-001/15.08.2006 г., съгласно който е
договорено, че лизингополучателят може по свой избор да упражни едно от
следните права: да придобие собствеността върху автомобила, при условията на
договора за финансов лизинг; да върне автомобила на лизингодателя при условията
и с оглед на договора за финансов лизинг; да сключи с изрично съгласие на
лизингодателя, договор за финансов лизинг за остатъчната стойност на автомобила
при условията по чл. 3 от анекса. По делото е представен и погасителния план
приложение към договор за лизинг № 001247-001/15.08.2006 г. По делото е
представен и приемо-предавателен протокол от 16.08.2006 г., съгласно който „И Е.Д.А.Л.“
ЕООД е предал на „М.2.“ ЕООД нов лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“,
рама № KMH**********, двигател № **********По делото не е спорно
обстоятелството, а и от представеното извлечение от Търговския регистър към
Агенцията по вписванията се установява, че в резултат на преобразуване на „И Е.Д.А.Л.“
ЕООД, правоприемник на дружеството се явява „И А.Б.Л.“ ЕАД.
По делото като безспорно и ненуждаещо
се от доказване е определено обстоятелството, че ответникът упражнява
фактическата власт върху процесния автомобил.
По делото е представена нотариална
покана от „И А.Б.Л.“ ЕАД, чрез нотариус М. Г.,*** действие, съгласно която „М.2.“
ЕООД е поканен в тридневен срок от получаване на поканата да заплати сумата от
10551.83 евро, представляваща натрупани задължения по процесния договор за
лизинг. В поканата е посочено, че след пълното изплащане на задълженията към „И
А.Б.Л.“ ЕАД, М.2.“ ЕООД може да придобие лизинговия актив в 10 дневен срок от
получаване на поканата. Също така е посочено, че в случай на липса на цялостно
плащане на задълженията на М.2.“ ЕООД на основание чл. 87 от ЗЗД и чл. 15 от
Общите условия за договора за лизинг, се прекратявало действието на договора за
лизинг, считано от датата следваща датата на изтичане на представения срок за
доброволно изпълнение на задълженията. На поканата е направено отбелязване, че
същата се считала връчена на 28.12.2015 г., поради залепване на уведомление по
реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 09.12.2015 г.
По делото е приета съдебно-счетоводна
експертиза, която настоящият състав намира за компетентно изготвена, от която
се установява, че към 01.12.2015 г. от извършената справка в счетоводството на
ищеца, се установило, че непогасеното задължение на „М.2.“ ЕООД към ищеца по
договор за лизинг № 001247-001/15.08.2006 г. възлизало на 18033.64 лв. На
следващо място е посочено, че към 21.02.2017 г. от извършената справка в
счетоводството на ищеца, се установило, че непогасеното задължение на М.2.“
ЕООД към ищеца по договор за лизинг № 001247-001/15.08.2006 г. възлизало на
21595.13 лв. Било проверено и счетоводството на ответника, където било
отбелязано, че непогасеното задължение на ответника към ищеца възлизало на
6817.23 евро с левова равностойност 13333.34 лв., представляващо неплатената от
ответника остатъчна стойност на автомобила. На вещото лице не било представено
уведомително писмо от лизингополучателя до лизингодателя за сключването на
договор за финансов лизинг за остатъчната стойност на автомобила.
За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска /т.е. да докаже фактите, от които възниква за него право на собственост върху лекия автомобил/; вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание /т.е. за това фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/. Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца - арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Въззивният съд на първо място намира, че следва да
изследва въпроса дали ищеца притежава собствеността върху вещта - лекия автомобил, чиято ревандикация се иска, като настоящата инстанция намира, че това
обстоятелство се установява от договор за продажба № 5595 от 15.08.2006 г. на 1
брой МПС, произведено в Корея марка „Хюндай“,
модел „Туксон“, рама № KMH**********, двигател № D4EA6H754188 сключен между „И.К.“
ЕООД и „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД, както и от свидетелство за регистрация Част I от 16.08.2006 г. на МПС марка „Хюндай“,
модел „Туксон“, рама № KMH**********, двигател № *******рег. № *******в което
за собственик е посочен „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД. Доколкото по делото се установява,
че в резултат на преобразуване правоприемник на „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД се явява „И А.Б.Л.“
ЕАД, то ищецът е установил по делото в условията на пълно и главно доказване,
че се явява собственик на процесния автомобил.
По делото е налице и втората
предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, а именно процесната вещ се
намира във владението на ответника, обстоятелство определено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните по делото. Същото се установява и от
представения по делото приемо-предавателен протокол от 16.08.2006 г., съгласно
който „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД е предал на „М.2.“ ЕООД нов лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Туксон“, рама № KMH**********, двигател № **********Неоснователно се
явява твърденията във въззивната жалба, относно придобиването от ответника на
собственост върху процесния автомобил по силата на давностно владение. В
настоящият случай по силата на сключения договор за лизинг №
001247-001/15.08.2006 г., ответника е получил държането върху процесния
автомобил. В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат
определения за владението и държането. Владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя. Владението по чл. 68 ЗС се
характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа
власт върху вещта /corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като
своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг.
Държателят няма намерение да свои вещта. Тъй като ответникът е получил
владението на процесната вещ по силата на облигационен договор за лизинг, то
същият се явява държател на вещта по смисъла на чл. 68 от ЗС, тъй като същият
държи веща за нейния собственик - „И А.Б.Л.“ ЕАД. С оглед на обстоятелството,
че основанието, на което е установена фактическата власт, показва облигационна
връзка ответникът е започнал да държи процесното МПС за нейния собственик,
поради което презумпцията предвидена в чл. 69 от ЗС счита за оборена.
По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не
бъде променено. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждата
вещ, държателят, следва да превърне с едностранни действия държането ѝ
във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на собственика. След като
се позовава на придобивна давност, ответникът трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи вещта за собственика
и е започнал да я държи за себе си с намерение да я свои, като тези действия са
доведени до знанието на собственика. Завладяването вещта и промяната по начало
трябва да се манифестира пред собственика и да се осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат
доказани. В настоящият случай не са ангажирани никакви доказателства от страна
на ответника, които да обосноват обстоятелството, че същият е престанал да
държи вещта за нейния собственик, а именно „И А.Б.Л.“ ЕАД по силата на
облигационен договор и е започнал да владее процесния автомобил за себе си.
Неоснователни са и възраженията във
въззивната жалба относно непредставяне на общите условия към договора за
финансов лизинг, тарифата към него и общите условия на застрахователя на
лизинговата вещ, като при липсата на тези документи не можело да се направи
мотивиран извод относно датата на прекратяване на договора за лизинг, респ.
датата, от която жалбоподателят започнал да владее вещта. По делото е
представената нотариална покана от „И А.Б.Л.“ ЕАД, чрез нотариус М. Г.,***
действие, съгласно която „М.2.“ ЕООД е поканен в тридневен срок от получаване
на поканата да заплати сумата от 10551.83 евро, представляваща натрупани
задължения по процесния договор за лизинг, като в същата е посочено, че при
липса на цялостно плащане на задълженията на М.2.“ ЕООД на основание чл. 87 от ЗЗД и чл. 15 от Общите условия за договора за лизинг, се прекратявало
действието на договора за лизинг, считано от датата следваща датата на изтичане
на представения срок за доброволно изпълнение на задълженията. На поканата е
направено отбелязване, че същата се считала връчена на 28.12.2015 г. и тъй като
по делото няма доказателства за изпълнение на задължението на ответника то
договорът за лизинг между страните се счита развален след изтичането на
предоставения срок за изпълнение, а именно от 01.01.2016 г. Ето защо, дори да
се приеме, че в периода след развалянето на договора ответникът е бил владелец
на процесното МПС, то за него не са настъпили правните последици,
регламентирани от нормата на чл. 80, ал. 1 от ЗС - на придобиване на
собствеността на оригинерно основание, тъй като исковата молба е заведена на
15.04.2016 г., с което действие е прекъсната давността.
Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания за нарушения на материалния закон, неправилност и незаконосъобразност, като според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд относно проверката на правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Тъй като жалбата е подадена срещу решение, което се явява валидно, допустимо и при постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми, въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, респ. постановеното от СРС решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените
по делото разноски в размер на 654 лв., представляващи заплатения адвокатски
хонорар.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208547 от 07.09.2017 г., постановено по гр. д. № 21108/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 43 състав.
ОСЪЖДА „М.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 120 да заплати на „И А.Б.Л.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 654 лв., представляващи направените разноски във въззивното производство.
Решението е
окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.