РЕШЕНИЕ
№ 5097
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110140872 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на З. С. Т., ЕГН ********** срещу И. Ю. Т., роден на ********** г.,
гражданин на РФ, която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е иск с правна квалификация
чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК), обективно съединен с иск по чл. 53 СК.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак 30.01.2015 г., от който нямат
ненавършили пълнолетие деца. Сочи, че с ответника от години не поддържат семейни отношения,
нямат общо домакинство и жилище. Моли съда да прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината и да възстанови предбрачното й фамилно име –
Рашкова, като в открито съдебно заседание проведено на 12.03.2025 г., е заявила желание след
прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – Т..
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, не оспорва исковете.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК),
прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Страните са съпрузи от 30.01.2015 г., което се установява от представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак, като при сключване на брака съпругата е променила
фамилното си име от Рашкова на Т.. Същите нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца.
1
От показанията на разпитания по делото свидетел Сергей Жихарев, без родство със
страните, се установява по един безспорен начин, че съпрузите са фактически разделени от
пандемията насам - 2020 г., а от 2022 г. ответникът не искал да чува нито за България, нито за
съпругата си. От раздялата между страните, същите не са поддържали отношения помежду си, а
ако имали някакви дребни въпроси помежду им, то те се предавали чрез свидетеля. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетеля като събрани въз основа на лични впечатления и изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Като взе предвид гореизложеното, съдът, счита, че в конкретния случай е налице дълбоко и
непоправимо брачно разстройство, намиращо израз в продължителна фактическа раздяла на
съпрузите от повече от 4 години насам и липса на каквито и да било отношения помежду им (св.
Жихарев). В този ред на мисли бракът съществува съвсем формално, същият не е в интерес на
съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и
въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. В настоящия случай,
ищцата е заявила желание да носи брачното си фамилно име (о.с.з на 12.03.2025 г.), поради което,
след прекратяване на брака, същата ще носи фамилното име – Т. на основание чл. 53 СК.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на направените по делото разноски няма от страните.
С оглед липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината, разноските съгласно чл.
329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги направили. Окончателната държавна такса
дължима за развода е в размер на 50,00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде
заплатена поравно от двете страни.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт за граждански брак № 0004 от 30.01.2015 г. на гр.
Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, между З. С. Т., ЕГН **********, и И. Ю. Т., роден на **********
г., гражданин на РФ, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т.
3, вр. чл. 49, ал. 1 СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака З. С. Т., ЕГН **********, ще носи
брачното си фамилно име – Т..
ОСЪЖДА З. С. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд
сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса при решаване на делото по
иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Ю. Т., роден на ********** г., гражданин на РФ, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса при
2
решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3