№ 64696
гр. София, 17.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110139821 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано е по искане на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. Л. Д. за
заплащане на суми по договор за потребителски кредит, от които главница в
размер на 7446,09 лева.
Съдът е намерил с оглед приложението на чл. 410, ал. 3 ГПК, че същата
е нередовна не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото
заявените вземания в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
съответстват на размера на вноските по приложения към заявлението
погасителен план по договора за потребителски кредит. Поради това на
заявителя е било указано да посочи как точно е формирал размера на
претенцията си – връщане на кои точно от погасителните вноски и иска и в
какъв размер, като в мотивите си съдът ясно е указал, че съмненията му
произлизат от това, че поне от една вноска се претендира част. Указанията на
съда са връчени на заявителя на 13.11.2024 г.
В отговор с молба с вх. № 36599/14.11.2024 г. заявителят е посочил, че
били платени всички вноски преди тази с падеж на 01.10.2024 г., като не се
посочва общият размер на плащанията, а само интерпретацията на заявителя
какво от тях следва да се отнесе към главницата по кредита. Според заявителя
след плащането на вноските до тази с падеж 01.10.2023 г. остава за плащане
главница в размер на 7446,09 лева. В представеното извлечение от счетоводни
книги обаче се посочва, че към този момент не били платени цели осем вноски
(на лист 5а от делото).
От своя страна в погасителния план след заплащане на вноската с падеж
на 01.09.2023 г. остава непогасена главница в размер 7400,73 лева (по-малко от
посоченото в уточнителната молба), а след вноската с падеж 01.10.2023 г.
остават 7347,76 лева. Противоречията между счетоводството на заявителя,
процесуалните му твърдения и погасителния план по договора са очевидни.
1
Указанията към заявителя имат за цел осигуряване на възможност за
защита на ответника – заявителят да уточни каква сума от всяка погасителна
вноска по кредита иска да му се върне, за да може да се направи преценка
какво се е случвало по договора и дали има основание да се търсят суми в
такъв размер, като ответникът да може да провери погасителния си план и
извършените плащания и да вземе информирано решение дали да оспорва
заповедта за изпълнение или не. Указания в този смисъл не противоречат на
закона – те гарантират правото на длъжника да разбере ясно какво се
претендира от него и да може да направи преценка относно възраженията си.
Така когато длъжникът получава от съдебен орган общото указание „върни
4431 лева“ на кредитора си, той няма как да разбере дали сумата отговаря на
неплатените от него вноски, не може да прецени дали извършените от него
плащания имат погасителен ефект именно към заявените от кредитора вноски
или към други, и поради това няма как да възрази по конкретните вноски –
дали са били частично погасени от него предсрочно или пък е платил след
срока и следва да се извърши прихващане на изпълнението по чл. 76, ал. 2 ЗЗД
или по друг ред, дали има погасени по давност вземания. Подобна преценка е
изключително трудна за длъжника и именно затова е въведено и изискването
на чл. 410, ал. 3 ГПК при заповедни дела срещу потребители да се представят
и договорите за задължението, за да може да се осъществят в пълен обем
правата на насрещната страна. Възприемането на тази разпоредба от
законодателя ревизира решенията на т. 2б от Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС за заповедното производство по потребителски дела –
щом законодателят е предвидил документ като задължително приложение към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът, който е компетентен
да издаде заповедта, ще трябва да има предвид това заявление, за да установи
редовността на заявлението – иначе представянето на документите няма
никакъв смисъл. Същата освен това не съответства на задължението на
националния съд по чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО да даде възможност на
потребителя да се защити срещу евентуално неравноправни клаузи. В същата
насока са и указанията, дадени от Съда на Европейския съюз в Определение от
06.02.2024 г. по дело C-425/23 Сити кеш и др., които по
Така всъщност липсата на ясно твърдение от страна на заявителя кои
вноски (за кой месец) претендира и в какъв обем (каква сума за всяка вноска
поотделно) представлява противоречие между изложените в
обстоятелствената част на заявлението му твърдения – твърди се, че е
отпусната сума в повече от поисканата, и не се сочи коя част от нея с какъв
падеж се претендира. Последното поставя длъжника в изключително
затруднено положение да прецени дали евентуални негови възражения за
погасяване на съответните вноски са основателни. Поради това изискванията
на съда в случая за законосъобразни и в защита на по-слабата страна, както му
е възложено от закона. Изпълнението на тези указания в обема, посочен от
съда – да се индивидуализира каква част от всяка неплатена погасителна
вноска по делото се претендира от длъжника, не накърнява никакви интереси
на кредитора.
Следва да се посочи, че тези изисквания следва да са особено засилени в
2
производствата за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК, тъй като при издаване на такава от съда съгласно чл. 418, ал. 1 ГПК
веднага срещу длъжника може да започне принудително изпълнение. За целта
и след измененията на чл. 417 ГПК, обн. ДВ, бр. 100/2019 г., в сила от
23.12.2019 г., беше предвидено, че незабавно изпълнение се допуска, когато се
установи единство и връзка на вземанията, удостоверени в съвкупност от два
документа – извлечение от счетоводните книги на банката и съответстващия
му договор за кредит. Противоречие между тези два документа следва да се
смята за основание за отхвърляне на искането за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Въпреки дадените указания до заявителя, по
настоящото дело тези противоречия не са отстранени и поради това
заявлението трябва да се отхвърли изцяло, като на заявителя се посочи, че
може да предяви осъдителен иск за вземането си.
Доколкото заявлението се отхвърля поради нередовност, то не следва да
се дават на заявителя указания за предявяване на осъдителен иск по чл. 415,
ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като това означава да му се дава повторен шанс да уточни
претенцията си по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба,
като така се дава предимство на заявителя пред длъжника му – вж. в този
смисъл и позицията на Върховния касационен съд в Решение №
50265/10.01.2023 г. по гражданско дело № 3517/2021 г., IV ГО, относно
изпълненията на указания на съда след срока и толерирането на повторни и
нови такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410,
ал. 2 ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 214485/28.06.2024 г., подадено от
„Юробанк България“ АД.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3