Р Е Ш Е Н И Е
№ 2038/12.11.2020г.
гр. Пловдив, 12.11.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на тринадесети октомври през две
хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
П. КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от
Председателя к.а.н.д. № 1970 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 970 от 22.06.2020 г.,
постановено по АНД № 2347/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХV н. с., с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-001415/24.02.2020 г. на Началник група
към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на П.И.К. е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175а, ал. 1, предл.
трето от ЗДвП.
Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и с процесуалния
закон. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП по изложени съображения за необоснованост, тъй като според касатора, неправилно ПРС е приел описаното в НП, че
осъществява състава на нарушението, за което е бил санкциониран. На следващо
място се твърди, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство, а
именно: липса на пълно изписване на цифровата квалификация на осъщественото
нарушение в АУАН, дали се касае по ал. 1 или ал. 2 на чл. 104б от ЗДвП, а така
също и в липса на изписан отново в АУАН ЕГН на свидетеля П., които обстоятелства
не са били съобразени от ПРС.
Ответникът по касационната жалба Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, не изразява становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението
на ПРС е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес -
страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение № 970/22.06.2020 г., постановено по АНД № 2347/2020 г. ПРС е потвърдил НП
№ 20-1030-001415/24.02.2020 г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Пловдив, с което на П.И.К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – „глоба“ в размер на
3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за
извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че от
събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен
съставът на визираното в НП административно нарушение, като при издаването му
не са допуснати процесуални нарушения.
В
решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното
НП, в т.ч. и защо е прието, че е категорично и безспорно доказано извършването
на нарушението по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, като за
целта съдът е обсъдил свидетелските показания и е посочил кои от тях кредитира
в цялост и кои частично. Констатирано е допуснато нарушение, с оглед липсата на
пълно изписване на цифровата квалификация на приетото за осъществено от
наказаното лице административно нарушени, дали се касае до т. 1 или т. 2 на чл.
104б от ЗДвП, но същото е счетено, че не е съществено такова, доколкото е
преодоляно от АНО при упражняване на правомощията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
по проверка на законосъобразността и обосноваността на акта чрез възможността
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Установено е, че НП е издадено от компетентен орган,
който е приложил и съответната на нарушението санкционна норма в производство,
в което не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да
опорочават НП и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно. Обсъдена е
възможността за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като ПРС е достигнал
до извод, че случаят не може да се квалифицира като маловажен такъв. С други
думи казано, ПРС е приел, че нарушението и нарушителят са доказани по несъмнен
начин, а при издаването на НП са спазени всички законоустановени
изисквания.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне.
Във връзка
с наведените в касационната жалба възражения, че неправилно ПРС е приел описаното в НП, че
осъществява състава на нарушението, за което е бил санкциониран, следва да се
посочи, че както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по следния начин: „Водачът използва път, отворен за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, като извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС
извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление
на задните гуми /дрифт/, като блокира движението“.
Описаното нарушение възпроизвежда посочената като нарушена разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и санкционната норма
на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП - ползва път
за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно е, че извършваните
действия не съответстват на изискването за разумно шофиране, без да се създава
опасност за останалите участници в движението. Посочването в скоби в АУАН и НП,
че описаното нарушение представлява „дрифт“, за което
понятие действително не се съдържа определение в ЗДвП или ППЗДвП,
не е довело до неяснота за касатора относно извършеното
нарушение, съответно не е ограничило правото му на защита.
Все в тази насока следва да се посочи и че
правилно ПРС е приел за категорично и
безспорно доказано извършеното административно
нарушение от касатора въз основа на показанията на
разпитания по делото свидетел К., полицейски служители в ОД на МВР - Пловдив.
От позицията си на очевидец, възприел непосредствено действията на касатора, въпросният свидетел категорично е потвърдил
начина на шофиране на управлявания от К. автомобил, който навлязъл в зоната на
кръговото кръстовище, извършвайки резки маневри, водещи до преднамерено
изваждане на МПС извън контрол чрез презавиване, до
загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/,
плъзгайки се на четири гуми странично, които показания, освен всичко друго, са
потвърдени и от показанията на водения от жалбоподателя свидетел Д., който не е
отрекъл, че са се движили с висока скорост, както и че автомобилът действително
бил поднесъл. Правилно ПРС е приел, че показанията на свидетеля К., който
свидетел е и очевидец, са последователни, обстоятелствени и неопровергани. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че този свидетел заявява, че след
като са спрели МПС за проверка и са обяснили за какво става въпрос, водачът и
неговите пътници, които са били млади момчета и момичетата, са се съгласили, че
наистина са направили това, което се е случило и водачът на лекия автомобил е
нямал претенции, за което му е бил съставен акт, което обстоятелство се
потвърждава от наличния по преписката АУАН, в който К. собственоръчно е вписал,
че няма възражения и се е подписал. Поради това е неоснователно твърдението на касатора, че районният съд е основал своите правни изводи
въз основа на противоречиви свидетелски показания. Цитираните показания настоящият
съдебен състав намира за безпротиворечиви, дадени при
липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от съда при
липса на оборващи ги доказателства. При така установените факти, не може да
бъде споделена тезата на нарушителя, че не е извършил нарушението по чл. 104б,
т.2 от ЗДвП.
Във връзка
с твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство, изразяващи се в липса на пълно изписване на цифровата
квалификация на осъщественото нарушение в АУАН, дали се касае по ал. 1 или ал.
2 на чл. 104б от ЗДвП, а така също и в липса на изписан отново в АУАН ЕГН на
свидетеля П., които не са били съобразени от ПРС, следва да се посочи, че
първото от тях е подробно обсъдено от ПРС и изводите, до които е достигнал
съдът, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Вярно е констатираното
обстоятелство, че в АУАН липсва пълно изписване на цифровата квалификация на
приетото за осъществено от К. административно нарушение. Видно е обаче, че НП е
издадено и във връзка с разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, чиято ал. 2 гласи, че наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая установената от наказващия орган непълнота
е била надлежно отстранена именно по предвидения за това ред и при наличие на
предпоставките на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. С посоченото процедиране по никакъв
начин не е било засегнато правото на санкционираното лице да разбере за какво
именно негово поведение бива наказвано, като е видно и че е реализирало в пълен
обем и съвсем адекватно своето право на защита. Ето защо и допуснатата
нередовност в акта, при наличието на категорично установени нарушение и негов
извършител и която нередовност е била отстранена по законовия ред за това, не
сочи на съществено по своя характер нарушение на процесуалните правила, както правилно
е приел районният съд. И това е така, защото не е било налице съмнение относно
точното съдържание на волеизявлението на наказващия орган. В тази насока следва
да се има предвид и разрешението, дадено в мотивите към Тълкувателно решение №
3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г., ОСК, ВАС, съгласно което „Неточната квалификация
на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако
нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това
е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде
наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в
акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид
нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако
правилната според него правна квалификация е относима
към установените обективни и субективни признаци на деянието“.
Във връзка с възражението за липса на посочено
ЕГН на свидетеля П. в АУАН следва да бъде посочено, че действително, според
разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, в АУАН следва да се съдържат имената и
точните адреси на свидетелите, единен граждански номер. Без съмнение посоченото
изискване е въведено, за да даде прозрачност, обективност и яснота в административнонаказателния процес, като по този начин се
охранят правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност още от
самото начало на производство. В случаите, когато посочените изисквания не са
спазени и се е стигнало до игнориране правото на защита на дееца, още в тази
първа фаза на производството, винаги ще е налице съществено процесуално
нарушение, обосноваващо отмяната на издаденото наказателно постановление.
Изпълнението на посочените нормативни изисквания обаче следва да се преценя, с
оглед фактическата установеност по всеки отделен казус, а не шаблонно, без
оглед на доказателствата по делото.
В случая между страните няма спор по
отношение самоличността на свидетеля И.К. П. и обстоятелството, че към датата
на установяване на нарушението и датата на съставяне на АУАН същият е бил
служител в Сектор „СПС“, което обстоятелство е изрично посочено в АУАН. Това
налага извода, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като
не се е стигнало дори и в най-малка степен до засягане правото на защита на
нарушителя. Отделно от това, както вече се посочи, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по без спорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Т.е., дори да се приеме за
основателно възражението на касатора, по същество той
не оспорва извършването на нарушението и не сочи доказателства, които да
оборват констатациите на контролните органи, въпреки дадената му от районния
съд възможност за това.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 970 от 22.06.2020 г., постановено по АНД № 2347/2020
г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХV н. с., с което е потвърдено НП № 20-1030-001415/24.02.2020
г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на П.И.К.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.