№ 3940
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506475 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „А.Б.“ срещу решение от
02.04.2022 г. по гр.д. №39212/2021 г. на Софийския районен съд, 113 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на М. И. Т. на основание чл.432 ал.1 КЗ сумата от
2000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие застрахователно събитие от 22.05.2017 г., предизвикано от водач на
автобус на градски транспорт с рег. № СА **** МХ, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2021 г. до
окончателното изплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че процесното ПТП е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на застрахования от
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ автобус. Оспорва и размера на
присъденото застрахователно обезщетение. Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна М. И. Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
1
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
СРС, 113 състав, е сезиран с иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП, реализирано на 22.05.2017 г. в гр. София.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва
наличието на виновно и и противоправно поведение от страна на водача на сочения автобус,
като твърди и че вредоносния резултат е настъпил вследствие на действията на трето лице.
Релевира и възражение за съпричиняване. Оспорва и размера на сочените от ищеца
неимуществени вреди.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният вид и
действителен размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на
обезщетението.
По делото не е спорно, че към датата на процесното ПТП ответникът е бил
застраховател по застраховка „ГО” за автобус с рег. № СА **** МХ.
Установява се от представените по делото служебна бележка, рег. №433200-
41465/14.04.2021 г., докладна записка, рег. №23223/23.05.2017 г., и сведения от ищеца и от
З.В.Р., че на 22.05.2017 г. в гр. София ищецът е пострадала като пътник от автобус по линия
№111 с рег. № СА **** МХ, водачът на който е натиснал рязко спирачките, при което
пътници са паднали в салона.
С молба, рег. №1-101-4101-2286/31.03.2021 г., ищецът е поискал от ответника
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от процесното ПТП
неимуществени вреди.
От показанията на свид. З.Р. се установява, че преди процесното ПТП шофьорът на
автобуса е предприел рязко спиране, рязко е отпуснал спирачката, при което свидетелят се е
ударила.
От показанията на свид. И.К. се установява, че преди процесното ПТП л.а., който е
бил паркиран на тротоара, изведнъж е изскочил на платното за движение на заден ход, при
което е навлязъл в лентата за движение на автобуса, засякъл го е, при което водачът му е
натиснал рязко спирачката, за да не го удари.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че процесното
произшествие е настъпило в гр. София, на бул. „Панчо Владигеров“, в района на автобусна
спирка, като водачът на автобуса е предприел маневра за аварийно спиране и вследствие на
инерционната сила тялото на пътника е политнало напред, загубило е равновесие и е
паднало, но не е възможно да се определи скоростта на движение на превозното средство в
момента и преди удара. Вещото лице сочи още, че няма данни за технически причини за
настъпване на ПТП, като причините са от субективен характер – действията на водача на
автобуса с органите за управление, който водач е имал техническа възможност да
предприеме спиране с отрицателно ускорение, при което пътниците не биха загубили
равновесие.
2
От приетото във въззивното производство заключение на САТЕ се установява, че
процесното ПТП е настъпило в гр. София, на бул. „Панчо Владигеров“ в района на
автобусна спирка, в светлата част на денонощието, като в района на спирката неизвестно
МПС на около 20 м. пред автобуса е предприело маневра за движение на заден ход и е
пресякло траекторията на автобуса, и за да избегне настъпването на удар, водачът на
автобуса е предприел аварийно задействане на спирачната уредба, вследствие на което и на
инерционните сили в салона автобуса ищецът като пътник е паднала. Вещото лице сочи
още, че от техническа гледна точка и от събраните по делото доказателства, вкл. и
свидетелските показания, може да се направи извод, че причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на неизвестно МПС, което е пресякло траекторията на движение на
автобуса, в резултат на което водачът е задействал аварийно спирачната уредба. От
заключението се установява още, че водачът, за да предотврати настъпването на
произшествието, е следвало да задейства спирачната уредба с максимално закъснение, ако се
е движел със скорост от 40 км/ч, и не е имал възможност от техническа гледна точка да
отклони автобуса наляво или надясно, а само да задейства спирачната уредба на автобуса.
Настоящият въззивен състав кредитира изцяло заключението на приетата във
въззивното производство САТЕ като обосновано, компетентно и изготвено на база всички
събрани по делото доказателства, вкл. и показанията на разпитаните по делото свидетели.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав намира, че по делото не се установи водачът на процесния автобус И.Н.К. да е
осъществил деликт, противно на приетото от първоинстанционният съд, който непълно
необосновано е достигнал до извода, че вината за настъпване на процесното ПТП е на
водача на автобуса, като неправилно е кредитирал заключението на приетата САТЕ, която е
изготвена преди разпита на допуснатите по делото свидетели и не почива на каквито и да е
обективни данни. От събраните по делото доказателства не се установи водачът на автобуса
при управлението му виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ - умишлено или по непредпазливост, да е
нарушил разпоредбите на ЗДвП, в причинна връзка с което нарушение да е настъпило
процесното ПТП, т.е. не е налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се процесното
ПТП е настъпило единствено поради виновното и противоправно поведение на водача на
неизвестното МПС, който при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е
нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 и чл.40 ал.1 и ал.2 ЗДвП. Доколкото по делото не се
доказа наличието на виновно и противоправно поведение на водача на автобуса с рег. № СА
**** МХ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, то и не следва да
бъда ангажирана отговорността му.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД се явява
неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се разглежда наличието
на останалите елементи от фактическия състав на съдебнопредявените права.
Поради изложеното обжалваното решение на СРС следва да бъде отменено изцяло и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу ответника иск -
отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника на основание чл.78 ал.3
ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на
сумата от 50,00 лв., представляваща депозит за свидетел, и сумата от 444,00 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 40,00 лв., представляваща държавна такса,
сумата от 350,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, и сумата от 444,00 лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №2901/02.04.2022 г., постановено по гр.д. №39212/2021
г. по описа на СРС, ГО, 113 състав, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Т., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „****,
срещу ЗАД „А.Б.”, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, иск с
правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 22.05.2017 г. в гр. София
по вина на водача на автобус с рег. № СА **** МХ ПТП неимуществени вреди – болки и
страдания.
ОСЪЖДА М. И. Т., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „****, да заплати на ЗАД
„А.Б.”, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 494,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 834,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4