№ 1603
гр. Пловдив, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330202778 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-0273-000077/30.03.2022 г.
на началник РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, с което на А. З. М. с ЕГН
**********, с адрес *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител, моли да се отмени
процесното наказателно постановление с мотиви, че не е индивидуализиран трактора,
не е индивидуализиран реда по който следвало да бъде извършена регистрацията, не
били посочени доказателства въз основа, на които било издадено НП и бил изтекъл
срока по чл. 34 от ЗАНН, както и били нарушени правата на нарушителя тъй като
същия бил ***. .
Въззиваемата страна изпраща писмено становище по жалбата, в което моли
атакуваното НП да се потвърди, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се
явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 30.06.2019 г. около 14.27 в Община Хисаря на път трети клас № 6061, А. З.
М., управлявал трактор марка Болгар, модел ТК 80 с номер на рама **** и с номер на
двигател ***, собственост на Н. Н. от ***. Тракторът не бил регистриран по реда на чл.
11, ал. 1 и 2 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника в
Общинска служба Земеделие Хисар и Наредба № 2 от 03.02.2016 г. за условията и реда
за регистрацията на техниката по ЗРКЗГТ. По същото време и на същото място
1
служебните си задължения изпълнявали служителите на РУ Хисар свид. Д.Ш. и Д. Г..
Същите спрели водача на трактора и установили, че на първо място трактора бил без
регистрационни номера и на следващо място водачът бил неправоспособен.
От данните които установили свид. Ш. направил извод за извършено нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и съставил АУАН, пред водача, като вписал данните за МПС,
подадени от водача и собственика, тъй като не могъл да установи индивидуализиращи
номера на рама и двигател. Нарушителят бил запознат със съдържанието на АУАН и
му било връчено копие на същия.
Било започнато досъдебно производство за извършено престъпление по чл.
343в, ал.2 , вр. с ал. 1 и 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. В хода на разследването били
събрани доказателства за собствеността, модела и марката на МПС-то - трактор, като
се установило, че нямало данни за извършено престъпление по НК, а единствено за
извършено административно нарушение по ЗДвП и производството било прекратено
на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като на основание чл. 243, ал. 3 от НПК
материалите били изпратени на административнонаказващия орган, който на база
АУАН № 898393 от 01.07.2019 г. съставил порцесното НП, като наказал
жалбоподателя за това че управлява нерегистриран по надлежния ред трактор Бургар
модел ПК82.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
Д.Ш. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, АУАН, постановление за прекратяване на
наказателно производство, справка за нарушител водач, заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-11228/16.07.2019 г.
Съдът кредитира показанията на свид. Ш.. Разпитан в съдебно заседание
свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В
допълнение изяснява как точно е била извършена проверката и какво било установено,
като добавя и че е запознал нарушителя със съдържанието на АУАН. Показанията му
съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то.
Съдът не споделя аргументът на процесуалния представител, че процедурата по
ангажиране на отговорността на лицето била опорочена тъй като същия бил *** и не
можел да разбере какво нарушение бил извършил. Установява се от показанията на
свидетеля че акта е бил прочетен и на нарушителя е било обяснено за какво нарушение
ще бъде наказан. Това дали той си е прочел акта, правил се е че го чете или не го е чел
стои извън предмета на изследване в настоящото производство, тъй като не е
задължителен елемент на административнонаказателната процедура.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец и
нарушителя. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Нормата е правилно посочена и отговаря напълно на правната квалификация, като
фактите описани в АУАН и НП недвусмислено сочат за какво е ангажирана
административно наказателната отговорност на лицето. Съдът не споделя довода на
процесуалния представил, че е следвало да се посочи именно наредбата, по която е
следвало да се регистрира посоченото ППС. Това е действително реквизит на
обвинителния акт, в наказателния процес, но не и на АУАН в
2
административнонаказателния. Задължението на административнонаказаващия орган в
процеса е да посочи релевантните към нарушението норми, а именно нарушената
норма и санкционната такава. В случая, за да е изчерпателно нарушението няма нужда
да се посочва по кой ред, задължението не е изпълнено, тъй като то не е изпълнено по
никой ред. Нормата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП не е нито бланкетна, нито препращаща, за
да се налага посочването на релевантните норми относно реда на регистрация.
Постановлението обаче страда от сериозен порок, макар че са спазени сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. По отношение на направеното възражение за изтекли срокове по
чл. 34 от ЗАНН, съдът намира за нужно да отбележи разрешението дадено в
Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК, а именно че
възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че
не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 ЗАНН.
Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността
по чл. 34 ЗАНН се спира. Започването или продължаването на
административнонаказателното производство зависи от завършването на
предварителното или съдебното производство.
Нарушението обаче не е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил съвсем други марка и модел на
управлявания трактор от тези , които са били установени в хода на досъдебното
производство.
Този порок сериозно препятства защитата на нарушителя, тъй като създава
неяснота относно задължението за регистриране на кой трактор възниква. Нещо повече
установено е по наказателното производство, че на същото място и дата е управляван
различен трактор, а не този който е посочено в НП.
Ако недостатъчната информация при изготвянето на АУАН е предизвикала тази
грешка на неправилно изписване на модела на трактора, то след като е вече бил
установен с точност марката и моделът на управляваното МПС, ведно с номера на рама
и двигател, е следвало да бъде приложен института на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, и да се
отстрани неточността при съставянето на НП. Административнонаказаващия орган
обаче само е задълбочил тази неяснота като е посочил съвсем друга марка трактор
Бургар и друг модел.
Това прави невъзможна за индивидуализация вещта, за която се твърди да е
управлявал нарушителя и съответно откриването дали същата е била или не е била
регистрирана.
По никакъв начин не може описаната вещ да се свърже с установената в хода на
наказателното производство и да се идентифицира същата.
Допусната неяснота създава такава пречка пред защитата на жалбоподателя а и
пред проверовъчната работа на съда по фактите, че влече отмяна на процесното
наказателно постановление.
Посоченото в АУАН и НП, косвено и чрез тълкуване, действително води до
извода, че административно наказващия орган ангажира отговорността на нарушителя
за управление на трактор марка Болгар, модел ТК 80, но посочването на грешна марка
и грешен модел без никакви други индивидуализиращи белези, води до такава
неяснота, че опорочава атакувания акт.
Недопустимо е едва във въззивната фаза на административния процес да се
въвеждат нови факти или да се достига до тях чрез тълкуване.
От правна страна съдът намери следното:
За пълнота на изложението съдът намира, че на базата на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, че правилно, както съставителят на акта, така
и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и от обективна и
3
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението, но този извод се извлича чрез тълкуване и пренебрегване напълно на
посоченото в наказателното постановление.
Безспорно се установява, че А. З. М., управлявал нерегистриран трактор на
30.06.2019 г. около 14:27 часа на път № 6061 трети клас в Община Хисаря.
Следователно той е нарушил вмененото му задължение за управление на регистрирани
МПС.
Поради допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила за точно
и правилно описание на всички факти, а именно такова на чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН,
обаче съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
На основание чл. 63д, от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 29.04.2022 г., в какъвто и размер следва
да му бъдат присъдени.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0273-000077/30.03.2022 г. на
началник РУ Хисар към ОД на МВР Пловдив, с което на А. З. М. с ЕГН **********, с
адрес *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200
лв. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Н А. З. М. с ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4