№ 169
гр. гр.Велинград, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20215210100777 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството е по искова молба на ищеца ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков“ №19, ет.2 представлявано от И.Г. Д. –Мазгалева изпълнителен
директор, чрез пълномощника им юрк. Г.К., със съдебен адрес гр.Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 133А, против СТ. Г. Х., ЕГН ********** от гр.Ракитово , ул. „Огоста“ №3.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1
ГПК- за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца заплащане на следните суми: сумата от 618,24 лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от 27.09.2017 г, до окончателното изплащане на вземането; сумата от 286,42
лева - договорна лихва за периода от 20.12.2016г. до 25.09.2017 г.; сумата от 8,10 лева –
обезщетение за забава за периода от 13.09.2017 г. до 25.09.2017 г.; сумата от 69,19 лева -
заемни такси, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 24.06.2014г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за
което е издадена ЗИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1302/2017г. на ВлРС.
Ищецът твърди, че със съобщение по ч.гр. д. № 1302/2017 г. по описа на Районен
съд Велинград, получено на 29.06.2021 г. чрез „Банка ДСК“ ЕАД (цедент), са му дадени
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск по чл. 422 ГПК срещу СТ. Г. Х..
ЕГН **********, длъжник по същото дело.В указания от закона и съда едномесечен срок и
на основание разпоредбата на чл. 415, ал, 1, т. 2 , депозирал настоящата искова молба по
чл.422 от ГПК.
1
Ищецът твърди и, че въз основа на подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, ал. 2 от ГПК, въз основа на
извлечение от счетоводни книги за вземане по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 24.06.2014 г. е образувано ч. гр. дело № 1302/2017 г. по описа на РС -гр.
Велинград. По посоченото дело са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 883 от 28.09.2017 г. и Изпълнителен лист от 28.09.2017 г. в полза на заявителя „Банка
ДСК“ ЕАД срещу кредитополучателя СТ. Г. Х., ЕГН **********. След снабдяване с
цитираните Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист, заявителят
по ч. гр. д. № 1302/2017 г. – „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба
на вземания от 11.07.2018г. („Договор за цесия“), прехвърлила на ищеца пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително и изтекли
лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка
ДСК“ ЕАД като кредитор и СТ. Г. Х., ЕГН ********** като кредитополучател, Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта от 24.06.2014 г. По силата на Договора за цесия,
цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД бил частен правоприемник на заявителя
„Банка ДСК“ ЕАД и като такъв, на основание чл. 429 ГПК, се ползвал от издадените Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист.
Настоява се на това, че качеството на ищеца на кредитор (като цесионер и частен
правоприемник ма заявителя „Банка ДСК” ЕАД) обуславял правния му интерес в
законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 422 ГПК да предявим иск за
установяване на вземането по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
24.06.2014г. Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото му на иск били налице и предвид разрешението, дадено в т. 10б от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - при прехвърляне на
вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за
изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК. легитимиран да предяви иска
е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Поради това и цесионерът „ОТП
Факторинг България“ ЕАД бил активно легитимиран да предяви иск за установяване
съществуването на вземането, за което в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, независимо от обстоятелството, че няма
качеството „банка“. В този смисъл била и практиката на ВКС, обобщена с Определение №
665/04.11.2019 г. по ч. т. дело № 2390/2019 г. на ВКС, II т. о. и Определение №
102/24.02.2020 г. по ч. т. дело № 2643/2019 г. на ВКС. II т. о.
Ищецът твърди също, че на 24.06.2014г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и
СТ. Г. Х., ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица (наричан по-нататък
„Договорът“). Предоставен бил револвиращ кредит под формата на кредитен лимит,
усвояван чрез кредитна карта, в размер на 1000лв., при лихвен процент на редовната
(възнаградителна) лихва в размер на 21,95 % и ГПР от 26,44 % годишно, към датата на
сключване на Договора. Кредитът се усвоявал чрез сметка за целите на картата DSK MAXI
2
CARD BG44STSA93000021840109 с титуляр ответникът. Срокът за издължаване на кредита
бил 36 месеца, считано от датата на първото погасяване - 25.07.2014г. Падежната дата за
издължаване на месечните вноски била 20- то число на месеца. С декларация за приемане на
банкова карта DSK MAXI CARD същата била предадена на ответника СТ. Г. Х. на
03.07.2014 г. Крайният срок за погасяване на задължението бил 24.06.2017 г.
Неразделна част от Договора били и Общите условия по договори за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ и извлечение от
Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти DSK MAXI CARD на
Банка ДСК, които Банката прилагала по извършвани услуги на клиента („Приложение №
U9“ към Договора), които кредитополучателят приел (съгласно чл.1 от Договора) и получил
при сключването на Договора.
Условията за обслужване на кредита за описани в едноименната глава IX от Общите
условия, като съгласно чл. 28, ал. 1 от тях „Банката определя месечна падежна дата и
минимална сума за револвиране, посочена в месечното извлечение, която клиентът бил
длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен период),
посочените в Условията за съответния вид карта".
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ОУ клиентът имал възможност да погасява частично или
изцяло задълженията си, като последователността на погасяването била описана в ал.2 от
същата разпоредба. А съгласно ал.4 на чл. 29 от ОУ: „В случаи че в рамките на гратисния
период Клиентът погаси целия кредит, усвоен към падежната дата (...), лихва върху сумите,
усвоени за покупка на стоки и услуги на ПОС на търговец за предходния отчетен период, не
се начислява “.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ОУ: „В случай че в рамките на гратисния период клиентът
не револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за
револвиране, по кредита му се начислява такса за нереволвиране, посочена в Условията.
Невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителна надбавка за забава". Съгласно ал. 3 от същата разпоредба: „В
случай че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, Клиентът не
револвира кредита си или револвира със суми, по-малки от минималните суми за
револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява и
цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да се олихвява с лихва, равна
на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава ".
Съгласно чл. 30, ал. 5 от ОУ: „Ако клиентът погаси изцяпо кредита (лихви, такси и
транзакции) до края на следващия (пети) гратисен период, правото на ползване на кредита
се възстановява". Съгласно чл. 31 от ОУ: ,Ако клиентът не погаси изцяло кредита си в срока
по чл.30, ал. 5, вземането на Банката за целия използван кредитен лимит, независимо от
начина, по който е формиран, става окончателно изискуемо. Банката събира дължимите
суми от всички сметка на Клиента в Банката, въз основа на предоставено от него съгласие с
подписването на Договора. Банката има право да пристъпи към принудително събиране на
3
вземанията си по съдебен ред".
Конкретните размери (в твърда сума или като процент) на задълженията, както и
срокът на картата били подробно описани в „Условията за издаване и обслужване на
плащания е кредитна карти DSK MAXI CARD на Банка ДСК“, оформени като Приложение
U 9, описано и по- горе. Съгласно него: стандартният лихвен процент по кредита бил 21,95
%; допълнителната надбавка за забава- 5 %; таксата за нереволвиране на определената
минимална сума в гратисния период -15 лв.; минималната сума за револвиране била по-
малката стойност от 3 % върху натрупаното задължение и сумата на месечната вноска/и по
извършените инстолмънт транзакции; срокът на валидност на картата бил 3 години.
Поради допуснатото неизпълнение от страна на кредитополучателя СТ. Г. Х. на
задълженията за заплащане на месечни вноски по Договора за издаване и обслужване на
кредитна карта, считано от месечна вноска е падеж 20.12.2016 г., „Банка ДСК“ ЕАД била
обявила предсрочната изискуемост на кредитополучателя, чрез Уведомление с изх. на БДСК
№ 09-20-03002/25.07.2017г.,което било връчено на 25.07.2017 г. на лице, живущо на адреса,
деклариран от страна на ответника СТ. Г. Х..
Въз основа на подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417, ал. 2 от ГПК, въз основа на извлечение от
счетоводни книги за вземане по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
24.06.2014 г. било образувано ч. гр. дело № 1302/2017 г. по описа на РС -гр. Велинград. По
посоченото дело били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 883 от
28.09.2017 г. и Изпълнителен лист от 28.09.2017 г. в полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД
срещу кредитополучателя СТ. Г. Х., ЕГН **********, за заплащане на сумите, както следва:
618,24 лева - главница, ведно със законната лихва от 27.09.2017г. до окончателното
изплащане; 286,42 лева - договорна лихва за периода от 20.12.2016 г. до 25.09.2017 г.; 8,10
лева - обезщетение за забава за периода от 13.09.2017 г. до 25.09.2017г.; 69,19 лева - заемни
такси и 125 лева - разноски по ч.г.д. № 1302/2017г. на ВлРС за държавна такса и юриск.
възнаграждение.
На основание издадените по ч.гр.д.№ 1302/2017г. по описа на ВлРС изпълнителни
титули по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника СТ. Г. Х., ЕГН ********** било
образувано изпълнително дело № 2087/2017 г. по описа на ЧСИ Д.С, с рег. № 889 на КЧСИ,
район на действие ОС гр. Пазарджик.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 11.07.2018 г. („Договор за
цесия“) „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила на ищеца пакет от вземания, включително и това
към СТ. Г. Х., като кредитополучател по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит от 24.06.2014 г.
В подкрепа на гореизложеното прилагат писмено потвърждение от цедента „Банка
ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за станалото с Договор за покупко-продажба
на вземания от 11.07.2018 г. за прехвърляне на вземанията и Извлечение от Приемо-
предавателен протокол към Договора за покупко-продажба на вземания от 11.07.2018 г., в
4
който е включено и процесното вземане.
Ищецът твърди още, че на базата на изрично пълномощно, предоставено му от
„Банка ДСК“ ЕАД, бил изпратили от името на цедента уведомително писмо с баркод за
прехвърляне на вземането до кредитополучателя СТ. Г. Х., което било връчено при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Счита да няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие,като в
този смисъл била и практиката: Решение № 137/02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на
ВКС, III гр.о.
Независимо от гореизложеното, в случай че съдът приемел, че длъжникът не е
надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с изпратеното до него уведомително
писмо, то се иска да счетете, че той е уведомен за цесията с връчване на настоящата искова
молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за
цесия, писмото уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за
уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
Настоява се и на това, че в съответствие с чл. 429 от ГПК цесионерът, като частен
правоприемник на цедента, се ползва от издадения в полза на „Банка ДСК“ ЕАД Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист, като на 23.01.2019г. ищцовото Дружество е конституирано като
взискател по образуваното срещу ответника СТ. Г. Х. изпълнително дело № 2084/2017 г. по
описа на ЧСИ Д.С, с рег. № 889 на КЧСИ, район на действие ОС -гр. Пазарджик. Съдебният
изпълнител бил връчил заповедта за изпълнение до длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като същият бил събрал данни, че длъжникът СТ. Г. Х. не живее на адреса, посочен в
Договора за издаване и обслужване на кредитна карта - гр. Ракитово, ул. „Огоста“ № 3.
Връчителят бил изложил подробна информация за източника на тези данни, инкорпорирани
в разписката към залепеното уведомление. Същата се потвърждавала и от останалите книжа
по изпълнителното дело, приложени към настоящата искова молба. С оглед връчването на
длъжника СТ. Г. Х. на заповедта за незабавно изпълнение с покана за доброволно
изпълнение по изпълнително дело № 2087/2017 по описа на кантората на ЧСИ Д.С, с рег. №
889 на КЧСИ, район на действие ОС -гр. Пазарджик, на цедента заявител „Банка ДСК“ ЕАД
били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови решение, с
което да установи със сила на присъдено нещо по отношение на СТ. Г. Х., ЕГН **********
съществуването на вземанията на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, за
които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 883 от 28.09.2017 г. и
Изпълнителен лист от 28.09.2017г. по ч.г.д. № 1302/2017г. по описа на ВлРС, произтичащи
от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 24.06.2014г. и включващи: -
618,24 лева - главница, ведно със законната лихва от 27.09.2017г. до окончателното
изплащане; - 286,42 лева - договорна лихва за периода от 20.12.2016г. до 25.09.2017 г.; - 8,10
лева - обезщетение за забава за периода от 13.09.2017г. до 25.09.2017г.; - 69,19 лева - заемни
такси. Претендира и разноски.
5
В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му от
съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител -адв. З.. В него оспорва иска, като
неоснователен, по следните съображения: На първо място твърди, че ответницата не е
уведомена за извършеното прехвърляне на вземания и само на това основание, исковете
следвало да бъдат отхвърлен. В тази връзка сочи, че ищецът твърдял на базата изрично
пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД да е изпратено от името на цедента уведомително писмо
с посочен баркод PSFSBG008YAOE " за прехвърляне на вземането до кредитополучателя
СТ. Г. Х.. По делото нямало доказателства това уведомление кога и как е изпратено и
получено ли е същото и кога. Това уведомление реално не било достигнало до длъжника. По
делото няма доказателства за такова. Тъй като длъжникът не знаел за цесията, за него не
съществувало задължение да престира на цесионера. А според чл.99. ал.4 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането имало действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния. Отделно от това процесният договор за кредит били сключен между
цедента и длъжника, а цесионерът се явявал трето лице по отношение на постигнатото
съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не произвеждал действие
спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не можело да се
приеме, че е осъществено чрез връчване на преписа от исковата молба и приложенията към
нея, доколкото било извършено при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Действително в
посочената разпоредбата било предвидено, че съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаване му от канцеларията на съда, но тази законна фикция била
уредена единствено за да обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с
призоваването. От друга страна уведомлението за цесията съставлявало материалноправно
изявление, което имало ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това
положение, след като не се е стигнало до фактическо връчване на книжата, то не следва да
се приеме, че длъжника е надлежно уведомен за цесията. Не следва да се приеме, и че с
предаването на исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения от съда
по реда на чл. 47, ал. 6 ППК особен представител, който няма връзка с длъжника, е
уведомление, което да има обвързващо длъжника действие. Връчването на уведомлението
по чл.99, ал.З от ЗЗД на особения представител, нямало за последица уведомяване на
длъжника, тъй като особения представител осъществява единствено и само процесуално
представителство пред съда, но нямал представителна власт да получава материалноправни
изявления, каквото е изявлението за прехвърляне на вземането по чл. 99, ал.З от ЗЗД. По
тези съображения се иска отхвърляне на иска.
В о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си юриск.Присадникова поддържа иска и иска
уважаване на същия и оспорва възраженията на ответника, с подробни съображения в
защита.
В о.с.з. ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв.Л.З., подържа
възраженията си с подробни съображения в защита.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено
6
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1302/2017г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед
№ 883/28.09.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК се установява да е разпоредено СТ. Г. Х. от гр.Ракитово , ул. „Огоста“ №3, да заплати
на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* – гр.София следните суми: сумата от 618,24 лева -
изискуема главница по Договор за кредитна карта от 24.06.2014г., сумата от 286,42лв. –
договорна лихва за периода от 20.12.2016г. до 25.09.2017г., сумата от 8,10лв. – обезщетение
за забава за периода от 13.09.2017г. до 25.09.2017г., сумата от 69,19лв. – заемни такси, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 27.09.2017г. до окончателно изплащане на
вземането, както и разноски от 25,0лв. за държавна такса и 100,0лв. за юриск.
възнаграждение. Посочено е също, че вземането произтича от извлечение от счетоводните
книги относно Договор за издаване и обслужване кредитна карта от 24.06.2014г.
Издадената ЗНИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1302/2017г. на ВлРС заедно с ПДИ е
връчена на длъжника Х. по реда на чл.47, ал.5 ГПК - чрез залепване на уведомлението на
28.06.2021г. от ЧСИ Д.С по образуваното при нея изп.д.№ 2087/2017г. взискателя „Банка
ДСК“ ЕАД, заменен от ищеца ОТП Факторинг България ЕАД.
Поради това и съдът с Разпореждане № 260760/22.06.2021г. е указал на заявителя да
предяви иск за вземането си срещу длъжника С.Х.. А с Определение № 260357/22.06.2021г.
съдът е и спрял изпълнението по изп.д.№ 2087/2017г. на ЧСИ Д.Станчева.
Заявителя „Банка ДСК“ ЕАД е уведомен да предяви иск за установяване на вземането
си по издадената в негова полза ЗИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1302/2017г. на ВлРС в
едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 29.06.2021г., а настоящия
установителен иск е постъпил в съда на 29.07.2021г. изпратен по пощата с клеймо от
28.07.2021г. и е предявен от ищцовото дружество в качеството му на цесионер на вземането,
т.е. в дадения месечен срок. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.
От представените в тази насока писмени доказателства – копие от Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта от 24.06.2004г. се установява между „Банка ДСК”
ЕАД и СТ. Г. Х. да е сключен договор за кредит с лимит от 1000лв. предоставен по издадена
въз основа на договора кредитна карта DSK MAXI CARD, при лихвен процент на редовната
(възнаградителна) лихва -21,95 % и ГПР от 26,44 % годишно . Договорът е подписан от
страните. Съгласно този договор и погасителен прана към него, отношенията между
страните по него се уреждат от ОУ на банката за този вид карта, представляващи неразделна
част от него. В Погасителен план е уговорена месечна вноска от 93,57лв., платима на 12
вноски всяка от които на падежна дата –25-то число на месеците от м.06.2014г. до
м.06.2014г. вкл.
Видно от същия договор за ответника е възникнало задължение да погасява
използвания от него кредит чрез минимални месечни вноски с падежна дата всяко 25-то
число на месеца. Според р-л 9 „Обслужване на кредита“ от ОУ на банката месечното
задължение на кредитополучателя се установява в месечното извлечение от картовата му
сметка, в която е посочен размер на минималната вноска, която е длъжен да внесе клиента,
както и дата на която трябва да се внесе сумата, като неполучаването на такова не го
7
освобождава от задължението за внасяне на минималната месечна вноска.
С Уведомление от 25.07.2017г. кредитора „Банка ДСК” ЕАД е уведомила ответника
С.Х., че поради забава в погасяване на задълженията по договора от 24.06.2014г., кредита
става предсрочно изискуем. Видно от представеното известие за доставяне, съобщението
изпратено от Банка ДСК е получено от ответника С.Х., като е връчено на лице от адреса на
25.07.2017г.
По делото е представен и Договора за цесия от 11.07.2018г. сключен между „Банка
ДСК” ЕАД, като продавач и „ОТП Факторинг” ЕООД, като купувач, по силата на който
последния е придобил вземането на кредитора към ответника произтичащо от Договор за
кредитна карта от 24.06.2012г., посочен по № 1295 в приложение №1 към договора за цесия
и представено по делото. В §5, т.5.4, т.5.5 и т.5.6 от договора за цесия, е направено за
упълномощаване на купувача от продавача, последния да изпраща всички писмени
уведомления до длъжниците по вземанията предмет на договора от името на Продавача, с
които да ги уведоми за прехвърляне на техните задължения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В същата е посочено, че продавача представя на купувача за целта и изрично пълномощно.
Такова изрично пълномощно изходящо от „Банка ДСК” ЕАД с което той да
упълномощил цесионера си „ОТП Факторинг” ЕООД да извърши от негово име
уведомяване на длъжниците по цесията, за извършеното на 11.07.2018г. прехвърляне на
вземанията е представено на л.17 по делото.
По делото е представено и Уведомление за извършената цесия от 23.08.2018г.,
адресирано до ответника С.Х., но не са представени доказателства за това то да е било
връчено на адресата, респективно да е достигнало до него. Действително с молба от
23.01.2019г. ищеца„ОТП Факторинг” ЕООД е поискал от ЧСИ Д.С, да бъде конституиран
като взискател по образуванато от „Банка ДСК” ЕАД изп. дело № 2084/2027г. срещу Х. за
вземането на банката по същия ДПК, като и е овластил ЧСИ да връчи на Ст.Х. Уведомление
за извършената цесия. От педставените в тази насока съобщения изплащани от ЧСИ до
ответника, се установява само да са изпращани ПДИ, които са връчвани по реда на чл.47,
ал.1 ГПК, но не и Уведомление за извършената цесия.
При което основателно е възражението на ответника, че всъщност никога не е бил
уведомяван за цесията, тоест за това вземането към него на „Банка ДСК” ЕАД да е
прехвърлено на ищеца –цесионер „ОТП Факторинг” ЕООД.
Така или иначе прехвърлянето на вземането на„Банка ДСК” ЕАД на ищеца „ОТП
Факторинг” ЕООД е станало по време когато е имало образувано изпълнително
производство и след като са били издадени ЗНИ и изпълнителен лист в полза на банката.
Упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземанията съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД е допустим и валиден метод на
уведомяване съгласно установената съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.4
ЗЗД договорът за цесия има действие спрямо длъжника от деня, в който той бъде съобщен
на последния от предишния кредитор (цедента). Съгласно съдебната практика няма пречка
цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, доколкото не се
8
касае до лично и незаместимо действие. В този случай новият кредитор (цесионерът) не
действа от свое име и за своя сметка, а като представител на предишния кредитор (цедента).
В този смисъл е Решение № 137/ 02.06.2015 г., по гр. д. № 5759/ 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, и Определение № 274/ 26.05.2015 г., по гр. д. № 2748/
2014 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК.
На следващо място, съгласно установената съдебна практика изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника (така решение № 78/ 09.07.2014
г., по т. д. № 2352/ 2013 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Приема се,
че получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение
за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото и
доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлянето вземане не може да бъде игнорирано (така
решение № 123/ 24.06.2009 г., по т. д. № 12/ 2009 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на
чл. 290 ГПК). От значение е само фактът, че ответникът е бил редовно уведомен в хода на
производството за извършената цесия.
Законът не указва формата и моментът на съобщаване на цесията. Достатъчно е то да
е налице в момент, в който със спора е сезиран съдът, като няма пречка съобщаването, като
фактическо действие с правни последици да бъде извършено от пълномощник, както е в
настоящия случай, като пълномощникът - цесионерът, е действал в рамките на своята
представителна власт, очертана от договора за цесия.
При така изложеното следва да се приеме, че е налице валидно съобщаване на
цесията, при което за длъжника е възникнало задължението да престира на цесионера. В
случая цесионерът действа в качеството на пълномощник на цедента и именно в това
качество уведомява длъжника за прехвърленото вземане. Същевременно уведомлението
достига до ответника длъжник с исковата молба, към която са приложени уведомлението до
длъжника, изходящо от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента, договорът
за цесия, които очертават пределите и доказват наличието на представителната власт за
цесионера. Ето защо, в настоящия случай съдът приема, че съобщаването на цесията по
смисъла на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД за прехвърлянето на вземането е извършено с връчване на
и.м. и приложенията към нея. Съобщаване за цесията е налице, дори когато връчването е
станало по реда на чл.47, ал.1 ГПК и адресата не се явил да получи книжата в дадения му
срок. Да се преми обратното би означавало, в случаите когато длъжникът се укрива или
просто не може да бъде намерен, от съда или от ЧСИ, както е в случая, да се приеме че той
не дължи незаплатените от него суми по договора, тъй като се претендират от цесионера.
Недоказано уведомяване на длъжника от цедента и на това основание необвързаност
на длъжника спрямо цесионера, съгласно чл.99, ал.4 вр. с ал.3 ЗЗД, независимо от
приложено към исковата молба, изходящо от цесионера-пълномощник уведомление за
9
цесията, чиято автентичност не е оспорена от длъжника, само по себе си не може да
обоснове недължимост на претендираното вземане, тъй като не е достатъчно да обуслови
позитивен за ищеца изход на спора, без доказване съществуването на претендираните
вземания, като възникнали в полза на цедента, респ. в тежест на длъжника, на основание
сключен договор за предоставяне на кредит по кредитна карта.
Всъщност съобщаването или не на цесията има значение само когато длъжника –
ответник е правил плащания на задълженията си към първоначалния си кредитор, вместо
към новия такъв – цесионера. Само в този случай е мислимо да е налице надлежно
изпълнение на задължението. Настоящия случай не е такъв.
По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена от в.л. Т.. Видно от нея
по процесния договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 24.06.2014г.,
предоставения кредитен лимит от 1000лв. е бил усвоен изцяло от ответника Х., чрез две
тегления, първото от които на 02.07.2011г. от 950лв. и второто на 07.07.2014г. от 50лв.
В периода от 04.07.2014г. до 16.12.2016г. ответника ежемесечно е внасял суми за
погасяване и револвиране на кредита. Според заключение по ССЕ с така внесените суми е
покривано задължения за възнаградителни лихви, наказателни такси и годишни такси, а с
остатъка е погасявана главницата по кредита. След което е преустановил редовните
плащания.
Според т.6 от заключение по ССЕ общия размер на задължението на ответника С.Х.,
към 25.09.2017г. – дата на подаване на Заявление по чл.417 ГПК възлиза на общо 982,37лв.,
в това число: 618,24лв. – за главница; 286,42лв.- за договорна лихва; 69,61лв. – заемни такси
и 8,10лв. – дължима надбавка, която според дадените от в.л. разяснения представлява
санкция за прекратяване на договора, която банката е начислила при прекратяването му. А
според ищеца сумата от 8,10лв. представлява лихва за забава. Следва да се отбележи, че в
представеното извлечение от сметка изготвено от „Банка ДСК“ ЕАД, задължението по
процесния договор е точно в тези размери и на посочените в основания, в това число сумата
от 8,10лв. да представлява лихва за забава.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения и
въз основа на данните по делото и ССЕ, съдът намира да се установява наличие на
задължение на ответника към ищеца за заплащане на следните суми: сумата от 618,24лв. -
главница по Договор за издаване и обслужване кредитна карта от 24.06.2014г. сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 286,42лв.- договорна лихва; 69,61лв. – заемни такси и 8,10лв.-
обезщетение за забава.
При което искът е основателен и като такъв ще се уважи изцяло.
Предвид изхода на делото и уважаване изцяло на иска ищеца има право на разноски в
пълен размер, като е представил доказателства за направени разноски в размер на: 25,0лв. за
държавна такса; 400лв. за ССЕ; 300лв. за особен представител и 300лв.-юрисконсултско
възнаграждение. При което и ще му се присъдят разноски за настоящото производство в
размер на 1025,00лв., която сума ще се осъди ответника да му заплати. До колкото видно от
10
ЗНИ постановена по ч.гр.д. № 1302/2017г. на ВлРС на праводателя на ищеца са присъдени
разноски в размер на общо 125,0лв. Ищеца не е претендирал разноски за заповедното
производство, а само такива за настоящото дело. Освен това не само той не е направил
разноски в заповедното производство, но и за тях вече има издаден изпълнителен лист.
При което и съдът не следва да му присъжда разноски направени в заповедното
производство, тъй като не дължи произнасяне по незаявени претенции, било то и за
разноски.
Предвид изхода на делото ответника няма право на разноски.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Оборище, бул.
„Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2, ЧЕ СТ. Г. Х., ЕГН ********** от гр.Ракитово , ул.
„Огоста“ №3, МУ ДЪЛЖИ следните суми: СУМАТА от 618,24 лева (шестстотин и
осемнадесет лева и 24ст.)- главница, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017г. до
окончателното изплащане на вземането; СУМАТА от 286,42 лева (двеста осемдесет и шест
лева и 42 ст.)- договорна лихва за периода от 20.12.2016г. до 25.09.2017 г.; СУМАТА от 8,10
лева (осем лева и 10ст.)– обезщетение за забава за периода от 13.09.2017 г. до 25.09.2017 г.;
сумата от 69,19 лева (шестдесет и девет лева и 19ст.)- заемни такси, произтичащи от
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 24.06.2014г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за заплащане на които е издадена ЗИ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1302/2017г. на ВлРС.
ОСЪЖДА СТ. Г. Х., ЕГН ********** от гр.Ракитово , ул. „Огоста“ №3, да заплати
на ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2,
СУМАТА от 1025,0лв. (хиляда двадесет и пет лева), разноски направени в исковото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11