Р Е Ш Е Н И Е
№ 3128
гр.Варна, 02.07.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ –
ти състав, в публично заседание проведено на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 13290
по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в
разпоредбите на 405, ал.1 от КЗ.
Ищецът И.В.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, представлявана
от адв.С.И.З., претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника З. „Д.Ж.и З." АД, ЕИК *, със седалище:***, представлявано от Б.
Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. да заплати на ищеца,
сумата от 1250лв., представляваща частичен иск от 4 129.76лева, като
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на: преден ляв фар-частичен иск от 500лв. от пълен иск за 2 137лв.,
преден десен фар-частичен иск 500лв. от пълен иск за 2 137лв., заден ляв стоп
–частичен иск 125лв. от пълен иск за 438лв. и заден десен стоп-частичен иск
125лв. от пълен иск за 438лв., включващи необходимите материали и труд, ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
07.09.2017год. до окончателното изплащане на обезщетението, а също и всички
сторени от ищцата съдебно-деловодни разноски, включително и заплатен адв.хонорар. В съдебно заседание е допуснато изменение в
размера на иска от 1250лв. на
3 993.86лв.частичен иск от 4 129.76лв.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
И.В.Д. притежава в собственост лек автомобил, марка
„Ауди" модел „Q7" с държавен контролен номер В 2399 НК.
На 30.11.2016 г. с ответника е сключила полица „Каско на МПС" * с начало на валидност 00.00 часа на
09.12.2016 г. и край 23.59 часа на 08.12.2017 г. Полицата е издадена
при уговорка за плащане на застрахователната премия на четири разсрочени
вноски, като в момента на издаване на същата е заплатена първа вноска с
квитанция 519009/30.11.2016г.
На 17.05.2017 г. сутринта тръгвайки за работа ищцата е
установила, че двата фара и двата стопа на автомобила са счупени. За случая е
уведомено на тел. 112 и Трето РПУ - Варна. За случилото се от Трето РПУ е
издадено удостоверение с изх. № ИЗ9000-11231/2017 г.
Същият ден ищцата е уведомила и застрахователя за
застрахователното събитие като е регистрирана щета № Щ 0201 - 003269/2071 - 01
от дата 17.05.2017г. Попълнила е уведомление за щета и е направен оглед па
автомобила, като за същия е съставен и опис заключение със следните повреди:
1. Преден ляв фар
- подмяна
2. Преден десен
фар - подмяна
3. Заден ляв стоп
- подмяна
4. Заден десен
стоп - подмяна
На 08.06.2017 г. е получено писмо с изх. № 2354/08.06.2017
г., с което ответникът е уведомил ищцата за задържане на трета и четвърта
вноски (в размер на 896,42 лв.) по застрахователния договор. След като са
задържани трета и четвърта вноски, по лична банкова сметка ***,82 лв. Стойността
на цялата щета е калкулирана по експертна оценка в размер на 1 020,24 лв.
На 12.06.2017г. са
закупени увредените части и отремонтиран
автомобила. За закупуването на авточастите е издадена фактура 867/12.06.2017 г.
на стойност 5150 /пет хиляди сто и петдесет/
лв.
На 14.06.2017 г. са върнати увредените части съгласно опис
заключение.
Всичко по ремонта на автомобила е в размер на 5 150 лв.
/пет хиляди сто и петдесет/ лв., от които са заплатени 1 020,24 /хиляда и
двадесет лева и двадесет и четири стотинки/. Не заплатена остава разликата в
размер на 4 129,76 /четири хиляди сто двадесет и девет лева и седемдесет и шест
стотинки/ лв.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на
исковата молба. Намира иска за неоснователен.
Счита, че не съществува причинно-следствена връзка между
описания механизъм на получаване на щетите по процесното
МПС и същите. Така твърдяното застрахователно събитие не попада в обхвата на
застрахователните рискове покривани от процесната
застраховка. В тази връзка платеното вече обезщетение в размер на 1 020,24 лв.
(хиляда и двадесет лева и 0,24 ст.) се явява платено без основание. В условията
на евентуалност твърди, че дори да са налице основания за ангажиране на
застрахователната отговорност на дружеството, размерът на изплатеното вече
обезщетение се явява справедлив еквивалент на претърпените от ищеца имуществени
вреди, достатъчен за тяхното репариране.
Признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между ответното дружество и И.В.Д. ЕГН ********** - собственик
на процесното МПС, по силата на Застрахователна
полица № ********** от 30.11.2016г.
Оспорва твърдението на ищеца описаните вреди по процесното МПС да са настъпили на посочената дата, в
резултат на действията на неизвестно лице. Щетите не отговарят на твърдението
да са настъпили в посочения период, а може с голяма доза на вероятност да се
предположи, че са настъпили много преди датата на уведомяване на Застрахователя
от страна на застрахованото лице.
Възразява срещу пълния размер на претенцията на ищцата.
Същата се явява прекомерно завишена и несъответстваща на средните пазарни цени,
по които е възможно да бъде отремонтиран процесният автомобил. Моли да бъде отчетен фактът, че
размерът на застрахователното обезщетение е определен съгласно Методиката на
застрахователя. Съгласно данните в застрахователна полица № ********** процесното МПС марка Ауди модел Q7 с peг.
№* е произведено през 2008г. повече от 9 години. От тук и отремонтирането
на увреденото МПС не е наложително да бъде извършено в официалния сервиз на
марката, а би могло да се извърши и от алтернативни доставчици със същото
качество. Калкулацията е направена на база нормативно установените параметри за
цени на труд, материали и резервни части, които дружеството е спазило. Твърдяната от ищеца несъразмерност
между нормативно установената стойност на щетата и тази, по която автомобилът
може да се ремонтира в сервиз, от една страна, не е подкрепена с документи,
удостоверяващи реално извършен и заплатен ремонт, а от друга страна, не може да
се вмени в отговорност на застрахователя, който е приложил закона, като е
определил размера на дължимото обезщетение по нормативно установените ставки и
цени.
Претендира и
направените от дружеството разноски в качеството на ответник по настоящото
дело, включително за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание
ищецът, чрез проц.представител адв.З.
поддържа иска в увеличение размер. В хода по същество на делото моли за
уважаване на иска, като не възразява да се
отчете заплатеното обезщетение в
размер на 1020.24лв. по заведената щета. Претендира за присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответникът редовно
призован не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между
страните , а и от приложеното към исковата молба копие от застрахователна
полица № ********** се установява, че между „Д.Ж. З.”АД и ищцата И.В.Д.
собственик на лек автомобил, марка „Ауди" модел „Q7" с държавен
контролен номер * е сключен на 30.11.2016год. застрахователен договор „Каско на МПС" с
начало на валидност 00.00 часа на 09.12.2016 г. и край 23.59 часа на 08.12.2017
г. Застрахователната сума, определена от застрахователя, е в размер на 31000лева, върху която е определена
застрахователна премия в общ размер на
1953лева, която след отстъпки и завишения възлиза в общ размер от
1 792.85лв.
С уведомление
прието на л.9 от делото, ищцата е уведомила ответника за това, че на
17.05.2017год. тръгвайки за работа установява, че двата стопа и двата фара на
автомобила й са счупени от неизвестен извършител . За този случай е уведомена и
полицията, видно от приетото по делото удостоверение –л.12.
Въз основа на
уведомлението застрахователят образува щета
и изготвя опис-заключение, прието на л.10 от делото.
От приетото по
делото писмо /л.13-14/ се установява, че застрахователят е определил
обезщетение за увредените части в размер от 1020.24лв.
Към доказателствата по делото са приобщени общи условия по застраховка
„Каско” на МПС.
От заключението
на назначената и приета без възражения то съда и страните САТЕ се установява,
че стойността на необходимите нови оригинални авточасти, основни и спомагателни
материали и труд за възстановяване на процесния
автомобил по пазарни цени, действащи към 17.05.2017год. без да се прилага
овехтяване е в размер на 5014.10лв.Стойността на увредените части и
необходимото време за труд по ремонта на увреденото МПС по средни пазарни цени
като се използват данните от поне три сервиза,различни от официалния сервиз на
марката и от алтернативни доставчици на резервни части е 2 702лв.Според
експертизата с оглед представения на експерта снимков материал може да се направи
заключение , че щетите по увредените детайли са настъпили след удар с твърд
предмет или след удар с крак.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че е сключен застрахователен договор с застрахователна
полица № ********** между „Д. Ж. .З.”АД
и ищцата И.В.Д. за собствения на ищцата лек автомобил, марка „Ауди" модел
„Q7" с държавен контролен номер * е сключен на 30.11.2016год.
застрахователен договор „Каско на МПС" с начало на валидност 00.00 часа на
09.12.2016 г. и край 23.59 часа на 08.12.2017 г.
Няма спор между страните , а и от приетите по
делото доказателства се установява, че по време на застрахователното покритие с
горепосочения застрахователен договор, застрахованото МПС е претърпяло
застрахователно събитие за което е образувана щета, по която е изплатена на
ищеца сумата от 1020.24лв.лв. Няма спор между страните, относно соченият от ищцовата страна покрит застрахователен риск. Възраженията
на ответника,че описаните вреди по процесното МПС са настъпили на посочената дата, в резултат
на действията на неизвестно лице и щетите не отговарят на твърдението да са
настъпили в посочения период се опровергават от приетото по делото
удостоверение –л.12 и заключението на ВЛ по СТЕ.
Спорният между
страните въпрос е за размера на
вредите. Застрахователното обезщетение, което се дължи от
застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в
застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал.1 КЗ
/отм./, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в
размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, а не според
методиката на застрахователя, която не намира приложение. Разпоредбата на чл.
208, ал. 3 КЗ /отм./ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като
доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид
/чл. 203, ал. 3 КЗ/, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата
съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/. В случая при частично или пълно
унищожаване на имуществото обезщетението не може да надвиши действителната
стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото
имущество не може да бъде по - голяма от пазарната му стойност към деня на
настъпване на събитието. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид.
Съобразявайки задължителната за
съдилищата съдебна практика, съдът приема, че размерът на застрахователното
обезщетение за настъпилото в настоящия случай застрахователно събитие възлиза на сумата от
5 014.10лв., представляваща стойността, необходима за възстановяване на
имуществото от същия вид и качество /чл. 400, ал. 2 КЗ/. След приспадане от
тази стойност на платеното обезщетение в размер от 1020.24 остава неизплатено
от застрахователя обезщетение в размер от 3 993.86лв.
С оглед изложеното, съдът приема,
че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по
чл. 405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания размер 3993лв. , представляващ остатък от
дължимо застрахователно обезщетение, определено по действителната стойност на
вредата към момента на настъпването й, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 07.09.2017год. до окончателното изплащане на
задължението.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер ,
съобразно представен по делото списък. Същите възлизат в размер от 859.76лв. и се изразяват в следното 159.76лв.държавна
такса, 100лв. депозит за ВЛ и 600лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и
З." АД, ЕИК *, със седалище:***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж.
С. К. ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, представлявана
от адв.С.И.З., сумата от 3
993лв., представляваща частичен иск
от 4 129.76лева, като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на: преден ляв фар, преден десен фар, заден
ляв стоп и заден десен стоп, включващи необходимите материали и труд, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
07.09.2017год. до окончателното изплащане на обезщетението, на осн. чл.405,ал.1
от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и
З." АД, ЕИК *, със седалище:***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж.
С. К. ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***,
представлявана от адв.С.И.З., сумата от 859.76лв., представляващи сторени по
делото разноски, изразяващи се в следното 159.76лв.държавна такса, 100лв.
депозит за ВЛ и 600лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/