Р Е Ш Е Н И Е
№ 2483
гр. Пловдив, 15 декември
2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на девети
декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Петя Петрова и с участието на прокурора Д. Молев, като разгледа докладваното
от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2945 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.179,
ал.1, пр.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
“Д И Е - С.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с. С., община Марица, ул. “Стопански двор“ №1,
ЕИК ***, представлявано от Д. С.- управител, обжалва Решение №1450 от 07.09.2021г.
по Н.А.Х дело №20215330202412 (2412) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г.,
VIІ-ми наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) с №558091-F583464 от 28.01.2021г., издадено от директор на Дирекция
“Обслужване” в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция
за приходите (НАП), с което на “Д И Е - С.“ ЕООД, е наложена имуществена
санкция в размер от 500,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност, като постановено в нарушение на закона, и постановяване
на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП. Сочи се
наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Ответникът по делото- ТД-
Пловдив на НАП, не се представлява в съдебно заседание. Чрез Районен съд-
Пловдив е подаден отговор на касационната жалба от юрисконсулт Д.А.-
пълномощник, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лв., съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) и представен списък
на разноските. Освен това, на 08.12.2021г. по делото постъпва становище с
Вх.№22251 от юрисконсулт Д.А.- пълномощник, за неоснователност на касационната
жалба; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от
150,00 лева за настоящата инстанция; възразява за прекомерност на евентуално претендирани
разноски от дружеството касатор.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Д. Молев, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Жалбата е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която актът на съда е неблагоприятен, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена служебна
проверка на 17.11.2020г. от служители на ТД- Пловдив на НАП, е прието за установено,
че дружеството касатор, в качеството му на регистрирано лице по смисъла на ЗДДС,
не е подало справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС за данъчния период 01.10.2020г.
– 31.10.2020г. в рамките на законоустановения 14-дневен срок- до 16.112020г.,
включително (тъй като 14.11.2020г. е събота, неработен ден).
До “Д И Е – С.“ ЕООД и
до Д. П. С.- представляващ (управител и едноличен собственик на капитала на дружеството),
е изпратена нарочна покана с Изх.№70-00-12227-13 от 04.12.2020г. от орган по
приходите Н.И.Г., за явяване лично в ТД- Пловдив на НАП (ул. “Скопие“ №106,
етаж Х, стая 1003), в 7-дневен срок от получаване на поканата, за подаване на
справка-декларация (СД) по ЗДДС и отчетни регистри, съгласно чл.125 от ЗДДС, и
за съставяне на актове за установяване на административно нарушение (АУАН) за
периода – месец ОКТОМВРИ 2020г. По преписката е Удостоверение за извършено
връчване по електронен път, според което удостоверение на 09.12.2020г. по
електронен път на “Д И Е – С.“ е връчено Покана/съобщение с номер
70-00-12227-13804.12.2020.
На 17.12.2020г. Н.И.Г.- инспектор
по приходите в ТД- Пловдив на НАП, съставя АУАН с №F583464, с който деянието на
дружеството касатор, изразяващо се в неподаване на СД по смисъла на чл.125 от ЗДДС
до 16.11.2020г. (тъй като 14.11.2020г. е събота, неработен ден) за данъчния
период месец 10.2020г., се квалифицира като административно нарушение по
смисъла на чл.125, ал.5, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС. Според процесния
АУАН, СД за месец 10.2020г. е подадена по електронен път в ТД- Пловдив на НАП с
Вх.№16004515339 на 11.12.2020г.
От съдържанието на
процесния АУАН не може да се направи извод дали е съставен в присъствието на
представител на дружеството касатор.
А според нарочна
разписка, обективирана в процесния АУАН, екземпляр от акта е получен от Д. П.
С.- представляващ “Д И Е – С.“ ЕООД, на 17.12.2020г.
Против съставения АУАН,
както и против АУАН с №F583466 от 17.12.2020г. постъпват обяснения (възражение) с
Вх.№94-00-8025 от 17.12.2020г., след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП,
предвид констатираните му правилност и законосйобразност.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се
посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.179, ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125,
ал.1, декларацията по чл.125, ал.2 (“VIES декларация (Value
Added Tax Information Exchange System - информационна система за обмяна на информация
по ДДС)“ е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на
информация между държавите членки.обобщена декларация, използвана за целите на
контрола и обмена на информация между държавите членки (§1, т.44 от ДР на
ЗДДС)), отчетните регистри по чл.124 (дневник за покупките, дневник за
продажбите) или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите
лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. А съгласно чл.125,
ал.5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до
14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Съответно, по смисъла на
чл.179, ал.1 от ЗДДС, съставомерно е всяко деяние, представляващо неизпълнение
на което и да е от изброените задължения на задължено за целта лице, както и
изпълнението на което и да е от изброените задължения след установения от
закона срок.
В случая,
обстоятелствата, че дружеството касатор е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС
към датата на инкриминиране на вмененото му нарушение и в това си качество е
длъжно да подаде СД за периода месец 10.2020г. най-късно до 16.11.2020г. (тъй
като 14.11.2020г. е събота, почивен ден), което обаче е направено по електронен
път едва на 11.12.2020г., са установени по делото и не са спорни между
страните.
Следователно, налице е
от обективна страна вмененото на дружеството касатор административно нарушение.
Също така, както
правилно приема районният съд, административнонаказателното производство е
проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Следователно, процесното НП е правилно и
законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява решението си
при правилно прилагане на закона. Респективно, решението на районния съд е
правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да се остави
в сила.
Вярно е че, съгласно Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във
Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния
контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека
по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК),
доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да
се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая обаче, само обстоятелството,
че СД за месец 10.2020г. е подадена на 11.12.2020г. или преди съставянето на
процесния АУАН с №F583464 от 17.12.2020г., не е достатъчно, за да се приеме за
установено, че разглежданото нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, тъй като
по отношение на дружеството касатор, според процесното НП, има издадено
Предупреждение с №454208-F492394 от 30.07.2019г., за същото по вид нарушение.
Следователно, не е
налице маловажен случай на административно нарушение, както правилно приема районния
съд.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради
което същата не следва да бъде уважена.
А с оглед очерталия се
изход на делото, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), респективно по реда на чл.27е от НЗПП, за настоящето производство.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№1450 от 07.09.2021г. по Н.А.Х дело №20215330202412 (2412) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2021г., VIІ-ми наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление с №558091-F583464 от 28.01.2021г., издадено от
директор на Дирекция “Обслужване” в ТД- Пловдив на НАП, с което на “Д И Е - С.“
ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.
ОСЪЖДА “Д И Е - С.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. С., община Марица, ул. “Стопански
двор“ №1, ЕИК ***, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от
80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ:
1………………
2………………