РЕШЕНИЕ
№ 74
08.01.2024
г., Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – VIII състав,
в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря НИКОЛИНА Н. и с участието на прокурора ЮЛИЯНА СТАНЕВА, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 278 по описа за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано e по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Б.Б. ***,
против разпоредбата на чл. 23, т. 1 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Стара Загора, приета с Решение № 107 от 29.03.2012 г. и изменена с Решение №
695 от 16.05.2013 г. на Общински съвет Стара Загора.
В жалбата са изложени оплаквания за нищожност и за незаконосъобразност
на оспорената разпоредба, като приета при съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие с нормативни
актове от по-висок ранг. Твърди се, че оспорената разпоредба, въвеждаща такси
за кратковременно паркиране и престой на моторни превозни средства (МПС) върху терени общинска собственост на територията на
община Стара Загора, определена като „зелена зона“, е нищожна, тъй като противоречи
на действащата към момента разпоредба на чл. 99, ал. 3 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), регламентираща
изрично правомощие на ОбС да определя цена за паркиране на местата по ал. 1, но
не и такса за това, респективно – противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията
на Република България (КРБ) и
чл. 6, ал. 1, б. „к“ от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ),
поради което съществуването й в правния мир е недопустимо и в разрез с
разпоредбите на чл. 162 и чл. 163 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
според които таксата е публично вземане, събирано от публичните изпълнители по
реда на ДОПК, а цената за паркиране – частно
вземане, събирано по общия ред. Обосновава се и допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, според която местните такси се определят
въз основа на материално-технически и административни разходи по предоставяне
на услугата, като се твърди, че оспорената разпоредба е била приета без
изготвена разходно-оправдателна сметка. В представени писмени бележки се
поддържа още, че оспорената разпоредба противоречи на чл. 39, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
както и че: при приемането й не са били спазени изискванията на чл. 26 и чл. 28
от Закона за нормативните актове (ЗНА),
тъй като проектът на Наредбата не е бил публикуван на интернет страницата на
Общината поне 30 дни преди нейното приемане и липсва анализ за съответствието й
с правото на Европейския съюз (ЕС);
ответникът не е създал и не съхранява досие за процесната Наредба съгласно чл.
23 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на ЗНА и не може да представи валидно
заверени решения на ОбС за приемане на оспорената разпоредба съгласно
изискванията на чл. 34 – 36 от ЗНА; при гласуването на оспорената разпоредба (както
при приемането й, така и при изменението й) в
нарушение на чл. 27, ал. 5 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА)
не бил отразен поименният вот общинските
съветници. По изложените съображения е направено искане за прогласяване
нищожността на оспорената разпоредба, алтернативно – за отмяната й като
незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът – Общински съвет (ОбС) Стара Загора, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С.Н. в
съдебно заседание и представена писмена защита оспорва жалбата. Поддържа, че
при приемането и изменението на оспорената разпоредба не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с
нормативни актове от по-висок ранг, включително твърдените от жалбоподателя.
Смята, че разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП в действащата й редакция не
води до различен извод, тъй като оставането на записа „такса“ в оспорената
разпоредба не изменя характера на дължимото плащане – „цена“, тъй като услугата
„платено паркиране“ реално представлява договор за наем на недвижим имот,
сключван между собственика на пътя и съответния водач на МПС, съответно
плащането за правото на държане на част от пътя не може да се третира като
задължение за плащане на такса, а представлява плащане по облагаема с ДДС
сделка, доколкото в случая Общината не действала в качеството си на орган на
местна власт, а като равноправен гражданско правен субект, регистриран по ЗДДС.
Смята, че при приемането на оспорената разпоредба не е била необходима
финансова обосновка съгласно чл. 7 от ЗМДТ, тъй като специалната разпоредба на
чл. 99, ал. 3 от ЗДвП не поставя такова изискване. С оглед на тези съображения
моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и при условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора предлага жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Наредбата за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара Загора – НОАМТЦУТОСЗ
(л. 57 – 107, том 2 – в редакцията към датата
на приемането й; и л. 232 –252, том 2 – в актуалната й редакция), е приета от ОбС Стара Загора по предложение от Кмета на Община Стара
Загора рег. № ПрОбС-34 от 31.01.2012 с изложени в него мотиви (л. 4, том 2) и приложен
Проект (л. 5 – 43, том 2), публикуван ведно с мотивите на вносителя на интернет страницата на Община
Стара Загора на 01.02.2012 г. за обществено обсъждане до 14.02.2012 г. включително
(л. 3, 157 и 163, том 2), както следва:
на първо четене – с Решение № 93 по Протокол
№ 6 от 16.02.2012 г., прието с 43 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас
„въздържал се“ (л. 47, том 2), след обсъждане и гласуване в Постоянната комисия (ПК) по наука, образование и защита правата и
интересите на децата, ПК по териториално, селищно развитие и транспорт, ПК по
финанси и бюджет, ПК по здравеопазване и екология, ПК по законност и обществен
ред, ПК по спорт и младежки дейности, ПК по общинска собственост и стопанска
политика, ПК по култура, туризъм и вероизповедания, ПК по земеделие, гори и
проблеми на селата и ПК по социална политика, като всички ПК са приели
предложения проект за Наредба единодушно или с мнозинство, без възражения,
съответно без предложения за изменения и/или допълнения (л. 44 – 46, том 2);
на второ четене – с Решение № 107 по Протокол
№ 7 от 29.03.2012 г., прието с 36 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 10 гласа
„въздържали се“ (л. 50, том 2), след обсъждане и гласуване в ПК по наука, образование и защита правата и
интересите на децата, ПК по евроинтеграция и международни връзки, ПК по
здравеопазване и екология, ПК по общинска собственост и стопанска политика, ПК
по териториално, селищно развитие и транспорт, ПК по социална политика, ПК по
законност и обществен ред и ПК по финанси и бюджет, като всички ПК са изразили
положително становище за приемане на Наредбата единодушно или с мнозинство, без
възражения, съответно без предложения за изменения и/или допълнения (л. 48 – 49, том 2).
Дневният ред за проведеното на 16.02.2012 г.
заседание на ОбС Стара Загора е публикуван на интернет страницата на Община
Стара Загора на 09.02.2012 г. (л. 155
и 219 – 220, том 2), дневният ред
за проведеното на 29.03.2012 г. заседание – на 16.03.2012 г. (л. 155 и 224 – 227, том 2), а
взетите от ОбС Стара Загора Решение № 93 по Протокол № 6 от 16.02.2012 г. и
Решение № 107 по Протокол № 7 от 29.03.2012 г. – съответно на 20.02.2012 г. (л. 156 и 174, том 2) и на 09.04.2012 г. (л. 156 и 179, том 2).
Предложението на Кмета на Община Стара Загора
за приемане на НОАМТЦУТОСЗ (л. 4, том 2), заменяща
действалата до този момент Наредба със същите наименование и предмет, е
мотивирано с нуждата да се осъвремени регламентацията на тези обществени
отношения, отпадането на някои от таксите и услугите, съответно въвеждането на
нови такси и услуги, както и за да се улесни ползването на нормативния акт.
Като основание за приемането на НОАМТЦУТОСЗ, в предложението на вносителя и в решенията на ОбС за
приемането й на първо и второ четене са посочени чл. 21, ал. 2 във
връзка с чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и чл. 9 от ЗМДТ,
а в пар. 3 от ПЗР на Наредбата – чл. 9 от ЗМДТ.
Оспорената разпоредба в редакцията й при
приемането й (л. 67 – 68, том 2) гласи:
„Чл. 23. За ползване на терени общинска
собственост се определят такси, както следва:
1. За паркиране в границите на „Зелена зона“ по
смисъла на Наредбата за обществения ред при ползване на превозни средства и
общи площи на територията на Община Стара Загора се заплаща такса за
кратковременно паркиране в размер на:
- 0.50 лв. – за 30 минути;
- 1.00 лв. – за 60 минути;
- 1.50 лв. – за 90 минути;
- 2.00 лв. – за 120 минути;
- 2.50 лв. – за 150 минути;
- 3.00 лв. – за 180 минути.“
Със Заповед № РД-25-2111 от 12.11.2012 г. на
Кмета на Община Стара Загора (л. 115,
том 2) на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с ал.
1, т. 1 и 8 от ЗМСМА и чл. 2 от Вътрешните правила за изработване на нормативни
актове в Община Стара Загора е определена работна група, която в срок до
20.11.2021 г. да събере предложенията на общинската администрация и в срок до
30.11.2012 г. да изготви проект на Наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ. Работната група приключила работа по възложената й задача
на 30.01.2021 г. (л. 113,
том 2) и с докладна записка на председателя й (л. 116, том 2) на Кмета на
Община Стара Загора е докладван/предложен изготвения проект на Наредба за
изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ (л. 117 – 130, том 2), ведно
с мотиви за изменението и допълнението (л. 131 – 133, том 2),
публикувани на интернет страницата на Община Стара Загора на 30.01.2013 г. с
указание, че предложения по проекта могат да се изпращат на посочен електронен
адрес в срок до 13.02.2013 г. (л. 108
– 109 и 114, том 2). На
08.03.2013 г. е изготвен протокол от Началник отдел „МДТ“ при Община Стара
Загора, удостоверяващ извършена проверка на указания електронен адрес и деловодната
система, при която е констатирано, че не са постъпили предложения и възражения
от граждани и организации по проекта на Наредба за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ (л. 112,
том 2) и същият е внесен от Кмета на Община Стара
Загора за приемане в ОбС Стара Загора с предложение рег. № 10-06-133 от
11.03.2013 г. (л. 110 – 111, том 2).
Наредбата за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ (л. 139 – 153, том 2) е приета от ОбС Стара Загора, както следва:
на първо четене – с Решение № 646 по Протокол
№ 20 от 28.03.2013 г., прието с 40 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа
„въздържали се“ (л. 135, том 2), след обсъждане и положително гласуване единодушно или с мнозинство в ПК
по законност и обществен ред, ПК по общинска собственост и стопанска политика,
ПК по териториално, селищно развитие и транспорт, ПК по финанси и бюджет и ПК
по социална политика, като някои от ПК са направили предложения, но не и по
оспорената разпоредба (л. 134,
том 2);
на второ четене – с Решение
№ 697 по Протокол № 21 от 16.05.2013 г., прието с 35 гласа „за“, „против“ –
няма, „въздържали се“ – 9 гласа (л. 138,
том 2), след обсъждане и гласуване в ПК по социална
политика, ПК по наука, образование и защита правата и интересите на децата, ПК
по законност и обществен ред, ПК по земеделие, гори и проблеми по селата, ПК по
здравеопазване и екология, ПК по общинска собственост и стопанска политика, ПК
по териториално, селищно развитие и транспорт и ПК по финанси и бюджет, като
всички ПК са изразили положително становище за измененията и допълненията – единодушно
или с мнозинство, без възражения и/или предложения (л. 136 – 137, том 2).
Дневният ред за проведеното на 28.03.2013 г.
заседание на ОбС Стара Загора е публикуван на интернет страницата на Община
Стара Загора на 21.03.2013 г. (л. 154
и 211 – 214, том 2), дневният ред
за проведеното на 16.05.2013 г. заседание – на 09.05.2013 г. (л. 154 и 201 – 206, том 2), а
взетите от ОбС Стара Загора Решение № 646 по Протокол № 20 от 28.03.2013 г. и Решение
№ 697 по Протокол № 21 от 16.05.2013 г. – съответно на 08.04.2013 г. (л. 156 и 187, том 2) и на 28.05.2013
г. (л. 156 и 194, том 2).
Мотивите за приемане на Наредбата за
изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ (л. 131 – 133, том 2) са
оптимизиране на организацията на дейността по администрирането на местните
такси и цени на услуги и привеждането на Наредбата в съответствие с измененията
на националното законодателство, както и постигане в по-пълна степен на
изпълнение на принципа на справедливост при определяне на някои видове такси и
оптимизиране на административния процес по определяне и събиране на
задълженията. Конкретни мотиви за изменението на оспорената разпоредба не са
изложени. Изрично е посочено, че за прилагането на предлаганите изменения и
допълнения не се изисква допълнителен финансов ресурс.
Оспорената разпоредба в изменената й редакция
– пар. 8 от Наредбата за изменение и допълнение на НОАМТЦУТОСЗ (л. 144,
том 2), действаща и към момента, гласи:
„Чл. 23. За ползване на терени общинска
собственост с цел паркиране и престой на моторни превозни средства се заплащат
следните такси:
1. За кратковременно паркиране или престой на
МПС на терените общинска собстеност определени като „Зелена зона“ по смисъла на
Наредбата за обществения ред при ползване на превозни средства и общи площи на
територията на Община Стара Загора:
- 0.50 лв. – за 30 минути;
- 1.00 лв. – за 60 минути;
- 1.50 лв. – за 90 минути;
- 2.00 лв. – за 120 минути;
- 2.50 лв. – за 150 минути;
- 3.00 лв. – за 180 минути.“
Последващи изменения и допълнения на
разпоредбата на чл. 23 от НОАМТЦУТОСЗ
в оспорената й част – т. 1, не са правени.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 185,
ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да се
оспорват пред съд, като според ал. 2 на същия член подзаконовите нормативни
актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения, като според чл. 187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без
ограничение във времето. В случая предмет на оспорване е отделна разпоредба от
НОАМТЦУТОСЗ, която е подзаконов нормативен акт,
съдържащ правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на
обществени отношения на територията на община Стара Загора, като засяга
неограничен брой адресати – чл. 7, ал. 2 от
ЗНА и чл. 75 от АПК.
Оспорената разпоредба от НОАМТЦУТОСЗ – чл. 23,
т. 1, регламентира въвеждане на такси за кратковременно паркиране и престой на
МПС върху терени общинска собственост на територията на община Стара Загора,
определена като „зелена зона“, а жалбоподателят е с постоянен и настоящ адрес ***,
но въпросът за правния му интерес от оспорването е разрешен с положителен за
него резултат с определение № 7878 от 14.07.2023 г. по адм. дело № 5999/2023 г.
на ВАС – Първо отделение, дадените с което указания по тълкуването и
прилагането на закона са задължителни за настоящия съд. С оглед на изложеното
оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Общинските съвети са компетентни да издават
наредби, когато това е предвидено от Конституцията или от закон
– чл. 2 от ЗНА
и чл. 76, ал. 1 от АПК, като уреждат с тях съобразно нормативните актове от по-висока
степен обществени отношения с местно значение – чл. 8 от ЗНА.
За приемането на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на съответната община ОбС е овластен с нормите на
чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България, чл. 21, ал. 2
във връзка с ал. 1, т. 7 от
ЗМСМА и чл. 9 от ЗМДТ
– последните изрично са посочени в предложението на вносителя и в решенията на
ОбС Стара Загора като основание за приемане на НОАМТЦУТОСЗ. Следователно оспорената разпоредба е приета и
впоследствие изменена от материално и териториално компетентен орган.
На съда е служебно известно във връзка с
оспорване на други актове на ОбС Стара Загора, а и на други разпоредби от
процесната НОАМТЦУТОСЗ,
че и към момента на приемане на последната, и към настоящия момент численият
състав на ОбС Стара Загора включва 51 общински съветници. С оглед на това и на установената фактическа обстановка,
изложена по-горе, оспорената разпоредба е приета и впоследствие изменена при
спазване на изискванията за кворум и мнозинство – чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА (в относимите им редакции). При приемането й обаче и впоследствие при изменението й е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 27,
ал. 5 от ЗМСМА,
предвиждаща решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 7
от ЗМСМА да
се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието.
В случая с разпореждането за насрочване на делото в съдебно
заседание на ответника е указано, че в негова тежест е да докаже изпълнението
на законовите изисквания за приемането на оспорената разпоредба, включително
спазването на нормативно регламентираната процедура за внасянето,
разглеждането, обсъждането и приемането на подзаконовия нормативен акт, а с
протоколно определение от 25.10.2023 г. – да представи протоколите и решенията
от сесията на ОбС, на която е приета
оспорената разпоредба, но въпреки това бяха представени само препис-извлечения
от протоколите за гласуване на първо и второ четене при приемане и съответно изменение
на оспорената разпоредба, в които обаче е налице обикновенно отразяване
на броя на гласувалите „за“, „против“
и „въздържали
се“.
На следващо място: в раздел ІІІ, глава
пета, дял втори от АПК е уреден реда за
издаване на нормативни административни актове, като в чл. 80 от АПК
е предвидено субсидиарното прилагане на ЗНА за неуредените въпроси.
В случая при приемането и впоследствие при
изменението на оспорената разпоредба е нарушен чл. 28 от ЗНА в относимата му
редакция – ДВ, бр. 46 от 2007 г. Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба проектът на нормативен акт заедно с
мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като според ал. 3 проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно
доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган, а
съгласно ал. 2 мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2.
целите, които се поставят; 3. финансовите
и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите,
ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото
на Европейския съюз. Бланкетните мотиви за приемане на НОАМТЦУТОСЗ,
съдържаща оспорената разпоредба (л. 4, том 2),
и общите формулировки на съображенията за изменението й, които единствено могат
да бъдат отнесени към изменението на оспорената разпоредба, доколкото конкретни
мотиви за нейното изменение не са посочени (л.
131 – 133, том 2), очевидно
не покриват тези изисквания. В частност, доколкото с приемането на оспорената
разпоредба се регламентира заплащането на такса за кратковременно паркиране в
т. нар. „зелена зона“, а с изменението й – и за престой, чийто размер е
обусловен от продължителността на времето на паркиране, съответно на престой,
липсва икономическа обосновка защо е необходимо събирането на такава такса и то
именно в посочените размери, а такава е необходима винаги, когато с нормативен
акт се въвеждат парични задължения към държавния или общинския бюджет, за да
може да се прецени дали предвидената финансова тежест за ползвателите на
предоставяната срешу заплащане на такса услуга е необходима за изпълнение на
целите на закона и е пропорционална на така преследваните цели. За местните
такси, каквито са регламентираните с оспорената разпоредба, тази необходимост е
изрично уредена в чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ.
Допуснатите съществени нарушения на
административнопроизводствените правила съставляват отменително
основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Извън обсъдените по-горе
обаче, съдът не констатира други съществени процесуални нарушения, включително
твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 26 от ЗНА, базиращо се впрочем на
действащата редакция на цитираната разпоредба – ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила
от 04.11.2016 г., а не на относимата й такава – ДВ, бр. 46 от 2007 г. В случая
и НОАМТЦУТОСЗ, съдържаща оспорената разпоредба, и изменението й в частта,
касаеща последната, са приети в две различни заседания на ОбС Стара Загора, при спазване на изискванията за кворум и
мнозинство, въз основа на проекти, публиквани на интернет страницата
на Община Стара Загора заедно с мотивите, като на заинтересованите лица е
предоставен законоустановения минимален 14-дневен срок за предложения и
становища по тях, но такива и в двата случая не са постъпили, след което преди
всяко от гласуванията същите са били обсъдени в съответните ПК.
Оспорената разпоредба е и материално
незаконосъобразна.
В нормата на чл. 15 от ЗНА
е регламентирано, че наредбата трябва да съответства на Конституцията и на другите
нормативни актове от по-висока степен. Ако противоречи на нормативен акт от
по-висока степен, се прилага последният, което означава, че с наредба не могат
да се създават разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на
нормативен акт от по-висока степен.
Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП в редакцията
му към датите на приемане на НОАМТЦУТОСЗ и
изменението й в частта, касаеща оспорената разпоредба – ДВ, бр. 10 от 2011 г.,
ОбС, като собстеник на пътя по смисъла на пар. 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, може да
определя такса за паркиране в определените на основание ал. 1 на чл. 99 от ЗДвП
зони за платено паркиране. Тази такса е визираната в чл. 6, ал. 1, б. „к“ от ЗМДТ – „други такси, определени със закон“, които общината може да събира. Следователно,
ако и да става въпрос за предоставяне от общината на услуга – ползване на
общинска собственост с цел задоволяване на комунални потребности на
населението, към посочените дати законодателят е регламентирал платеното
паркиране в населените места на определените от ОбС места (в
случая с Наредбата за обществения ред при ползване на превозни средства и общи
площи на територията на Община Стара Загора) не
като стопанска дейност, която има за цел задоволяване на комунални потребности,
за която се дължи цена, а като комунална дейност на общината, за която се дължи
такса. Именно като такса е регламентирано и въведеното с оспорената разпоредба
парично задължение – не само според наименованието му в текста на самата
разпоредба, но и според мястото на оспорената разпоредба в структурата на
нормативния акт: глава втора – Местни такси, раздел втори – Такса за ползване
на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади, улични платна и терени с друго
предназначение. Предоставяните от общината услуги и права, за които не се
запплаща такса, а цена, са уредени в глава трета на НОАМТЦУТОСЗ и приложенията
й, към които препраща чл. 53 от тази глава.
С изменението на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП – ДВ, бр. 37 от
2015 г., и според действащата му към момента редакция – ДВ, бр. 86 от 2018 г.,
в сила от 01.03.2019 г., законодателят предвижда обаче, че за ползването на
платен паркинг ще се заплаща не такса, а цена, т.е. законодателят вече е
променил характера на правоотношенията, които възникват при и по повод
ползването на платен паркинг – превърнал ги е от правоотношения, които
възникват във връзка с осъществявана от общината комунална дейност, в
правоотношения, които възникват във връзка с осъществявана от общината
стопанска дейност, дейност по управление и разпореждане с имоти – общинска
собственост, която има за цел задоволяване на комунални потребности.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съдът преценява съответствето
на оспорения административен акт с материалния закон към момента на издаване на
акта, но преценката за законосъобразност на подзакановия нормативен акт, т.е.
за съответствието му с по-високите по степен нормативни актове, съдът е длъжен
да извърши като съобрази и нанастъпилите след издаването на акта нови факти от
значение за делото, тъй като отмяната на подзаконовия нормативен акт е винаги
от деня на влизане в сила на съдебното решение – чл. 195, ал. 1 от АПК. Тази
преценка съдът извършва към момента на приключване на устните състезания – чл.
142, ал. 2 от АПК. В случая, видно от гореизложеното, след приемането и
последвалото изменение на оспорената разпоредба до приключване на устните
състезания в първата (настоящата) инстанция
е налице нов нормативен факт – промяна на закона (чл.
99, ал. 3 от ЗДвП), изменяща характера на правоотношенията, възникващи при
и по повод ползването на платен паркинг, и съответно предвиждаща заплащане на
цена за осъществяваната в тази насока от общината стопанска дейност, а не на
такса, като каквато е уредено паричното задължение за кратковременно паркиране
и престой, визирано в оспорената разпоредба, поради което последната
противоречи на нормативен акт от по-висока степен.
По тези съображения съдът приема, че оспорената
разпоредба на чл. 23, т. 1 от НОАМТЦУТОСЗ, приета с Решение № 107 от
29.03.2012 г. и изменена с Решение № 695 от 16.05.2013 г. на ОбС Стара Загора,
е приета при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и и противоречи на норма от по-висок ранг, поради
което следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3 и т.
4 във връзка с чл. 196 от АПК.
Договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение на пълномощника му за осъщественото от последния процесуално
представителство пред настоящата инстанция е 1200 лв. (л. 66, том 1), а за
осъщественото процесуално представителство пред ВАС във връзка с подадена
частна – 500 лева за адвокатско възнаграждение пред ВАС във връзка с подадена
частна жалба (л. 5 от адм. дело № 5999/2023 г. на ВАС). Предвид фактическата и правна сложност на делото обаче, съдът намира за
основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, поради което на същия с
оглед на изхода от делото следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималните размери,
предвидени в чл. 8, ал. 3 и чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 1000 лева за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция и 400 лева за
осъщественото процесуално представителство пред ВАС.
Общо с огледа на изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски, включително в производството по по адм. дело № 5999/2023 г. на ВАС –
Първо отделение, в размер на 1470,00 лв., от които: 40,00 лв. държавни такси (л. 24, том 1 и л. 6 от адм. дело № 5999/2023 г. на
ВАС), 30,00 лв.
такса за обнародване на съобщението за оспорването в Държавен вестник (л. 44 и 50-гръб, том 1), 1000
лв. за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция и 400 лева за
адвокатско възнаграждение пред ВАС във връзка с подадена частна жалба.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 193, ал. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.З.,
ЕГН **********, с адрес ***, разпоредбата на чл. 23, т. 1 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Стара Загора, приета с Решение № 107 от 29.03.2012 г. и
изменена с Решение № 695 от 16.05.2013 г. на Общински съвет Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Общински
съвет Стара Загора да заплати на П.Т.З., ЕГН **********, с
адрес ***, направените по делото разноски в размер на
сумата от 1470 (хиляда четиристотин
и седемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
След влизането му в сила решението да се
обнародва по начина, по който следва да се обнародва Наредбата за определянето
и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.