РЕШЕНИЕ
Номер 53107.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Бургас
На 10.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове:Илияна Т. Балтова
Кирил Г. Стоянов
Секретар:Станка С. Ангелова
като разгледа докладваното от Кирил Г. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20202000500263 по описа за 2020 година
Делото е образувано по въззивната жалба на Г.Ф.“, Булстат *** , гр.С.,
представлявано от адвокат – процесуален представител против Решение
№83 от 31.03.2020 г. , постановено от ОС – Бургас по търг.д.№416 от 2018
г.. Решението се оспорва като постановено при нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила и като необосновано. Според
страната не са налице основания за ангажиране отговорността на
„Гаранционния фонд“. Според чл.557 ал.1 т.1 от КЗ е необходимо
кумулативно да е настъпило ПТП на територията на България което е
причинено от водач , който е напуснал мястото на произшествието и е
неидентифициран, неговото виновно противоправно поведение да е довело
до настъпване на вреди, да е налице причинно – следствена връзка между
тях и поведението на водача. Според страната по делото не е проведено
пълно и главно доказване на исковете срещу ГФ , останали са недоказани
твърденията на ищцовата страна относно механизма , обстоятелствата и
причините за настъпилото ПТП. Според показания на свидетели не е имало
МПС-та , които са напуснали местопроизшествието , а въпреки това съдът
е приел, че са налице основания за ангажиране отговорността на ГФ.
Изводът на съда не се подкрепя и от заключението на САТЕ , според която
причините за ПТП-то са твърде много, вкл. и неспазването на дистанция от
страна на водача на „Д.“-та – Б.. Според страната съдът неправилно е
1
кредитирал показанията на свид.Б. – водач на л.а. „Д.“ – че зад него е имало
автомобил , който впоследствие – след удара и преустановяване
движението на колоната от автомобили не бил забелязан – т.е. –
констатира се , че е напуснал местопроизшествието. Според
жалбоподателя ищецът не е доказал твърденията си за претърпени
неимуществени вреди , които да са в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП , настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на
неидентифицирано МПС , напуснало мястото на произшествието. Също
така се оспорва размера на присъденото обезщетение в размер на 15 000 лв.
като прекомерно по размер , несъобразено с конкретните фактически
обстоятелства. – степента на увреждане , интензитета на болките и
страданията , икономическите условия , стандарта на живот и трайната
съдебна практика за процесната 2016 г. Според страната не е съобразено
обстоятелството , че ищецът е бил поставен в ситуация на риск от неговата
майка и свид.Б. / неин брат/ за продължително пътуване в тежка
метеорологична обстановка. Оспорва се и изводите на
първоинстанционния съд за присъждане на лихва , считано от датата на
подаване на заявление за изплащане на обезщетение. Оспорват се като
неправилни и изводите на съда , че може да се търси отговорност от ГФ и
при случайно събитие. Изводи в тази насока са налице поради прекратяване
на досъдебното производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК предвид
установените факти , довели до извод за случайно събитие. Съгласно
ППВС №7/77 г. от 04.10.1978 г. е прието , че отговорността на
застрахователя е функционална като и обусловена от основанията за
отговорността на самия застрахован , аналогично – функционална е и
отговорността на ГФ. Затова и когато водачът не следва да отговора пред
пострадалия поради например непреодолима сила , то не дължи
обезщетение и застрахователя – в случая – гаранционния фонд. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго , с което изцяло
да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски , вкл. и
юрисконсултско възнаграждение. Пред съда жалбата се поддържа от
процесуален представител – адвокат.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на „Д. – О.з“ЕАД - ответник в производството пред
първоинстанционния съд, депозиран чрез процесуалния представител.
2
Моли се решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Според страната съдебният акт е постановен при изяснена фактическа
обстановка и е доказано , че ищецът Веригов като пътник в л.а. „Д.“ е
претърпял ПТП и получил телесно увреждане. ПТП-то е причинено от
водач на МПС , който е напуснал мястото на произшествието и е останал
неидентифициран. Вследствие на причинения удар от него е последвала
верижна катастрофа поради изключително тежката пътна обстановка –
снеговалеж , силен вятър , минусови температури, заледена пътна настилка,
намалена видимост, бързо образуващи се преспи. Според тази страна
кумулативно изискуемите предпоставки по чл.557 от КЗ за ангажиране
отговорността на ГФ са налице според събраните по делото доказателства и
изяснена фактическа обстановка: - установен е нанесен удар на автомобила
, в който ищецът е пътувал от друг неидентифициран автомобил, движещ се
отзад. Тежките метеорологични условия са изисквали съобразяване на
скоростта на движение и дистанцията от всеки водач. Нарушаването на
правилата за движение води до виновност на поведението на неизвестния
водач на МПС , останал неидентифициран.От доказателствата по делото ,
вкл. и СМЕ се установява че на ищеца при процесното ПТП е било
причинено счупване на двете кости на лявата предмишница, прекарал е
часове на местопроизшествието и едва към 24.00 ч. му е била оказана
медицинска помощ. Посочва се и че ГФ е осъден да заплати по същото
ПТП за вреди причинени на майката на ищеца – М. П. сумата от 18 000 лв.
, която сума е изплатена, поради което възраженията на ГФ се окачествяват
като несъстоятелни. Моли се да бъде оставено в сила обжалваното
решение. Страната поддържа становището си по жалбата пред съда чрез
процесуален представител – адвокат.
Депозиран е и отговор на въззивната жалба от страна на ищеца В. С. В.
, малолетен, чрез неговата майка и законен представител –
М.Д.ПАналогично страната поддържа обжалваното решение като
правилно и законосъобразно – според страната правилно е изяснена
фактическата обстановка и въз основа на установените факти и
обстоятелства е направен анализ , че правилно е приложен и закона –
ангажиране отговорността на ГФ на основание чл.557 от КЗ за изплащане
на обезщетение за причинените неимуществени вреди. Страната се
позовава на решение на Апелативен съд – Бургас по т.д.№219/2019 г. –
3
Решение №89 от 17.09.2019 г. , в което е анализиран механизма на
пътнотранспортното произшествие и е прието , че се ангажира
отговорността на ГФ за изплащане на обезщетение в процесния случай. От
събраните доказателства се установява , че ищецът е претърпял силни
болки и страдания – начиная от самото ПТП , невъзможността часове да
получи медицинска помощ , последващите негативни изживявания.При
конкретните дадености – възрастта на ищеца, интензитета на претърпените
болки и страдания , продължителността на възстановителния период и
търпените през този период неудобства според страната съдът е определил
справедливо обезщетение в размер на 15 000 лв. като е съобразена и
съдебната практика. Правилно е определена и дължимата лихва по
отношение на нейния начален момент. Моли се за потвърждаване на
решението на ОС – Бургас. Пред съда становището се поддържа чрез
процесуалния представител на страната.
Жалбата е депозирана от надлежна страна в производството по
делото пред първоинстанционния съд – в случая ответника „Х.Б.“. Същата е
депозирана в законоустановения срок като е внесена и определената от
съда държавна такса. Осъществено е и връчването на препис от жалбата на
другите страни като са получени отговори на същата в срок. Пред
инстанцията страните не ангажират допълнителни доказателства , както и
не правят нови доказателствени искания. Жалбата е редовна и допустима.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
исковата молба на М. П. като майка и законна представителка на
малолетния В. С. В. против „Х.Б.“ и „Д. – О.з“ЕАД с правно основание
чл.432, чл.557 във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ. Сочи се ,че на 30.12.2016 г.
детето В.е пострадало при ПТП в качеството на пътник в лек автомобил
„Д.“ с рег.№ ***, управляван от Ж. Б. на АМ „Т.“ по посока на движението
С.– Б.. При условия на тежки метеорологични условия – силен снеговалеж
и вятър, намалена видимост, заснежена пътна настилка лекият автомобил
„Д.“ е бил ударен от друг лек автомобил отзад при движение в колона. От
придадената допълнителна скорост „Д.“-та ударила движещия се отпред
автомобил, след което се завъртяла и била ударена втори път от
автомобил отзад – този път странично , след което спряла движението си.
Вследствие на ударите В. получава фрактура на лява лакътна и лъчева
кости. Ръката му се подула и посиняла. Детето е седяло в задната част на
4
автомобила в специално обезопасено детско столче. Поради тежките
климатични условия и блокиране на движението по магистралата детето е
престояло заедно с близките си часове в автомобила на студа и едва след
22 часа е получила медицинска помощ в УМБАЛ – Бургас. В заключението
по приетата съдебно-медицинска експертиза посочват , че уврежданията на
детето се изразяват в счупване на двете кости на лявата предмишница ,
което е станало след страничен удар в лявата част на автомобила. Правилно
поставения предпазен колан в случая е ефективен при удар отзад и отпред ,
но не и отстрани.
Образуваното досъдебно производство №282 ЗМ 498/2016 г. по описа
на РУ – Карнобат е било прекратено с постановление на прокурор при РП –
Карнобат на 16.04.2018 г. поради случайно деяние на основание чл.24 ал.1
от НК с оглед тежките метеорологични условия.
В заключението по приетата по делото от първоинстанционния съд
съдебноавтотехническа експертиза автомобила „Д. Д.“ е бил ударен в
задната част, ударил е автомобил пред него и след завъртане е бил ударен
странично в лявата му част от друг автомобил.
Иска е уважен като ответника „Х.Б.“ – С. е осъден да заплати на
малолетния В. сумата от 15 000 лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания в резултат на
нанесените телесни повреди от настъпилото на 30.12.2016 г. ПТП. За да
стори това съдът е приел , че се ангажира отговорността на този
застраховател. Приема се , че при установената фактическа обстановка
липсва вина на водача на процесния автомобил „Д.“ Ж. Б.. Управлявания
от него автомобил е бил ударен от автомобил находящ се след него , но
останал неидентифициран и предполагаемо напуснал
местопроизшествието при цялата суматоха и при усложнената
метеорологична обстановка. Видно от прекратителното постановление на
прокуратурата безспорно се приема , че при огледа на
местопроизшествието част от МПС-та – участници са напуснали и не са
били там. Липсата на вина на водача Б. изключва отговорността на втория
ответник – застрахователя „Д.“. При наличието на данни , че ударът
причинен първоначално на „Д.“-та от голям светъл автомобил, движещ се
зад „Д.“-та , който е напуснал местопроизшествието и останал
неидентифициран води до извода, че следва исковата претенция да бъде
5
уважена спрямо ответника „Х.Б.“ , отговарящ на извъндоговорно основание
при условията на чл.557 от КЗ. Съдът е приел , че е налице доказана
причинно-следствена връзка между деянието на неустановения водач на
МПС-то , което е ударило „Д.“-та и причинените травматични увреждания
на детето В. Като е изходил от характера на уврежданията , интензитета на
причинените болки и страдания , самия инцидент и обстоятелствата ,
свързани с него, ниската възраст на пострадалия и нивото на
психологически стрес за него като е съобразил и възражението за
прекомерност на предявената претенция съдът е определил размер на
обезщетението от 15 000 лв. В останалата част претенцията е отхвърлена.
Присъдени са и лихви върху определеното обезщетение начиная от
30.01.2018 г. – датата на която ищецът чрез своята майка е подал
заявлението за обезщетение пред застрахователя. Лихвата обаче се
претендира от самия ищец от 26.04.2018 г. и поради това следва да бъде
присъдена от тази дата е счел съда. В съответствие с уважената част на
иска са присъдени и разноските по делото на страните.
С въззивната жалба на „Х.Б.“ – С. се оспорва наличието на основания
за ангажиране на отговорността на този ответник. Страната се позовава на
показанията на свид.П. и М. – служители на РУ на МВР – Карнобат ,
според които не е имало автомобили , напуснали произшествието. Също
така се позовава и на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза: заявеното от вещото лице – „имя грешки от много страни , но
не знаем кой първи и кой последен е сгрешил. Ако бяха разпитани водачите
пред и след „Д.“-а щяхме да имаме по-ясна картина на това , което се е
случило….Ако водачът на „Д.“-та беше спазил по-голяма дистанция с
преднодвижещия се автомобил нямаше да се получи това произшествие,
щеше да има удар само отзад…“ От това страната навежда доводи за вина
и у водача Б. , както и че не се установява наличие на водач , препятствал
установяване механизма на ПТП и причинените от него вреди. Показанията
на свидетелите П. и М. следва да бъдат кредитирани, но съобразно
изнесеното от тях. Те действително твърдят , че МПС-та не са напускали
местопроизшествието – но това е относимо за времето , след като те са
пристигнали на местопроизшествието. След като са получили сигнала – т.е.
– след като произшествието е било вече факт те са пътували повече от час
заради лошите условия / Вж. л.169 по делото на Окръжен съд/.Свидетелят
6
П. сочи , че само разстоянието между магистралата и Карнобат е 11 км , а и
в града още 4-5 , което отнема повече от час. През това време – повече от
час при условията на лоша видимост, студ и суматоха на
местопроизшествието очевидно са настъпвали промени. Не е имало пречки
МПС-та , които реално са участвали в ПТП-то и имат техническа
възможност за придвижване да напуснат местопроизшествието и когато
служителите на МВР – Карнобат – свидетели по делото са пристигнали са
заварили съвсем различна картина от първоначалната. Самият свидетел П.
казва:“ по моя преценка ако щетата която е нанесъл автомобила нямаше да
може да напусне мястото, зависи къде е ударена , ако ходовата част е здрава
, може и да се е придвижил , но не мога да се ангажирам с такива
заключения“. Това води до извода , че действително МПС-та които са
имали техническата възможност са напуснали местопроизшествието и
двамата служители са заварили на мястото само тези , които не са били в
състояние да се придвижват. Също свид.П. сочи - : „докато бяхме там не
сме предприемали никакви действия по описване на автомобилите. Мисля
че ние сме първите посетили от полицията мястото. Не ни беше казано
някой от автомобилите да е напуснал мястото, преди ние да отидем там. Аз
също не съм искал такава информация , защото не ми е била необходима“.
Следователно не са били извършени действия по установяване на
спорното обстоятелство по евентуално напускане на автомобили на
местопроизшествието на 30.12.2016 г. и в тази насока следва да се имат
предвид показанията на свид.Б. който посочва , че „Д.“-та е била ударена
отзад от бързо приближаващ голям светъл автомобил /джип/ , който
впоследствие не е идентифициран на местопроизшествието – следователно
го е напуснал. Констатацията за напуснали местопроизшествието
автомобили се съдържа и в прекратителното постановление на
прокуратурата – Вж. л.54 по делото на ОС – Бургас :- „… други са
напуснали на собствен ход и по този начин се е нарушила фактическата
обстановка…“. Възможностите , за които говори вещото лице по САТЕ са
хипотетични и касаят варианти , които са различни от реалната ситуация.
По делото се разполага с показанията на ограничен брой свидетели и
изводите следва да бъдат направени въз основа само на събраните и
изяснените по делото факти и обстоятелства. В достатъчна степен същите
изясняват фактическата обстановка по делото и първоинстанционният съд
7
не е допуснал необоснованост на решението си в тази насока. Въз основа
на всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно е направен правилен и обоснован извод , че
процесното ПТП на 30.12.2016 г. на автомагистрала „Тракия“, посока –
гр.Бургас е причинена от неизвестен автомобил, движещ се с висока
скорост , застигнал и ударил отзад управлявания от разпитания по делото
свидетел Ж. Б. – „Д. Д.“ , вследствие на което са били причинени и
последващите удари , при които на пътуващите в автомобилите – в това
число и детето Виктор са били причинени травматични увреждания.
Доказателствата по делото , установяващи тези факти и обстоятелства не се
намират в противоречие с изложените във въззивната жалба.Всички
доказателства следва да бъдат преценяни както поотделно така и в
съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Неоснователно е
и възражението против извода на съда , че няма пречки да се търси
отговорност от „Гаранционния фонд“ , въпреки приетото от прокуратурата
в прекратителното постановление наличие на „случайно събитие“. Това е
основанието за прекратяването на досъдебното производство. С настоящия
иск на основание КЗ се търси обезщетение от „Гаранционния фонд“ заради
конкретно деяние – обезщетение за причинени травматични увреждания,
вследствие на удар , причинен от неидентифициран водач , управлявал
МПС , напуснало местопроизшествието. Що се отнася до оплакването , че
присъдения размер на обезщетението от 15 000 лв. е завишено , то следва
да се има предвид следното: обезщетението обхваща всички правно
релевантни факти и обстоятелства ,преценени като неблагоприятните
въздействия , свързани с конкретния инцидент наред с получените
травматични увреждания / доказани и чрез СМЕ, приета по делото/
следва да се съобразят и стресовите изживявания , претърпени в случая от
малолетното дете в резултат на процесното ПТП като пътник в превозното
средство - л.а. „Д. Д.“ всички обстоятелства свързани с този инцидент –
самите удари, получените от ударите травми и съпътстващите болки,
чакането на помощ в студа, продължило около 5 часа, суматохата и
безпомощността , целият оздравителен процес впоследствие и
неудобствата, свързани с ограниченията на движенията на ръката,
спомените за инцидента, ниската възраст на пострадалия – само 6 години ,
която обуславя един висок интензитет на страданията. Същите
8
комплексно видно от събраните по делото доказателства – показания на
служители на МВР и др. – дори и само за промеждутъка от време, през
който хората са изчаквали помощ на магистралата са понесени крайно
тежко от вързастните. Относимо за дете на 6 години следва да се приеме ,
че интензитетът на болките и страданията е по-висок, тъй като прага на
търпимост при дете на такава възраст е по-нисък и в случая детето Виктор
определено е понесъл зле всичко преживяно от него. Като се отчитат в
тяхната съвкупност всички релевантни обстоятелства досежно определяне
на справедливия размер на обезщетението на основание чл.52 от ЗЗД
настоящия съдебен състав намира , че определеното в размер на 15 000 лв.
обезщетение е справедливо определено. Въззивната жалба против
решението в тази му част на „Гаранционния фонд“ е неоснователна и
недоказана. Съдът е съобразил всички значими факти и обстоятелства и е
определил справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение. С оглед на
това решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора по делото пред въззивната инстанция в полза
на въззиваемите страни следва да бъдат присъдени направените от тях
разноски съобразно приложените списъци по чл.80 от ГПК – в полза на „Д.
– О.з“ЕАД – направените разноски представляващи адвокатско
възнаграждение според приложения договор и списък по чл.80 от ГПК в
размер на 1176 лв. Жалбата на въззивника „Х.Б.“ се явява неоснователна –
следователно не са налице основания за ангажиране отговорността на
другия ответник „Д.“ и сторените от него разноски следва да бъдат изцяло
изплатени от жалбоподателя – въззивник , тъй като производството пред
инстанцията е по жалба на „Х.Б.“, а разноските на „Д.“ са по повод това
въззивно производство. Разноските на другата въззиваема страна – ищеца
В. В. следва да бъдат присъдени на процесуалния представител – адвокат на
основание чл.38 във вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата в размер на 980
лв. съгл. Наредба №1/2004 г. на МРАВ.
По гореизложеното, Апелативен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение №83 от 31.03.2020 г. , постановено от
Окръжен съд – Бургас по търг.д.№416 от по описа на Окръжен съд –
Бургас за 2018 г.
ОСЪЖДА „Х.Б.“, гр.С. Булстат *** да заплати на адвокат П. В. от
гр.Б. на основание чл.38 във вр. с чл.36 от ЗА сумата в размер на 980
/деветстотин и осемдесет/ лева, както и да заплати сумата от 1176 /
хиляда сто седемдесет и шест/ лева на „Д. - О.з“ ЕАД – С.- направени по
делото разноски , представляващи възнаграждения за адвокати.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
10