Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Радка Чолакова
и в присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр. дело № 449 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД.
Ищецът
посочва, че на 28.02.2020 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК пред Районен съд - Нова Загора за вземанията си към И.А.А., било образувано
ч.гр.д. № 200/2020 г. и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, ищцовото дружество, чрез юрисконсулт К.А. депозирало искова молба на 08.07.2020 г. с вх.
№ 2407.
Ищецът
посочва, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия същите влизали в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
Ищецът
сочи, че съгласно чл.104а от Закона за енергетиката, потребителите на
крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени
обектите им. Обектът на И.А.А. бил присъединен към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, на чиято лицензионна
територия бил разположен. Потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат
всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния снабдител,
съгласно чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени
от ДКЕВР на 23.07.2013 г. В този смисъл бил и чл.42 от общите условия на ЕВН
България Електроразпределение ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-014/10.05.2008 г., които обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им писмено приемане - чл.104а, ал.4 от ЗЕ. Посочените общи условия
били публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/.
Посочва се още, че
съгласно чл.29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени
от ДКЕВР на 23.07.2013 г., мрежовите услуги се заплащали от потребителите върху
използваната ел. енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал.3 на същия
член заплащаните от клиентите мрежови услуги били достъп до електропреносната
мрежа и пренос по електропреносната мрежа, достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги. Горепосочените услуги се
заплащали от всички потребители, чийто обекти са присъединени към мрежата на
съответния оператор, като в правилата нямало разграничение според това, чия
собственост са присъединителните съоръжения - собственост на оператора на
мрежата, на потребителя или на трето лице. От гореизброените услуги цената за
достъп се заплащала върху предоставената мощност. Цената за достъп се
изчислявала за всеки ден в рамките на отчетния период. Твърди, че И.А.А. има
качеството на небитов клиент, съгласно определение в § 1, т.33а от Допълнителните
разпоредби на закона, защото купуваната за обекта ѝ ел. енергия била за
небитови нужди.
Разяснява, че цените
в енергетиката, включително и цените за мрежови услуги, се определят и се
заплащат на основание решения на ДКЕВР, постановени на основание чл.21, ал. 1,
т.8 и чл.30, ал.1, т.13 от ЗЕ, което изключва свободата на договаряне между
страните по договорното правоотношение относно цената, по силата на която
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя услугите и предвид тези
законоустановени положения било ясно, че цените на предоставяните от мрежовите
оператори услуги се утвърждават от ДКЕВР на основание чл.36а от ЗЕ, като
решенията на комисията в тази посока били задължителни за енергийните
предприятия - чл.36, ал.1 от ЗЕ.
Твърди,
че по силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество било поело
задължението да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 4309274, находящ се в с.Кортен, ул.„Кирил и
Методий“ № 31 - временно захранване за строителство.
За
И.А.А.
бил
открит клиентски номер **********, в качеството ѝ на собственик на посочения имот, видно и от
извършена справка в Служба по вписванията гр.Нова Загора и Нотариален акт от
28.03.2016 г.
Ответницата
от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се била задължила да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2 от общите условия на
крайния снабдител.
Посочва
също, че съгласно чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими
суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Ищеца
твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД било доставило на обекта на И.А.А. за периода от 03.10.2019 г. до
02.12.2019 г. електроенергия на обща стойност 244.24 лв., която до този
момент не била заплатена.
Твърди,
че поради забава в заплащането на горепосочената главница, ответницата дължала
законна лихва в общ размер от 6.09 лв. за периода от 21.11.2019 г. до
27.02.2020 г., а законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура
отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на
настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен във всяка
едно от тях, а издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и
периодът на дължимата лихва за забава, били подробно описани в приложено препис
-извлечение от клиентската сметка на ответника.
Моли
съдът с оглед гореизложеното, да установи със сила на присъдено нещо,
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД към И.А.А., както следва:
- 244.24 лв., представляващи стойността на предоставени мрежови услуги за периода от 03.10.2019
г. до 02.12.2019 г.
- 6.09 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
от 21.11.2019
г. до 27.02.2020 г.
- законна лихва върху
горепосочената главница от 28.02.2020 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Моли
съдът на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
Дело № 4/201З г. т.12, да осъди И.А.А., да заплати на ищеца присъдените в заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. 200/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора разноски.
Моли
в тежест на ответника да бъдат присъдени и направените по делото разноски, а
именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Моли
да се изиска и приложи като доказателство по настоящото дело ч.гр.д. 200/2020 г.
Ищеца
е представил и моли да бъдат приети като доказателства, писмени документи,
приложени по делото.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на
ответницата лично, от кмета на населеното място И.И. на 28.07.2020 г.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК не е представила писмен отговор по предявеният срещу нея иск.
На
02.10.2020 г. е постъпила молба от ищцовото дружество с вх.№ 260376, с която се
поддържа иска, моли се съдът да разгледа делото в негово отсъствие, както и да
бъде постановено неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за такова.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д. № 200/2020 год. по описа на Районен съд – Нова Загора, на
28.02.2020 г. пред съда е било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ищеца в настоящото
производство – „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив, за сумите от 244.24 лв. – главница и 6.09 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 21.11.2019 г. до 27.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда,
до пълното ѝ
изплащане.
Като
основание за вземането заявителя – ищецът е посочил, че претендираната главница представлява неизпълнението
на задължението за заплащане стойността на електрическата енергия, доставена за
периода от 03.10.2019 г. до 02.12.2019 г. от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД по партидата на ответницата И.А.А., с
кл. № 1010296461,
отнасяща се за обект на потребление: с.Кортен, обл.Сливен, ул.„Кирил и Методий“ № 20, временно захранване, ИТН 4309274.
Заповедният
съд е уважил това искане, като е издал заповед № 78/05.03.2020 г. за претендираните по
заявлението суми. Със същата заповед, заповедният съд е разпоредил
длъжника-ответник да заплати на заявителя - ищец и сторените по делото от
последния разноски в размер на 75.00 лв.
Заповедта
по чл.410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
С
оглед условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и
на основание чл.415, ал.2 ГПК, ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване
на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет
на разглеждане в настоящото производство.
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал следните писмени доказателства: Договор от 03.01.2017 г.; Искане за проучване от
29.06.2016 г.; Заявление от 21.04.2016 г.; Нотариален акт от 28.03.2016 г.; Справка в Служба по вписвания гр.Нова Загора; Препис - извлечение
от клиентската сметка на ответника; Фактури; Пълномощно; Платежно нареждане за внесена държавна такса.
Съдът приема представените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно установено по делото
е, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения. „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
По
силата на чл.7, т.1 от общите условия, ищцовото дружество поело задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на потребление, а именно жилището на
ответницата и е било коректно в изпълнение на задължението си.
Ответницата
от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължила да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2,
но последната не изпълнявала задължението си заплащане на доставената ѝ ел.
енергия и се явява неизправната страна в спора.
Съдът като взе
предвид представените по делото писмени доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на
ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответницата не е
представила отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание
по делото, не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, като същата
е уведомена за последиците от неспазване на тези срокове за отговор и за
неявяване в съдебно заседание.
Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.131
и чл.140 от ГПК на страните са указани последствията от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото писмени доказателства, съдът може да направи обоснован
извод, че предявеният иск се явява
вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен в неговата
цялост, така както е предявен.
В тежест на ответницата следва да се присъдят направените от
ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 125.00 лева, от които 25.00 лева. внесена
държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение по
настоящото производство, както и в заповедното производство в размер на 75.00
лева, от които 25.00
лева държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл.238 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на И.А.А., с ЕГН **********,***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” № 37, СРЕЩУ НЕЯ ЗА СУМАТА ОТ: 244.24 лв. /двеста четиридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ – главница, представляваща стойността
на доставена и консумирана електрическа енергия за обект с ИТН 4309274, находящ се в с.Кортен, ул.„Кирил и Методий“ № 31
за временно захранване нза строителство за периода 03.10.2019 г. до 02.12.2019 г.; 6.09 лв. /шест лева и девет стотинки/ – обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 21.11.2019 г. до 27.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано
от 28.02.2020 г. – датата на подаване на
заявлението в съда до пълното ѝ изплащане, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК И.А.А., с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: *********, направените разноски по ч.гр.д. № 200/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в размер на
75.00 лв. /седемдесет и пет
лева/, от които: 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ платена държавна такса и 50.00
лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
И.А.А., с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: *********, направените по делото разноски в
размер на 125.00 лв. /сто двадесет и пет
лева/ от които: 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ платена държавна такса и 100.00 лв. /триста лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: