РЕШЕНИЕ
№ 16041
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110126912 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу С. Г. К., с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 66,87 лв. – представляваща
главница за неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
21.01.2021 г. – 04.03.2021 г., дължими по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***, ведно със законната лихва от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 93,80
лв., представляваща неустойка, начислена на основание т. 9, б. „а“ от договора поради
неизпълнение на задължението за заплащане на абонаментни такси, ведно със законната
лихва от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 266,43 лв., представляваща
неустойка по т. 9, б „б“ от договора, формирана от отстъпка от стандартната цена за
предоставено за ползване мобилно устройство NOKIA 2.4 32 GB Dual Black, ведно със
законната лихва от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми на 02.04.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
68347/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът „***“ ЕАД (с предишно наименование „***“ ЕАД) твърди, че на 21.01.2021
г. между него и ответника С. Г. К. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** за срок от 24 месеца, с абонаментна програма „Тотал+ с неограничени
национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС“ с месечна абонаментна такса за
първоначалния срок на договора от 30,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на
първоначалния срок на договора в размер на 34,99 лв. Поддържа, че по силата на сключения
договор ищецът е предоставил на ответника устройство NOKIA 2.4 32 GB Dual Black на
преференциална цена, посочена в т. 5 от договора. Твърди, че ответникът не е изпълнил свои
парични задължения, начислени в 3 бр. фактури, издадени за отчетния период 21.02.2021 г.
до 04.05.2021 г., както следва: фактура № ***/*** г. за отчетния период от 21.01.2021 г. до
04.02.2021 г. и със срок за плащане 20.02.2021 г., издадена за сумата от 45,98 лв.,
представляваща неплатена абонаментна такса и по която потребителят е заплатил
1
извънсъдебно сумата от 10,99 лв.; фактура № ***/*** г. за отчетен период 05.02.2021 г. до
04.03.2021 г., със срок за плащане до 20.03.2021 г., издадена за сумата от 31,88 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги и фактура № ***/*** г.
за отчетен период от 05.04.2021 г. до 04.05.2021 г. и със срок за плащане 20.05.2021 г.,
издадена за сума от 360,23 лв., представляваща неплатена неустойка (93,80 лв.) и неплатена
сума за мобилно устройство NOKIA 2.4. 32GB Dual Black (266,43 лв.).
Посочва, че вследствие на неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги, на основание
т.9, б „а“ от договора, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 93,80 лв.,
начислена във фактура № ***/*** г. Размерът на неустойката е формиран от 3 месечни
абонаментни такси. Посочва, че поради неизпълнение на задълженията по договора, на
основание чл. 9, б. „б“ от договора е начислил и неустойка в размер на 266,43 лв.,
формирана от отстъпка от стандартната цена за предоставено за ползване мобилно
устройство NOKIA 2.4 32 GB Dual Black, и начислена във фактура № ***/*** г. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С. Г. К.,
чрез назначения особен представител адв. К., с който оспорва предявените искове. Твърди, че
ответникът не е страна по предоставения по делото договор. Посочва, че представените
договор за мобилни услуги и резюме на договор не са подписани от потребителя, посочва,
че подпис на потребителя има едва на стр. 5, поради което стр. от 1 до 4 от представените
доказателства представляват неподписан частен документ, който не обвързва страните.
Оспорва съдържанието на неподписаните частни документи и твърди, че представените
неподписани частни документи се приравняват на липса на документ, поради което навежда
неоснователност на предявените искове. В условията на евентуалност, в случай, че съдът
признае, че е налице валиден договор между страните за претендираните суми, оспорва като
неоснователни и недоказани исковете за неустойки, като поддържа, че ищецът не е доказал
разваляне на договор, следователно и претендираните неустойки са недължими. Посочва, че
по делото няма представено като доказателство писмено съобщение за разваляне на
договора или покана за доброволно изпълнение, която да е надлежно връчена на ответника.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги между него и ответницата, че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния
период и размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по
договора.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От приетия като доказателство Договор за мобилни услуги от 21.01.2021 г., сключен
между С. Г. К. и „***“ ЕАД, се установява, че между страните е било налице облигационно
отношение по повод предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер +***, при
уговорен стандартен месечен абонамент за първоначалния срок на договора 30,99 лв. на
месец и месечен абонамент от 34,99 лв. на месец след изтичане на първоначалния срок на
договора, като фактурите се издават на 5-то число всеки месец. Уговорен е срок на договора
24 месеца, считано от 21.01.2021 г. Посочено е, че с подписването на договора е
предоставено/закупен 1 бр. устройство, като в т. 5 от договора е индивидуализирано като
мобилен апарат NOKIA 2.4 32 GB Dual Black.
Към договора са приложени, подписани от С. Г. К. ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти от 21.01.2021 г. и декларация-съгласие от
21.01.2021 г., с която последният удостоверява получаването на подписан от представител на
оператора екземпляр от Общите условия на „***“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите
2
на мобилни телефонни услуги и/или общи условия на „***“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на фиксирани телефонни услуги.
Във връзка с направеното от процесуалния представител на ответника оспорване,
съдът е открил производство по чл. 193 ГПК относно авторството на подписа в
представения по делото Договор за мобилни услуги от 21.01.2021 г. Съгласно приетото
заключение по съдебно-почерковата експертиза, което съдът след преценка по реда на чл.
202 ГПК кредитира изцяло, подписите за „потребител/абонат“ в договора за мобилни услуги
от 21.01.2021 г. и в приложенията към него са положени от С. Г. К..
От приетите по делото фактура № ***/*** г. за периода от 21.02.2021 г. до 04.05.2021
г.; фактура № ***/*** г. за периода от 05.02.2021 г. до 04.03.2021 г. и фактура № ***/*** г. за
периода 05.04.2021 г. до 04.05.2021 г., и справки за общо потребление за мобилен фиксиран
номер, се установява, че „***“ ЕАД е начислило на С. Г. К., с клиентски № ***, сума в общ
размер на 427,10 лв., включваща месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) в
размер на 66,87 лв., и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги – 360,23
лв.
Следователно, видно е, че за процесните отчетни периоди по договора за мобилен
номер +*** се претендират единствено месечни абонаментни такси, като по твърдения на
ищеца е извършено частично плащане по първата издадена фактура за сумата от 10,99 лв. В
случая следва да бъде направено разграничение между задължението за абонаментна такса,
чието изпълнение претендира ищецът и задължението за заплащане на предоставените
услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу
предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на
абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи
условия. Според Раздел IV, т. 23, б. „б“ потребителят дължи цена за месечен абонамент,
осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер,
съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се
дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния
абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор,
като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно
избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще
зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния
оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.
Предвид изложеното, възраженията на ответницата за недоказано потребление, съдът
намира за несъстоятелни.
Съгласно подписаната от ответника декларация доставчикът го е уведомил за датата,
на която следва да се фактурира потреблението всеки месец, като е посочено, че датата е
една и съща и зависи от датата на създаване на клиентския номер на абоната, за което
последната се е съгласила. Действително представените фактури, едностранно издадени от
кредитора, представляват частен свидетелстващ документ, обективиращ изгоден за неговия
издател факт и не се ползва с материална доказателствена сила, но задължението на
ответника да заплаща месечна абонаментна такса е поето със сключването на договора за
мобилни услуги.
Съгласно Раздел V, т. 26 от Общите условия заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задълженията им за заплащане на дължимите суми.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е заплатил така установените суми,
поради което искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно сключен договор за процесните мобилни услуги между него и ответника, наличието
на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора поради
виновно неизпълнение на задълженията на ответницата, както и размера на уговорената
неустойка.
3
В чл. 19б, б. „в“ от Общите условия на „***“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, е предвидено правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно договора за мобилни услуги, в случай че потребителят не
е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния
договор. Видно от клаузите на сключения договор за мобилни услуги от 21.01.2021 г.
относно мобилен номер +***, в случай на прекратяване на настоящия договор преди
изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора, последния дължи неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода на прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както
и част от разликата между стандартната цена на продадено на промоция мобилно
устройство, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Съдът приема, че с клаузата на чл. 19б е налице съгласие на договарящите за
отклонението им от диспозитивното правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, водещо до изключване на
необходимостта кредиторът да отправя предупреждение до длъжника /и дава срок за
изпълнение/ в хипотезата на неплатени дължими суми /в т. ч. стойност на доставени
далекосъобщителни услуги/ и автоматично преустановяване на договорната обвързаност на
страните с произтичащите от това правни последици. Следователно доколкото с
неплащането на дължимата стойност на далекосъобщителните услуги се е осъществило
договореното в чл. 19б, б. „в“ от горепосочените Общи условия основание и е настъпило
автоматично преустановяване на облигационната връзка между страните
В случая, договорът за мобилни услуги от 21.01.2021 г. относно мобилен номер +***,
е бил сключен за срок до 21.02.2021 г. От данните по делото е видно, че ответникът е
преустановил изпълнение на задълженията си още към м. 02.2021 г., когато е настъпил
падежа на първата фактура, издадена на 05.01.2021 г. Ответникът не е ангажирал
доказателства за извършени плащания след този момент, поради което за ищеца е
възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора и да получи
уговорената за предсрочното му прекратяване неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорена
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай
факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на
неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.
В случая, съдът намира, че клаузата в договора от 21.01.2021 г., предвиждаща, че при
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на
4
всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, е валидна и обвързват страните.
При изначално уговорен праг на неустойката /постигната между страните уговорка за краен
предел на задължението за неустойка/ и възможност същата да бъде определена, то следва,
че клаузата за неустойка не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя
и мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излизат извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като
такива не са нищожни като противоречащи на добрите нрави, съгласно дадените
задължителни разяснения в т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на
ОСТК на ВКС, при тази редакция на неустоечните клаузи. Посочената неустойка има за цел
да набави заместваща облага за оператора поради факта, че същият пропуска възможността
да реализира приходи от предоставянето на услуги за първоначално уговорения срок на
договора, като той вече е осигурил техническата възможност за ползването на съответната
услуга до края на срока и е планирал получаването на съответния приход за пълния срок на
договора. В случая тази неустойка не е необосновано висока и не води до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор.
Не е нищожна и неравноправна и неустоичната клауза, предвиждаща при
прекратяване на договора потребителят да дължи разликата между стандартната цена без
отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора. Видно от
договора за мобилни услуги от 21.01.2021 г. на потребителя е предоставено мобилно
устройство NOKIA 2.4 32 GB Dual Black с ясно посочена цена в зависимост от наличието
или не на абонаментен план, като е посочен и размерът на отстъпката от стандартната цена,
ползвана от потребителя. Потребителят на мобилни услуги е получил съответното
устройство на преференциална цена с оглед сключения от него договор за мобилни услуги, в
който изрично е договорено, че вземането за неустойка в размер на разликата между
стандартната цена на устройството без отстъпка и преференциалната цена при сключване на
договора възниква при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя. Стандартната цена на предоставените устройства, преференциалната им цена,
както и размерът на отстъпката са изначално определени в договорите и допълнителното
споразумение, като на тази база и съобразявайки оставащия срок на договорите и
допълнителното споразумение, размерът на неустойките е определяем, поради което и в
тази част неустоечната клауза не създава неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор, отговарят на изискването за добросъвестност и не
излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, респективно не са нищожни като противоречащи на добрите нрави. Неустойката в
размер на отстъпката от месечните абонаментни такси има за цел да набави заместваща
облага за оператора поради факта, че същият пропуска възможността да продаде същото
устройство по пазарна цена, доколкото при извършване на преценка за продължителността
на договора с конкретния клиент операторът е преценил, че за него не е икономически
неизгодно да предостави на потребителя устройството с отстъпка, но при предсрочното
прекратяване на правоотношението по вина на потребителя този негов интерес е бил
нарушен и е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на
месечните абонаментни такси да бъде „компенсирана“ от дългосрочната обвързаност за
пълния срок на договора за мобилни услуги.
Видно е, че описаните два вида различни неустойки обезщетяват различни вреди за
оператора от неизпълнението на задълженията на абоната по договора, като същите
разкриват присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорените неустойки не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, а целят да компенсират оператора за описаните
вреди от предсрочното прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, като
5
съобразявайки вида на предоставените услуги и всички обстоятелства, свързани със
сключването и неизпълнението на процесния договор, съдът намира, че неустоечните клаузи
не са неравноправни и въз основа на тях са възникнали валидно парични вземания в полза
на ищеца.
По изложените съображения, ищецът има право на неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси по този договор без ДДС – сумата от 104,97 (34,99 по три),
както и неустойка, представляваща отстъпка от стандартната цена в размер на 266,43 лв. С
оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът „***“ ЕАД. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
505 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса и 480 лв. –адвокатско възнаграждение. За
исковото производство са представени доказателства за сторени разноски в общ размер на
725 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за особен
представител, и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът е релевирал своевременно
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатското
възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения (в редакцията изм. 68 от 2022 г.), при интерес до 1000 лв.
минималното адвокатското възнаграждение е 400 лв.
С оглед материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото възражението на
ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява частично основателно, като адвокатското
възнаграждение на ищеца за заповедното производство следва да се намали до минимума,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие, а именно – 400 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД има право
на разноски в размер на 425 лв. за заповедното производство и 725 лв. за исковото
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ***, сграда ***, срещу С. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, обективно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че С. Г.
К., ЕГН **********, дължи на ***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 66,87 лв. – представляваща
главница за неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
21.01.2021 г. – 04.03.2021 г., дължими по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***, ведно със законната лихва от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 93,80
лв., представляваща неустойка, начислена на основание т. 9, б. „а“ от договора поради
6
неизпълнение на задължението за заплащане на абонаментни такси, ведно със законната
лихва от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 266,43 лв., представляваща
неустойка по т. 9, б „б“ от договора, формирана от отстъпка от стандартната цена за
предоставено за ползване мобилно устройство NOKIA 2.4 32 GB Dual Black, ведно със
законната лихва от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми на 02.04.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
68347/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, ап.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***“, ***, сграда ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 725 лв.– разноски за
исковото производство, и сумата от 425 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. №
68347/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7