РЕШЕНИЕ
№ 1627
гр. Варна, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110115017 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с рег.№
87257/21.11.2023 г., депозирана от ищеца М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *,
чрез упълномощения адвокат А. Д., вписана в адвокатска колегия - Варна, с адрес за
призовки и съобщения: *, с електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП: * ,
Искова молба, предявена на 21.11.2023 г.,е надлежно уточнена с молба от 24.11.2023
г.и предявена против ответника „В. Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
* представлявано от З. С. Р. и А. М..
В титулната част на исковата молба ищецът е посочил, че предявява установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 10а, ал. 2, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 21, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 143 и 146 ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД.
Предявените по делото установителни искове заявени в условията на главен и
евентуални, съгласно исковата молба и уточняваща , съдът е квалифицирал с правни
основания чл. 26, ал.1 пр.1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с искането за прогласяване
нищожността на договорена в Договор за кредит № */* г. клауза на „Такса за бързо
разглеждане“, поради:
-противоречието й със закона на основание чл.26, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД (вр.чл.10 а, ал. 2
ЗПК)
1
-в условия на евентуалност: поради накърняване на добрите нрави на осн.чл.26, ал.1
пр. 3-то ЗЗД.
Ищецът е навел и самостоятелно основание в уточняващата си молба, в условия на
евентуалност, че клаузата е нищожна поради неравноправност на клаузата -чл.143, ал.1 и
чл.146 от ЗЗП, но не е сезирал съда с искане за прогласяване на нищожността на осн. чл.146
вр. чл. 143 ЗЗП.
В условията на ОСИ, ведно с иска по чл. 26 ЗЗД, е предявен и осъдителен иск с
правно осн. чл. 55, ал.1 пр.1 -во ЗЗД и акцесорно искане с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД (за
присъждане на законна лихва върху главницата по осъдителния иск, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда).
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти
и обстоятелства:
На дата *г. между страните бил сключен Договор за кредит № *
По силата на договора била предоставена на кредитополучателя главница в размер на
200 лева.
Съгласно раздел „Условия по кредита“, заемателят дължал „Такса за бързо
разглеждане“ в размер на 39.07 лева.
По същество ищецът счита, че клаузата „Такса за бързо разглеждане“ е нищожна,
като релевира следните основания за нищожност:
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК , кредиторът можел да събира от потребител такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, кредиторът не можел да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.Услугата, описана в договора за заем, смята ищеца, че имала характер на
действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
забранявала заплащането на такси. Разглеждането на заявление за предоставяне на заем
категорично представлявало част от действията по усвояване на кредита. Противоречието на
цитираната клауза с чл. 10а, ал. 1 и 2 , намира ищеца, че води до нищожност, съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК.
Отделно от горното , ищецът смята клаузата за неравноправна по смисъла на ЗЗП, на
основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради противоречие с
императивни норми на закона.Договарянето, че кредитополучателя ще заплати
горепосочената такса, противоречало на закона и добрите нрави, внасяло неравноправие в
кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Възлагането на
потребителя да заплаща задължения, които следвало да изпълнява кредитора, било в
изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слаба
икономически страна. Поради горепосоченото , намира ищеца, че бил изпълнен общия
състав на чл. 143 от ЗЗП и в светлината на неизчерпателното изброяване на предпоставките
за неравноправност на договорна уговорка, тази клауза следвало да бъде квалифицирана
2
като неравноправна, съответно непораждаща правни последици за потребителя.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, подчертава ищеца в исковата си молба, договорът
следвало да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договор за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволил с
посочване на размер на ГПР без да поясни как е определен този размер и какви допускания
съдържа. В случая събраната такса представлявала разход, който следва да бъде включен
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не било
сторено. При положение че таксата е била включена от кредитора в ГПР, то нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР щял да бъде надвишен.
На второ място, в раздел втори от исковата молба, ищецът сочи, че общата дължима
сума от заемателя за погасяване на заема възлизала в размер на 242.42 лева. Сумата била
изцяло заплатена на 07.07.2023 г. В подкрепа на това твърдение с исковата си молба ищецът
представя платежно нареждане за извършеното плащане.
В общата дължима сума, твърди ищеца, че била включена и таксата, която счита за
нищожна. С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът, според ищеца, се
обогатил неоснователно, събирайки таксата, съответно дължал нейното връщане на
кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията на
договорите/ЗЗД/.Всички горепосочени обстоятелства, обобщава ищеца, че обуславят
правния му интерес за предявяване на настоящите два иска срещу ответника, а именно
установителен иск за прогласяване на нищожността на таксата за бързо разглеждане от
договора и осъдителен иск за връщане на недължимо платената такса за бързо разглеждане в
размер на 39.07 лева.
В изпълнение на дадените от съда указания и в срок, ищецът е депозирал уточняваща
молба от дата 24.11.2024 г. / л. 34 - 36 от делото / .
Видно от уточняващата молба, исковете които предявява ищеца, са предявени в
условията на обективно, кумулативно съединяване, като желае съдът да се произнесе по
установителния иск за обявяване на нищожността на клаузата в Договор за кредит № * от
*г., предвиждаща „Такса за бързо разглеждане“ /Таксата/, както и по осъдителния иск с
правно осн. чл. 55, ал. 1, предл.1-во ЗЗД - за сумата от 39.07 лева, с която ответникът се
обогатил ведно със законната лихва за забава.
В уточняващата си молба ищецът е допълнил твърденията си, в частта касаеща
предявения осъдителен иск. Ищецът счита, че е налице хипотезата на чл. 55 , ал. 1, пр. 1-во
ЗЗД - а именно-изначална липса на основание за предаване на паричната сума.Задължението
за потребителя за заплащане на такса за бързо разглеждане, сочи в уточняващата си молба
ищеца, че е предвидено в раздела „Условия по кредита“ от Договор за кредит № * от *г., а
подробно описание на посочената клауза се съдържало в Общите условия към договора -
Раздел Трети - Разглеждане на искане за кредит и сключване на договор за кредит, т. 4.1. -
4.5.
3
Главното основание, на което ищецът претендира прогласяване на нищожността на
клаузата по процесния договор, съгласно която заемателят дължи такса за бързо
разглеждане в размер на 39.07 лв., съгласно уточняващата молба е поради противоречие със
закона, в частност с разпоредбата на чл.10а , ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 21 , ал.1 ЗПК във вр. с
чл. 26, ал.1 пр. 1-во ЗЗД.
Самостоятелно основание за нищожност на процесната клауза в договора според
ищеца е чл. 146 ал. 1 ЗЗП, т.к. същата представлявала неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, което самостоятелно основание предявява под формата на
евентуалност.
Също - при условията на евентуалност, ищецът счита, че процесната клауза е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Възлагането в тежест на потребителя да
заплаща задължения, които следва да се изпълняват от кредитора, сочи ищеца, че е в
изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по- слаба
икономически страна.
Предявените установителни искове за нищожност на различните основания ,
предвидени в чл. 26 , ал.1 предл. първо и предл. трето ЗЗД , пояснява ищеца, че са заявени в
условията на обективно съединяване , при евентуалност, като в случай, че съдът отхвърли
главния иск за установяване нищожността на процесната клауза поради противоречие съд
закона,следва да се произнесе и по евентуалните искове .
С оглед на нищожността на горепосочената клауза ищецът поддържа твърдението си,
че задължение за заплащане на таксата не е възникнало , поради което ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 39.07 лв. на осн. чл.55, ал.1 пр. 1 -во ЗЗД , с която сума ответникът
се е обогатил, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда и до окончателното изплащане на вземането.
При така изложеното по-горе и съгласно уточняваща си молба ищецът е сезирал съда
с исканията съгласно чл.127, ал.1 т. 5 ГПК:
Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде прието за
установено, че клаузата в раздел „Условия по кредита“ по Договор за кредит № * от * год.,
установяваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, подробно разписана в
т.4.1 - 4.5 от Общите условия към договора за кредит е нищожна на основание чл.10а , ал.2 ,
вр. чл. 21 , ал.1 ЗПК , вр. чл.26 , ал.1 предл. първо ЗЗД поради противоречие със закона, а в
условията на евентуалност на осн. чл.26, ал.1 предл. трето ЗЗД поради накърняване на
добрите нрави.
Моли да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца СУМАТА от 39.07 лв. заплатена от ищеца на дата 07.07.2023 год., като
платена при начална липса на основание по чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с която
ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 21.11.2023 г., до окончателното заплащане на
дължимата сума.
4
Обективирано е искане ответника да бъде осъден за заплати на ищеца всички
направени по настоящото производство разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
С исковата молба ищецът е посочил и банкова сметка, по която ответникът може да
извърши плащане, така както повелява нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК .
В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е представил и моли по делото да
бъдат приети като писмени доказателства: Договор за кредит № */*г. Платежно нареждане
за погасяване на договор № */*г. С оглед становището на ответника и оспорване на
настоящите искове, ищецът чрез процесуалния си представител, сочи че ще представи
допълнителни доказателства и доказателствени искания във връзка с доказване на
претенциите.В случай че са налице предпоставките за това, моли да бъде приложен чл. 238,
ал. 1ГПК.Прилага към исковата молба екземпляр от същата за ответника, заедно с копия от
приложените към нея писмени доказателства, адвокатско пълномощно и платежно за
платена държавна такса. На основание чл. 73, ал. 4 от ГПК, моли държавната такса да бъде
намалена с 15%. Обръща внимание за приложението на нормата на чл. 50, ал. 5 от ГПК, тъй
като ответникът е финансова институция и връчването на съдебни книжа следва да се
извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В. Б.“ ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от З. С. Р. - управител, чрез пълномощника Десислава
Димитрова - юрисконсулт, с електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а
ГПК: *, посредством Единния портал за електронно правосъдие е депозирал ОТГОВОР на
исковата молба.
На първо място, ответникът моли съда да приеме /за установени и безспорни/
следните факти и обстоятелства: На * г. между „В. Б.“ ЕООД, с ЕИК * като Кредитодател и
М. Д. Д. като Кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № * в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставил
на Кредитополучателя сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща главница по
кредита. Кредитът бил за срок от 15 дни и с падежна дата 11.07.2023 г. Начислените такси и
лихви по кредита били: договорна лихва в размер на 3,35 (три лева и тридесет и пет
стотинки) лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в
размер на 39,07 (тридесет и девет лева и седем стотинки) лева. Така общият размер на
кредита, който Кредитополучателят трябвало да погаси на падежната дата, бил на стойност
242,42 (двеста четиридесет и два лева и четиридесет и две стотинки) лева.
Редът и условията, по които на Кредитополучателят бил отпуснат кредита, се
уреждали в Договор за кредит № * и Общите условия към него.
Запознаването с последните бил задължителен етап от кандидатстването за кредит,
императивно поставен от ЗПФУР.
Като задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде завършена
5
заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознавал с избраните специални
параметри и Общите условия по кредита. Предоставянето в собственост на посочената в
Договора сума, от Кредитодателя на Кредитополучателя, съставлявало изпълнение на
задължението на Кредитодателя - да предостави поисканата от Кредитополучателя сума и
създавало задължение на същия - да заплати на Кредитодателя посоченото в Договор за
кредит № * задължение така, както било уговорено между страните и спрямо формалната
природа и задължителни реквизити на договора за потребителски кредит.
Срокът на Договора за кредит започвал да тече от датата на превеждане на сумата по
Кредита по сметка на Кредитополучателя.
Заявената и отпусната главница по Договор за кредит № *, била преведена от „В.
Б."ЕООД на М. Д. Д. по банкова сметка с IBAN * към „Б. Д.“ АД. Кредитополучателят
избрал този начин на получаване на заявените от него суми. В основанието за преводите бил
записан номера на кредита, както и ЕГН-то на клиента.
Още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап
посочени от кредитоискателя конкретни параметри, се предоставял Стандартен европейски
формуляр (СЕФ). Това се случвало в момента, в който Кредитоискателят е влязъл в личния
си профил на сайта * и е избрал сумата и срока, за които кандидатства. След сключването на
Договора за кредит вътрешната система на Дружеството автоматично изпащала в PDF
формат Договора за кредит заедно с общите условия към него на посочената от
Кредитополучателя e-mail поща за контакт, а именно: *. Съгласно т. 4 от Общите условия
към процесния Договор, Кредиторът се задължавал да даде отговор на Кредитополучателя
дали ИСКАНЕТО за отпускане на кредит, изпратено от Кредитополучателя е одобрено в
срок от 7 (седем) календарни дни, считано от получаването му като се свърже с
Кредитополучателя и му даде изричен отговор. Алтернативно, само по желание и след
изрична заявка, Кредиторът предоставял възможност на Кредитополучателя да ползва
опцията за бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит, която била
допълнителна незадължителна услуга и се предоставяла при изрично искане от страна на
Кредитополучателя, като гарантирала обработка на Искането и предоставяне на отговор до
15 (петнадесет) минути от изпращането му. Тази обработка включвала: ангажиране на
човешки и финансов ресурс от страна на Кредитора за кратък период от време, доколкото за
отпускане на кредит, заявителя преминавал през проверка за кредитоспособност и
платежоспособност. Тази проверка включвала справки в НОИ, НАП, проверка за актуален
работодател и регистриран трудов договор, справка в ЦКР на БНБ, проверка за актуална
лична карта, справка дали посочената от заявителя банкова сметка, по която желае да
получи заявената сума е регистрирана на негово име. Именно краткият 15-минутен срок, в
който се извършвала проверката налагал начисляване на оспорената такса и възмездяване на
усилията на кредитора. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга била
надлежно посочена в Специалните условия на Договора за кредит, както и в самия Договор
за кредит. Заявката за ползване на услугата не била задължително условие за отпускане на
кредита и не увеличавала шансовете за одобрение, нито пък гарантирала отпускане на
6
сумата.
Задължението на М. Д., възникнало по силата на валидно сключен Договор за кредит
№ * / * г. , било погасено в срока на договора.
На 07.07.2023 г. по банкова сметка на Дружеството в „Б. Д." АД, постъпила сумата от
242.42 лева, отчетена като пълно погасяване на възникналото задължение. С процесната
сума били погасени, както следва: 200 лева - главница., 3,35 лева - договорна лихва и 39,07
лева - такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане.
В раздел Втори от отговора на искова молба, ответникът е оспорил изцяло исковата
претенция за прогласяване на недействителността на клаузи от Договор за кредит № * / * г.
като неоснователен и недоказан.
Предоставените допълнителни незадължителни услуги, които г-н Д. изрично заявил,
твърди ответника, че съответствали изцяло на законовата възможност, уредена и в чл. 10а,
ал.1 ЗПК, съгласно която, цитира ответника: „Кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит „.
Именно такъв бил характерът на такса Бързо разглеждане. В случая таксата се начислявала
за услуга, които била пожелателна, допълнителна и незадължителна и която се предоставяла
само по изрично искане на Кредитополучателя. Услугата и дължимата за нея такса не се
отнасяла до действия, касаещи усвояване на кредита. Това било така, тъй като таксата не
била дължима за да бъде разгледана заявката на ищеца, както неправилно се твърдяло в
исковата молба, а се начислявала във връзка с кратките срокове, в които се извършвала
проверка на кредитоспособността на кредитоискателя. Това от своя страна ангажирало както
човешки, така и финансов ресурс от страна на кредитора. Заявката за ползване на
допълнителна и незадължителна услуга за Бързо разглеждане не била задължително условие
за получаване на заемната сума, нито пък увеличавала шансовете на заявителя да получи
исканата сума. В допълнение, оспорваната такса била подробно описана в Общите условия,
неразделна част от Договора за кредит, приложими и по процесния договор. Това била
такса, която е допустима и законосъобразно начислена.Процесният договор за
потребителски кредит бил съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните
изисквания на Глава трета от ЗПК. Разпоредбите на ЗЗП също били спазени изцяло като в
изпълнение на чл. 148, ал. 3 от ЗЗП, съгласно който цитира ответника : „Когато в
нормативен акт не е предвидено държавен орган да одобрява общите условия на договорите
с потребители за финансови услуги и последващите изменения в тях, те се изпращат от
търговеца до Комисията за защита на потребителите за одобрение“,Общите условия,
включително и регламентираната в тях такса за бързо разглеждане, била предварително
изпратена и съгласувана със специализиран държавен орган (КЗП), който орган бил
правоприлагащ и следящ за точното изпълнение разпоредбите на ЗЗП. Поради което счита
ответника за неоснователно изложеното в исковата молба твърдение, а именно, че не са
били спазени императивните изисквания на закона. Всички параметри по кредита твърди
ответника, че били предварително известни и предоставени по ясен и недвусмислен начин
на потребителя още на етап преддоговрна информация - в Стандартния европейски
7
формуляр /СЕФ/, откъдето и ищецът имал възможността да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да сключи Договора при така предвидените условия
или не.В Специалните условия на процесния договор изрично бил посочен действителният
размер на разходите по кредита, който от своя страна съответствал на заложената законово
допустима граница, определена в ЗПК. Всички параметри по процесния договор за кредит
били изначално известни на кредитополучателя - г-н Д., още на етап преддоговорна
информация (обективирани в СЕФ). Нещо повече, същите били изрично, ясно и
индивидуално определени, в съответствие с повелителните разпоредби на ЗПК, на стр.1
„СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ“. Това означавало, че за да
предостави потребителски кредит на г-н Д., Дружеството съобразило изцяло реквизитите и
специалните условия в него спрямо предписаните форма и съдържание. В допълнение и при
прилагане на изискванията на ЗЗП, условията по Договора - и Общите, и Специалните, били
съгласувани с регулаторния орган в областта на защита на потребителите и следвали всички
разпоредби и изисквания на специалното законодателство в областта на потребителското
кредитиране, а именно ЗПК и ЗПФУР. Единствен обективен и задължителен показател за
максималния размер на ГПР, било действащото правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По силата
на посоченото императивно изискване, ГПР можело да се уговаря свободно до размер от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, или 64.8 % от главницата по
кредита. В процесния случай, при съблюдаване принципа за свобода на договаряне,
страните се съгласили да сключат Договор за кредит № * с ГПР 49.8%.В обхвата на така
предвиденото ограничение законът не предвиждал ограничение на отделните компоненти,
от които може да се формира ГПР, нито налагал задължителни такива. В този смисъл,
единственият елемент, включен и използван при формиране на ГПР бил договорната
възнаградителна лихва. В § 1, т.1 от ДР на ЗПК изрично било посочено, че част от Годишния
процент на разходите са само тези такси, които са начислени когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
Т.е. ответникът твърди, че заявяването на услугата гарантира единствено проверка на
кредитната история и платежоспособност от страна на кредитора в кратък 15-минутен срок,
но не било задължително условие за отпускане на кредита в заявения размер.
Твърди се още от ответника, че ищецът имал правото и свободата да прецени дали
желае да ползва услугата, в който случай при подаване на заявка, без искане за Бързо
разглеждане, същият щял да получи отговор в стандартният 7-дневен срок.Както и ЗПК
постановявал в чл. 19, ал. 3, т. 2, заявяването на отделни допълнителни и незадължителни
услуги не следвало да се включва в ГПР и правилно същата не била елемент от
формирането му, съгласно императивната формула, посочена в Приложение № 1. Понятието
„общи разходи по кредита“ сочи още ответника, че било въведено най-напред с
ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и на СЪВЕТА от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета („ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО") и след това възпроизведено в
съответните разпоредби на ЗПК, който е националният закон, транспониращ посочената
8
директива съобразно § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Ответникът счита, че доколкото понятията за общи разходи по кредита и годишен
процент на разходите по кредита са въведени в националното законодателство чрез
транспонирането на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО в ЗПК и доколкото транспонирането е
извършено правилно, е налице съвпадение между понятията за общи разходи по кредита и
годишен процент на разходите по кредита по смисъла на националното законодателство и
по смисъла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО.В конкретния случай, при преценката дали такса
Бързо разглеждане представлява „общ разход по кредита" по смисъла на ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО, намира ответника, че следва да се отчете дали са изпълнени кумулативно
заложените условия: първо - дали тази такса се заплаща във връзка с договора за кредит; и
второ - дали ползването на услугата е задължително условие за получаване на кредита или
за получаването му при предлаганите условия. Първото условие таксата да се заплаща във
връзка с договора не било налице. Таксата Бързо разглеждане нямала отношение нито към
сключването на договора, нито към усвояването на кредита, нито към конкретните
параметри на договора за кредит - сума по кредита, дължима срещу ползването й
възнаградителна лихва и условия за определяне на лихвата. Това била услуга, която „В. Б."
ЕООД предоставяло възмездно на своите клиенти, в случаите, когато последните са заявили
желание да се възползват от нея. Второто условие - таксата да е задължително условие за
получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, също не било
налице. На следващо място, такса Бързо разглеждане нямала задължителен характер, за
разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата, а от там и
заплащането на такса за нея, ставало само по изрично искане на потребителя и зависело
изцяло от неговата преценка - дали в конкретния случай същият желае да получи отговор по
искането си за кредит, в рамките на определения кратък срок, или не. Ползването на
услугата Бързо разглеждане гарантирало на Кредитополучателя единствено получаването на
отговор в посочения срок, но не и отпускане на кредит, тъй като било възможно в обхвата
на Бързото разглеждане, при извършване оценка на кредитоспособността на
Кредитоискателя, Кредитодателят да установи, че Кредитоискателят не е кредитоспособен и
да откаже да му отпусне кредита. Същевременно, липсата на желание за възползване от
услугата по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и незаявяването й
не било пречка да се иска кредит и да бъде отпуснат такъв кредит.
Процесният договор за потребителски кредит, твърди по същество ответника, че бил
съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от
ЗПК. Дружеството спазило и прилагало точно изискванията на специалното
законодателство в частност ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. Ищецът подал Искане за отпускане на
Кредит от Дружеството, в съответствие с формуляра, предоставен на Началната страница -*.
След като ищецът посетил създадения от него вече потребителски профил и избрал
желаната сума (в процесния случай 200 лева) и срок завръщане на кредита (15 дни), на
екрана се е отворила нова страница, в която се заредили Условията по Договора - проект на
9
Договора за кредит (включващ Специалните условия на Договора за кредит и Общите
условия) и Стандартния европейски формуляр, в който били посочени всички законово
предвидени характеристики на Договора. По този начин "В. Б." ЕООД обобщава, че
изпълнило своето задължение да предостави пълната и подробната преддоговорна
информация на кредитоискателя, откъдето и г-н Д. имал възможността да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да сключи Договора при така
предвидените условия или не.Гореописаните факти и обстоятелства безспорно според
ответника аргументирали, че Договорът следвал всички разпоредби и изисквания на
специалното законодателство в областта на потребителското кредитиране, а именно ЗПК и
ЗПФУР, а също така както Специалните, така и приложимите ОУ били изрично съгласувани
с компетентния регулаторен орган в областта на защита на потребителите, съгласно
изискванията на ЗЗП. Именно поради посочените по-горе съображения счита ответника, че
сключеният Договор за кредит е действителен и не страда от релевираните в исковата молба
пороци, респективно налице било валидно възникнало облигационно правоотношение.
В раздел трети от отговора на искова молба ответникът моли, в случай че ответникът
е редовно призован , производството по делото да се гледа в негово отсъствие и служебно да
не се прилага чл.238, ал.1 ГПК .Моли да получава съобщения, призовки и други релевантни
за делото книжа електронно, в условията на чл. 38, и чл. 38а ГПК на електронен адрес: *,
чрез Единния портал за електронно правосъдие, във връзка с което подава и Заявление за
електронен достъп и призоваване.
По същество ответникът моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли
изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от ищеца М. Д. Д. иск. Моли да бъдат
присъдени на „В. Б." ЕООД направените съдебни и деловодни разноски по делото,
включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение.Към отговора ответникът
прилага Стандартен европейски формуляр - заверен препис и пълномощно за процесуално
представителство на юрисконсулт Десислава Димитрова.
Видно от протокола от проведеното първо открито съдебно от 12.04.2024 г. ищецът
по делото редовно призован, представляван от адв.А. Д. от АК В. моли съда да уважи изцяло
предявените при условията на обективно кумулативно съединяване установителен и
осъдителен иск, ведно с присъждане в полза на ищеца на сторените разноските , съгласно
представения списък на разноски. Извън изложеното по същество, адв.Д. прави и
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
ответника, в случай че бъде представено такова със становище.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът не е изпратил
представител .
След извършена справка и в ЕИСС в ел.папка на делото , към момента на
постановяване на акта по същество , настоящият съдебен състав отново констатира факта ,
че освен отговора на искова молба, ответното дружество не е депозирало становище по хода
на делото, не е представяло списък по чл. 80 ГПК и не е релевирало възражение с правно
осн. чл. 78, ал.5 ГПК .
10
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по
делото доказателства, приложимия закон, нормите на чл. 235 и чл. 236 ГПК приема за
установено и изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното :
Предмета на спора е очертан от ищца с исковата молба и отправените до съда
искания, като са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове за прогласяване нищожност на договорна клауза и осъдителен иск за
връщане на полученото от ответника възнаграждение при начална липса на основание .
С доклада по делото , обявен за окончателен на първо място съдът е отделил фактите
и обстоятелствата по делото , които се признават от страните.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК , с доклада по делото , обявен за окончателен
в о.с.з. на 12.04.2024 г. , съдът изрично е обявил за безспорно по делото обстоятелството, че
между ищеца и ответника е сключен договор за кредит № * от * г. че Договорът е сключен
между страните при действие на Общи условия и съдържа клауза „Такса за бързо
разглеждане „, че заетата сума по договора за кредит е получена и усвоена от ищеца и че
ищецът е извършил пълно погасяване на кредита.
По делото съдът е приел, че липсват въведени, неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл. 154 ал. 2 и 155 от ГПК.
По предявените ОСИ с предмет недействителност на клаузата в договора за
заплащане на такса бързо разглеждане вкл. и обусловения осъдителен иск за връщане на
исковата сума поради това че е била платена от ищеца на ответника на нищожна клауза, без
правно основание, съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти по следния начин:Доказателствената тежест в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.По предявените искове
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 -во ЗЗД - нищожност на оспорената клаузи поради
противоречие със закона и чл. 26, ал.1, пр. З-то ЗЗД - нищожност поради накърняване на
добрите нрави, съдът е указал на ищеца че носи доказателствената тежест да установи и
докаже релевираната от него недействителност на оспорената клауза на всяко от сочените
основания.В тежест на ответника по исковете с правно основание чл. 26 , ал.1 ЗЗД е било
възбложено да установи и докаже възраженията си залегнали в отговора на искова молба: че
оспорената клаузи предвиждаща плащане на таксата Бързо разглеждане от ищеца е
действителна, сключена в съответствие с законовите разпоредби на действалото към датата
на отпускане на кредита законодателство, при спазване на всички основни принципи които
ищецът счита, че са нарушени.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД съдът
е възложил да докаже по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е
престирал процесната сума в полза на ответника без основание и в претендирания размер.В
тежест на ответника е било възложено да проведе насрещно доказване по тези факти, както
и да докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при
11
установяване на горното от ищеца - да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.
Проекта за доклад по делото е бил допълнен по искане на адв.Д., като на осн. чл. 252,
вр. чл. 253 от ГПК, съдът е обявил изрично на страните, че ще следи за наличието на
неравноправни клаузи и ако констатира такива, независимо от основанието, поради което
дадена клауза е неравноправна, ще изложи това в мотивите на съдебния си акт.
При така изложеното по-горе съдът дължи произнясяне по същество по
установителните и осъдителния искове .
От приобщените по делото доказателства : представените с исковата молба от ищеца
копия от Договор за кредит № */* г.; Общи условия на договора за кредит; Декларация по
чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП от М. Д. Д.; извлечение № */* г.; преводно нареждане за кредитен
превод от 07.07.2023 г. и представеното от ответника с отговора на искова молба копие от
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит,
безспорно се установява факта ,че страните по делото са страни по договор за кредит .
Спорен е въпроса между страните дали клаузата на „такса за бързо разглеждане“ от
договора за кредит от * г. сключен между М. Д. и В.Б. ЕООД / чл.4.1 ОУ на договора за
кредит - л.13 ти от делото / е действителна или нищожна , като твърди ищецът М.Д. .
Предявени са от ищеца установителни искове с които се иска прогласяване на
нищожността на посочената клауза на отделни правни основания са заявени в условията на
главно и евентуални . В тази връзка трайната съдебна практика на ВКС налага
произнасянето на съда според тежестта на релевирания порок на оспорената клауза, от най -
тежкия порок до по лекия , в случая от противоречие със закона до накърняване на добрите
нрави .
По същество на спора съдът приема за установено и доказано следното :
Установителните искове с които е сезиран съда съдържат искането да бъде
постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че клаузата
в раздел „Условия по кредита“ по Договор за кредит № * от * год., установяваща
задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане, подробно разписана в т.4.1 - 4.5
от Общите условия към договора за кредит е нищожна на основание чл.10 а, ал.2 , вр. чл. 21
, ал.1 ЗПК , вр. чл.26 , ал.1 предл. първо ЗЗД поради противоречие със закона, а в
условията на евентуалност на осн. чл.26, ал.1 предл. трето ЗЗД поради накърняване на
добрите нрави.
Видно е от доклада по делото, че между страните по делото е безспорен факта ,че
същите са били валидно обвързани от договор за кредит № * от * год . Приложения на л.
8, 9 договор доказва този безспорен факт .
Оспорен е не целия договор за кредит, а само клаузата която предвижда
заплащане на такса „за бързо разглеждане" по договора за кредит , разписана в ОБЩИТЕ
УСЛОВИЯ на ответното дружество .
Липсва въобще спор, че договора за кредит от дата 26.96.2023 г. е сключен при
действието на Общи условия на договора за кредит, приложени по делото на л.10 - 23 по
12
делото . Видно от раздел първи на ОУ същите се прилагат към сключените индивидуални
договори за кредит , представляват неразделна част от тях и са достъпни в електронен
вариант на * или на друг траен носител . В чл. 4.1 от ОУ на ответника се съдържа клаузата „
Такса за бързо разглеждане „ . Съгласно чл.4.2. кредиторът предоставя възможност на
кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане
на кредит.Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се
предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантира обработка на
Искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. В чл. 4.3 . е записано
,че когато Искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на Кредитора , в
неработен ден или на официален празник , се допуска забавяне в обработката извън
посочените 15 минути , но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и
ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен
ден.Във второто изречение на същата клауза е записано, че Кредиторът не може да бъде
държат отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми по вина на
Кредитополучателя / например при изключен мобилен телефон / .В третото изречение на чл.
4.3. е посочено, че Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия възможен момент
.В следващия чл. 4.4. е разписано, че за заявката на допълнителната незадължителна услуга
за бързо разглеждане на Искането за кредит , Кредитополучателят дължи Такса за бързо
разглеждане , която се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока на договора . Във
второто изречение на чл.4.4 е записано , че Дължимата сума по тази допълнителна
незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на договора за кредит и е
включена в Тарифа на Кредитора , налична на Началната страница.В последния чл.
4.5.изрично е вписано ,че допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е
задължително условие за отпускането на сумата по заявения Кредит и не увеличава
възможностите на Кредитополучателя да получи кредит.
Така разписаните чл. 4.1 - чл. 4.5 от ОУ на ответника съдът съпоставя с приложения
договор за кредит , като констатира , че на ищеца е бил отпуснат кредит от 200 лв., при
изрично вписан размер на Такса за бързо разглеждане 39.07 лв. / л. 8 от делото/.
В процесния договор за кредит от * г. в табличен вид е посочена обща дължима сума
по кредита 242.42 лв. и ГПР / годишен процент на разходите / 49.8 %.Сключения между
страните договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит,
поради което за правоотношението между страните са приложими разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, което вменява служебното задължение на съда да извърши
преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора .
Процесния договор безспорно представлява договор за потребителски кредит и
попада под приложното поле на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от
5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., последно изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г., в сила от
1.01.2021 г.).В чл. 9, ал.1 ЗПК се съдържа легалната дефиниция на понятието
потребителски кредит : Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
13
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Основните изисквания към ДПК са разписани в ЗПК в нормите на чл. 10 -12 , чл.19 , а
в глава Шеста от същия закон е регламентирана недействителността на ДПК.
Императивната норма на чл.22 ЗПК (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.)
гласи : Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно
чл.23 : Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита
С цитираните уговорки разписани в чл. 4.1. - чл. 4.5 от ОБЩИ УСЛОВИЯ НА
ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ , неразделна част от договор за кредит № * от * год. намерили
отражение в процения договор „ условия по кредита „ - такса за бързо разглеждане „
(39.07лв. ) , съдът намира, че кредитодателя е нарушил императивната правна норма на
чл.10, ал. 2 вр. ал.1 ЗПК поради което и клаузата е нищожна поради противоречие със закона
. Както бе посечено и по -горе , нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК дава възможност кредиторът
да събира от потребителя- кредитополучател такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но според ал.2 на същата разпоредба не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В случая,така както е твърдял ищеца , е предвиденото възнаграждение за
приоритетно/“БЪРЗО „/ разглеждане на документи и отпускане на кредит свързано с
процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта
на таксата, противоречи нас повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 и ал.1 от ЗПК. По
правната си същност таксата за бързо разглеждане не гарантира привилегия или право за
потребителя, а единствено и само спомага затова кредитодателя да получи допълнително
плащане и то в размер определяем според цената на кредита и установим едва при
сключване на договора .Твърденията на ответника че клаузата „такса бързо разглеждане“ е
действителна и съобразена със законовите изисквания регламентирани в чл. 10 а ЗПК са
изцяло неоснователни и неподкрепени с доказателства . Липсват доказателства ангажирани
от ответника от които съдът да може да изведе извод, че таксата бързо разглеждане е
дължима срещу конкретна допълнителна , макар и незадължителна , престация от страна на
кредитодателя .
Предвид изложеното, посочените уговорки касаещи клаузата такса бързо разглеждане
в договора за кредит и ОУ към него са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД,
поради противоречието им със закона - нормата на чл. 10а ал. 2 вр. ал.1 ЗПК .
Основателността на първия иск и установяването на най-тежкото основание за
недействителност на оспорената клауза от сделката -противоречието и със закона, не налага
14
произнасяне на съда и по всички останали основания за нищожност, а води до прогласяване
на нищожността на тази клауза .
Основателността на установителния иск води до произнасянето по същество на съда
и по осъдителния иск .
ВРС е сезиран с иск с правно осн. чл.55 , ал.1 предложение първо ЗЗД за връщане на
сумата от 39.07 лв. като платена при начална липса на основание.Безспорно е по делото , че
ищецът е погасил изцяло заема, който му е бил отпуснат от ответното дружество, а и на лист
27 -ми по делото е приложено копие от преводно нареждане доказващо твърденията на
ищеца, че на дата 7.7.2023 г. по банков път е превел сумата от общо 242.42 лв. на ответника
- т.е. цялата заета сума ведно с 39.07 лв. начислена такса за бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит.
Ищецът е провел пълно и главно и доказване на факта на плащане на сумата към
ответника, а ответникът е имал доказателствената тежест да установи и докаже при
условията на пълно и главно доказване основанието на което е получил сумата от 39.07 лв.
По делото ответникът не е доказал наличие на действително , годно , валидно правно
основание на което е получил сумата от 39.07 лв.
Доказано е твърдението на ищеца че клаузата „ такса за бързо разглеждане „ е
нищожна , респективно и плащането на исковата сума по осъдителния иск е довело до
неоснователно обогатяване на ответника . Ето защо, след като ищецът е платил на ответника
сумата начислена като такса бързо разглеждане на нищожно правно основание , то тази сума
се явява платена при начална липса на основание и следва да бъде възстановена на ищеца.
При така изложеното съдът уважава осъдителния иск с правно осн. чл. 55 , ал.1 пр. 1 -во ЗЗД
като основателен и доказан и присъжда в полза на ищеца търсената законна лихва за забава
върху главницата от 39.07 лв. считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
21.11.2023 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал, 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат възстановени сторените съдебно-деловодни разноски.
Видно от Списъка по чл. 80 ГПК приложен на лист 68 - ми по делото , ищецът
претендира възстановява на сумата от общо 1045 лева съдебно деловодни разноски по
делото от които 960 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство , защита и съдействие съгласно договор за правна защита и съдействие от
2.4.2024 г. е 85 лева заплатена държавна такса. Приложените по делото на листи 7 , 36, 37,
69 копия от преводни нареждания и договор за правна защита и съдействие доказват размера
и плащането на двата разхода по делото за държавна такса и адвокатски хонорар , поради
което , а и при липса на възражение с правно осн. чл. 78, ал.5 ГПК , съдът присъжда в полза
на ищеца и в тежест на ответника сторените от ищеца съдебно -деловодни разноски в пълен
размер , съгласно чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, Варненският районен съд
15
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договорна клауза , по предявения иск от
ищеца М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *, против ответника „В. Б.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * представлявано от З. С. Р. и А. М., като
приема за установено, че клаузата в раздел „Условия по кредита“ по Договор за кредит
№ * от * год., установяваща задължение за заплащане на ТАКСА ЗА БЪРЗО
РАЗГЛЕЖДАНЕ, подробно разписана в т.4.1 - 4.5 от Общите условия към договора за
кредит е нищожна поради противоречие със закона, на основание. чл.26, ал.1 предл.
първо ЗЗД, във вр. с чл.10а , ал.2 , вр. чл. 21 , ал.1 ЗПК .
ОСЪЖДА ответника „В. Б.“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление: *
представлявано от З. С. Р. и А. М. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. Д. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: * СУМАТА от 39.07 лв. / тридесет и девет лева и седем стотинки / -
заплатена от ищеца на дата 07.07.2023 год., като платена при начална липса на основание по
чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
21.11.2023 г., до окончателното заплащане на дължимата сума, на осн. чл.55 , ал.1
предложение 1- во ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника „В. Б.“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление: *
представлявано от З. С. Р. и А. М. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. Д. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: * СУМАТА от общо 1045.00 лв./хиляда четиридесет и пет лева /
представляваща сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.127, ал.4 ГПК съдът посочва, че присъдените парични
вземания могат да бъдат заплатени на ищеца по посочения в исковата молба начин - по
банков път, по банкова сметка с титуляр М. Д. Д. , и реквизити на б.см. IBAN *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16