Решение по дело №584/2010 на Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№                       /                           г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено шестнадесети февруари,  през две хиляди и дванадесета година,  в състав:

                                                                       Окръжен съдия: Даниела Христова

            При участието на секретаря Д.Х., след като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 584 по опис на ВОС  за 2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по предявен от Технически университет – В., Булстат *********, представляван от Ректор – доц. Д-р О.А.Ф., с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр. В., ул. „С.” № 1, чрез гр. ю. к-т Иван Р., като процесуален субституент на Държавата против АД „Инвестиционна компания” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. В., ул. „Екзарх Йосиф” № 7, ет.1,  ап.1 представлявано от изп. д-р С.Д.И., отрицателен установителен иск за собственост върху следния обект на спорни права реална част с площ от 1764  кв. м. от имот с идентификатор 10135.2555.26, целия с площ от 173596 кв. м., находящ се в гр. В., 23 м. р-н, при граници имоти с идентификационни номера: 10135.2555.33, 10135.2555.30, 10135.2555.221, 10135.2555.29, 10135.2555.31, 10135.2555.28, 10135.2555.27, 10135.2555.19, 10135.2555.20, 10135.2555.320, 10135.2555.20, 10135.2555.21, 10135.2555.22, 10135.2555.23, 10135.2555.25, очертана със зелен цвят върху скица, приложена на л. 60 от делото и идентифициран с № 1366=2555.26  върху същата скица, на основание чл. 124 от ГПК.

            Цената на иска е 99 136.80 лева /данъчна оценка – л. 51 от делото/.

            Ищецът твърди, че целият УПИ с идентификатор 10135.2555.26 е публична държавна собственост, предоставена му за управление, на основание чл. 89, ал.1 от ЗВО. Твърди се, че със Заповед №709/19.09.1964 г., на Председателя на ИК на ГНС - В. целият имот, в който изцяло попада процесната реална част е отреден за отчуждително мероприятие „МЕИ - В." - „Машинно-електротехнически институт -В.", открит с Указ №395/30.07.1964 г.  обн. ДВ, бр.61/1964 г., преобразуван в Технически университет В. с Решение на Народното събрание обн. ДВ, бр.68/1995 г. Върху отчуждените имоти, представляващи незастроени терени е бил изграден учебният комплекс на МЕИ-ВМЕИ /Висш машинно-електротехнически институт/, сега Технически университет В.. Изграждането на учебния комплекс е станало поетапно върху площ 189245,00 кв. м, с граници: ул."С.", ул."М.", ул."Хр. С." и бул."Осми приморски полк"/Д. Б./. Изграждането било извършено съобразно Генерален застроителен план, утвърден през 1976 г. и периодично актуализиран до 1992 г. от Община В.. С тези граници и площ учебният комплекс бил отразен като обект за образование на ВМЕИ в действащия Общ градоустройствен план на гр. В. от 1987 г. Твърди се, че строителството на учебния комплекс е започнало още с откриване на университета. Твърди, се че  през 1969 г. е завършен първият учебен корпус на Електротехническия факултет и последователно до 1990 г. е извършено строителството на останалите основни учебни корпуси, спомагателни сгради, инфраструктурата и благоустройствените съоръжения. Твърди се, че тези факти се установяват от АДС №3035/16.05.2000 г. и счетоводни картони за осчетоводяване на завършените съоръжения на Университета. Твърди се, че ответникът не осъществява фактическа власт върху имота, но за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск поради следните обстоятелства:  Ответникът се легитиМ.а като собственик на процесния имот като е придобил права чрез правна сделка от не собственици. В тази връзка се излагат следните твърдения:  С решение от 03.05.1995 г. по  адм. д № 874/1993 г.,  Окръжен съд В. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е отменил отчуждаването на имот - лозе бивш пл.№2355, като е възстановил на бившия собственик 1764,00 кв. м., наМ.ащи се в средата на университетския и двор, пред сградата на Електротехнически факултет. Възстановеният имот е попълнен в кадастралния план със Заповед № Р-89/18.03.1997 г. на Кмета на Община В. с пл.№ 2355 - 1366 и площ 1764,00 кв. м. върху централната част на двора на Технически университет В. и не фигурира в кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-1892/14.10.2008 год., на Изпълнителния директор на АГКК - С.. С нот.акт, вписан под рег.№ 10626/28.05.2004 г., акт.78, том, дело 7763/2004 г., стр. 14147 на Службата по вписванията В., процесният имот е продаден от бившите собственици на ответника със следното описание: поземлен имот №-1366 с площ 1764 кв.м. по плана на 23-и подрайон В., идентичен с имот пл.№2355 по плана на местност „Ч.", при граници: двор на Технически университет В. и път в двора на Технически университет В..

            Ищецът твърди, че целия имот, част от който е процесната реална част е публична държавна собственост, предназначена за образователната дейност на Университета. Твърди, се че решението по гр. д. № 874 по опис на ВОС за 2003 г. е постановено без да са налице предпоставките на ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. Отчуждителното мероприятие МЕИ е за комплексно обществено строителство, реализирано с изграждане на учебния комплекс по Генералния застроителен план на Университета, който план е приложен преди влизане в сила на реституционните закони със строителството на основните учебно корпуси, спомагателни сгради, инфраструктурата и благоустройствените съоръжения на учебния комплекс, включително масивната външна ограда на университетския двор. Процесният имот, заедно с всички останали отчуждени имоти е станал прилежаща част от двора на учебния комплекс, а разпоредбите наЧл.1 и Чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др., както и трайната съдебна практика, не предвиждат възможност за възстановяване право на собственост при реализирано комплексно обществено строителство, каквото е строителството на учебния комплекс по Генералния застроителен план на Университета. Ищецът счита, че след като не е бил старана в производството  по гр. д. №874/1993 г по опис на ВОС въпросът за комплексния характер на строителството за отчуждителното мероприятие въобще не е бил поставян. Не е поставян и въпросът, че се възстановява лозе върху централната алея и зелената площ на университетския двор пред сградата на Електротехническия факултет, изградени, функциониращи и обслужващи образователната дейност на Университета от 1969 г. Други обстоятелства, на които се основава правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск – ответната страна е отправила заявление за деактуване вх.№70-00-1235/02.09.2005 г. до „Министерството на регионалното развитие и благоустройството". Със Заповед №РД 02-14-6/16.07.2008 г. на МРРБ процесният имот е отписан като  площ от 1764,00 кв.м, съставляващи пл.№2355 /част/ в местност „Ч."- В.. Заповедта за отписване е издадена в противоречие с разпоредбата на Чл.7 ал.1 от Закона за държавната собственост. Към настоящият момент процесният имот е попълнен по кадастрален план в двора на Технически университет В. и няма данни за упражняване на владение върху него от ответната страна.

            Ответникът е оспорил допустимостта на иска и в условията на евентуалност неговата основателност в два писмени отговора – вх. рег. № 27 621 от 23.07.2010 г. и  вх. рег. № 32984 от 03.09.2010 г.. По възраженията за недопустимост е постановено определение № 40 от 05.01.2011 г., с което първоинстанционното производство е прекратено, но същото е отменено от въззивната инстанция с определение №  160 от 14.03.2011 по ч. в. гр. д.№  107 по опис на Варненски апелативен съд и делото е върнато за произнасяне по същество на спора.

            Възраженията на ответната страна по основателността на иска се свеждат до следното: Оспорва се твърдението изложено в исковата молба, че спорния имот е публична държавна собственост. Не се оспорва посочения от ищеца факт, че имотът е отписан като публична собственост със заповед РД 02-14-6/16.07.2008г. на МРРБ. Твърди се, че имотът представлява незастроен терен, който по никакъв начин не е свързан и не се използва за образователната дейност на ищеца. Ответната страна твърди, че е собственик на процесната реална част въз основа на правна сделка – покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 176, том ІІ, рег. № 6527, н.д. № 329 по опис за 2004 г. на нотариус № 214, вписан в АВ-В. под № 78, том ХХХІV, дело № 7763/2004 г. , вх. рег. № 10626 от 28.05.2004 г. на АВ-В..  С молба вх. рег. № 32 984 от 03.09.2010 г. Ищецът твърди, е праводателите му са били собственици и сделката посочена като придобивно основание е породила транслативен ефект. Твърди се, че отчуждаването на имота е отменено в с влязлото в сила решение на ВОС по адм.д.№874/1993г. Изразява се становището, че макар и ищецът да не е участвал в производството по адм. д. № 874/93 г. разпоредбата на чл.220,ал.1 ГПК /отм./, понастоящем възпроизведена в нормата на чл.198 от действащия ГПК, влязлото в сила решение е задължително за страните и техните правоприемници - универсални или частни. Твърди се, че АДС №3035/2000г.  е съставен след като съдебният акт за отмяна на отчуждаването е влязъл в сила. Относно спорното твърдение на ищеца, че имота е публична собственост, се сочат следните аргументи: Спорният имот не може да бъде определен като публична държавна собственост по смисъла на чл.89 от Закона за висшето образование, защото: 1./ той представлява незастроен терен, който не се използва за учебна дейност по смисъла на закона и 2./ разпоредбата на чл.89,ал.2 ЗВО, която определя като публична държавна собственост предоставените на нуждите на висшите училища имоти е приета след отмяна на отчуждаването. В закона за изменение и допълнение на ЗВО, обн. ДВ бр.54/2000г. липсва изрична разпоредба съгл. Чл.14 от Закона за нормативните актове, която предвижда обратното му действие. Поради това въз основа на нея не може да се дава нова правна оценка на факти и правоотношения, възникнали преди влизането й в сила.

            Третите лица помагачи – Ж.П.К., Л.К.К. ***,  Н.Т.Ч. и П.Г.Ч. ***,  Е.Г.Ч. ***68, последните три в качеството на наследници на Г. М. Ч., не изразяват становище по предявения иск. Държавата, представлявана от Министъра на РРБ не изразява становище по предявения иск.

            Съдът след като се запозна със становището на страните, събраните по делото доказателства, преценени към правните норми уреждащи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            С оглед вида на предявения иск в тежест на ответната страна е да докаже правото на собственост заявено в писмения отговор, а именно – правна сделка- покупко-продажба и оспорения от ищцовата транслативен ефект на тази сделка.

            Ответната страна се легитиМ.а като собственик  възоснова на правна сделка, за сключването на която представя нот. акт № 176/2004 г. От съдържанието му се установява, че ищецът е закупил поземлен имот № 1366, целия с площ от 1764 кв. м., по плана на ХХІІІ –ти подрайон на гр. В., идентичен с ПИ № 2355 по плана на местност „Ч.”, при граници на поземления имот: двор на Технически университет –В., паркинг и път в двора на Технически университет – В..  Действителността на правната сделка не е оспорена от ищеца. Твърди се, че праводателите на ответника не са придобили права на собственост, като се оспорват предпоставките за реституция съответно за отмяна на отказа на кмета на Община В.. От представените по делото писмени доказателства и заключенията от изслушаните СТЕ изготвени от вещите лица Д. П. и инж. Ц. Н.,  се установяват следните релевантни към спора факти:

            С Указ №395  от 30.07.1964 г. обн. В ДВ, бр.61 от 04.08.1964 г. е създаден и открит Машинно-електротехнически институт /МЕИ/. Със Заповед № 709 от  19.09.1964 г., на Председателя на ИК на ГНС- В. е отреден имот - земя с площ от 150034 кв. м. находяща се в 23-и микрорайон на гр. В. предоставен за ползване и управление на Машинно-електротехнически институт /МЕИ/.С Решение на Народното събрание, обн.  ДВ, бр.68  от 01.08.1995г., Машинно-електротехнически институт /МЕИ/ е преобразуван в Технически Университет - В.. С АДС № 10995 от 23.09.1971г. на ГНС - В. и АДС №  1474 от 92г.; № 485 от 1987г; № 486 от  1987г; № 487 от 1987г.; № 488 от 1987г.; № 491 от 1987г.;  №т 3035 от 16.05.2000 г. имотът е актуван като държавен с площ от 189245 кв. м. при граници ул."С."; ул."М."; бул."Х. С."; бул."8-ми приморски Полк".  От генерално застроителен план за  ТУ - В. с актуализация към 1990г. е видно, че върху така отредения имот - земя, е изграден учебният комплекс на МЕИ, ВМЕИ /Висш машинно-електротехнически институт/, понастоящем Технически университет В. на площ от 189245 кв. м. поетапно в 23-и микрорайон с граници: ул."С.", ул."М.", ул."Хр. СМ.ненски" и бул."Осми приморски полк"/Д. Б./ по Генерален застроителен план, утвърден 1976 г., периодично актуализиран до 1992 г. от Община В.. С тези граници и площ учебният комплекс фигурира като обект за образование на ВМЕИ в действащия Общ градоустройствен план на гр. В. от 1987 г. По жалба от Г. М. Ч., като наследник на Г. М.Ч. срещу Решение №1615/05.04.1993г. на Кмета на Община В., е образувано гр. д. №847/1993г. по описа на ВОС. Със   съдебното решение от 03.05.1995г. е отменен отказът на Кмета на Община В., обективиран в Решение №1615/05.04.1993г.  и е възстановена собствеността върху 1764 кв. м. от имот пл. № 2355 находящ се в местност „Ч.", гр. В.. Въз основа на влязлото в сила съдебно Решение от 03.05.1995г. на ВОС, възстановения имот от 1764кв.м. - част от имот пл.№2355 е попълнен в кадастралния план на 23-ти п.р. гр. В. от 1988г.  Попълването е извършено след  Заповед № Р-89/18.03.1997 год. на Кмета на Община В., неразделна част от която е скица №261 от 17.031997г. издадена от  Община В.. В тази заповед е извършена бележка за идентичност между имот № 1366 и стар имот № 2355. Според заключението дадено от в.л. Д. П. е налице горепосочената идентичност между двата имота – отчужден и възстановен. Съдът не кредитира заключението в тази част, тъй като след оспорването му от повторната СТЕ се установява, че има съществена разлика между площта на отчуждения имот и площта на възстановения. Към момента на отчуждаване на имота през 1964г. е действал кадастрален план изработен през 1956г. с нанесена регулация. По този план  е с пл. №2355 в кв.962, м - ст „Ч.", гр. В. и видно от копието на плана, приложено към делото, няма данни за наличие на строителство в границите на имота. Същият имал регулационна самостоятелност, предвид факта,  че е съществувал достъп от три улици - северозападната и югозападната част от имота с улици с ширина 8.00м, североизточната част на имота с улица широка  10м, а югоизточната част - с имотната граница на част от съседния имот пл. №2435.

            Имот пл. №2355, разположен в м -ст „Ч.", гр. В. е с площ 2400кв.м. От тях предмет на гр.д. №847/1993г. са само 2060кв.м., от които с Решение от 03.05.1995г. ВОС на бившия собственик е възстановена  само частта от 1764 кв. м. При съпоставка между КП от 1956 г. и имот с пл. № 1366 се установява, че е възстановена собственост само върху реална част от  ПИ 2533, не върху целия имот, като в съдебното решение е отчетен факта, че върху част от отчуждения имот е извършено мероприятие – главна алея асфалтирана. На комбинираната скица представляваща неразделна част от заключението на вещото лице инж. Цв. А. – л. 215 т делото се установява, че не е реституирана онази част от отчуждения имот върху която попада главна алея, оцветена в зелен цвят. С червен цвят е очертана възстановената собственост с № 1366. При огледа извършен от вещото лице, на място се установява, че в границите на имот 1366 е извършено ново асфалтиране и се ползва за паркинг от ищеца, но не се установява това да е част от предвиденото с генералния пран или някой от актуализациите му. По цифровия модел на сканираното изображение същият /възстановеният имот с № 1366/ е с площ 1596 кв. м. По действащия генерален план, одобрен от Съвета по планово изграждане на населените места при ГНС - В. с Протокол №11/24.02.1966г., възстановения имот не се засяга от мероприятието, предвидено по генералния план - главната алея, а попада в страни от алеята - в зелените площи. Другата част от ПИ 2355, която на комбинираната скица е оцветена със синьо и по Решение от 03.05.1995г. на ВОС, постановено по гр. д. №847 по описа за 1993г. не се възстановява, е с площ по документи 296кв.м. / представляваща разликата между 2060кв.м. – и възстановената площ от 1764кв.м./, а по цифров модел е с площ 581кв.м. По действащия генерален план, одобрен от Съвета по планово изграждане на населените места при ГНС – В. с Протокол №11/24.02.1966г. тази част от имота попада върху главната алея, съединяваща учебните корпуси на Електротехническия факултет и Нов учебен корпус - т.е. тя е засегната от мероприятието, предвидено по генерален план. С Нотариален акт № 176, том 2, per. № 6527, дело 329 от 2004г. на  нотариус № 214 с район на действие ВРС, ответникът е закупил правото на собственост за поземлен имот 1366, с площ от 1764 кв. м., по плана на 23 подрайон на гр. В. от лицата Г. М. Ч., Ж.П.К. и Л. К. К.. От удостоверение за наследници, се установява, че прародителят Г. М. Ч. е починал и  негови наследници по закон са Н., П. и Е. Ч.и. Според заключението на вещото лице и  извършените  изследванията идентичност на реституирания имот с отчуждения и съответно закупения се установява, че ответникът е придобил права на собственост върху имот върху, върху който няма изпълнение на мероприятията предвидени с ГП. Към настоящия момент и според двете заключения на СТЕ  процесната реална част няма регулационна самостоятелност, но такава е възможна, тъй като имотът отговоря на изискванията на действащите норми чл. 16, ал. 1 и ал.4 от ЗУТ. Мероприятието за което е отчужден първоначално имот пл. №2355 е реализирано, но то не засяга възстановената част от него представляваща имот пл. №1366 с площ 1764кв.м.

            В границите на имота на Техническия университет, където попада ПИ пл. № 2355, е разположена главната алея по генерален план и зелените площи. Възстановения имот ПИ пл. №1366 - част от ПИ пл. №2355 е попълнен върху КП от 1988г., където са отразени реализираните мероприятия по генералния план. Към 1997г., когато е попълнен в КП, възстановения имот попада върху зелените площи разположени встрани от асфалтовата алея / на комбинирана скица оцветена с червено/, а частта от ПИ пл. № 2355, която не се възстановява / на комбинирана скица оцветена със синьо/- попада изцяло върху асфалтовата алея, свързваща учебните корпуси на Електротехническия факултет и Нов учебен корпус.

            Към датата на отчуждаването  на имот пл. № 2355, представляващ част от ПИ  № 1366, предвижданията на плана на 23-ти п.р. в частта попадаща върху имота са предвид одобрената регулация, като терените са били отредени за МЕИ. Отчуждаването и обезщетението е възоснова на т.21 от Правилника за държавните имоти , §100 от ППЗПИНМ и Заповед №709/19.09.1964г. за терените попадащи в границите на 23-ти п.р. гр. В. на територията на сегашния Технически университет гр. В.. Съставени са Актове за държавна собственост. Данните от предходния Акт за държавна собственост № 10995/23.09.1971г. са послужили за издаване на последния Акт за държавна публична собственост №3035/16.05.2000г. на Технически университет гр. В. за земя с площ 189245кв.м. и описаните в акта сгради.  Със Заповед №РД-02-14-635/16.07.2008г. на МРРБ от актовите книги е отписан имот с площ 1764кв.м., съставляващ имот пл. №2355/част/ в м-ст "Ч.", гр. В. /представляващ част от имота на Технически университет В. описан в Акт за държавна публична собственост №3035/16.05.2000г./. Отписването е възоснова на Решение от 03.05.1995г. на ВОС по гр. д.№847/1993г.  Наличието на  Заповед №РД-02-14-635/16.07.2008г. на МРРБ е вписана като забележка на стр.8 към Акт №3035/16.05.2000г. на Областен управител на Област В. за държавна публична собственост на Технически университет гр. В., ул."С.„  №1 .

            При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:

            От правна страна спорните въпроси в настоящото производство се свеждат до това, дали е допустимо изследване на законосъобразността на реституцията оспорена от ищеца и ако това е допустимо, дали са били налице предпоставките за реституция по отношение на праводателите на ответника. Според ищеца ревизията на съдебното решение на ВОС по адм. д. № 874 по опис на ВОС за 2003 г.  е допустима в настоящото производство, тъй като ТУ  не е бил страна в производството по което е постановено, а според ответника обективните и субективни предели на СПН се разпростират и спрямо ищеца. Становището на настоящия съд е обвързано с Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК, докладчик зам.-председателят на ВКС Б. П..

В това решение, което настоящият съд счита за уместно да възпроизведе подробно, се приема, че  Реституцията на недвижими имоти, отчуждени по благоустройствени закони - ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, се осъществява чрез изпълнение на определена административна процедура за възстановяване правото на собственост. Тя е необходима, защото при тази реституция се засягат актове на благоустройствената администрация, което налага предварителна преценка от предметна компетентност за наличие на условията, предвидени в чл. 1 от реституционния закон от оторизирания административен орган и съответно съдебен контрол при негов отказ да реституира имота.

Фактическият състав на възстановяването на собствеността включва: 1) Право на собственост върху недвижим имот, отчужден по нормативни актове, посочени в чл. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ.../ в случая с протокол на комисия по §85 ППЗИНМ, назначена със заповед  №709/19.09.19б4г. на ГНС - В./; 2) Отчуждените сгради да съществуват към 25.02.1992 г., а ако не съществуват или са останали с временен режим, дворното място да отговаря на изискванията на самостоятелен парцел като последните могат да бъдат включени в режима на бъдещо застрояване по ЗРП; 3) Мероприятието за което е бил отчужден имота, фактически да не е започнало; 4) Има искане за възстановяване на собствеността му от бившия собственик или неговите наследници в съответния преклузивен срок и позитивно решение на органа по реституцията по него; 5) Връщане на полученото обезщетение при отчуждаването. В това производство, което се развива само между административния орган и претендиращия реституция не се разглеждат спорове за собственост /впрочем такова твърдение, че наследника на праводателите на ответното дружество не са били собственици не е навеждано/ , а се изхожда само от формалната легитимация на молителя, направил искане за възстановяване правото си на собственост върху отчуждения имот. Позитивното решение на административния орган не подлежи на обжалване по съдебен ред.

Такива спорове /има се предвид за собственост/ възникват между лицето, което се позовава на реституционния акт по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ ... легитиМ.ащ го като собственик и трето физическо или юридическо лице, което държи реституирания имот или оспорва правото му на собственост върху него. 

По нататък в тълкувателното решение се третират въпросите за допустимите възражения, но винаги в хипотезата, когато е възникнал спор за собственост между лице с признати реституционни права /независимо по административен или съдебен ред/  и трето лице което държи имота, което обаче е различно от участващия  в административното производство в качеството на компетентен адм. орган или страна в съдебно административното производство.

От горното следва, че за да е допустима ревизията на реституцията основана на влязло в законна сила съдебно решение, следва ищецът да е трето лице различно от участващото в административното производство и да не е правоприемник на някое от лицата участвали в същото производство.

Във връзка със спора за собственост се поставя въпроса за допустимите възражения срещу предявения иск като защитни средства, които може да използва ответника в това производство. Те биха могли да се изразят в оспорване наличието на условията за реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ...,  като той може да възрази срещу качеството на ищеца на правоимащ по реституцията. Такъв довод е напълно допустим с оглед характера на административното производство по възстановяване собствеността на отчуждения имот, в което не се разглеждат спорове за собственост, като с възражението си срещу наличието на правопроизводящия факт, ответникът оспорва съществуването на активна легитимация по иска за собственост - ревандикационен или установителен. Горепосоченото ТР дава отговор и на въпроса дали гражданския съд може да  разглежда предпоставки на реституцията, включително тези относими към благоустройствените изисквания, като при констатация за тяхната липса може ли той да не зачете влезлия в сила административен акт по чл. 4 от закона, респ. решението на съда, с което е отменен отказа на кмета на общината за възстановяване собствеността на имота. Според отговора на този въпрос, приет за правилен в ТР съда може да предпоставките за реституция, ако са оспорени и да преценява материалната законосъобразност на реституционното решение, ако  са оспорени от лице, което не е легитиМ.ана страна в реституционното производство, не разполага и с право на жалба срещу постановеното позитивно решение по него е не може да се защити по реда на обжалването на адм. акт и на съд – решение. Гражданският съд е длъжен да разгледа това възражение и ако го намери за основателно след преценка на материалната законосъобразност на решението за възстановяване на правото на собственост на отчуждения имот, без да го отменява, да отхвърли предявения иск за собственост относно този имот.

            Затова, когато се прилага горецитираното съдебно решение относно допустимостта на косвения съдебен контрол, следва да се държи сметка, дали възраженията са направени от трето не участващо в адм. производство лице. Участващите в адм. производство лица, не разполагат с това право. За тях е задължителен както отказът за реституция така и реституцията. Обратното би довело да пререшаване на административни спорове, не по предвидения начин /чрез възобновяване/, а  от гражданските съдилища и напълно отричане на конститутивния ефект на реституционните съдебни решения по всяко време и по всяко възражение на адм. орган.  Според настоящия съд, разрешенията дадени в ТР № 6/2006 г. имат предвид само и изключително случаите, в които се оспорват права на реституирани собственици, НО от трети лица, което не са участвали в производството по реституция.

            Съдебните решения, постановени в съдебно административното производство имат сила на присъдено нещо, както всяко друго съдебно решение по същество на спор /граждански или административен/. Силата на присъдено нещо има обективни и субективни предели. По отношение на субективните предели, тази сила не се разпростира само върху трети не участвали лица, които държат имота обект на спорни права. Следователно е необходимо да се изследва правното положение на ищеца и за да е допустимо преразглеждане на предпоставките за реституция да се отговори  положително на въпроса, че ищеца е трето лице заверено в имота към момента на реституцията.

            Страни в съдебното производство са Община В. чрез компетентния орган и неин представител – Кмета на Общината  и жалбоподателя Г. Ч.. ТУ не е участвал в производството и като такъв има право да оспорва материално правните предпоставките за реституция, независимо от наличието на съдебно решение.

            Оспорването на правата на праводателя на ответника и вида на предявения иск обуславя тежест на доказване за ответната страна върху всички факти от фактическия състав на реституцията /очертани по-горе/ . От доказателствата по делото се установява, че е налице отчуждаване, което обуславя  допустима процедура по реституция. Процесният  имот е отчужден с решение на комисия по §85 ППЗИНМ, назначена със заповед  №709/19.09.19б4г. на ГНС - В./ . На второ място,  от заключението на повторната СТЕ се установява, че дворното място отговаря на изискванията на самостоятелен парцел  и може да бъде включен в режим на бъдещо застрояване по ЗРП като самостоятелен имот. Не е спорно между страните, че искането за възстановяване на собствеността е направено в преклузивния срок, а и от датата на съд. решение се установява, че той е спазен. Две основни предпоставки изискват особено внимание  и на тях се основат възраженията на ищеца по същество на спора  - мероприятието, за което е бил отчужден имота, фактически да не е започнало и да е върнато полученото обезщетение при отчуждаването.  За да се отговори на въпроса дали мероприятието,  за което имота е бил отчужден  е започнало, на първо място следва да се отговори на въпроса какви са били неговите предметни предели. Според ищеца това е Генерален застроителен план утвърден през 1976 г., предвижданията по който включват изцяло възстановената собственост, а според ответника тези предвиждания не  са осъществени за възстановената част от имота. Настоящият съд наМ.а, че изпълнението главна алея /очертана със зелен цвят на комбинираната скица/ не представлява  самостоятелно предвиждане на плана, а е част от целия застроителен план.  Останалата част, която не попада в главната алея е тревна площ, не  означава, че за тази част мероприятието не е започнало или започнатото не е засегнало частта, защото мероприятието към ГП предвижда двор към университетските сгради. Наличието на тревна площ е част от това мероприятие, а не свободна зона за която да се изследват останалите предпоставки за реституция.  По отношение на предпоставката – върнато обезщетение в настоящото производство доказателства не са ангажирани от ответната страна или от неговите трети лица помагачи /праводатели/.

            Всички предпоставки за реституция следва да са в кумулативна даденост и липсата на коя да е от тях води до извода, че реститицията макар и осъществена чрез съдебен акт не може да бъде противопоставена на трето лице не участвало в производството и осъществяващо фактическа власт върху имота.  Успешното оспорване на реституираните права на собственост водят до извода, че сключената с ответника сделка не е произвела транслативен ефект, независимо от проведените административни процедури по попълване на КП и отписване на имота от АДС.

С оглед изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените поделото разноски.  Предпоставки за присъждането са – действително извършен разход, своевременно направено искане и представяне на списък на разноските. Списък ищецът не е представил, поради което съдът не присъжда направените от правоимащата страна  разноски.

 

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че АД „Инвестиционна компания” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. В., ул. „Е. Йо.” № *, ет.*,  ап.* представлявано от изп. д-р С.Д.И.,  НЕ Е СОБСТВЕНИК  на реална част с площ от 1764 кв. м. от имот с идентификатор 10135.2555.26, целия с площ от 173596 кв. м., находящ се в гр. В., 23 м.р-н, при граници имоти с идентификационни номера: 10135.2555.33, 10135.2555.30, 10135.2555.221, 10135.2555.29, 10135.2555.31, 10135.2555.28, 10135.2555.27, 10135.2555.19, 10135.2555.20, 10135.2555.320, 10135.2555.20, 10135.2555.21, 10135.2555.22, 10135.2555.23, 10135.2555.25, очертана със зелен цвят върху скица, приложена на л. 60 от делото и идентифициран с № 1366=2555.26  върху същата скица,  по иска на  Технически университет – В., Булстат *********, представляван от Ректор – доц. Д-р О.А.Ф., с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр. В., ул. „С.” № *,  като процесуален субституент на Държавата срещу   АД „Инвестиционна компания” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. В., ул. „Е.Й.” № *, ет.*,  ап.* представлявано от изп. д-р С.Д.И., при участието на трети лица помагачи – Ж.П.К., Л.К.К. ***,  Н.Т.Ч. и П.Г.Ч. ***,  Е.Г.Ч. ***** и Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, на основание чл. 124 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.

                                                                                              Окръжен съдия: