№ 109
гр. Велико Търново, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Членове:СЛАВКА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора С. Г. Ц.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244000600066 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по Глава ХХІ от НПК.
С Присъда №23/06.11.2023г. ОС-Русе по НОХД№1/2023г. е постановил:
Признава подсъдимия М. М., за невиновен в това, че през периода 06.02.2015 г.
– 29.03.2016 г. в гр. Русе, като представляващ и управляващ „Уе Комерц“
ЕООД- Русе, в условията на продължавано престъпление – на седем пъти,
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи
размери – общо 581 422,38 лева по ЗДДС и ЗКПО, от които 20 234,35
корпоративен данък и 561 188,03 лева данък добавена стойност, като затаил
истина в подадени пред ТД на НАП – гр.Варна, офис Русе декларации –
справки-декларации за данък върху добавената стойност с вх. № 18001487609
от 15.06.2015г.; вх. № 18001494895 от 14.07.2015г.; вх. № 18001501253 от
13.08.2015г.; вх. № 18001508525 от 12.09.2015г.; вх. № 18001517015 от
14.10.2015г.; вх. № 18001524044 от 15.11.2015г. и годишна данъчна
декларация с вх. № 1800И0124892 от 29.03.2016г., всички по описа на ТД на
НАП – гр.Варна, офис Русе, които се изискват по силата на закон – чл.125,ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност и чл.92, ал.1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане и не издал друг счетоводен документ –
Протоколи по чл. 117 от ЗДДС, както следва: 1. На 15.06.2015г. в гр. Русе
1
затаил истина в подадена справка-декларация за ДДС с вх. №18001487609 и
избегнал установяването и плащането на ЗДДС в размер на 83 510,88 лева,
като не издал друг счетоводен документ – протокол по чл. 117 от ЗДДС. 2. На
14.07.2015г. в гр. Русе затаил истина в подадена справка-декларация за ДДС с
вх. №18001494895 и избегнал установяването и плащането на ЗДДС в размер
на 96 859,61 лева, като не издал друг счетоводен документ – протокол по чл.
117 от ЗДДС. 3. На 13.08.2015г. в гр. Русе затаил истина в подадена справка-
декларация за ДДС с вх. №18001501253 и избегнал установяването и
плащането на ЗДДС в размер на 91 221,53 лева, като не издал друг счетоводен
документ – протокол по чл. 117 от ЗДДС. 4. На 12.09.2015г. в гр. Русе затаил
истина в подадена справка-декларация за ДДС с вх. №18001508525 и избегнал
установяването и плащането на ЗДДС в размер на 126 970,66 лева, като не
издал друг счетоводен документ – протокол по чл. 117 от ЗДДС. 5. На
14.10.2015г. в гр. Русе затаил истина в подадена справка-декларация за ДДС с
вх. №18001517015 и избегнал установяването и плащането на ЗДДС в размер
на 142 586,70 лева, като не издал друг счетоводен документ – протокол по чл.
117 от ЗДДС. 6. На 15.11.2015г. в гр. Русе затаил истина в подадена справка-
декларация за ДДС с вх. №18001524044 и избегнал установяването и
плащането на ЗДДС в размер на 20 038,65 лева, като не издал друг счетоводен
документ – протокол по чл. 117 от ЗДДС. 7. На 29.03.2016г. в гр. Русе затаил
истина в подадена Годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО с вх.
№1800И0124892 от 29.03.2016г. и избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения по ЗКПО в размер на 20 234,35 лева, като не издал друг
счетоводен документ - протокол по чл. 117 от ЗДДС- използвал документи с
невярно съдържание – дневници за покупки към справки-декларации за ДДС
вх. №18001487609 от 15.06.2015г.; вх. № 18001494895 от 14.07.2015г.; вх. №
18001501253 от 13.08.2015г.; вх. № 18001508525 от 12.09.2015г.; вх. №
18001517015 от 14.10.2015г.; вх. № 18001524044 от 15.11.2015г. по описа на
ТД на НАП – гр. Варна, офис Русе, като от „Уе Комерц“ ЕООД-Русе,
ЕИК:********* при водене на счетоводството и при представяне на
информация пред органите по приходите и осъществил счетоводство в
нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, поради което и
на основание чл.304 НПК, го оправдава по повдигнатото му обвинение по
чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.2, т. 3, пр. 2, т. 5, т.6, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Отхвърля иска на гражданския ищец Държавата в лицето на Министерството
на финансите ТД НАП гр. Варна офис Русе за сумата от 581 422,38 лева, ведно
с полагащата се законна лихва, считано от 29.03.2016г. представляваща
обезщетение за имуществени вреди за извършено престъпление от М. М. като
неоснователен и недоказан. Съдът е постановил, че разноските остават в
тежест на държавата
Недоволен от постановеното решение е останал прокурор от ОП-Русе, с
твърдения за незаконосъобразност и необоснованост и иска да бъде отменена
на основание чл.334 ал.1 т.2 вр. чл.336 ал.1 т.2 от НПК и се постанови
признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение. Изложени
2
са допълнителни съображения към протеста.
Недоволен е останал и Министъра на финансите, като обжалва
присъдата и иска да бъде признат подсъдимия за виновен и се уважи
предявения граждански иск. Изложени са подробни съображения в
допълнение към жалбата.
Представителят на ВТАП излага съображения, че протеста е
основателен и следва да се отмени оправдателната присъда и се постанови
нова, като бъде признат подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
Представител на Министъра на финансите не се явява да пледира и да
изрази становище.
В съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия М. М.,
адв. Л. Н. моли да се приеме, че протеста е неоснователен и следва да бъде
потвърдена присъдата.
В съдебно заседание подсъдимия М. М. поддържа казаното от
защитника си и иска да бъде потвърдена присъдата.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
По допустимостта на протеста.
Протеста на прокурор от ОП-Русе е подаден в предвидения от закона
срок/Присъдата е обявена на 06.11.2023г., а протеста е подадена на
07.11.2023г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустим.
По допустимостта на жалбата на Министъра на финансите.
Жалбата на Министъра на финансите, в качеството на граждански ищец,
е подадена в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 06.11.2023г.,
а жалбата е подадена на 17.11.2023г. в предвидения 15-дневен срок/ и от
активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима.
По основателността на протеста.
Производството пред ВТАС е второ по ред след Решение
№148/21.12.2022г. постановено по ВНОХД№208/2022г. по описа на ВТАС, с
което се отменя присъда №13/30.03.2022год. по НОХД №729/2021год. по
описа на Окръжен съд- гр.Русе и се връща делото на Русенския окръжен съд за
ново разглеждане от друг състав.
Настоящата инстанция приема следната фактическа обстановка,
която в голяма степен се приема и от ОС-Русе:
Подсъдимият М. М. е роден на 09.08.1975г. в Р. Румъния. Същият е
румънски гражданин, живущ в гр.Слатина, Р. Румъния, със средно
образование, разведен, работи, осъждан в Р. Румъния. На 06.04.2015 г. подс.
М. М. придобил всички дружествени дялове в търговското дружество „Уе
3
Комерц“ ЕООД и станал негов управител и едноличен собственик на
капитала. Към тази дата дружеството нямало никакви публични задължения.
Дружеството било със седалище и адрес на управление в гр.Русе, **********.
Основен предмет на дейност бил покупка на стоки и други вещи с цел
продажба в първоначален и преработен вид, извършване на външнотърговска
дейност, търговия на едро и дребно, търговско посредничество и
представителство, търговия с автомобили, както и всяка друга търговска
дейност, която не е забранена със закон. Реално дейността на дружеството
била търговия с леки и лекотоварни автомобили втора употреба до 3,5 тона.
Тези автомобили се транспортирали от държави – членки на Европейския
съюз и се продавали на физически лица в Р. Румъния. Дружеството било
регистрирано по ЗДДС на 19.02.2015 г., като адресът му по ДОПК също бил в
гр.Русе. Съгласно чл. 62, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП е на
територията на страната, когато лицето, което придобива стоките е
регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под
идентификационен номер, издаден в страната. Освен това, годишната печалба
на „Уе Комерц“ ЕООД – Русе подлежала на данъчно облагане с корпоративен
данък по реда на ЗКПО. На 01.10.2015 г. дружеството било дерегистрирано по
ЗДДС. През месец май 2015 г. подс. М. посетил офиса на счетоводна къща ЕТ
„Ико Консулт“, където ангажирал св.А. Г. със счетоводното обслужване на „Уе
Комерц“ ЕООД. Тъй като подс. М. живеел в Р. Румъния, всичките му
последващи контактите със св. Г. се осъществявали единствено по електронна
поща. Според уговорката подсъдимия изпращал по електронната поща всички
първични счетоводни документи на счетоводната кантора, като това били
фактурите за покупка и в последствие фактурите за продажба на съответните
автомобили. Данъкът за вътреобщностно придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС
се начислява с протокол по чл. 117, ал. 2 от същия закон. Последния протокол
е следвало да се състави от счетоводната кантора, която след представяне на
фактурите е следвало да прецени кои сделки следва да се обложат като
вътреобщностно придобиване/ВОП/ и кои като такива по марж на цената.
Разликата била съществена, тъй като при ВОП размера на ДДС се определя
според покупната цена, а при облагане по марж на цената размера на ДДС е
върху разликата между покупната и продажната цена. Счетоводната кантора
на А. Г. съставяла справки – декларации /СД/ по ЗДДС и годишни данъчни
декларации /ГДД/ по ЗКПО от името на „Уе Комерц“ ЕООД-гр.Русе на база
счетоводните документи, които й били предоставяни от подсъдимия.
Съставените данъчни декларации тя подавала в ТД на НАП-Варна, офис Русе
по интернет, чрез електронен подпис, регистриран на нейно име. Тя не била
запозната с подробности за дейността на търговеца, а необходимата й
информация извличала от предоставените й от подсъдимия документи.
През 2015г. „Уе Комерц“ ЕООД закупило автомобили от Белгия,
Франция и Германия, които били транспортирани до Румъния, където били
продадени на физически и юридически лица. Когато сделките по доставка на
автомобили са сключвани с фирми, регистрирани за целите на ДДС в други
4
държави - членки на ЕС и българското дружество е предоставило на
контрагентите си своя ДДС номер, за същия възниквало задължение да
начисли ДДС за ВОП/вътреобщностно придобиване/ с място на изпълнение на
територията на страната (чл. 62 ЗДДС), освен ако не се докаже, че ВОП е
обложено в държавата – членка на ЕС където стоките са пристигнали или е
завършен превозът им. За тази цел следвало да се издаде документ от
компетентната администрация на съответната държава – членка на ЕС, където
стоките са пристигнали или е завършен превозът им, съгласно чл. 9, ал.1
ППЗДДС. При извършената през 2016 г. ревизия на „Уе Комерц“ ЕООД с
обхват ДДС за периода от 19.02.2015 г. до 01.10.2015г. и Корпоративен данък
за периода от 06.02.2015 г. – 31.12.2015г., такива доказателства за начислен
ДДС в Румъния не били представени. Тъй като при покупката на стоките е
осъществено вътреобщностно придобиване по почти всички доставки, „Уе
Комерц“ ЕООД е следвало да издаде протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, с който
да начисли ДДС и да декларира ВОП на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. Тези
протоколи е следвало да бъдат включени в дневниците към СД по ЗДДС за
съответните данъчни периоди и ДДС за тях да бъде начислен, деклариран и
внесен по реда на ЗДДС. В хода на ревизията било установено, че
чуждестранните доставчици на „Уе Комерц“ ЕООД са декларирали
вътреобщностни доставки към дружеството на подсъдимия и тези доставки не
били декларирани като ВОП/вътреобщностно придобиване/ от българското
дружество.
Като не били съставени от счетоводната къща протоколи по чл. 117, ал.
2 от ЗДДС, с които да се начисли ДДС и да се декларира ВОП на основание чл.
62, ал. 2 от ЗДДС, подс. Михай – К. М. през периода 06.02.2015 г. – 29.03.2016
г. в гр. Русе на практика не декларирал чрез счетоводната кантора, реално
дължимите данъци на „Уе Комерц“ ЕООД - гр. Русе, както следва: I. По Закон
за данъка върху добавената стойност: 1. За данъчен период месец май 2015 г. в
ТД на НАП – Варна, офис Русе била подадена СД по ЗДДС с вх. №
18001487609 от 15.06.2015 г., в която бил деклариран ДДС в размер на 156,47
лева вместо реалния размер 83 510,28 лева. Това било сторено като не бил
издаден Протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС и същия не бил включен в
дневниците за продажби за този месец и респ. в подадената справка
декларация. 2. За Данъчен период месец юни 2015 г. в ТД на НАП – Варна,
офис Русе била подадена СД по ЗДДС с вх. № 18001494895 от 14.07.2015 г., в
която бил деклариран резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 1 588,67
лева вместо реалния размер от 97 720,17 лева. Това било сторено като не бил
издаден Протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС и същия не бил включен в
дневниците за продажби за този месец и респ. в подадената справка
декларация. 3. За Данъчен период месец юли 2015 г. в ТД на НАП – Варна,
офис Русе била подадена СД по ЗДДС с вх. № 18001501253 от 13.08.2015 г., в
която бил деклариран резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 722,52
лева вместо реалния размер от 91 221,53 лева. Това било сторено като не бил
издаден Протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС и същия не бил включен в
5
дневниците за продажби за този месец и респ. в подадената справка
декларация. 4. За Данъчен период месец август 2015 г. в ТД на НАП – Варна,
офис Русе била подадена СД по ЗДДС с вх. № 18001508525 от 12.09.2015 г., в
която бил деклариран резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 0,00
лева, вместо реалния размер от 126 970,66 лева. Това било сторено като не бил
издаден Протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС и същия не бил включен в
дневниците за продажби за този месец и респ. в подадената справка
декларация. 5. За Данъчен период месец септември 2015 г. в ТД на НАП –
Варна, офис Русе била подадена СД по ЗДДС с вх. №18001517015 от
14.10.2015 г., в която бил деклариран резултат за периода ДДС за внасяне в
размер на 1474,65 лева, вместо реалния размер от 144 006,00 лева. Това било
сторено като не бил издаден Протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС и същия не бил
включен в дневниците за продажби за този месец и респ. в подадената
справка-декларация. 6. За Данъчен период месец октомври 2015 г. в ТД на
НАП – Варна, офис Русе била подадена СД по ЗДДС с вх. №18001524044 от
15.11.2015 г., в която бил деклариран резултат за периода ДДС за внасяне в
размер на 0,00 лева, вместо реалния размер от 20 038,65 лева. Това било
сторено като не бил издаден Протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС и същия не бил
включен в дневниците за продажби за този месец и респ. в подадената справка
декларация. За посочените периоди действително дължимия данък е в размер
представляващ разликата между декларирания от подсъдимия и посочения от
експерта в последната експертиза пред ВТАС/таблицата на стр.15 от заключението/,
като дължим.
За периода от 06.02.2015 г. – 29.03.2016 г. подс. М. К. М., в качеството на
управител на „Уе Комерц“ ЕООД не декларирал, чрез счетоводната кантора,
пред органите на ТД на НАП, като не били издадени протоколи по чл. 117
ЗДДС, нито други първични счетоводни документи, не били включени
доставките в дневниците за продажби на дружеството и не ги отразил като
стойности в подадените справки-декларации и по този начин не били
установени и било избегнато плащането на данъчни задължения по ЗДДС в
общ размер на 563 467,29 лева /Сумата по обвинителен акт е 561 188,03 т.е.
по-малка е по обвинението, но това е факт който се установява от експерта./
II. По закон за корпоративното подоходно облагане. 1. На 29.03.2016 г. в
гр.Русе, в ТД на НАП – Варна, офис Русе била подадена годишна данъчна
декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО с вх. №1800И0124892/29.03.2016 г. – за
данъчен период 2015г. В същата била декларирана счетоводна печалба в
размер на 27 767,20 лева, вместо реалната – 230 110,67 лева. При извършена
съпоставка на документите за покупки и продажби ревизиращият екип е
установил, че дружеството е издало документи за извършени от него доставки
на обща стойност 2 726 970,74 лева, а в подадената ГДД са декларирани
приходи в размер на 1 311 482,97 лева. Срещу извършените от ревизираното
лице доставки на автомобили са съпоставени документи за тяхното
придобиване и е установено, че извършените разходи по покупка на
автомобилите са на обща стойност 2 485 093, 91 лева. В подадената от „Уе
6
Комерц“ ЕООД ГДД по чл. 92 от ЗКПО са декларирани разходи в общ размер
на 1 283 715,77 лева. По този начин в посочената ГДД за 2015г. не били
декларирани получените приходи в общ размер на 1 415 487,77 лева/2 726
970,74 лева минус 1 311 482,97 лева/, получени през 2015г. от продажбите на
автомобили, за които не били издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС. Така
общият размер на укрития и неплатен по описания начин корпоративен данък
за 2015 г. бил в общ размер на 20 234,35 лева. Това разликата между
декларирания и действително дължимия корпоративен данък.
В резултат на извършената ревизия на „Уе Комерц“ ЕООД с обхват ДДС
за периода от 19.02.2015 г. до 01.10.2015 г. и Корпоративен данък за периода от
06.02.2015 г. – 31.12.2015г., бил издаден ревизионен акт Р-03001816003480-
091-001/14.12.2016г., в който били потвърдени констатациите от Ревизионния
доклад №Р03001816003480-092- 001/21.10.2016 г. На 14.12.2016 г.
ревизионният акт бил връчен по ел. поща на св. А. Г., както и съобщението на
доброволно изпълнение от - 01.02.2017г. Последното било получено от св.
Деница Върбанова – служител в ЕТ „Ико Консулт – А. Г.“. Видно от
приложените разпечатки, в периода 30.03.2016 г. 31.10.2016 г. между св. Г. и
подс. М. е провеждана кореспонденция по електронна поща, касаеща
данъчните задължения на управляваното от него търговско дружество. Общо
размера на данъчните задължения по ЗДДС и ЗКПО е равен на 563 467,29 лева
дължимо ДДС плюс 20 234,35 лева корпоративен данък или общо 583 701,64
лева.
Междувременно подсъдимия е бил задържан в Румъния за периода от
09.11. 2015 г. до 19.09. 2016 г., около 11 месеца/виж.л.139 от т.1 от
ВНОХД№66/24г./. В съдебно заседание на 25.11.2024г. подсъдимия представи
оригинал на документ, издаден от Министерство на правосъдието на
Р.Румъния и копие/приложено на л.139/, което беше сверено от преводача по
делото и съответно преведено устно в съдебното заседание. От същото се
установява периода на задържане на подсъдимия.
Нарушен е чл.4, ал. 1, т. 1 и 4 от Закон за счетоводството като са
нарушени основни принципи на водене на счетоводството на фирма „Уе
Комерц“ ЕООД гр. Русе. Приходите и разходите в дружеството не са
начислявани текущо към момента на тяхното възлагане, независимо от
момента на получаването или плащането на паричните средства или техните
еквиваленти и не са включени във финансовия отчет за периода, за който се
отнасят – 2015г. Нямало съпоставимост между приходите и разходите,
извършени във връзка с опредЕ. сделка или дейност не са отразени във
финансовия резултат за периода, през който предприятието черпело изгода от
тях и приходите не са отразени за периода, през който са отчетени разходите за
тяхното получаване – 2015г. Не са спазени изискванията на чл. 62, ал. 2 от
ЗДДС, според които мястото на изпълнение на ВОП/вътреобщностно
придобиване/ е на територията на Р.България, щом лицето, което придобива
стоките, е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под
издадения му български идентификационен номер.
7
Горните нарушения са допуснати от счетоводната кантора, която е поела
ангажимента за счетоводно обслужване на дружеството на подсъдимия.
Последният е изпълнил задължението си да представи по имейл всички
първични счетоводни документи/основно фактури за покупки и продажби/ на
счетоводната кантора. Счетоводната кантора незаконосъобразно е
осчетоводила фактурите по марж на цената, вместо като ВОП, което е довело
до съществената разлика в декларираното и действително дължимото ДДС.
По същия начин стои въпросът с корпоративния данък, защото подсъдимия си
е изпълнил задължението да представи всички фактури на счетоводната
кантора, но последната е осчетоводила само част от тях. Освен това дори
осчетоводените са грешно осчетоводени, според заключението на в.л. И. Т..
Фактическата обстановка се приема при следния анализ на
доказателствата:
Преди да бъдат обсъдени доказателствата по делото е необходимо да се
посочат някои неясноти и противоречия в обвинителния акт, които се
задълбочават още повече с подадения протест от прокуратурата.
Основателно в обвинителния акт се сочи, че на 06.04.2015 г. подсъдимия
М. М. придобил всички дружествени дялове в търговското дружество „Уе
Комерц“ ЕООД и станал негов управител и едноличен собственик на
капитала. Дружеството било със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
**********. Реално дейността на дружеството била търговия с леки и
лекотоварни автомобили втора употреба до 3,5 тона. Тези автомобили се
транспортирали от държави – членки на Европейския съюз и се продавали на
физически лица в Р. Румъния. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на
19.02.2015 г., като адресът му по ДОПК също бил в гр.Русе. Също така с
основание в обвинителния акт се твърди, че през 2015 г. „Уе Комерц“ ЕООД
закупило автомобили от Белгия, Франция и Германия, които били транспортирани до
Румъния, където били продадени на физически и юридически лица. Когато сделките по
доставка на автомобили са сключвани с фирми, регистрирани за целите на ДДС в други
държави - членки на ЕС и българското дружество е предоставило на контрагентите си своя
ДДС номер, за същия възниква задължение да начисли ДДС за ВОП/вътреобщностно
придобиване/ с място на изпълнение на територията на страната (чл. 62 ЗДДС), освен ако
не докаже, че ВОП е обложено в държавата - членка на ЕС където стоките са пристигнали
или е завършен превозът им. За тази цел следвало да се издаде документ от компетентната
администрация на съответната държава - членка на ЕС, където стоките са пристигнали или е
завършен превозът им, съгласно чл. 9, ал.1 ППЗДДС. При извършената през 2016 г. ревизия
на „Уе Комерц“ ЕООД с обхват ДДС за периода от 19.02.2015 г. до 01.10.2015 г. и
Корпоративен данък за периода от 06.02.2015 г. - 31.12.2015 г., такива доказателства за
начислен ДДС в Румъния не били представени. Тъй като при покупката на стоките е
8
осъществено вътреобщностно придобиване, „Уе Комерц“ ЕООД е следвало да издаде
протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, с който да начисли ДДС и да декларира ВОП на основание
чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. Тези протоколи е следвало да бъдат включени в дневниците към СД по
ЗДДС за съответните данъчни периоди и ДДС за тях да бъде начислен, деклариран и
внесен по реда на ЗДДС. В хода на ревизията било установено, че
чуждестранните доставчици на „Уе Комерц“ ЕООД са декларирали
вътреобщностни доставки към дружеството на обвиняемия и тези доставки не
били декларирани като ВОП от българското дружество.
Накратко - дружеството при закупуване на автомобилите от Белгия,
Франция и Германия дължи 20% ДДС, върху покупната цена, тъй като осъществява ВОП. В
последствие при продажбата в Румъния дружеството би следвало да си начисли размера на
това ДДС и да го получи от крайния купувач. При този законово установен механизъм не
става ясно защо прокурора в обвинителния акт твърди, че „Обв. М. решил да генерира
приходи от търговската дейност, извършвана чрез „Уе Комерц“ ЕООД, които да не декларира
в пълен размер пред приходните органи на ТД на НАП като получен приход от търговеца и
по този начин да не начислява и да не заплаща данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО“. Ако
изречението е вярно и ясна по отношение на корпоративния данък, то не е ясно защо се
твърди, че не декларирането на приходите в пълен размер е свързано с не начисляване и не
заплащане на данъчни задължения по ЗДДС. Това е така защото както се посочи по-горе
задължението за плащане на ДДС възниква при доставка на автомобилите от Белгия,
Франция и Германия, като ВОП. При осъществяване на ВОП дружеството не генерира
приходи, а прави разходи по закупуване на автомобила и дължи ДДС в размер от 20% върху
покупната цена.
Още по-голямо става объркването от твърдението в обвинителния акт,
че „По този начин обв. М. нямало да включва извършваните продажби и
техните реални стойности в дневниците за продажби на „Уе Комерц“ ЕООД -
гр. Русе. В тези документи щели да бъдат отразени продажби на дружеството
с много по-ниска стойност като по този начин обвиняемият нямало да
отразява съответните стойности по извършените доставки (продажби на
автомобили) и в месечните справки- декларации по ЗДДС и така същите
нямало да бъдат обложени с данък добавена стойност, който да бъде дължим
и изискуем от дружеството на подс. М. М..“ Следва да се подчертае във връзка
с този цитат от обвинителния акт, че дружеството дължи ДДС при
осъществено ВОП на автомобилите от Белгия, Франция и Германия, а не
дължи ДДС върху продадените от дружеството в Румъния автомобили. При
така резюмирано от прокурора обвинение всъщност не става ясно в какво е
обвинен подсъдимия – в укриване на ДДС по ВОП или в укриване на ДДС по
9
продажбите в Румъния.
Още в края на обвинителния акт прокурора посочва, че „Налице е
затаяване на истина, тъй като извършените доставки - продажби на
автомобили не били отразени като стойности в подадените справки
декларации и годишни данъчни декларации. Освен това сделките не били
включени и описани в дневниците за продажби за съответните месеци. Затова
и отразените в тях обстоятелства досежно извършените от „Уе Комерц“ ЕООД
- гр. Русе продажби на стоки за съответните месеци не отговаряло на
обективната истина и не било вярно.“ И още „Неиздавайки счетоводни документи -
протоколи по чл. 117 ЗДДС и неотчитайки извършените продажби в счетоводството на
дружеството, обвиняемият осъществил счетоводството на „Уе Комерц“ ЕООД- гр.Русе в
нарушение на изискванията на счетоводното законодателство.“ Тук отново прокурорът
инкриминира продажбите, осъществени от дружеството, във връзка с укриване на ДДС, а
укриването на същото може да стане в случая само във връзка с ВОП. Това не е продажба, а
покупка от гледна точка на дружеството.
Във връзка с горното следва да се подчертае, че няма разлика в
становището на вещите лица по счетоводните експертизи, както от първата
инстанция, така и от настоящата. Според тях за периода 19.02.2015г. -
01.10.2015г., „Уе Комерц“ ЕООД - Русе, извършва основна дейност - продажба
на автомобили. Стоките се транспортират от Държави членки на ЕС - Белгия,
Франция, Германия до Румъния, където се продават на физически лица.
Съгласно разпоредбите на ЗДДС в случай, когато дружеството като доставчик
извърши доставка на тази стока, когато тя се намира извън територията на
страната, то и мястото на изпълнение при доставката на стоката се определя в
зависимост от местонахождението й, т.е. извън територията на страната. С
оглед установеното, доставките извършени от дружеството, отчетени с
фактури са с място на изпълнение извън територията на Р България. Съгласно
общото правило за мястото на изпълнение на Вътреобщностно
придобиване/ВОП/ на стоки, мястото на изпълнение на ВОП е на територията
на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията
на страната. Независимо от това, мястото на изпълнение на ВОП е на
територията на страната, когато лицето което придобива стоките е
регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под
индентификационен номер, издаден в страната/чл.62, ал.2 от ЗДДС/. В
случаите, когато при придобиване на стоки от лица, регистрирани за целите на
10
ДДС в други държави членки, българското дружество е предоставило на
контрагентите си своя индентификационен номер по ЗДДС, за същия възниква
задължение да начисли ДДС за ВОП с място на изпълнение на територията на
страната, на основание, ал.2 от ЗДДС, освен ако се докаже, че ВОП е
обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил
превозът им. В дневниците за продажби се отразяват и осъществените ВОП, за
които дружеството е получател и следва да начисли ДДС, като получател
регистрирано по ЗДДС лице съгласно чл.84 от ЗДДС, а именно: Данъкът при
вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва
придобиването.
От горното е видно, че ВОП, въпреки, че са покупки за дружеството се
декларират в дневниците за продажби защото по тях се дължи ДДС, като при
продажби. По принцип ДДС се дължи от продавача, като размера на ДДС се
начислява при продажбата и се плаща от купувача, а съответно продавача го
отразява в дневниците за продажба и го дължи на държавата. Най-вероятно
тази особеност на ВОП е объркала обвинението и поради това се твърди, че
осъществените продажби от дружеството са причината за укриване на ДДС.
Но така или иначе фактическите твърдения на прокурора са за дължимо ДДС
във връзка с извършените продажби от дружеството. При това положение
няма никакво съмнение, че подсъдимия е обвинен за деяние което не
съставлява престъпление. Това е така защото дружеството не дължи ДДС по
извършените в Румъния продажби. Отделно от това Ревизионния акт, станал
основание за започване на досъдебното производство не е констатирал
укриване на ДДС по извършените продажби от дружеството.
Във връзка с горното следва да се подчертае, че обвинението се
определя от прокурора, а не от Ревизионния акт и няма как да се тълкува
обвинителния акт в различна от оформеното обвинение ясна насока. Както се
посочи по-горе несъмнено прокурора обвинява подсъдимия, че е укрил ДДС
във връзка с „извършваните продажби“ и „продажби на дружеството с много
по-ниска стойност“ и „извършените доставки (продажби на автомобили)“. Във
връзка с това следва да се добави съществен недостатък на обвинителния акт,
а именно, че не са посочени изрично инкриминираните фактури. Ако това
беше направено от прокурора дори наличието на горното двусмислие,
неяснота и обърканост на изложението в обвинителния акт можеше да бъде
преодоляно. Отделен е въпросът, че при обвинение по чл.255 от НК прокурора
11
следва да посочи изрично инкриминираните първични счетоводни документи,
което е гаранция за правото на защита на подсъдимия. В случая трябва да се
гадае въз основа на експертните заключения кои са инкриминираните
фактури. На следващо място е видно че за осчетоводяването на фактурите е
необходимо да бъде преценена всяка една от тях дали дава основание да се
определи сделката като ВОП/вътреобщностно придобиване/ или като такава
облагаема по марж. Това допълнително е налагало прокурора изрично да
посочи фактурите, за да може да е ясно кой документ/фактура/ се претендира,
че е неправилно осчетоводен. При настоящото обвинение се налага съда чрез
вещо лице да изяснява кои са инкриминираните фактури и кои от тях са
неправилно осчетоводени. Това води до толкова съществено засягане правото
на защита на подсъдимия, че ако делото не беше за втори път пред въззивна
инстанция, следваше да се отмени съдебния акт и се върне на първата
инстанция за преценка на коректността на обвинението по обвинителния акт.
Това е така и защото има фактури на значителна стойност, по които
подсъдимия може да прави възражения в една или друга насока не въз основа
на обвинението по обвинителния акт, а въз основа на експертното заключение.
Подсъдимите не следва да се защитават по експертни заключения, а по ясно и
коректно формулирани обвинения, описани в обвинителния акт.
На следващо място още по-голямо става объркването в обвинението,
при запознаване с протеста, станал основание за образуване на настоящото
производство. В протеста се твърди следното: “През инкриминирания период
дружеството представлявано от подсъдимия е извършвало документално, а
фактически доставки на леки автомобили втора употреба. Независимо от
тяхната фиктивност М. К. следвало да ги отразява в дневниците за продажба, а
също така и в СД по ЗДДС. Това той е правил чрез услугите на счетоводна
къща с управител свид. А. Г. като отразявал занижени цени, разликата в
стойностите на покупката и продажбата /марж/. За да ползват тези сделки
специалния режим на облагане е следвало същите да бъдат придружени в
документи сочещи, че и предходната доставки от държави членки на ЕС също
са се ползвали от привилегирования режим. Тези доставки били фиктивни,
защото реално се реализирали като продажби в Румъния. Българското
дружество „УЕ Комерц“ не било регистрирано по ДДС в Румъния. Така К.-М.
декларирал фиктивните сделки в СД с цени по марж, без да сочи пред
българските данъчни органи доказателства за това.“ За първи път в протеста
прокуратурата твърди за фиктивни сделки, като твърди, че „доставките били
фиктивни, защото реално се реализирали като продажби в Румъния“ и още, че
„К.-М. декларирал фиктивните сделки в СД с цени по марж“. На първо място
въобще не става ясно защо се твърди, че има фиктивни сделки. Ревизионния
12
акт въобще не сочи подобно нещо, а напротив – констатира реални сделки,
които не са осчетоводени по правилния начин. За да е фиктивна сделката по
принцип следва да не се е реализирала, а да е само документално оформена с
първични счетоводни документи, с цел укриване на данъци. По делото няма
спор относно реалността на доставките от Белгия, Франция и Германия и
реалността на сделките по продажбата в Румъния на тези автомобили. Все пак
при наличие на фактури за покупка и в последствие за продажба не става ясно
какво е твърдението на прокурора за фиктивност на сделките. На следващо
място въобще не е ясно какво се твърди с:“ декларирал фиктивните сделки в
СД с цени по марж“. Какви са тези цени по марж не е ясно, защото начина на
облагане на дружеството е по-морж на цените, т.е. облагане с ДДС с данъчна
основа - разликата между покупната и продажната цена.
Предвид всичко изложено по-горе при стриктно съобразяване на
обвинението по обвинителния акт няма как да се постанови осъдителна
присъда, поради това, че деянието както е описано не съставлява
престъпление що се отнася до обвинението за укриване на ДДС.
Въпреки горното следва да се посочи, че дори при пълно приемане на
констатациите в Ревизионния акт/които се потвърждават с несъществени
различия от СИЕ както пред първата, така и пред настоящата инстанция/, пак
не е налице престъпление. Това е така защото подсъдимият си е изпълнил
задължението да представи всички фактури на счетоводната кантора, но
последната е осчетоводила само част от тях относно корпоративния данък, а
относно ДДС ги е осчетоводила по маржа, вместо като ВОП/вътреобщностно
придобиване/. Това се установява от факта, че както вещото лице по
последните две експертизи И. Т., така и в.л. А. А./изготвила счетоводното
заключение пред първата инстанция/ заявяват пред настоящия съд, че
проблема всъщност е в това, че неправилно са осчетоводени фактурите, а не че
не са представени от подсъдимия. В обвинителния акт обвинението също се
концентрира от фактическа страна върху неправилното осчетоводяване на
фактурите, а не върху това, че подсъдимия не ги е представил на счетоводната
кантора. Всъщност никъде в обвинителния акт не се твърди, че подсъдимия не
е представил на счетоводството дължимите първични счетоводни документи.
Напротив твърди се, че не е съставил протоколи по чл.117 ал.2 от ЗДД, че
неправилно са попълнени дневниците за покупки и продажби, че невярно са
попълнени справки декларациите, а това са все задължения на обслужващата
счетоводна кантора. Това са задължения изискващи специфични знания/за
изготвяне и попълване на вторични счетоводни документи/, поради което и
подсъдимия е потърсил счетоводните услуги на кантората. В показанията си
пред настоящия съд от 25.11.2024г. св.Г. заявява: „Само първични документи
ни бяха изпращани по имейл. Попълването на протоколите по чл. 117 от ЗДДС
ние го правим и е въз основа на първичните счетоводни документи на
фактурите за покупка и съответно за продажба.“ Освен това св.Г. посочва в
същия разпит:“ Това дали трябва да дължи ДДС по маржа или не, ние го
виждаме съобразно фактурата и ние му изчисляваме данъка.“ Това означава,
13
че ако подсъдимия коректно е представил първичните счетоводни документи
проблема с неначисленото ДДС или неправилно начисленото ДДС се появява
от начина на осчетоводяване. Осчетоводяването обаче е дейност извършвана
не от подсъдимия, а от счетоводната кантора.
Относно представянето на фактурите от подсъдимия на счетоводната
кантора става ясно от показанията на св.Г., че се е осъществявало по имейл.
Също така св.Г. твърди, че кантората е осчетоводила всички предоставени
фактури и то правилно. Сочи, че ревизионния акт е издаден поради това, че
подсъдимия не е представил всички фактури по извършените покупки. Има се
предвид придобиването на автомобилите от Белгия, Франция и Германия. Във
връзка с този въпрос е съществено становището на двете вещи лица по
счетоводните експертизи, изразени пред настоящи съд. И двете вещи лица
твърдят, че проблема е в начина на осчетоводяване, защото всички фактури,
които е следвало да бъдат осчетоводени като ВОП, са били осчетоводени по
марж на цената.
В горния смисъл е и Ревизионния акт и съответния му ревизионен
доклад, приложени по делото и стоящи в основата на обвинителния акт. Видно
е, че се установява констатация за неправилно осчетоводяване на фактурите по
марж, а не като ВОП, което води до разликата между начисленото ДДС от
счетоводната кантора и действително дължимото. Единствено в ревизионния
доклад е посочена една сделка на л.36 от същия, за която е изискана и
получена информация от данъчната администрация в Белгия. Става въпрос за
фактура №20150202/29.04.2015г. с данъчна основа 20000 евро. Според
ревизионния доклад става въпрос за ВОП отнесено към м.май 2015г. Изрично
е посочено, че в останалите случаи са взети предвид стойностите по
документите, представени от ревизираното лице. Посочено е още, че при
съществено разминаване/по-ниска стойност/ се взема предвид декларирания
размер от чуждестранния контрагент.
В горния смисъл са и показанията на св.К. М. К., която е един от
служителите на НАП, извършили проверката и изготвили Ревизионния
доклад. Свидетеля заявява:“При ревизията се установи, че фирмата купува по
пазарна цена от ВОП автомобили втора употреба и ги продава на марж….. За
да продава на марж, счетоводството на фирмата трябва да е организирано по
такъв начин, че да се знае разликата между покупната и продажната цена на
всяка една сделка. Счетоводството не беше водено по такъв начин и не
можеше да се установи кои автомобили, действително, трябваше да се водят
на марж. При покупката се установи, че повечето автомобили са закупени като
ВОП на името на ревизираното дружество „Уе Комерц“ЕООД…. В
счетоводството на фирмата се установи, че не всички покупни фактури са
осчетоводени, както и продажбите. На база на събрани данни в хода на
14
предходните производства в НАП във връзка с ВИЕС - системата в ЕС, се
установиха и останалите покупни фактури и по този начин вече се определи
корпоративния данък и ДДС в ревизирания период….. Тъй като „Уе
Комерц“ЕООД не бяха направили начислението на ДДС върху доставната
цена, в ревизионното производство беше начислено ДДС именно на
придобиването, което той не беше сторил.“ Видно е от показанията, че става
въпрос за неправилно водене на счетоводството, а не за това, че подсъдимия не
е представил фактурите на счетоводната кантора.
В същия смисъл е и заключението/от 29.05.2025г./ на в.л. Т., от което е
видно, че при правилно осчетоводяване на представените от подсъдимия
фактури дължимото ДДС е в размер на 489581,34лв/стр.8 от закл./. В същия
смисъл е и заключението/от 25.08.2023г./ на в.л. А. А., от което е видно, че на
страница 29 горе се посочва, че дължимия ДДС за процесния период на база
представените от дружеството документи е 496685,49лв. Разминаването/около
7000лв/ в размера на сумата при изчисленията на вещите лица не е
съществено, съществено е това, че според представените от подсъдимия
документи на счетоводната кантора дължимото ДДС, при правилно
осчетоводяване се доближава до констатациите на ревизионния акт. Казано по
друг начин – независимо от различията в изчисленията, признаване на една
или друга фактура по марж или като ВОП/от НАП, от едното или другото
вещо лице/, подсъдимия си е изпълнил задължението да представи
първичните счетоводни документи на счетоводната кантора. Последната
неправилно ги е осчетоводила по „марж“ на цената и това е довело до
укриване на ДДС.
Единствено не е представена фактура №20150202/29.04.2015г. с данъчна
основа 20000евро. Липсата е на една фактура, обаче няма как да обуслови
извод за деянието, изразяващо се в укриване на ДДС в размер от
приблизително 563000лв. Дали подсъдимия я е представил на имейл, дали
счетоводството са я пропуснали и т.н. не се установява и причината за това е
начина на представяне на фактурите. Няма как да се правят изводи във вреда
на подсъдимия на база една не представена фактура, при представени
коректно стотици такива. Отделен е въпросът, че от фактическа страна не се
установява с категоричност защо тази фактура е липсвала при проверката на
НАП- не е подадена по имейл от подсъдимия, имейла е изпратен, но не е
получен, получен е но не е свален коректно от счетоводната кантора. На
15
следващо място няма как от не представянето на тази фактура да се прави
извод, че подсъдимия умишлено неправилно е осчетоводил останалите още
повече, че не той ги е осчетоводявал. Няма как да се признае за виновен
подсъдимия и за укрито ДДС по тази фактура защото освен, че не се
установява дали има вина за не представянето й, но и защото тя изрично не е
инкриминирана в обвинението.
Относно корпоративния данък.
Във връзка с обвинението относно този данък следва да се има предвид,
че отново става въпрос за неправилно осчетоводяване от страна на
счетоводната кантора. Пред настоящия съд в.л. Т. заяви, че „Корпоративният
данък го изчислих на база на осчетоводените фактури, които са представени
от счетоводството,……И при корпоративния данък неправилно са
осчетоводени фактурите. Дори и по осчетоводените фактури корпоративният
данък би следвало да бъде 19 367 лв., а не 2700 лв. Счетоводителите са
пропуснали да осчетоводят редица фактури.“ Видно е, че и при този данък
проблемът е не в това, че подсъдимия не е представил първичните счетоводни
документи, а в това, че представените от него не са правилно осчетоводени. В
тази връзка следва да се има предвид, че органите на НАП са работили по
фактурите представени в счетоводството от подсъдимия преди да бъде
задържан в Румъния. Проверката се извършва през 2016г., във време, в което
подсъдимия е задържан. Това означава, че подсъдимия е представил надлежно
първичните счетоводни документи, а не в последствие при започване на
проверката. В този смисъл отново проблема се очертава в осчетоводяването и
изготвянето на вторичните счетоводни документи, което е отговорност и
задължение на счетоводната кантора. Отделен е въпросът, че дори от
показанията на св.Г. се установява, че след м. 10.2015г. не са имали връзка с
подсъдимия, Причината за това е че последния е бил задържан във връзка с
наказателно производство в Р.Румъния. При това положение определено няма
как да се приеме, че подсъдимия е укрил корпоративен данък, така както е
описано в обвинителния акт. Освен другото, но и по време на подаване на
29.03.2016г. на Годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО с вх. №
1800И0124892 от 29.03.2016г. подсъдимия е бил задържан вече около
половин година и счетоводната кантора не е имала връзка с него.
При горните фактически констатации се налага отговор на въпроса дали
16
при несъмнено неправилно декларирано ДДС за внасяне и действително
дължимо от подсъдимия е налице укриване на данък по смисъла на закона.
Деянието по чл.255 от НК несъмнено е умишлено, което означава, че деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. От
доказателствата по делото не може да се направи извод, че подсъдимия е
действал умишлено, защото всъщност той като търговец е изпълнил
задължението си да ангажира счетоводна кантора за водене на счетоводството
и да й представи нужните счетоводни документи. Фактът, че счетоводната
кантора неправилно е осчетоводила първичните счетоводни документи няма
как да се отнесе към деяние на подсъдимия по чл.255 от НК. На първо място
самото осчетоводяване не го е правил той и не той е подавал съответните
справки декларации. На второ място няма как да се приеме, че той е имал
умисъл за укриване на ДДС при положение, че самата счетоводна кантора е
предприела този незаконосъобразен начин на осчетоводяване. Не е налице
нито обвинение за съучастие на подсъдимия със служители на счетоводната
кантора, нито е налице твърдение за посредствено извършителство чрез
счетоводната кантора. Отделен е въпросът, че последната правна конструкция
би била твърде стрА. на фона на това, че в счетоводната кантора се
предполага че работят професионално подготвени лица. Последните няма как
да бъдат използвани от подсъдимия, който нито има счетоводно образование,
нито познава българските закони и език. Каква е причината счетоводната
кантора да допусне процесните нарушения, довели до неправилно определяне
на дължимо ДДС е без значение за отговорността на подсъдимия, защото
същественото е това, че подсъдимия е изпълнил надлежно задълженията си да
представи първичните счетоводни документи. Действително начина на
осчетоводяване на фактурите от счетоводната кантора е в съществена
положителна финансова насока за дружеството на подсъдимия, тъй като
спестява сума в особено големи размери, като не декларира дължимо ДДС.
Само този аргумент обаче не е достатъчен да се приеме, че подсъдимия е
действал умишлено. Това е така защото е повече от очевидно, че правилното
осчетоводяване е с международен елемент, предполага сериозно познания у
дееца в тази насока и поставя не малко спорни въпроси. В тази насока не без
значение е факта, че Ревизионния акт определя една сума, едното вещо лице
друга, другото вещо лице трета, което сочи на разминаване дори при
17
специалистите относно правилното осчетоводяване. Въобще да се приеме, че
подсъдимия умишлено е въвел в заблуждение счетоводната кантора да
осчетоводи неправилно представените от него фактури е напълно
неприемливо.
Относно направеното възражение, че в Р.Румъния за същото деяние е
водено наказателно производство. В тази насока настоящия състав се
солидаризира с изложените съображения от ОС-Русе. Правилно в тази насока
се посочва, че в настоящия процес е представено Определение №20/2021г. по
н.д. №1619/104/2020 на Трибунал град Олт – наказателен отдел. От същото е
видно, че по отношение на подсъдими М.К..М. с решение е постановено
прекратяване от Прокуратурата към Трибунала на гр.Олт на наказателно
преследване по чл. 9, ал.1б.“а и б“ от Закон 241/2005 за предотвратяване и
борба с укриване на данъци с прил. на чл.35,ал.1 и чл.5 от НК към подсъдимия
М.К.М. за периода 2014-2015г. С посоченото определение румънския съд е
отхвърлил жалбата на Румънската държава, представлявана от
Министерството на публичните финанси - Национална агенция за фискална
администрация, чрез Регионална генерална дирекция на публичните финанси
Крайова и Окръжна агенцията за публични финанси на окръг Олт. Решението
на прокуратурата на гр.Олт е влязло в законна сила. Правилно ОС-Русе
посочва, че прекратяването на сходното по своя правен характер дело не касае
подсъдимия досежно дейността му с процесното ТД регистрирано по ЗДДС в
Р.България, както и визирания в обвинението на ОП-Русе, период 06.02.2015г.
-29.03.2016г. Правилно ОС-Русе приема, че настоящото производство не е
породено от същите факти като първото и следователно не е налице дублиране
на производства в нарушение на член 4 от Протокол №7 към ЕСПЧ. Касае се
за други юридически лица, описани в определението на румънския съд и за
друг времеви период, като едно от лицата в случая М.М. е един и същ субект
на правото. Предвид това не следва да се прекратява наказателното
производство по настоящото дело.
За да оправдае подсъдимия за деянието, свързано с укриване на
ДДС ОС-Русе е посочил, че не приема констатациите от ревизионния акт
относно изводите за приложение на нормата на чл. чл. 62, ал. 2 ЗДДС и счита,
че по релевантно би било облагане на маржа с ДДС. В тази насока е посочено,
че по делото е безспорно установено от органите по приходите и от
прокуратурата, че в случая е била осъществена доставка на автомобили, втора
употреба от Белгия, Франция и Германия, от лице, регистрирано за целите на
ДДС в Р.България, в друга държава - членка на Общността-Р.Румъния.
Установено е пред съда, включително и в съдебно-счетоводната експертиза,
приета от съда и страните, че подсъдимия се явява "дилър на стоки втора
употреба" по см. на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, т. е. той придобива нещо, за да го
продаде на трето лице, и се третира от закона като доставчик на тази стока при
последващата й продажба. При тези обстоятелства е следвало процесната
доставка да не се квалифицира като ВОП по см. на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и
18
спрямо нея да не се прилага общият режим на данъчно облагане, а да се
приложи нормата на чл. 13, ал. 4 от ЗДДС, която именно е относима
/приложима/ в случаите на доставка на стока, втора употреба. Тази норма
изрично изключва от квалификацията "ВОП" придобиването на стоки втора
употреба и сочи на прилагането на друг облагателен режим. Този извод се
следва и по арг. от чл. 13, ал. 2 от ЗДДС, който изрично установява, че именно
придобиването на ново превозно средство е ВОП. По арг. от чл. 5 от закона,
процесните автомобили се явяват стока, а по арг. от § 1, т. 19 от ДР на ЗДДС,
те се явяват стока, втора употреба. Това обстоятелство е било надлежно
установено от прокуратурата и органите по проходите. В този случай и при
правилно прилагане на относимата норма - чл. 13, ал. 4 от ЗДДС, следвало да
се проследи правилно ли е приложен от данъчно задълженото лице особеният
режим на облагане, защото спрямо този вид стоки законът с оглед по-
специалния им статут, е предвидил и специален режим на данъчно третиране
/облагане/ от ЗДДС, който изключва общия режим. Още се посочва от ОС-
Русе, че процесното придобиване от страна на ТД е именно на стока втора
употреба и съгласно чл. 13, ал. 4, то не е ВОП, поради което спрямо него не
следва да се прилага общият облагателен режим на чл. 84 и чл. 86 от ЗДДС.
Излагат се и още съображения, като се прави извод, че изводите от
Ревизионния акт, послужили за основа на обвинителната теза и наведените в
нея доводи са недоказани с оглед повдигнато обвинение по чл. 255, ал.3, вр. с
ал.1, т.2, пр.2, т. 3, пр. 2, т. 5, т.6, вр. с чл.26, ал.1 от НК .
Горното виждане на ОС-Русе за оправдаване на подсъдимия не може да
се приеме защото е видно от заключението на в.л. че доставчиците не са
прилагали специален ред на облагане за стоки втора употреба, както се
изисква от чл.13 ал.4 т.1 от ЗДДС. За да се приеме специалния ред на облагане
по марж е необходимо доставчикът да е приложил този ред и това да е
отразено в съответната фактура. Това не е отразено по почти всички фактури,
с изключение на изрично посочените няколко от вещото лице Т.. В този
смисъл съществените съображения на ОС-Русе за оправдаване на подсъдимия
за укриване на ДДС са неправилни. Въпреки това крайния извод е правилен за
постановяване на оправдателна присъда и в тази насока бяха изложени
съображения по-горе.
Относно укриването на корпоративен данък и избягване на
плащането му ОС-Русе правилно е посочил, че съгласно чл. 5, ал. 1 във вр.
с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО печалбите на местните юридически лица се облагат
с корпоративен данък. Данъчният финансов резултат е счетоводният финансов
резултат, преобразуван по реда на ЗКПО, като положителният данъчен
финансов резултат е данъчна печалба, а отрицателният данъчен финансов
резултат е данъчна загуба / чл. 18 от ЗКПО/. Данъчната основа за определяне
на корпоративния данък е данъчната печалба /чл. 19 от ЗКПО/. Данъчният
19
период за определяне на корпоративния данък е календарната година / чл. 21,
ал. 1 от ЗКПО/. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗКПО за финансовите 2015
г. и 2016 г. данъчно задълженото лице е следвало да начислява и внася
корпоративен данък в размер на 10 на сто от данъчната печалба, установена по
реда на същия закон. Съгласно чл. 92, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО данъчно
задължените лица подават ГДД по образец за данъчния финансов резултат и
дължимия корпоративен данък от в посочен от закона времеви период на
следващата година в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото
лице, като с ГДД се подава и годишният отчет за дейността.
До колкото се разбира от мотивите на ОС-Русе се прави извод, че
недоказаността на обвинението за укриване на ДДС води до извод, че
подсъдимия М.М. няма задължение да декларира доходи от такъв вид и
размер, съответно няма приходи които да декларира и по ЗКПО. Този извод не
е верен, тъй като както се посочи по-горе дружеството на подсъдимия
обективно има задължения по ЗДДС, почти така както се сочи в ревизионния
акт. На следващо място за определяне на корпоративния данък има значение
величината на печалбата, която няма връзка с дължимия ДДС и начина на
облагане по марж или като ВОП. В този смисъл съображенията на ОС-Русе не
могат да се приемат, но крайния извод за оправдаване на подсъдимия относно
укриване и избягване на плащането на този данък също е верен. В тази насока
бяха изложени съображения по-горе.
Предвид изложеното правилно ОС-Русе приема, че не може да се
формира извод, че подсъдимия е осъществил престъпление по255,ал.3, вр.
ал.1, т.2, пр.2 ,т.3,пр.2.т. 5,т.6 от НК и това е доказано по несъмнен начин, така
както изисква чл. 303, ал. 2 НПК. В тази връзка правилно на основание чл.
304 от НПК го признава за невинен и оправдава по повдигнатото обвинение.
По гражданския иск.
Правилно ОС-Русе намира претенцията на гражданския ищец за
неоснователна, тъй като не се установява наличието на деликтно
правоотношение между страните, произтичащо от избягване установяване и
плащане на данъчни задължения, което да доведе до задължение на
подсъдимия да поправя имуществените вреди, които виновно да е причинил,
чрез плащане на обезщетение в размер от 581422,38 лева. Правилно също така
е посочено, че гражданския иск в наказателния процес не е иск относно
данъчното вземане на държавата, а иск за обезщетение за вреди от деликт по
чл.45 от ЗЗД, който се явява и престъпление по съответния текст на НК.
Обстоятелството, че престъплението по чл.255 от НК съставлява и деликт по
смисъла на чл.45 от ЗЗД, е основание за гражданската отговорност на неговия
извършител. Щом не е доказано извършването на престъплението от
подсъдимия, не са налице и основанията за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимия. В тази връзка правилно ОС-Русе приема, че с
оглед на признатата от съда несъставомерност на деянието по чл.255 от НК
следва отхвърляне и на предявения граждански иск от Министъра на
20
финансите.
Оплакванията в протеста, включително и в съдебно заседание пред
настоящия съд, се свеждат до следното:
Първото оплакване се свежда до твърдението, че през инкриминирания
период дружеството представлявано от подсъдимия е извършвало
документално, а фактически доставки на леки автомобили втора употреба.
Независимо от тяхната фиктивност М. К. следвало да ги отразява в
дневниците за продажба, а също така и в СД по ЗДДС. Това той е правил чрез
услугите на счетоводна къща с управител свид. А. Г. като отразявал занижени
цени, разликата в стойностите на покупката и продажбата /марж/. За да
ползват тези сделки специалния режим на облагане е следвало същите да
бъдат придружени в документи сочещи че и предходната доставки от държави
членки на ЕС също са се ползвали от привилегирования режим. Тези доставки
били фиктивни, защото реално се реализирали като продажби в Румъния.
Българското дружество „УЕ Комерц“ не било регистрирано по ДДС в
Румъния. Така К.-М. декларирал фиктивните сделки в СД с цени по марж, без
да сочи пред българските данъчни органи доказателства за това. С тези си
действия той затаявал истина в декларациите ползвайки документи с невярно
съдържание и отразявайки неверни обстоятелства в нарушение на воденото
счетоводство.
Това оплакване до колкото се разбира е свързано преди всичко с
твърдението, че е следвало доставките да се отразяват в дневниците за
продажба и да се начислява ДДС върху цялата стойност на сделката, а не само
върху разликата между покупната и продажната цена. Така разбирано
оплакването е основателно защото по-горе се посочи, че несъмнено е
доказано, че счетоводството на дружеството не е водено коректно и почти
всички сделки е следвало да се обложат като ВОП. В този смисъл от
фактическа страна оплакването е основателно. Това обаче не променя извода,
че липсва умисъл за укриване и не плащане на ДДС, както беше коментирано
по-горе. Посочи се по-горе, че подсъдимия е представил надлежно фактурите
по сделките и съществената разлика между декларираното дължимо ДДС и
действително дължимото е резултат на неправилно осчетоводяване. За
последното няма основания да се приеме, че подсъдимия има умисъл и
въобще някаква вина.
Второто оплакване се свежда до това, че в хода на извършената ревизия
приключила с Ревизионен акт № Р-03001816003480-091-001/14.12.2016 година
проверяващия екип изискал документи от фискалните власти на Р.Румъния за
закупуването на автомобилите с марж, но такива не били предоставени. По
тази причина изводите в Акта на данъчните органи били 1. За тези сделки не
следва да бъде прилаган специален режим на облагане. 2. Същите следва да се
приемат като Вътреобщностно придобиване /ВОП/ и мястото на изпълнение е
територията на страната, където ДЗЛ е регистрирано по ЗДДС и е
осъществило придобиването по идентификационен номер, издаден от
21
страната / чл. 62 ал.2 от ЗДДС/ 3. Проверяваното дружество не е представило
документ, съгласно чл. 9 ал.1 от ППЗДДС и следователно при покупката на
стоките е осъществено ВОП 4. дружеството е следвало да издаде протокол по
чл. 117 ал.2 от ЗДДС, с който да начисли ДДС и декларира ВОП. На база на
тези безспорни констатации ревизиращия екип е определил на подсъдимия в
качеството му на собственик и управител на „УЕ Комерц“ ЕООД посочения в
Акта размер на невнесени данъчни задължения.
Това оплакване до голяма степен съвпада и допълва предходното, като
внася твърдение, че с ревизионния акт е доказано, че сделките са ВОП и освен
това, че подсъдимия не е внесъл дължимия ДДС в Р.Румъния. Това оплакване
също е основателно от фактическа страна, но отново се концентрира върху
неправилния начин на осчетоводяване, което е отговорност на счетоводната
кантора, а не на подсъдимия.
Третото оплакване се свежда до това, че с уведомление изх. №
12693/22.03.2017 година НАП, ТД- Варна е сигнализирала прокуратурата за
наличие на данни за извършени престъпления срещу кредиторите и данъчната
система. В хода на проведеното разследване категорично се установява, че
подсъдимия извършвал фиктивни продажби на употребявани автомобили и
декларирал ДДС, като прилагал специалния режим при препродажба вместо
нормалния режим на ДДС. С това той е нанесъл щети на държавния бюджет
на Република България и поведението му по описания механизъм е
престъпление по чл. 255 от НК/престъпно укриване на невнесени данъци/.
В това оплакване се твърди извършването на фиктивни продажби и не
става ясно каква е логиката, предложена от прокурора. В обвинителния акт
няма такива твърдения/за фиктивни продажби/ и освен това сочения
ревизионен акт и обвинението е за това, че доставките на автомобили от
Франция, Белгия и Германия са реални, но следва да бъдат осчетоводени като
ВОП. Вярно е обаче твърдението за нанесени щети на държавния бюджет, но
те не идват от престъпление по чл.255 от НК, а от неправилното
осчетоводяване от счетоводната кантора.
Четвъртото оплакване се свежда до това, че престъплението е
извършено в двете му форми на изпълнително деяние: престъпно избягване
установяването или плащането на данъчните задължения. Подсъдимият е
избегнал установяването на данъчните задължения като е затаил неистина в
СД за съответния период не е осчетоводил издадени от дружеството фактури
за сделките. Така е попречил/ затруднил/ коректното определяне на дължимия
данък по реда на ЗДДС и коректното му в пълен размер изплащане. Целта на
подсъдимия е да заблуди данъчните власти като сочи размер различен от
действителния. А това действие предхожда и плащането на данъчното
задължение в нереален размер. Това е механизма на престъплението предмет
на обвинението.
И това оплакване се концентрира върху неправилното осчетоводяване.
Но нито в него, нито в предходните оплаквания, нито от обвинителния акт
22
става ясно защо прокурора приема, че подсъдимия е извършил деянието
умишлено. Няма нито един посочен факт, от който може да се направи извод,
че подсъдимия е водил счетоводството по начин, с който да укрие данъчните
си задължения. Напротив както обвинителния акт, така и протеста се
концентрира върху неправилното осчетоводяване. В тази насока отново следва
да се посочи, че подсъдимия си е изпълнил задължението да наеме счетоводна
кантора и е представил първичните счетоводни документи. Всичко останало –
изготвяне на протоколи по чл.117 от ДОПК, попълване на дневниците за
покупки и продажби, попълването и подаването на справки-декларации е
дейност, която е осъществена от счетоводната кантора. Не става ясно от
обвинителния акт и от протеста какво всъщност конкретно подсъдимия е
направил или не е направил от обективна страна, за да се приеме, че е
извършил деянието.
Петото оплакване се свежда до това, че съдът отхвърляйки
заключенията на всички експертизите приемайки за верни констатациите в РА
прави изцяло превратен и неправилен анализ на доказателствата по делото.
Така стига до извода, че дори и да има нарушения на данъчните
закони/криминализирани като престъпно укриване на данъчни задължения с
цел нанасяне на вреди в републиканския бюджет / то същите оставят
недоказани от обвинението. Отхвърляйки констатациите в РА съдът сочи, че
те пък са възприети от в.л. и по тази причина се явяват хипотеза граничеща с
обикновено предположение. Този мотив на съда е изцяло неприемлив.
Заключенията на всички назначени експертизи, констатациите в РА -
основание за водене на производството и всички гласни доказателства водят
до следните изводи: Подсъдимият е едноличен собственик на търговско
дружество, представляващо местно юридическо лице. За времето посочено в
ОА същия с дейността си е декларирал пред фискалните органи на Република
Българи ДДС в по-малък размер от дължимия. И това го е правил в нарушение
на чл. 9 ал.1 т.1 и чл. 4 ал.1 т. 1 ЗС/отм. ДВ бр. 95 от 08.12.2015 година/, в
нарушение на чл. 84 от ЗДДС, като не начислил ДДС с Протокол по чл. 117
ал.2 от ЗДДС. Това са доказателствата върху, които почива обвинението и те
не са хипотеза или обикновено предположение. Правилния им прочит води до
извода, че подсъдимия К.-М. следва да носи наказателна отговорност за
престъплението по обвинението.
Това оплакване е основателно от гледна точка на отхвърлянето на
изводите на съдебно-икономическата експертиза от ОС-Русе. В тази насока
бяха изложени съображения по-горе, че не се споделя извода на ОС-Русе, че не
е доказано, че доставките на дружеството следва да се обложат като ВОП,
защото са налице основания по чл.13 ал.4 т.1 от ЗДДС. Но и в това оплакване
твърденията се свеждат изцяло до неправилно осчетоводяване и отново не
става ясно какво всъщност е направил или не подсъдимия, за да извърши от
обективна и субективна страна престъпление по чл.255 от НК. Неправилното
осчетоводяване не води директно до извод за наличие на престъпление, както
се сочи на практика от прокурора. Осчетоводяването е дейност, извършено от
23
счетоводната кантора, а не от подсъдимия. При това положение няма как да се
приеме за несъмнено доказано, че подсъдимия е извършил престъпление по
чл.255 от НК, защото както се посочи вече той е изпълнил задължението си да
наеме кантора и да и представи първичните счетоводни документи.
Относно жалбата на гражданския ищец следва да се посочи, че тя също
се концентрира върху неправилното осчетоводяване. Въпреки
основателността на твърденията в нея в тази насока, няма как да се уважи
гражданския иск при липса на престъпление. В тази насока бяха изложени
съображения по-горе по гражданския иск.
Предвид всичко изложено по-горе атакувания съдебен акт, като
правилен/като краен извод/ следва да бъде потвърден.
При този изход на делото разноските пред настоящата инстанция следва
да останат за сметка на държавата на основание чл.190 от НПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.338 от НПК присъда №23/06.11.2023г.
на ОС-Русе, постановена по НОХД№1/2023г. по описа на същия съд.
На основание чл.190 от НПК направените разноски по делото пред
ВТАС остават за сметка на държавата.
Да се извърши превод на настоящото решение на румънски език и
същото се връчи и в превод на подсъдимия М. М..
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24