№ 165
гр. Сливен, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500390 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № № 260366/ 15.06.2021г. по гр. дело № 6792/2019
г. на Районен съд Сливен, с което на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е поставен в
дял на Н. ДР. С., ЕГН *** от гр. Сливен, местност ***, - недвижим имот с
идентификатор №67338.420.231- представляващ имот с планоснимачен номер
4167 в местността ***, състоящ се от 600/1000 ид.ч. при съседи имоти с
идентификатори- № 67338.420.279, № 67338.420.230, № 67338.420.208 ведно
с построените върху имота сгради - с идентификатор № 67338.420.231.1, със
застроена площ от 35 кв.м с предназначение друг вид сграда за обитаване; с
идентификатор № 67338.420.231.2, със застроена площ от 10 кв.м., с
предназначение друг вид сграда за обитаване; с идентификатор №
67338.420.231.3, със застроена площ 38 кв.м. и предназначение
селскостопанска сграда; с идентификатор № 67338.420.231.4, със застроена
площ 32 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда; с идентификатор №
67338.420.231.5, със застроена площ 4 кв.м. и предназначение
селскостопанска сграда; с идентификатор № 67338.420.231.6, със застроена
1
площ 7 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда. Осъдена е Н. ДР. С.
ЕГН ********** от гр. Сливен, местност *** да заплати на СТ. ДР. Ц. ЕГН
********** от гр. от гр. Сливен, *** сумата в размер на 7216,67 лева за
уравнение на дела й, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на влизане в законна сила на настоящото решение за възлагане на
имота до окончателното й изплащане. Осъдена е Н. ДР. С. ЕГН ********** от
гр. Сливен, местност *** да заплати на СТ. ДР. Г. ЕГН ********** от гр.
Сливен, ***, сумата в размер на 7216,67 лева за уравнение на дела й, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в законна
сила на настоящото решение за възлагане на имота до окончателното й
изплащане. На основание чл. 349, ал. 5 и ал. 6 от ГПК е указано на Н. ДР. С.,
че в 6- месечен срок от влизане в сила на настоящото решение за възлагане на
имота, следва да изплати определените парични уравнения, посочени по -
горе, ведно със законната лихва. Указано й е, че ако не бъдат изплатени в
срок, решението по възлагане на имота се обезсилва по право и имотът се
изнася на публична продан. Страните са осъдени и по разноските.
Подадена е въззивна жалба от СТ. ДР. Ц. чрез представител по
пълномощие, като се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че за да бъде поставен в дял недвижим имот по
чл.349 ал.2 от ГПК, имота трябва да представлява „жилище”. В настоящия
случай имота не представлява жилище и не са събрани никакви доказателства
в тази насока в производството пред първоинстанционния съд. В
разпоредбата на чл. 40 от ЗУТ е регламентирано какви следва да бъдат
характеристиките на един обект, за да бъде приет той за жилище, а именно
той следва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс, баня, тоалетна, както и складово помещение, което
може да бъде в жилището или извън него. В настоящия случай нито една от
сградите няма характер на жилище, тъй като не разполага с кухня или
кухненски бокс, баня, тоалетна и няма складово помещение. Този имот не
представлява жилище по смисъла на чл. 349 ал.2 от ГПК вр. с чл. 40 от ЗУТ,
поради което не следа да се поставя в дял, а да бъде изнесен на публична
продан. Недвижимия имот предмет на делба не представлява „жилище” нито
по кадастрална карта, нито според ползването му, т.к. дори в.л. посочва, че
предназначението е „за вилна сграда". Иска се да се отмени решението на
Районен съд- гр.Сливен като неправилно и незаконосъобразно и да се
постанови друго, като имота бъде изнесен на публична продан.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Съдът е достигнал до
2
единствено правилния извод, че са налице предпоставките на чл. 349, ал.2 от
ГПК за възлагане в дял на ищцата делбения имот, в който е построена
жилищна сграда, която е неподеляема. Безспорно е, че съсобствеността е
възникнала от наследяване. Доказало се, че ищцата е живяла трайно в имота,
включително е живяла там и към момента на откриване на наследството,
както и че не притежава друго жилище. Тъй като останалите съделители не са
заявили претенции по чл. 349 ал.2 от ГПК процесната жилищна сграда
правилно е поставена в дял на ищцата, а на останалите съделители за
дяловете си да получат парично уравнение съобразно дяловете им в
съсобствеността. Иска се да се потвърди решението.
В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие.
В с.з. СТ. ДР. Г., чрез представител по пълномощие, се присъединява
към въззивната жалба. Поддържа се нейната основателност.
В с.з. за въззиваемата се явява представител по пълномощие, който
оспорва основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
3
Няма спор по фактите. Оплакването е свързано само с приетото и
постановено от съда поставяне в дял недвижимия имот на въззиваемата.
Възраженията се основават на твърденията, че този имот не представлява
жилище по смисъла на чл. 349 ал.2 от ГПК вр. с чл. 40 от ЗУТ, поради което
не следа да се поставя в дял, а да бъде изнесен на публична продан.
При постановяване на решението по извършването на делбата, съдът е
обвързан от силата на присъдено нещо, формирана с решението по допускане
на делбата по отношение на обектите на делбата, досежно тяхната
индивидуализация по площ, вид, местонахождение, етажност и др.
характеризиращи и индивидуализиращи белези. При извършването на
делбата чрез обособяване на самостоятелни дялове и теглене на жребий и
чрез разпределение, съдът е длъжен да следи както за зачитане на силата на
присъдено нещо, формирана по отношение на обектите на делбата, така и по
отношение на специфичните изисквания на разпоредбите на ЗУТ - чл. 40,
който въвежда изисквания към обекти, характеризиращи се като жилищни,
както и налице ли са предпоставките на чл. 203 от ЗУТ, по отношение на
необходимите преустройства и изискванията за пристъпването към
обособяване на самостоятелни дялове, включващи жилищни обекти по
характеристика, свързаните с това неудобства и наличието на инвестиционен
проект. С посочването в решението по допускането на делбата, че един обект
е жилищен, не се формира сила на присъдено нещо по отношение на
характеристиката му като такъв, като контрола за наличието на
предпоставките за определяне на обекта като жилищен, следва да се
осъществи при извършването на делбата, предвид специфичните изисквания
на чл. 40 и чл. 203 от ЗУТ. Силата на присъдено нещо, формирана с
решението по допускането до делба, се простира до обектите като площ,
етажност, вид на строителството и конструкцията, индивидуализация, но
преценката за това, дали отговаря на изискванията за жилище, въведени със
ЗУТ и обособяването на дялове, включващи жилищни обекти, следва да се
извърши от съда при постановяването на решението по извършването на
делбата. На основата на тази преценка на съда следва да се извърши и
преценката относно това, възможно ли е и удобно ли е извършването на
делбата чрез разпределение на имотите чрез жребий или чрез друг от
предвидените в закона способи за извършването на делбата. Законът с
4
разпоредбата на чл. 40 от ЗУТ установява какви следва да бъдат
характеристиките на един обект, за да бъде жилище.
В случая, видно от изготвената по делото строителнотехническа
експертиза, сградите са функционално свързани, в добро
техникоексплоатационно състояние за предназначението си вилна сграда.
Има обособени кухня и баня тоалетна. Въпреки, че първият етаж е с щети от
пожар, то те не са повлияли на конструкцията и може да бъдат отстранени.
Така може да се направи извод, че са налице характеристиките по чл. 40 от
ЗУТ, съобразени и с изискванията на параграф 5 т.30 от ДР, според който
„жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства,
обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на
жилищни нужди. В случая, видно от заключението на вещото лице по СТЕ
процесния имот ведно с жилищна сграда построена в него е неподеляем при
определените от съда квоти по 1/3 ид.ч. за всеки един от съделителите.
Едновременно с това, в първото по делото заседание, след влизане в сила на
решението по допускане на делбата, въззиваемата ищца е заявила претенция
по чл. 349, ал. 2 ГПК. От събраните се установяват по безспорен начин
предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в дял на ищцата на
делбения имот, а именно: в съсобственият делбен имот е построена жилищна
сграда, която е неподеляема, съсобствеността е възникнала от наследяване,
ищцата е живеела трайно в имота, включително е живяла там и към момента
на откриване на наследството, не притежава друго жилище. Останалите
съделители не са заявили претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК. Поради това
правилно законосъобразно и обосновано недвижимия имот й е поставен в
дял.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 800 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Неоснователно е възражението
за прекомерност, тъй като възнаграждението е определено близо до
минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
5
размери на адвокатските възнаграждения.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260366/ 15.06.2021г. по гр. дело №
6792/2019 г. на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА СТ. ДР. Ц. ЕГН ********** от гр. от гр. Сливен, *** да
заплати на Н. ДР. С. ЕГН ********** от гр. Сливен, местност *** сумата от
800 /осемстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6