Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 05.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав,
в открито съдебно заседание,
проведено на девети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №344
по описа за 2019 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Т.Д.К., ЕГН ********** с
постоянен адрес ***, чрез процесуален представител – адв. Б.Ф., срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК ...... със
седалище и адрес на управление ***, Аерогара София иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004
г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 295/91 да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие закъснение на полет FB
8193, осъществен на 04.10.2017 г. от Летище Варна, Република България до Летище
Анталия, Република Турция, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда – 14.01.2019г., до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е
сключила с ответника, чрез посредника „Е.Т.Б.“ ООД, договор за въздушен превоз
по направление Летище С, РБ – Летище А., Република Т.. Превозът следвало да се
реализира на 04.10.2017 г. с полет FB 8193, с час за излитане в 6,50 часа и час
за кацане – в 8,20 часа, но реално полетът бил извършен със закъснение от
четири часа и половина. За това обстоятелство ищцата посочва, че не била
уведомена от ответното дружество. Тъй като часът на пристигане в крайния пункт
бил повече от три часа след плануваното по разписание, ищцата счита, че „Б.Е.“
АД ѝ дължи обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004. Посочва, че
разстоянието на полета е 748 км, поради което дължимото обезщетение възлиза на
250 евро. Излага, че Николай Николов, пътник в същия полет, отправил искане до
ответника за изплащане на парично обезщетение за закъснял полет по електронна
поща. На 15.05.2018 г. същият бил уведомен чрез имейл, че в двумесечен срок ще
му бъде изпратен отговор на заявената претенция. До датата на подаване на
настоящата искова молба обаче това не било сторено. Това обстоятелство
мотивирало ищцата да инициира съдебно производство срещу ответното дружество,
поради което тя счита, че „Б.Е.“ АД е дало повод за завеждане на делото.
Навежда доводи за недобросъвестност на ответника, като твърди, че на друга от
пътничките от процесния полет било изплатено обезщетение едва след образуване
на съдебно производство. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът уточнява, че летище „Варна“ е отправната
точка на полета. Признава, че е получил плащане след завеждане на делото, но
претендира законната лихва от предявяване на иска, която не му е заплатена.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът „Б.Е.“ АД депозира писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответното дружество оспорва
исковата претенция, като посочва, че претендираното обезщетение е изплатено.
Твърди, че мястото на излитане на процесния полет е Л.В., а не както е посочено
в исковата молба – Л.С. Излага, че дружеството предоставя на своите пътници
възможност за извънсъдебно уреждане на претенциите им, като е създадена и
онлайн платформа за подаване на жалби и рекламации. Твърди, че в отдел „Жалби и
рекламации“ към ответното дружество не е постъпило оплакване от ищцата за
закъснение на полета ѝ нито искане за изплащане на обезщетение. Поддържа,
че ответното дружество е било изправено пред обективна невъзможност да изпълни
своите задължения поради бездействието от страна на пътника. Едва с подаването
на исковата молба е посочена банкова сметка ***ата. Така, „Б.Е.“ АД е извършило
плащане на обезщетението при първата предоставена възможност – на 13.02.2019 г.
по банковата сметка на адв. Б.Ф., посочена в исковата молба. В този смисъл моли
предявеният иск да бъде отхвърлен поради пълно погасяване на задължението.
Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В
открито съдебно заседание ответникът не изразява становище.
Съдът, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните е прието, че между тях е сключен договор за въздушен превоз с полет FB
8193 на 04.10.2017 г., който е пристигнал в крайната му точка (Л. А.) със
закъснение, надвишаващо 2 часа, както и че разстоянието на полета е 748 км.
Постъпването
на дължимото обезщетение в размер на левовата равностойност на 250 евро се
признава изрично от ищцовата страна.
За доказване на твърдението си, че е отправил покана до
ответника за заплащане на обезщетение за закъснял полет преди предявяване на
иска, в полза на ищеца са събрани писмени доказателства. Ангажирани са и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Н.С.Н., който излага, че още през м.04,
или м.05.2018г. след пътуването той занесъл молби за обезщетение до превозвача,
включително молба от Т., на летище Варна в офис на ответника, където му
обяснили, че трябва да ги подадат по електронен път, което той направил, но не
получил отговор.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Установи се, че
след завеждане на исковата молба е погасена претендираната от ответника сума за
главница. Ето
защо, следва да се приеме, че задължението за плащане на претендираното
обезщетение е надлежно погасено с изпълнението му. Искът за главницата следва
да се отхвърли поради плащане, извършено в хода на процеса, което на основание
чл. 235 ГПК следва да бъде взето предвид от съда.
От представените
доказателства не се установява да е погасена сума претендирана върху главницата
като законна лихва за забава за периода от завеждане на исковата молба до
погасяване на задължението.
Предвид факта, че
плащането е настъпило в хода на производството /13.02.2019г./, което не е
спорно в отношенията между страните, съдът намира, че са налице основания за
присъждане на законната лихва върху главницата от 250 евро за периода от
14.01.2019г. до 13.02.2019г., чийто размер възлиза на 2.15 евро, изчислен с
програмен продукт Апис - финанси.
По разноските в процеса:
Съгласно чл.78,
ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако с поведението си не е дал повод за
завеждане на иска и признае иска. В срока за отговор на исковата молба
ответникът е извършил плащане на сумата, но в депозирания отговор изрично
оспорва предявения иск, т.е. не е налице една от кумулативно предвидените в
закона предпоставки за освобождаване на ответника от отговорност за разноските
по делото – да е признал иска. Безспорно, плащането на главницата е станало след
подаване на исковата молба, т.е в хода на настоящото производство. Във връзка с
понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено
плащането и в този смисъл изследване на въпроса дали направата им е
предизвикана от поведението на ответника. Тъй като ответникът не е погасил носимото
си парично задължение преди процеса и не е признал иска, той е станал повод за
завеждане на делото. Настоящият състав приема, че отговорността за разноските
следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е
предизвикал завеждане на исковото производство от ищеца. На чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски в общ размер на 350 лв. /50 лв. д.т.+300 лв. адвокатско възнаграждение/,
които следва да се възложат на ответника.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Т.Д.К., ЕГН ********** с
постоянен адрес *** срещу „Б.Е.“ АД,
ЕИК ...... със седалище и адрес на управление ***, Аерогара София иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 250 /двеста и петдесет/ евро,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие закъснение на
полет FB 8193, осъществен на 04.10.2017 г. от Л. В., РБ до
ЛА, РТ, поради погасяване чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ......
със седалище и адрес на управление ***, А.С. да заплати на Т.Д.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата
от 2.15 евро /две евро и петнадесет
евроцента/, представляваща законната
лихва върху главницата от 250 евро за периода от датата на подаване на
исковата молба - 14.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението – 13.02.2019г.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ......
със седалище и адрес на управление ***, А. С. да заплати на Т.Д.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата
от 350лв. /триста и петдесет/,
представляваща направени по делото разноски, от които 50 лева внесена държавна
такса и 300 лева заплатено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: