№ 126
гр. Търговище, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
СТЕЛА ИВ. И.
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20253500500247 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 79 от 14.04.2025 година, постановено по гр.дело № 426/24
година по описа на Районен съд – Попово, съд е осъдил „НОЖАРОВ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Попово,
Промишлена зона, представлявано от И.Ц.М., да заплати на Д. И. Ц., ЕГН
**********, от гр.Попово, обл. Търговище, ул. „Т...”, № 37, сумата 9 000.00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
трудова злополука, случила се на 05.09.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането- 05.09.2023г., до окончателното изплащане.
Предявеният иск до пълния размер от 200 000 лв., искът е бил отхвърлен. С
решението са присъдени разноски.
Против постановеното решение е постъпила е въззивна жалба от ищеца
Д. И. Ц., в частта в която искът е бил отхвърлен до пълния претендиран размер
от 200 000 лв. С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно.
Неправилни са изводите относно размера на обезщетението, който съдът е
приел за справедлив- 30 000 лв., като с оглед възражението за проявена от
работника груба небрежност е присъдил такова, в размер на 9 000 лв. Не са
отчетени в пълна степен интензитета и характера на търпените от пострадалия
1
работник болки и страдания, както и всички получени от него увреждания,
развилата се впоследствие ректорагия (спонтанните изхождания).
Въззивникът е в зряла възраст, преди инцидента е бил деен здрав човек,
осигуряващ прехрана на семейството си, а след злополуката е
неработоспособен и зависим от грижата и средствата на близките си, нуждаещ
се от непрекъснати медицински грижи. Всичко се отразило на емоционалното
му съС.ие, често изпадал в депресивни съС.ия, защото се чувствал безполезен
и в тежест на семейството си. Поради това справедливото за него обезщетение
е в размер на 200 000 лв.
Съдът е приел за доказано възражението на работодателя за проявена
груба небрежност от страна на работника, довела до настъпване на
злополуката и последиците от нея. Твърденията са, че и в тази част изводите
на съда са неправилни. Не са събрани доказателства в подкрепа на
твърдението, че работодателят е провел на ищеца и колегите му необходимия
инструктаж за работа с робота Kawasaki, че работното място и процес са били
обезпечени по най-добрия начин, така че да се осигурят безопасни и
здравословни условия на труд. Доказателствата по делото установяват, че
ищецът е бил допускан до работа с робота Kawasaki без лични предпазни
средства, не е бил запознат реално със специфичните изисквания за безопасна
работа преди да му бъде възложено да осъществява функциите си, не са му
провеждани тренировъчни курсове за работа с робот Kawasaki, одобрени от
Kawasaki. Поради това не може да се приеме, че е проявил груба небрежност,
която да е основание за намаляване на размера на обезщетението. Дори и да е
проявил небрежност по време на работа, то приносът му е в минимален
размер. Поради изложеното и с оглед доказателствата по делото, моли
решението в частта в която е отхвърлен предявеният иск до размера от 200 000
лв., да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се
присъди обезщетение, в пълния претендиран размер. Претендират се разноски
както пред първата инстанция, така и за въззивната.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
„Ножаров“ ЕООД, с който се оспорват възраженията, изложени в жалбата.
Доводите на въззиваемата страна са, относно недължимост на претендираното
обезщетение и представените във връзка с това доказателства. При
определянето на размера на обезщетение съдът правилно е отчел
установените по делото и преживени от ищеца болки и страдания. С исковата
2
молба, ищецът не е твърдял да е получил увреждане „ректорагия“, съответно
не е установена причинно следствена връзка на увреждането със претърпяната
злополука, поради това и не подлежи на обезщетяване.
По делото са събрани достатъчно доказателства, обуславящи извода за
допусната от ищеца груба небрежност, а и това следва от механизма на
злополуката – работникът е навлязъл зад преградата и в обхвата на
механичната ръка на робота без да натисне нарочно монтирания бутон „стоп"
и да изключи машината. Както на ищеца, така и на останалите работници е
било проведено обучение за работа с робота и извънреден инструктаж при
въвеждането му в експлоатация. Факти установени от показанията на
свидетеля провел инструктажа и обучението, от представена инструктажна
книга (в която ищецът се подписал), както и инструкции за работа с робота.
Последните, освен че са представени на ищеца, са били и поставени на видно
място пред самата машина. Моли се решението да бъде потвърдено, като се
претендират разноски пред настоящата инстанция.
С Определение № 314 от 02.06.2025 година, постановено по реда на чл.
248 от ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на Д. Ц. за изменение на
решението в частта относно присъдените разноски. Предмет на въззивен
контрол е и това определение, по депозирана жалба от Д. Ц.. В жалбата се
излагат доводи, че при определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение, съдът не е съобразил наведеното възражение за
прекомерност. Не е отчетена фактическата и правна сложност на делото и
извършените от страна на ответника процесуални действия по делото. Съдът е
следвало и да съобрази и усложненото здравословно и материално положение
на ответника.
Становището на въззиваемия е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предявеният от ищеца пред РС – Попово иск е за присъждане на
обезщетение за търпени неимуществени вреди от трудова злополука, в размер
на 200 000 лв. С решението по делото съдът е присъдил такова в размер на
9 000 лв., като е отхвърлил иска до пълния размер, приемайки го за
3
неоснователен, с оглед проявената от работника груба небрежност при
изпълнение на трудовите му задължения. Предмет на въззивен контрол е
решението е в отхвърлителната част.
По фактите на спора съдът съобрази следното:
По силата на трудов договор №8/26.10.2017 г., изменен с допълнително
споразумение №46/01.04.2022 г., ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника, на длъжността „стругар“. При постъпване на
работа- на 26.10.2017 г., работникът е бил запознат с длъжностната
характеристика за заеманата от него длъжност.
Работодателят „Ножаров“ ЕООД, гр.Попово осъществява дейността си в
базата на „Чугунена арматура България“ АД, по силата на договор за наем.
Във връзка с въвеждане на робот KAWASAKI RS80N в експлоатация,
работодателят е издал съответните заповеди за демонтиране и монтаж на
работа със стругове, назначена е била комисия, която след извършения
монтаж е провела 72 часови проби на робота, след което е бил въведен в
експлоатация. Изготвена е по искане на работодателя и оценка на риска за
инсталирания робот, издадена е и заповед техническо поддържане на това
съоръжение.
Със заповед от 03.04.2023г., поради внедряване на нови машини и
роботизация на производството, работодателят се е разпоредил да се извърши
извънреден инструктаж на всички работници в дружеството в т.ч. и на ищеца
Д.Ц.. Работниците е следвало да бъдат запознати конкретни инструкции за
работа, включително и с инструкция за безопасна работа с цифрови стругове,
обслужвани от робот.
По делото са приложени преписи от книга за инструктаж, от която е
видно, че на 11.04.2023г. е проведен извънреден инструктаж на работещите в
„Ножаров“ ЕООД, включително и на ищеца, поради внедряване на нови
машини и роботи. За второто тримесечие на годината е бил проведен и
периодичен инструктаж на работниците.
Работодателят със своя заповед е определил конкретен служител, който
да провежда инструктажите в предприятието, което от своя страна е изготвило
и доклади за извършените такива.
На 05.09.2023 г. ищецът е бил на работа първа смяна, която започва в
05.00 ч. Обслужвал е два струга и робот KAWAZAKI RS80N, внедрен по-рано
4
през месец април в експлоатация. Около 05.45 ч. роботът не освободил детайл,
поради което ищеца влязъл в обсега на движение на работата му, за да го
освободи и ръката на робота го защипва в долната част на гърба. Откаран е в
„МБАЛ-Търговище“, за лечение. Лечението в хирургично отделение
продължило до 27.09.2023г.
От приложената медицинска документация се установява, че проведено
оперативно лечение, след тежка оперативна интервенция по повод некротичен
фасциит, болничното лечение било продължено. В последствие са издадени
предписания да се продължи неработоспособността на ищеца, поради наличие
на незавършения оздравителен процес. По време на инцидента работникът е
получил две големи разкъсно-контузни рани в поясната област и по задната
повърхност и по лявата седалищна област, силно кървящи с пролапс на
девитализирани мускули и некротина тъкан с последваща хирургична
обработка. Уврежданията са му причинили затрудняване движението на
снагата за повече от 30 дни.
Впоследствие ищецът е освидетелстван, като с решение на ТЕЛК №
90229 е установено 50% неработоспособност, което решение е обжалвано от
работодателя пред НЕЛК. С решение № 92084 от 18.08.2025 на НЕЛК, това
решение е отменено и е върнато на териториалната лекарска комисия за ново
освидетелстване. Последното решение беше прието като прието като
доказателство пред въззивната инстанция, съгласно чл. 266 от ГПК.
Във връзка инцидента пред ТП на НОИ - Търговище е депозирана
декларация за настъпила злополука, вх.№5101-25-4/06.02.2024г. от
работодателя „Ножаров" ЕООД. Извършено разследване на злополуката, за
което е бил съставен Протокол № 5103- 25-2/09.04.2024г., а с разпореждане
№5104-25-7/18.04.2024 г. ТП на НОИ -Търговище, злополуката, станала на
05.09.2023г. с Д. И. Ц., е приета за трудова злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от
КСО.
Съгласно представените удостоверения №25-00199697/04.10.2024 г. и
№ 25-00222875/29.01.2025 г., изд. от ТП на НОИ-Търговище, на ищеца е
изплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода от
м.09.2023 г. до м.06.2024 г., в общ размер от 13 981.71 лв., а за периода от
м.07.2024 г. до 29.01.2025 г. е изплатена сума в общ размер от 9 670.71 лв.
Работодателят му е предоставил и ваучери за периода от м.09.2023 г. до
5
м.10.2024 г., в размер на 200.00лв. ежемесечно, общо в размер на 2 800.00 лв.
За установяване на настъпилите увреждания и произтичащите от това
вреди за ищеца, по делото е била назначена съдебномедицинска експертиза.
Видно от експертизата при злополуката работникът е получил увреждания в
долната част на гърба, в областта на долните лумбални (поясни) и сакралните
(кръстцови) прешлени, голяма, около 5-6 см разкъсно-контузна рана с
неправилна форма, много силно кървяща, с пролапс на подлежащи
девитализирани мускули и некротични тъкани и в областта на левия глутеус
(седалищен мускул), втора разкъсно- контузна дълбока, при ревизия 5-6 см, с
дължина 3 см. Следи от тези увреждания са били налице и към 21.12.2024 г.,
когато вещото лице е прегледало пострадалия. Увреждания отговарят да са
получени по описания механизъм, по време на инцидента. Двете разкъсно-
контузни рани са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота му, като уврежданията са затруднили движението на снагата за срок
повече от 30 дни. За период от около три месеца, раните са заздравели, но
през този период е имал значителни затруднения в движението на снагата,
което до голяма степен след това се е възстановило. По време на лечението са
били извършени три оперативни интервенции, като хирургично обработените
рани били долекувани в амбулаторни условия - до пълното им епителизиране.
По отношение на преките травматични увреждания - разкъсно-контузни рани
в поясно- кръстцовата област и лявата половина на седалището
възстановяването било приключило. Уврежданията са причинили временна
загуба на работоспособност за периода от 05.09.2023 г. до 29.08.2024 г. Към
21.12.2024 г. все още били налице субективни оплаквания и обективно
установен двигателен дефицит - непълен обем на движение в поясната област,
като привеждане и извъртане. Според експертът предвид характера на
получената травма метод на избор за лечение е хирургичния, и правилно
ищецът е лекуван и проследяван от специалист-хирург.
От заключението се установява още, че получените травми са довели до
трудности в дейностите от ежедневния живот на ищеца - в битов, социален и
хигиенен план, най- изразено в първите три месеца след инцидента, през които
пострадалият е бил напълно зависим от грижите на близките си.
От разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява
също, че това затруднение в движението вероятно се дължи на механична
6
увреда на нервите в тази област, както и че пострадалият не е бил насочен към
физиотерапия, но дори и да е била проведена такава, не би довела до
възстановяване на нерва и би имала временен ефект.
Вещото лице в заключението си е посочило, че пострадалия в следствие
на увреда на нерви е получил ректорагия (спонтанни изхождания). Извод за
това съС.ие вещото лице е направило от показанията, дадени в съдебно
заседание 19.11.2024 година от съпругата на ищеца и от негови оплаквания в
тази насока при извършения на 02.02.2024 година преглед. За първи път за
това съС.ие се съобщава на 19.12.2024 година, при консулт със лекар хирург,
където пострадалият се оплакал от поС.но разстройство. Никъде до този
момент в медицинската документация не е описано и диагностицирано такова
съС.ие. Изводите вещото лице прави поради предположение за механична
увреда на нерв в тази част на тялото, но както самото то е посочило, такова
съС.ие се установява след обстойни изследвания и от съответните
специалисти в тази област на медицината. Без да се съмнява в знанията на
вещото лице и неговата компетентност, доколкото става въпрос за специални
познания, каквито вещото лице няма в тази сфера, съдът намира, че в тази част
заключението не следва да се възприема.
За установяване на търпените болки и страдания са изслушани
показанията на свидетелката М.Г., която е фактическа съпруга на
пострадалия. Видно от показанията последният сам и съобщил за инцидента,
когато той вече е бил приет в болницата за лечение. Два пъти го оперирали,
тъй като едната рана била много дълбока, изписали го без да затворят раните с
предписание да се правят превръзки, компреси и да се почистват. Това ставало
в дома им, за което наели медицинско лице. Възстановяването му продължило
около 3 месеца. В началото можел само да сяда на леглото, нуждаел се от
чужда помощ, за да се храни, заради раните не можел да поддържа
елементарна хигиена, не можел да извършва никакви дейности от
ежедневието. Едва след третия месеца започнал сам да се предвижва и
самостоятелно да се обслужва, но не можел да вдига тежко, не можел да се
наведе. Такива затруднения изпитвал и към момента. Преживяното се
отразило и на емоционалното му съС.ие, често плачел, бил подтиснат от това,
че не може да помага на семейството си, че не можел да излиза и да се среща с
приятели.
7
За установяване механизма, на произшествието, спецификата на
задълженията на работника е била назначена техническа експертиза. Съгласно
задълженията на ищеца като стругар се били настройва всички видове
универсални и специализирани стругове за обработка на метал, да определя
оптимален режим за рязане, в зависимост от режещия инструмент, чрез
използване на таблици, справочници и монограми, да подбира необходимите
режещи инструменти, съобразно обработвания детайл, изискванията за
точност, установява центрова затяга, регулира заготовките и изработва средно
сложни и сложни детайли, детайли със специални изисквания и висок клас на
точност, заточва, донастройва и проверява точността на режещите
инструменти, работи със съвременни технически средства за прецизно
измерване и извършва цялостното организационно обслужване на работното
място. Като оператор, преди започване на смяна следва извършва визуален
преглед на съоръжението. Тези задължения са вменени и със заповед на
работодалетя от 11.04.2023 година /л.206/ от делото, с която работодателят е
разпоредил всеки оператор да извършва визуален преглед на съоръжението, а
при констатиране на проблем да сигнализира съответното длъжностно лице и
да не започва работа преди отстраняване на проблема. Техническото
поддържане на машината се осъществява от отговорно за това техническо
лице, а не от оператора.
При започване на смяна в деня на инцидента 05.09.2023г, след около час
работа, роботът не освобождава детайла. Ищецът навлиза в обсега на робота
без да натисне бутон „СТОП“, с което е нарушил Инструкцията за безопасна
работа с цифрови стругове, обслужвани от робот.
Работодателят е провел инструктажи, начален инструктаж, при
започване на работа, както и периодични инструктажи, за периода от 2018-
2023 г. до трето тримесечие вкл. Проведен е и извънреден инструктаж на
11.04.2023г., при внедряване на нови машини и роботизация на
производството.
В момента на злополуката роботът е бил снабден само с авариен бутон
„СТОП“, като датчици и сензори за автоматично изключване не е имало,
такива са били внедрени на 20.09.2023 г. Направена е оценка на риска от
потенциални опасности, произтичаща от технологичното оборудване,
машините, съоръженията суровините и материалите, като рискът оценен като
8
приемлив. Поради това авариен бутон „СТОП“ е достатъчно предпазно
средство.
От заключението на вещото лице се установява още, че работодателят
„Ножаров" ЕООД съхранява Наръчник за работа с робот KAWAZAKI RS80N,
а в деня на злополуката роботът е бил изправен. Техническото обслужване и
поддържане на робот KAWAZAKI RS80N се е извършвало съгласно
предписаните от производителя мероприятия. Воден е дневник за извършване
на технически прегледи на робот KAWAZAKI RS80N.
За доказване на наведеното възражение за проявена груба небрежност от
страна на работника са изслушани показанията на свидетелите Герасимов,
Петров, Димитров, Тахер, Алиев и Боянов. От показанията на свидетелите се
установява, че във връзка с внедряване на процесния робот е проведено
обучение на служителите на „Ножаров“ ЕООД в т.ч. и на ищеца. Обяснени
били процедурите за работа с този робот - как се задейства, как спира, какво
трябва да се направи, в случай на спиране на машината. Роботът е зад
заграждение, за да не може да се влиза в обсега на робота. Операторът стои
зад заграждението, наблюдава процеса на работа, като в случай на
отклонение, което налага да се влезе в зоната му, трябва да спре системата,
чрез натискане на бутона „Стоп“. След като се убеди, че машината е спряла,
тогава операторът може да влезе вътре. За това как функционира робота, и как
трябва да се работи с него, на видно място имало закачена инструкция. Освен
обучение при въвеждане в експлоатация на служителите е проведен и
инструктаж как да се работи с това съоръжение нея. Провеждани били и
периодични такива. Без такива обучения и инструктажи, работникът не би
могъл да работи с тази машина. Работниците са били уведомени, че нямат
право да минават зад заграждението докато робота работи, а за да се влезе
вътре трябва да натиснат червен бутон, който спирал работата на робота.
Нямали право при авария да влизат вътре. Към момента на инцидента роботът
се е спирал единствено ръчно, чрез натискане на бутона „Стоп“, а след това
били монтирани нови защити за сигурност. Ищецът имал проблеми със
спазване на трудовата дисциплина. От инцидента не ходел на работа, а когато
го срещали в града бил окумен и казвал, че изпитва силни болки. Въпреки
това на 15.12.2023г. присъствал на служебно празненство, на което се чувствал
добре. Свидетелите в показанията си установяват още, че работодателят е
осигурил на всички работници лични предпазни средства, като ръкавици,
9
очила, дочени дрехи и обувки с ламарина в предната част. Контролът по
използването на тези предпазни средства е бил занижен.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Предявеният пред първата инстанция иск е за заплащане на обезщетение
за вреди от трудова злополука. Спорът по делото е дали пострадалият
работник е проявил груба небрежност, при изпълнение на служебните си
задължения, в резултат на което е допринесъл за настъпването на тези вреди.
В тази връзка съдът съобрази, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ, работодателят отговаря
имуществено за вреди от трудова злополука, които са причинили временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя. От
доказателствата се установи по безспорен начин, че злополуката е настъпила
при изпълнение на възложените от работодателя задължения. Работникът е
получил сериозни травматични увреждания, които безспорно, с оглед
характера и тежестта им, са били съпроводени с изключителни болки и
страдания. Травмите са били тежки, свързани с продължително лечение, по
време на което ищецът не е можел сам да се обслужва, не е можел сам да
поддържа личната си хигиена, дори не е можел сам да се придвижва. Това
съС.ие е продължило през целия период на възстановяване, които е бил около
три месеца. Дори и към момента има затруднения в движението при
навеждане. Към момента на трудовата злополука ищецът е бил в
трудоспособна възраст /на 52 г./, като травмата безспорно е оказала негативно
влияние на нормалния му начин на живот, пострадал е и социалният му живот.
Освен физическите болки и страдания, ищецът е търпял психически и
емоционални такива, заради невъзможността да се обслужва пълноценно в
ежедневието, да се справя с обичайните дейности, да помага и да се грижи за
семейството си. Всичко това е съобразено от първоинстанционния съд, който е
стигнал до извода, че справедливо в случая обезщетение е такова в размер на
30 000 лв. Правилно съдът не е отчел при определяне на обезщетението,
съС.ие на твърдяната от вещото лице като последица от злополуката
ректорагия (спонтанни изхождания). От една страна с исковата молба не е
заявено това увреждане, а от друга, то не е установено, диагностицирано със
необходимите за това изследвания и от съответните специалисти. Още по-
малко е доказана причинна връзка между увреждането при трудовата
10
злополука и твърдяното съС.ие, за да подлежи последното на обезвреда.
Независимо от това, причинените на ищеца увреждания са тежки, били
са придружени с изключителни болки и са му причинили неудобства в
ежедневието в значителна степен. Възстановяването е било сравнително дълго
и движението на снагата не би се възстановило в пълен обем, т.е. ще остане
ограничено и занапред. Съобразявайки това, настоящата инстанция приема, че
справедливо по смисъла на чл. 51 от ЗЗД обезщетение, е такова в размер на
90 000 лв.
Безспорно е по делото, че ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника работодател, по силата на сключения между тях трудов договор,
както и че злополуката е трудова, по смисъла на чл. чл. 55, ал. 1 от КСО.
Съществуването на трудово правоотношение ангажира отговорността на
работодателя при осъществяване на фактическия състав на чл. 200 от КТ.
Отговорността на работодателя за причинени вреди при трудова злополука е
безвиновна такава. Отговорност за работодателя е предвидена дори и когато
увреждането се дължи на непреодолима сила. Тя обаче би могла да се сподели
от пострадалия работник, в случай, че последния при изпълняване на
трудовите си функции е допринесъл за настъпването на злополуката като е
допуснал груба небрежност. Именно в тази насока са възраженията на
ответника- работодател. Не всяко съпричиняване на вредите от работника, а
само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Когато работникът по време на
изпълнение на трудовите си функции не проявява нужното внимание, не
спазва технологичните правила и правилата за безопасност е налице
съпричиняване от негова страна при проявена груба небрежност.
За работодателя съществуват нормативно определени задължения по
превенцията на риска от трудова злополука при извършване на опасни
дейности. Отговорност е и на работника да се грижи за собствената си
безопасност, използвайки лични предпазни средства. Такива са били
предоставени на работниците в ответното предприятие, но контролът по
използването им е бил занижен от страна на работодателя. Доказателства
сочат, че както ищеца, така и останалите работници не винаги са ползвали,
предоставените им лични предпазни средства, но в случая при тази трудова
злополука и преди всичко при този механизъм на настъпване, личните
11
предпазни средства не биха предотвратили уврежданията.
Поради това следва да установи дали работодателят е положил усилия
надлежното да обезопаси работните места и условията на труд и каква
система от мерки, които се свеждат до установяването на конкретни правила
за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и
служители, са предприети, в зависимост от действащата подзаконова
нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен
риск. Безспорно е по делото, че работодателят е предприел система от мерки,
за да защити работниците, включително и ищеца изложени на риск, поради
работата с въвеждането в експлоатация на процесния робот. Роботът е въведен
в експлоатация от оторизирана за това фирма, след което със заповед
работодателят е назначил комисия, която е провела 72 часови проби на робота,
изготвена е по искане на работодателя оценка на риска за инсталирания робот,
съгласно чл. 16 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
издадена е и заповед техническо поддържане на това съоръжение.
Работодателят е разпоредил да се извърши извънреден инструктаж на всички
работници в дружеството в т.ч. и на ищеца Д.Ц., както и да бъдат запознати с
конкретни инструкции за работа, включително и с инструкция за безопасна
работа с цифрови стругове, обслужвани от робот. Определил е служител,
който да проведе обучение на работниците, които ще работят с това
съоръжение.
С оглед установеното ниво на риск е поставено предпазно съоръжение,
което ограничава достъпа до работа, когато е в режим на работа, а бутонът за
спиране на робота е бил поставен извън обсега му на работа зад това
съоръжение.
От изложеното следва, че работодателят е положил усилия, за да
ограничи риска от злополуки при работа с този робот. Освен личните
предпазни средства на работниците и самото съоръжение е било обезопасено
по подходящ начин. На работниците е провеждан периодичен инструктаж,
проведен е и извънреден такъв, съгласно изискванията на Наредба № РД-07-2
от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
бучение и инструктаж на служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, удостоверено в съответните книги
за инструктаж с подписа на работниците. Поради горното са неоснователни
12
възраженията във въззивната жалба, че не е проведено адекватно обучение
преди започване на работа с робота.
След инцидента с ищеца, работодателят е въвел допълнителни мерки за
обезопасяване на робота, които би могъл да предприеме още при монтирането
му и въвеждането му в експлоатация, за да гарантира в по-голяма степен
безопасността на работниците.
Въпреки проведеното обучение и инструктаж в дена на злополуката,
пренебрегвайки мерките за безопасност, ищецът е навлязъл зад ограждението
на робота, без да го спре и в резултат на проявената от него груба небрежност
е пострадал. Признание за това се съдържа в обясненията на ищеца във връзка
с разследването на трудовата злополука от ТП на НОИ. Признанието на
страната на неизгодни за нея факти е доказателствено средство, установяващо
тези факти, което съдът следва да прецени съобразно останалите
доказателства по делото. Съобразявайки изложеното, настоящия състав
намира, че съпричиняването на ищеца при настъпилата трудова злополука е в
размер на 80 %. Поради горното определеното в размер на 90 000 лв.
обезщетение, следва да се намали с оглед съпричиняването на работника, като
на последния бъде присъдено обезщетение, в размер на 18 000 лв.
За периода месец септември 2023 г. – месец юни 2024 г., на ищеца е
изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, в размер на 13 981.71
лв., а за периода от месец юли 2024 г. до 29.01.2025 г. е изплатено такова в
размер от 9 670.71 лв. Спорен е въпроса дали следва да бъде приспаднато
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност от това за
неимуществени вреди по чл. 200 КТ. По този въпрос съдебната практика е
противоречива, като едното становище се е обединило около тезата, че не
следва да се приспада това обезщетение, с оглед характера на вредите, които
се възмездяват. Обезщетението от общественото осигуряване компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, докато неимуществените вреди
компенсира болки и страдания. В този смисъл не се обезщетяват едни и същи
вреди два пъти, което би довело до неоснователно обогатяване на работника.
Становище застъпено в цитираната от първоинстанционния съд съдебна
практика- Решение № 54/23.04.2019г. по гр.д. №3649/2018г. на ВКС, III г.о.,
Решение № 413/19.03.2013г. по гр.д. № 334/2012г. на ВКС, III г.о., Решение №
741/30.12.2010г. по гр.д. № 143/2010г. на ВКС, III г.о., Решение №
13
43/08.02.2013 г. по гр. д. № 174/2012 г. на ВКС , IV гр. о., която се споделя и от
настоящата инстанция. Същото е относимо и към изплатените от
работодателя ваучери за храна.
По изложеното, постановеното решение в частта, в която искът е
отхвърлен за разликата от 9 000 лв. до 18 000 е неправилно, поради което
следва да бъде отменено. В останалата част следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която съдът е присъдил
в полза на ответника „Ножаров“ ЕООД разноски в размер на 8 600.47 лв.,
съразмерно отхвърлената част от предявения иск. Такива се дължат
съразмерно претенцията установено по размер от настоящата инстанция-
18 000 лв. Поради горното, на ответника следва да се присъдят разноски за
първа инстанция, в размер на 8 195.21 лв.
На процесуалния представител на ищеца, следва да бъде заплатено
възнаграждение за оказаната по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в размер на
1 120 лв.
Предмет на въззивно обжалване е и Определение № 314 от 02.06.2025
година, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. С атакуваното определение,
съдът е оставил без уважение молбата на Д. Ц. за изменение на решението в
частта за разноски, като е приел, че възражението му за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съдът се е
мотивирал с предмета на делото, събраните в хода на процеса доказателства и
извършените от процесуалния представител процесуални действия, мотивите
се споделят напълно и от настоящата инстанция.
При депозирана частна въззивна жалба против определение по чл.248
ГПК и въззивна жалба против решението по съществото на спора, въззивният
съд дължи произнасяне съобразно произнасянето по съществото. По аргумент
от разпоредбата на чл. 81 от ГПК, при постановяване на въззивното решение,
съдът е длъжен да се произнесе и по въпроса за сторените разноски. Това
произнасяне трябва да бъде съобразено с крайния резултат от произнасянето
на въззивния съд, тъй като ако решението на първата инстанция по
съществото на спора бъде изменено, то ще следва и изменението му и в частта
му за разноските. Въззивният съд трябва, при спазване на правилата на чл. 78
от ГПК, да определи дължимите се между страните разноски пред първата
инстанция с оглед на измененото решение и да ги присъди, заедно с
14
направените пред втората инстанция разноски. Поради горното и с оглед
изменени на първоинстанционното решение относно спора, депозираната
въззивна жалба против определението, постановено по реда на чл. 248 от
ГПК, следва да се остави без разглеждане.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна „Ножаров“ ЕООД следва
да бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция, съобразени с
отхвърлената част от предявения иск. По претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 15 180 лв., за процесуално представителство пред
настоящата инстанция, въззивникът е направил своевременно възражение за
прекомерност. В случая това възражение е основателно, за разлика от
възражението за прекомерност на възнаграждението пред първата инстанция.
Съобразявайки в т. 3 на ТР№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ВКС,
ОСГТК, за извършената процесуална работа пред въззивната инстанция,
възнаграждение в размер на 15 180 лв. се явява прекомерно. Не са събирани
допълнителни доказателства, проведено е едно съдебно заседание, в което
въззиваемия, чрез неговия процесуален представител е потвърдил наведените
възражение в отговора по жалбата. Основната процесуална работа по
защитата на работодателя е осъществена в хода на първоинстанционното
производство. Поради това следва заплатеното адвокатско възнаграждение да
бъде намалено до размера от 11 930 лв., като съдът е ползвал като ориентир
възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за размера на
възнагражденията за адвокатката работа.
На адвокат А. Х. Д. САК със служебен адрес гр. София, ж.к. „Б...“, бл.
231, ет. 17, ап. 48, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, за
оказаната на Д. Ц. правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв., пред въззивната
инстанция, в размер на 1 120 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 79 от 14.04.2025 година, постановено по гр.д. № 426/24
година по описа на Районен съд – Попово, в ЧАСТТА в която е отхвърлен
предявеният от Д. И. Ц., ЕГН **********, от гр.Попово, обл. Търговище, ул.
„Т...”, № 37 иск против „НОЖАРОВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
15
адрес на управление: гр. Попово, Промишлена зона, представлявано от
И.Ц.М. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука от 05.09.2023 г., за разликата от 9 000 лв. до 18 000 лв., както и в
ЧАСТТА, в която в полза на „НОЖАРОВ” ЕООД, ЕИК ********* са
присъдени разноски в размер на 8 600.47 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 79 от 14.04.2025 година, постановено по гр.д. №
426/24 година по описа на Районен съд – Попово, в ЧАСТТА, в която на адв.
К. И. Т. - адвокат от АК-София, адрес на кантора- гр.София,ул.“А... С.“,
бл.61А,ет.3, ап.12, е присъдена сумата от 569.25 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца по гр.д. №
426/2024г. по описа на ПпРС- Д. И. Ц., ЕГН **********., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „НОЖАРОВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Попово, Промишлена зона, представлявано от И.Ц.М. да
заплати на Д. И. Ц., ЕГН **********, от гр.Попово, обл. Търговище, ул. „Т...”,
№ 37, сумата от 18 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди (болки и страдания) причинени вследствие трудова
злополука от 05.09.2023 г., настъпила при изпълнение на трудовите
задължение на ищеца на работното му място в гр. Попово, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането- 05.09.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 18 000 лв. до 200 000.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д. И. Ц., ЕГН **********, от гр.Попово, обл. Търговище, ул.
„Т...”, № 37 да заплати на „НОЖАРОВ” ЕООД, ЕИК *********, разноски пред
първата инстанция, в размер на 8 195.21 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „НОЖАРОВ” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. К.
И. Т. - адвокат от АК-София, адрес на кантора- гр.София,ул.“А... С.“,
бл.61А,ет.3, ап.12, сумата от 1 120 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ, на Д. И. Ц., ЕГН ********** по
гр.д. № 426/2024г. по описа на ПпРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79 от 14.04.2025 година, постановено по
гр.д. № 426/24 година по описа на Районен съд – Попово, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. И. Ц., ЕГН ********** да заплати на „НОЖАРОВ” ЕООД,
16
ЕИК *********, разноски пред въззивната инстанция, в размер на 11 930 лв.
ОСЪЖДА „НОЖАРОВ” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. А.
Х. Д. САК със служебен адрес гр. София, ж.к. „Б...“, бл. 231, ет. 17, ап. 48,
адвокатско възнаграждение, за оказаната на Д. Ц. правна помощ по реда на чл.
38 от ЗАдв., пред въззивната инстанция, в размер на 1 120 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, депозирана от Д. И. Ц.,
ЕГН ********** против Определение № 314 от 02.06.2025 г. по гр.д. № 426/24
година по описа на Районен съд – Попово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията
на чл.280 и чл.281 от ГПК, а в частта в която е оставена без разглеждане
частната жалба, подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред
АС – Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17