Р
Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София,14.07.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV „В“ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева Мл. съдия Светлана Петкова
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева
гр.дело № 7347 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 14.03.2019 г. по гр.д. №
29786/2018 г. на СРС, I
ГО,
51 състав ответникът Административен съд София-град /АССГ/ е осъден да заплати
на ищеца З.К.С., на основание чл. 2“б“ ЗОДОВ - сумата от 700 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.
дело № 6621/2014 г., по описа на АССГ , ведно със законната лихва от 11.05.2018
г. - до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 700
лв. - до пълния предявен размер от 4 000 лв. С решението е отхвърлен
предявеният от З.К.С. срещу АССГ иск с правно основание чл. 2“б“ ЗОДОВ- за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1 000 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок но на адм. дело №
9084/2017 г. по описа на АССГ. С решението ответникът АССГ е осъден да заплати
по сметка на СРС – сумата от 10,00лв.- държавна такса , на основание чл.78,ал.6
от ГПК и чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
Решението се обжалва от двете страни по
делото.
Въззивникът-ищец
З.К.С. атакува първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част. Поддържа доводи за
нарушения на процесуалния и материалния закон и за необоснованост. Твърди, че в
производството пред първата инстанция е следвало задължително да вземе участие
Министърът на финансите, което е щяло да повлияе на развоя на делото. Твърди,
че подаването от негова страна на молби между съдебни заседания не е затруднило
съда и не е обусловило удължаване на
разумния срок по разглеждане на двете процесни делата.
При определяне на този срок счита, че не следва да се вземат предвид и съдебни
ваканции, използване на полагаем отпуск, нито липса на зали, малъкият брой съдебни състави и др. подобни. Излага
съображения, че съдът не е дефинирал какъв е нормалният срок за разглеждане на
делата и въз основа на какви критерий. Във връзка с адм.
дело № 9084/2017 г. по описа на АССГ счита, че по делото е било необходимо само едно
съдебно заседание. Твърди, че съдът е можел в 2-месечен срок да се запознае с
доводите на страните и доказателствата по делото и да се произнесе по
основателността на иска. Твэрди, че административният
съд е допуснал процесуално нарушение като неправилно е постановил определение
за прекратяване на делото, което е наложило забавяне във връзка с оспорването
на този акт. Счита, че АССГ неправилно е изискал от него като ищец, уточняване
на основанието на исковата му молба. Що се касае до адм.
дело № 6621/2014 г. на АССГ поддържа, че при запознаване с доказателствата
съдът е следвало да реши делото в рамките на 2-4 месеца. Посочва , че при
разглеждането на това дело административният съд ненужно е допуснал
служебен защитник при приета от него явна неоснователност на исковите претенции
и ненужно същият е бил заменен, ненужно са били назначавани вещи лица, ненужно
е правен отвод на съдебния състав и ненужно са ангажирани множество ищци. С
изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането
си за отмяна на решението в отхвърлителната част и
постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълните
им предявени размери.
Въззивникът
– ответник Административен съд София-град, обжалва първоинстанционното решение осъдителната му част. Поддържа
доводи за неспазване на съдопроизводствените правила
и на материалния закон, както и за необоснованост. Поддържа, че продължителността
на разумния срок за разглеждане на дадено дело се преценява с оглед конкретните
факти, които могат да повлияят на тази продължителност – брой страни, процедури
по призоваване, липсата или наличието на адвокатска помощ, фактическата и
правна сложност на спора, брой и естеството на доказателствените
искания, възможността на вещите лица да спазят срока по чл. 199 от ГПК,
дисциплинираност на процесуалното поведение на страните. В тази насока посочва,
че следва да се отчете свърхнатовареността на АССГ,
както и битовото му осигуряване, което не позволява повеждането на открити
съдебни заседания и отсрочването им в кратки срокове. Счита, че първата
инстанция не е взела предвид продължителността от време, през което преписката
по делото не се е намирало при АССГ и за какъв период същото е било спряно по
молба на ищците, като от общата продължителност от 2 г. и 5 месеца - 4 месеца и
14 дни делото се е намирало пред касационната инстанция, а за 4 месеца и 3 дни
е било спряно. Излага съображения, че отлагането за закрито заседание на
произнасяне по искането на ищеца С. за назначаване на експертиза не е довело до
забавяне на делото, поради това че то е отложено и за събиране на гласни доказателстава по искане на ищцата Д.Ц.. Оспорва да е
налице необосновано забавяне, поради това че в съдебното заседание на
15.12.2014 г. съдът не е събрал допуснатата съдебна експертиза при явяване на
вещите лица, а вместо това е отложил делото без дата с цел преценка на
допустимостта на процеса. В тази връзка посочва, че проверката за допустимост е
наложена от изложените от ищеца С. доводи в тази насока. С оглед сложността на
делото и предвид множеството ищци, предявили искови молби с различно
съдържание, които са били поетапно присъединяване към административното дело твърди,
че е нормално докладчикът по делото да извършил преценка за допустимост в
закрито заседание след внимателна преценка на всички релевантни факти. Поддържа,
че районият съд, въпреки че е констатирал пропуск на
докладчика по адм. д. № 6621/2014 г. да призове
вещите лица за открито заседание на 28.09.2015 г., не е направил извод, че този
пропуск е довел до забавяне на производството. Твърди, че предвид липсата на
условия в АССГ, докладчикът по делото е бил ограничен в избора на дати, на
които да насрочи делото, поради което насрочването му в сравнително по-късна
дата не следва да обоснове до извод за неговото необосновано забавяне. Моли
съда да съобрази факта, че ход на делото не е даден в заседанието на 28.09.2015 г. по възражения на
ищеца С. и по тази причина счита, че е ирелевантно
какви са били мотивите на съда за това. Посочва, че от целия срок на
административното производство необосновано забавяне би могло да се установи за
периода от около 2 месеца, което обстоятелството обаче следва да се разглежда в
светлината значителното усложнения от процесуална гледна точка – множество
ищци, множество и поетапни искания, многократно обжалване на актове на
докладчика, вкл. пред 5-членен състав на ВАС, откази на служебни защитници да
защитават ищеца, както и спиране на производството. Счита размера на
определеното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерен и несъобразен с
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Намира, че първоинстанциянният
съд не е направил пълноценна оценка на процента на съпричиняване
на вредоносния резултата от ищеца по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. С изложените
доводи въззивникът-ответник мотивира искането си за
отмяна на решението в частта, с която е уважен частично искът за обезщетение за
неимуществени вреди, свързани с
разглеждането в разумен срок на адм.дело № 6621/2014 г. и вместо него- постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Контролиращата страна - Софийска градска
прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбите.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни,
в законния срок по чл. 259 ГПК и са процесуално допустими.
Съдът, при извършената проверка по реда
на чл. 269, предл.1 от ГПК установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките
на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Предявени са искове с правно основание
чл. 2 "б.", ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 6,§ 1
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
/Конвенцията/ от З.К.С. срещу Административен съд София-град за сумата от
4 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване
на правото му за разглеждане в разумен срок на адм.
дело № 6621/2014 г. по описа на АССГ, както и за сумата от 1 000 лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му за
разглеждане в разумен срок на адм. дело № 9084/2017
г. по описа на АССГ, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба по настоящото дело - до окончателното изплащане.
Между страните няма спор, че ищецът е
подал искови молби пред АССГ, по които са образувани адм.
дело № 9084/2017 г. и адм. дело № 6621/2014 г. по
описа на съда.
По адм.дело № 6621/2014
г. по описа на АССГ
От приложеното в заверени преписи адм. дело се установява, че е то образувано по искова молба /„жалба и
иск“/ на З.К.С. и Д.Р.Ц. срещу Министерството на образованието, младежта и науката.
С
молба от 07.07.2014 г., подадена от З.С. е направено
уточнение на искането му към съда- след прогласяване
нищожността на заповед № РД-14-87/14.09.1995 г. да бъде осъдено Министерството
на образованието, младежта и науката да му заплати сумата от 50 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди за преживени болки и страдания и сумата от
500 000,00 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тези суми от 15.09.1995 г. до окончателното им изплащане.
С разпореждане от 04.08.2014 г. по
делото, съдията-докладчик е оставил без движение жалбата /исковата молба/, като
е дал указание за внасяне на държавна такса. На 06.08.2014 г. са представени
доказателства за заплащане на дължимата държавна такса.
С разпореждане от 07.08.2014 г. на съдията-докладчик
е оставена без движение жалбата /искането/, като са дадени указания до ищците за
уточняване на обстоятелствената ѝ част. На 11.08.2014 г. от ищците е
подадена молба в изпълнение на дадените от съда указания.
С разпореждане от 08.09.2014 г., след
като е констатирал, че подадената жалба/искова молба/ е редовна и допустима АССГ
е насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 13.10.2014 г.
На 01.09.2014 г. ищецът е подал молба, с
която е направено доказателствено искане за установяване
на обстоятелството дали посочени в молбата лица са били заети при ответника.
Подадено е становище от по тази молба от
страна на Министерството на
образованието, младежта и науката.
От страна на ищеца З.С. на 07.10.2014 г.
е подадена нова молба, с която е заявено становище по допустимостта и
основателността на подадения от него иск.
С молба от 09.10.2014 г. ищецът е изложил
доводи във връзка с подаденото от ответника становище.
На 13.10.2014 г. делото е разгледано в
открито съдебно заседание. С протоколно определение съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, като на ищцата Д.Ц.
е допуснат един свидетел при режим на довеждане, а на ищеца З.С. е дадена
възможност да формулира задачи за съдебно-счетоводна и съдебно-психиатрична
експертиза и да конкретизира заявените от него имуществени вреди. Съдът е
отложил и насрочил разглеждане на делото за
17.11.2014 г.
С
молба от 21.10.2014 г. ищецът З.С. е изпълнил дадените му указания от съда в
съдебното заседание. От съда е разпоредено молбата на ищеца да бъде изпратена на
ответника за становище в 7 дневен срок.
С разпореждане от 03.11.2014 г. към процесното адм.д. № 6621/2014 г.
е приложено адм.д. № 9345/2014 г. по описа на АССГ.
По делото е проведено открито съдебно
заседание на 17.11.2014 г. В съдебното заседание ищцата Д.Ц. е заявила, че не води допуснатия
ѝ свидетел, поради невъзможност на същия да се яви. Съдът ѝ е дал
възможност да ангажира гласното доказателство за датата на следващото открито
съдебно заседание. Съдът е определил, че по допуснатите експертизи по искане на
ищеца З.С. в закрито заседание ще се произнесе по задачите, поставени от ищеца
и по назначаването на вещите лица. Делото е отложено за 15.12.2014 г.
С определение от 20.11.2014 г. са
назначени вещите лица по допуснатите
експертизи по искането на ищеца С..
От страна на ищеца З.С. на 24.11.2014 г.
е депозирано становище във връзка с изложени от ответника твърдения в откритото
съдебно заседание 17.11.2014 г.
На
05.12.2014 г. е депозирано становище от ответника МОН във връзка с дадени в
съдебното заседание от 17.11.2014 г. указания, а на 08.12.2014 г. от ответника
е подадено становище във връзка с молба на ищеца от 24.11.2014 г., а на последното
от своя страна ищецът е отговорил с молба от 11.12.2014 г.
В проведеното на 15.12.2014 г. открито съдебно
заседание, административният съд, след като е констатирал, че е разпоредено подадена от К.С.Х.искова молба да се приложи по
делото и последващо оттегляне на иска от това лице, заявено с молба от 12.12.2014г., е прекратил производството по адм. дело № 11193 по описа на АССГ за 2014 г., присъединено
към адм. дело № 6621/2014 г. по описа на същия съд за
съвместно разглеждане. В съдебно заседание, както ищците, така и ответникът са
заявили становище за недопустимост на предявените искове. С оглед извършване на
проверка за допустимостта на делото, съдът е отложил делото за неопределена
дата.
С молба от 17.12.2014 г. ищците Д.Ц. и З.С.
са взели становище по допустимостта на иска.
На 18.12.2014 г. от З.С. е подадена
молба с доказателствени искания, като е разпоредено същата да бъде изпратена на ответника за
становище.
С молба от 19.12.2014 г. на З.К.С. е
поискано присъединяване към процесното
административно дело, поради връзка между предявените претенции, на административни
дела с №№ 9350/2014г., 7996/2014г., 9348/2014г., 9346/2014г., 8088/2014г.,
9349/2014г., 9347/2014г., 9415/2014г., 9351/2014 г., 9844/2014г., 12304/2014 г.
по описа на АССГ, като от съда на същата дата /19.12.2014г./ е разпоредено препис от молбата да бъде връчена на ответника.
С молба от 23.12.2014 г. на З.С. и В.Л.И.е
поискано присъединяване на адм. дело № 12394/2014 г.
към адм. дело № 6621/2014 г.
Със становище от 05.01.2015 г. от страна
на ответника са изложени доводи за недопустимост на иска, като с възражение от
08.01.2015 г. ищците са взели отношение по така подаденото становище.
С разпореждане от 16.01.2015 г. докладчикът
по делото е разпоредил да се изискват съдебни удостоверения за предмета и
страните на адм. дела с №№ 9350/2014г., 7996/2014г.,
9348/2014г., 9346/2014г., 8088/2014г., 9349/2014г., 9347/2014г., 9415/2014г.,
9351/2014 г., 9844/2014г., 12304/2014 г.
На 17.02.2015 г. от страна на Д.Ц., З.С.
и В.Л.И.е подадена молба, в която са изложени доводи за процесуалната
легитимация на В.Л.И..
На 19.02.2015 г. общо 23 лица са подали
молба за конституирането им като ищци по адм. дело №
6621/2014 г. В същата е посочено, че всяко от лицата претендира обезщетение в
размер на по 10 000 лв.
На 23.02.2015 г. е подадена молба от З.К.С.,
в която е заявено становище за основателност на предявените от него искове.
С молба от 26.02.2015 г., З.С. е
представил доказателства, като е отправил запитване дали може да бъде
представляван по делото от служебен защитник, назначен по друго дело.
С определение от 09.03.2015 г. по адм. дело № 6621/2014 г. е оставена без разглеждане
подадената от Д.Р.Ц. и З.К.С. срещу МОН искова молба, като е прекратено
производството по делото. С определението е оставено без уважение искането за присъединяването
към производството на 22 бр. физически лица по молба от 19.02.2015 г.
Видно от представената пред въззивния съд служебна справка на ВАС, прекратителното
определение е обжалвано със жалба на ищеца, като е изпратено за разглеждане пред
ВАС на 02.04.2015 г., а делото е върнато на АССГ на 08.06.2015 г.
С молба от 12.03.2015 г. на Д.Р.Ц. и З.К.С.
е изразено становище относно прекратителното
определение от 09.03.2015 г., като е отправено искане делото да бъде изпратено
до председателя на АССГ за образуването му под друг номер и от името на всички
25 лица, подали искане да вземат участие в него. С разпореждане от 13.03.2015 г. на съдията-докладчик е разпоредено делото да се изпрати на председателя на
АССГ.
С молба от 17.06.2015 г., З.С. е
представил доказателства във връзка с твърдените от него неимуществени вреди.
С молба от 19.06.2015 г. на З.С. е
поискал да се изиска и приложи за съвместно решаване адм.
дело № 4420/2015 г. по описа на АССГ, 36 с-в.
С молба от 23.06.2015 г. на З.С. са
представени доказателства по делото. На 17.07.2015 г. от него е подадена нова
молба, в която е заявено становище по допустимостта и основателността на
предявения от него иск.
С разпореждане от 30.07.2015 г. към процесното адм. дело № 6621/2014
г. е присъединено адм. дело № 2401/2015 г., по което
страни са ищците З.С., Д.Ц., наред с още 23 лица.
Видно от списъка за призовани лица,
открито съдебно заседание за разглеждане на процесното
адм. дело № 6621/2014 г. е насрочено за 28.09.2015 г.
С молба от 19.08.2015 г. ищците З.С. и Д.Ц.
са заявили, че доколкото претенцията им за обезщетение се разглежда по адм. дело № 2401/2015 г., то по процесното
адм. дело № 6621/2014 г. искат единствено
прогласяване на нищожността на „предметната заповед“.
На 28.09.2015 г. е проведено открито
съдебно заседание за разглеждане на адм.дело №
6621/2014 г. на АССГ. Делото е отложено за
19.10.2015 г., с оглед нуждата от призоваване на вещите лица по назначените по
делото експертизи, както и предоставяне на страните възможност да се запознаят
с присъединеното адм. дело № 2401/2015 г. и да
направят доказателствени искания във връзка с него. На
ищеца З.С. е представена също така възможност да заяви допълнителни доказателствени искания.
С молба от 29.09.2015 г., З.С. е заявил доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл с
определение от 09.10.2015 г.
На 07.10.2015 г. е подадена молба от
ответника МОН, с която е взето становище по доказателствата.
На 09.10.2015 г. съдът е разпоредил
изискване на информация за предмета и страните на адм.
делa
с №№ 9350/2014г., 7996/2014г., 9348/2014г., 9346/2014г., 8088/2014г.,
9349/2014г., 9347/2014г., 9415/2014г., 9351/2014 г. 9844/2014г., 12304/2014 г.
и 12394/2014 г.
От страна на ответника е подадено
становище от 12.10.2015 г. във връзка с допуснати от съда доказателствени
искания.
На 12.10.2015 г. е подадена молба от З.С.,
в която са изложени доводи относно основателността на иска.
На съдебно заседание от 19.10.2015 г.,
след като е докладвал искане на ищеца З.С. за призоваване на служебен адвокат, съдът
не е дал ход на делото с оглед призоваването на адвоката в следващо съдебно
заседание, което е насрочил за 30.11.2015 г. Това определение е отменено от съдията-докладчик с определение от 21.10.2015 г. Съдът е
констатирал, че ищецът З.С. е лишен от правна помощ с Определение от 24.04.2014
г. по гр.д. № 2679/2014 г. на САС. По тази причина е предоставил на ищеца 7
дневен срок за депозиране на доказателства по чл. 23, ал. 3 по ЗПП, с оглед
искането му за назначаване на служебен защитник.
С молба от 22.10.2015 г. З.С. е поискал
смяна на определения му служебен адвокат.
С молба от 23.10.2015 г. ищецът З.С. е
взел становище във връзка с определението на съда от 21.10.2015 г., като е
посочил, че Определение от 24.04.2014 г. по гр.д. № 2679/2014 г. на САС е било
отменено с Определение по ч.гр.д. № 3664/2014 г. по описа на ВКС.
На 28.10.2015 г. е постановено
определение с което е отменено определението от 21.10.2015 г., като съдът е
указал на ищеца З.С. да представи доказателства във връзка с поисканата правна
помощ.
На 30.10.2015 г. е подадена молба от З.С.
до председателя на АССГ с искане за отвод на съдията-докладчик, която е
оставена без уважение. С молба от 04.11.2015 г. е поискан нов отвод на
съдията-докладчик, който с определение от същата дата е оставен без уважение.
Видно от представената във въззивното производство служебна справка, делото е
изпратено на ВАС на 17.11.2015 г. по 3 броя частни жалби и върнато на АССГ на
21.01.2016г. Видно от справка на електронната страница на ВАС, предмет на
обжалване са били определението от 28.10.2015 г. и разпореждането от 02.11.2015
г., като с определение от 25.11.2015 г. по адм. дело
№ 13126/2015 г. на ВАС жалбата е оставена без разглеждане като предявена срещу
неподлежащи на обжалване актове. Това определение е било обжалвано пред
5-членен състав на ВАС и потвърдено с определение от 21.01.2016 г. по адм. дело № 14180/2015 г.
С молба от 22.01.2016 г., във връзка с
така постановените актове на ВАС, ищецът З.С. е поискал допускането или
потвърждаването на допуснатата му правна помощ, но като се определи друг
служебен адвокат.
С определение от 28.01.2016 г. делото е
насрочено за разглеждане на 07.03.2016 г.
С молба от 02.02.2016
г. З.С. е направил искане да бъдат призовани вещите лица по допуснатите съдебни
експертизи за датата на следващото открито съдебно заседание.
С молби от 03.02.2016 г. и 10.02.2016 г.
З.С. е изложил доводи по основателността на иска.
С молба от 22.02.2016г., адв. Н.К., назначена като особен представител на З.С., е направила
искане да бъде заменена.
С молба от 25.02.2016 г., З.С. е поискал
да бъде проведено съдебно заседание на 07.03.2016 г. без присъствието на
служебен адвокат предвид обстоятелството, че няма време за назначаването на
такъв. С определение от 26.02.2016 г. е оставено без уважение това искане, като
делото е отсрочено за 28.03.2016 г.
С молба от 01.03.2016 г. на З.С. е
направено искане за заличаване на лицето К.С.Х.като ищец, поради оттегляне на
иска от страна на последния.
С молба от 07.03.2016 г., ищецът З.С.
отново е изложил доводи за основателността на иска.
С молба от 09.03.2016 г., назначеният да
осъществява правна помощ на З.С., адв. С.Г.Д.е
направил искане да бъде заменен като процесуален представител на ищеца.
С молба от 11.03.2016 г. адв. С.С.Д., определена да
предоставя правна помощ на З.С. е направила искане да не бъде назначавана като
негов процесуален представител.
С молба от 14.03.2016 г. З.С. е поискал
издаването на съдебно удостоверение, от което да е видно, че се разрешава на
представители на ЕК да се запознават с делото, да следят и да участват в него
като помощник, защитник или другар на ищцовата
страна. С определение от същата дата, съдията-докладчик е посочил, че всяко лице
може да се запознае с делото, доколкото то не съдържа класифицирана информация,
като при нарочна молба от която и да е институция на ЕС, съдът ще се произнесе
с нарочно определение.
С молба от 24.03.2016 г. З.С. излага доводи
за недопустимост, неправилност и нищожност на решение № 2636/11.09.1996 г. на
ВС, имащо отношение към административното дело.
На 24.03.2016 г. е постъпила молба от
назначения на ищеца З.С. служебен защитник, който заявява, че е съгласен да
поеме защита на ищеца, като е направил искане за отлагане на насроченото за
28.03.2016 г. съдебно заседание.
На проведено на 28.03.2016 г. съдебно
заседание, съдията-докладчик, след като е констатирал множество обидни кваликации и обвинения в пристрастност, отправени от ищеца З.С.
към него, е обявил, че ще се произнесе по искания от ищеца отвод в отделен акт
и е отложил заседанието, като е нарочил разглеждане на делото за 11.04.2016 г.
С определение от 31.03.2016 г. съдията-докладчик К.П.се е отвела по делото,
като то е изпратено на председателя на АССГ за ново разпределение и определяне
на нов съдия – докладчик за разглеждането му.
С разпореждане от 11.04.2016 г. на новия
докладчик по делото, същото е насрочено за 15.06.2016 г.
На 08.04.2016 г. е подадена молба от З.С.,
с която е направено искане за насрочване на делото на най-близка дата.
С молба от 16.05.2016 г. на З.С. е
направено искане за изготвяне на доклад по чл. 148 ГПК вр.
чл. 144 ГПК, както и извършване на действия по чл. 250 от АПК, като при
неизвършването на такива е направено искане за отвод на новоопределения
съдия-докладчик.
С молба от 30.05.2016 г., З.С. е заявил
становище по хода на делото и е направил ново искане за отвод на
съдията-докладчик. С молба от 06.06.2016 г. ищецът е
навел доводи във връзка с основателността на иска и доказателствата по делото.
На проведено на 15.06.2016 г. открито
съдебно заседание са изслушани вещите лица по назначените по делото експертизи.
Съдът е приел представени под опис доказателства от ответника и с оглед
запознаването с тях от страна на ищците е отложил заседанието за 29.06.2016 г.
С молба от 16.06.2016 г., ищецът З.С. е
поискал спиране на делото до произнасяне с решение по адм.
д. № 1882/2016 г. на ВАС. С негова молба от 27.06.2016 г. е поискан отвод на
съдията-докладчик.
С определение, постановено по в открито
съдебно заседание от 29.06.2016 г., производството по адм.
д. № 6621/2014 г. е спряно до решаване с влязъл в сила акт спора, който е
предмет на разглеждане по адм. дело № 12394/2014 г.
по описа на АССГ, II отделение,
34 състав.
С молба от 14.07.2016 г. ответникът по
делото е представил на съда решение от 11.07.2016 г. по адм.
дело № 12394/2014 г. по описа на АССГ, II отделение, 34 състав.
С разпореждане от 25.07.2016 г. делото е
насрочено за 02.11.2016 г.
На 08.08.2016
г. от страна на З.С. е заявено становище по делото.
На проведено заседание от 02.11.2016 г.,
съдът е приел представени от ищеца доказателства и е отхвърлил искане за
назначаване на допълнителна експертиза, като е дал ход по същество и е обявил,
че ще се произнесе с решение.
С решение от 05.12.2016 г. по адм. дело № 6621/2014 г. по описа на АССГ, 52 състав са
отхвърлени предявените от всички 25 ищци искове.
По адм. дело №
9084/2017 г. по описа на АССГ
Делото е образувано по искова молба от
03.08.2017 г. на З.С. за осъждане на ДСП „Младост“ за сумата от 5000 лв. –
неимуществени вреди.
С разпореждане от 03.08.2017 г., съдът е
дал указания до ищеца за уточняване на подадената искова молба. Такова е
направено от ищеца с молба от 10.08.2017 г., с която е коригиран размерът на
претенцията на 2000 лв.
С разпореждане на съда от 13.09.2017 г. на ищеца са дадени
указания за уточняване на основанието на иска .
С молба от 19.09.2017 г. ищецът е
отправил искане за освобождаването му от заплащане на държавна такса и
разноски, което е било уважено с разпореждане от 20.09.2017 г.
Ищецът е подал молба от 20.09.2017 г. в
изпълнение на указанията на съда от 13.09.2017 г.
С разпореждане от 21.09.2017 г.,
съдията-докладчик е разпоредил исковата молба да се връчи на ответника за
отговор.
Ответникът
е подал отговор от 13.10.2017 г., с който е навел доводи за недопустимост и
неоснователност на предявения иск.
С
разпореждане от 16.10.2017 г., съдът е изискал от ответника да представи в 7-дневен
срок от получаване на съобщението, намиращи се при него относими
документи. Ответникът е представил същите 27.10.2017 г.
С разпореждане от 01.11.2017 г.,
съдията-докладчик е разпоредил да се изиска адм.д. №
5798/2016 г. на АССГ.
С определение от 09.11.2017 г., адм. дело № 9084/2017 г. по описа на АССГ е прекратено с мотиви, че предявеният иск е
недопустим, тъй като е бил предмет на разглеждане по адм.дело
№ 5789/ 2016 г., по което е поставен влязъл в сила краен акт.
Видно от наличното по административното дело
съобщение от ВАС, прекратителното определение е
отменено с Определение от 08.12.2017 г. по адм.дело №
13336/2016 г. по описа на ВАС, като делото е било върнато на АССГ на 11.12.2017
г.
С определение от 14.12.2017 г. по адм.дело № 9084/2017 г. по описа на АССГ на ищеца са дадени
указания за уточняване на исковата молба.
С
молба от 20.12.2017 г., З.С. е уточнил исковата си молба.
С
разпореждане от 21.12.2017 г., съдът е указал на ответника Агенция за социално
подпомагане да посочи дали признава СМЕ и свидетелските показания събрани по адм. дело № 5798/2016 г. или същите следва да се събират
наново, както и да представи писмен отговор на молбата на ищеца от 20.12.2017
г.
С
молба от 16.01.2018 г. ответникът е депозирал отговор в изпълнение на дадените
му указания, като е изразил становище, че не е нужно повторното назначаване на
експертиза и събиране на свидетелски показания.
На 07.03.2018 г. по делото е проведено
открито съдебно заседание на което съдът е приел и приложил представените от
страните доказателства, както и адм.дело № 5798/2016
г. по описа на АССГ, след което е дал ход по същество и е обявил, че ще се
произнесе с решение.
С решение от 06.06.2018
г. по адм. дело № 9084/2017 г. на АССГ, искът е
отхвърлен.
При така установените факти настоящият
съдебен състав приема следното по отношение на всяко от двете производства,
предмет на обективно съединените искове по чл. 2б.“б“ от ЗОДОВ:
На първо място съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба на
ищеца З.С. доводи, че участие в първоинстанционното производство е следвало да
вземе и Министърът на финансите. Съгласно нормата на чл. 31, ал. 1 от ГПК, Министърът
на финансите се явява представител на държавата в общите искови производство
при предявен иск от или срещу държавата, които нямат за предмет недвижими имоти.
Съгласно нормата на чл.7,ал.1 от
специалния закон - ЗОДОВ, при предявени искове за обезщетения за вреди от
нарушения, включително на правото на ЕС, извършени от органи на съдебната власт
в хипотезите, уредени в чл. 2 и чл. 2“б“
от ЗОДОВ, държавата се представлява от съответния орган, от чийто незаконни
актове, действия или бездействия се твърди, че произтичат вредите, като този
орган има качеството на процесуален субституент на
държавата. В този смисъл е и константната съдебна практика- Определение № 132 от 21.03.2018 г. по гр. д. №
442/2018 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др.
По основния спорен между страните по
делото въпросът за продължителността на
разумния срок за разглеждане и решаване на процесните
административни дела, настоящият съдебен състав приема следното:
Критериите, въз основа на които съдът
прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКПЧ са посочени
примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите,
установени в практиката на ЕСПЧ. Съдът извежда извода относно спазването на
изискването за разумен срок , като: първо
установява продължителността на релевантния период и след това преценява дали този период е разумен. Съгласно
константната практика на ВКС, разумността се оценява с оглед обстоятелствата по
делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да
получи решение и необходимостта от внимателно проучване и законосъобразно провеждане на производството. При преценката
си за разумността на релевантния период съдът зачита следните критерии:
сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи.
ЕСПЧ е определил като важни няколко фактора, въз основа, на които следва да се
прецени сложността и тежестта на делото: естеството на фактите, които следва да
бъдат установени, броят на страните, нуждата да се получат документи по делото
/включително и от чужбина/, съединяването на делото с други дела, встъпването
на други лица в процеса. За преценката на поведението на компетентните органи-
голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството. Съдебните
органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството
да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. В този
смисъл - Решение № 66 от 02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г., Г. К., ІІІ Г.
О. на ВКС, Решение № 72 от 18.05.2017 г. по гр. д. № 3619/2016 г., Г. К., ІІІ
Г. О. на ВКС и др.
По отношение на адм.
дело № 9084/2017 г. по описа на АССГ настоящият съдебен състав приема следното:
Първоинстанционното
решение, в частта с която е отхвърлен искът за сумата от 1 000лв. за
нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на това административно
дело се обжалва от ищеца З.К.С., като доводите му са основани на забава както
при движение на делото, така и при постановяването на крайния съдебен акт.
Настоящият съдебен състав приема, че адм. дело № 9084/2017
г. е започнало с подаването на исковата молба от 03.08.2017 г. и е приключило
на 06.06.2018 г., т.е. за около 10 месеца. Настоящият
състав намира, че тази продължителност не надвишава разумния срок за
разглеждане на делото, определен съгласно горепосочените критерии. Като цяло
действията на съда по движение на делото се характеризират с постоянство,
динамичност и без ненужно забавяне, като делото е разрешено в едно съдебно
заседание. Настоящият съдебен състав приема, че подадената от ищеца нередовна искова
молба и по това дело е наложила даването на няколкократни указания за
уточняване на същата - на 03.08.2017 г., 13.09.2017 г. и 14.12.2017 г. Във
връзка с наведените във въззивната жалба доводи
следва да се посочи, че на ищеца са давани указвания за уточняване фактическите
му твърдения, а не за посочване на правната
квалификация на иска, която е от компетентността само на съда. Указанията на
съда са били ясни и необходими за изясняване на предмета на делото и заявеното
искане. Настоящият съдебен състав зачита, че както исковата молба, така и
подаваните от ищеца молби-уточнения са изпращани своевременно и без забава за отговор на ответника. Предвид това
настоящата инстанция приема , че АССГ е
полагал нужните усилия за навременно и бързо движение на производството. От
друга страна, настоящата инстанция зачита релевантния факт, че върху продължителността на производството е
оказало влияние и поведението на ищеца. Както бе посочено по-горе в мотивите, било е необходимо на три пъти да му бъдат
давани указания за уточняване на основанието на иска си. В същото време, делото
е било прекратено с определение от 09.11.2017 г., което е било обжалвано с
частна жалба пред горестоящата инстанция – ВАС. Производството
пред ВАС от своя страна е продължило малко повече от един месец и въпреки че е
имало за резултат отмяна на акта за прекратяване, този период не следва да се
разглежда като необосновано забавяне на делото. Прекратителният
акт на съда е постановен по вътрешно убеждение на съда и извършената от него
преценка на фактите по делото, като
законодателят е предвидил инстанционен контрол на
законосъобразността на тази преценка. Бързото решаване на делото не е самоцел и
правораздавателната дейност на съда не следва да е повлияна от възможната отговорност
за вреди от забавяне на делото. В този смисъл, съгласно § 39 от решението по
делото Boddaert v. Belgium,
чл. 6 ЕКЗПЧОС може да налага само такава бързина, която е в съответствие с
правилното правораздаване. От друга страна, действително се установява, че от входирането в АССГ на молба на ищеца от 10.08.2017 г. до
следващото процесуално действие на съдията-докладчик – дадени указания с
разпореждане от 13.09.2017 г. е изминал срок от повече от месец. В случая
обаче, следва да се има предвид, че за периода до 01.09.2017 г. съдът е бил в
съдебна ваканция, като процесното административно
дело не попада в изчерпателния списък по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ и по тази
причина съдът не е бил длъжен да извършва действия по разглеждането му. Настоящият
състав отчита, че първото по делото съдебно заседание от 07.03.2018 г. е насрочено
в рамките на сравнително кратък период от
време - от около 3 месеца от датата , на която е постановено
разпореждането за насрочване /
21.12.2017 г./ - до датата на заседанието и този период не се е отразил
съществено на общата продължителност на делото. Следва да се отчете, че делото
е приключило с провеждането на едно съдебно заседание, в което са събрани
доказателствата. На следващо място, макар че при постановяване на решението не
е спазен срокът по чл. 235, ал. 5 от ГПК – съдебното заседание, в което е даден
ход на устните състезания е проведено на 07.03.2018 г., а решението е
постановено на 06.06.2018 г. , съдът приема, че едномесечният
срок по чл. 235, ал. 5 ГПК е инструктивен, а решението е постановено в разумен
срок. В практиката си ЕСПЧ приема, че непроизнасянето на съда в предвидените в
закона срокове, които са инструктивни, не е абсолютен критерий за наличие на
забавено правосъдие- Визингер с/у Австрия, №
11796/85, 30.10.1990 г., Г.-К.с/у България, № 12739/05, 08.03.2011 г., § 73. От
друга страна, забавянето от 2 месеца на продължителността
на делото , / с които е надхвърлен инструктивния срок за постановяване на
решението/ не надхвърля разумния в
случая срок за разглеждането му, още повече в степен, в която да се счете, че е накърнено правото на ищеца по
§6, ал. 1 от ЕКПЧ.
С оглед изложените мотиви, настоящата
инстанция приема, че предявеният от
ищеца иск на правно основание чл. 2б от ЗОДОВ по отношение на адм. дело № 9084/2017 г. по описа на АССГ се явява неоснователен
и като такъв – правилно е отхвърлен с обжалваното решение.
По отношение на адм.
дело № 6621/2014 г. по описа на АССГ:
Решението
в частта по отношение на нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на
това дело се обжалва с въззивна жалба и от двете
страни в процеса, съответно
в неговата осъдителна и отхвърлителна част.
На първо място, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни, изложените във въззивната
жалба на ищеца З.С. доводи за неправилност на решението в отхвърлителната
му част. Въпреки че периодът, в който делото е било разгледано от 2 години и 5
месеца 4 дни да е относително дълъг, следва да се посочи, че делото е усложнено
от гледна точка на развитие на процеса. В тази връзка, следва да се отчете
правно-релевантния факт , че в производството , след първоначалното му образуване,
впоследствие са конституирани общо 25
различни ищци. На следващо място, следва да бъде зачетен и правно-релевантния
факт, че пред АСССГ са били образувани
множество различни дела с предмет, свързан с този на процесното
административно дело, което е наложило извършването на допълнителни действия от
съда по установяване на основанието на което са образувани тези дела и отношението
им към адм. дело № 6621/2014г. Настоящата инстанция намира, че
продължителността на производството е обусловена и от заявени от самите ищци
искания за отлагане на делото, с цел обезпечаване събирането на поискани от тях
доказателства– заседанието от 17.11.2014 г. е отложено и с оглед предоставяне
на възможност на ищцата Д.Ц. за ангажиране на нейния свидетел, респ.- с оглед
заявени от тях възражения за недопустимост на производството- заседанието от 28.03.2016
г., както и с оглед произнасянето по множество молби за отвод. Настоящата
инстанция приема, че част от забавянията на производството се дължат на независещи от съда причини – отлагане
на заседанието от 07.03.2016 г. поради невъзможност за назначаване на служебен
адвокат на ищеца З.С.. Неоснователни са изложените във въззивната
жалба доводи, че не е било необходимо назначаването на служебен адвокат,
доколкото това е станало именно по изрично искане на ищеца, а съдът дължи по
закон да гарантира ефективното
упражняване на правото на защита на
страната. Именно във връзка с обезпечаване на това право, настоящата инстанция
отчита, че един от докладчиците по
делото се е отвел по искане на ищеца и
допуснатата в тази връзка забавяне на производството не се дължи на поведение
на съда. Следва да се посочи, че върху продължителността на делото е оказало
влияние и обжалването пред ВАС на постановено от прекратително
определение от 09.03.2015 г., продължило около 3 месеца месеца.
Както бе посочено в по-горе в мотивите
относно адм. дело № 9084/2017 г., този период не
следва да се разглежда като необосновано забавяне на делото. В същото време, видно
представената по делото съдебна справка, от ищеца са обжалвани, неподлежащите
на обжалване актове като делото се е намирало във ВАС за произнасяне по тях за
периода от 17.11.2015 г. до 21.01.2016 г. – малко повече от два месеца, т.е.-
част от забавата за развитието на производството е последица от процесуалното
поведение на самата страна. Делото е изпращано до ВАС на 11.03.2016 г. и
връщано на АССГ на 15.03.2016 г. Настоящият
състав намира, че продължителността на
производството е последица и от постановеното спиране за около 2 седмици, което е станало по молба
на страните с оглед произнасянето по адм. дело №
12394/2014 г. по описа на АССГ,
II отделение,
34 състав и не е резултат от забава на съда. На следващо място, настоящият
състав приема, че върху продължителността на производството безспорно отражение
са дали и многобройните и ненужно подавани идентични по съдържание молби от
страна на ищеца, което е довело до увеличаване
обема на документите по делото и безспорно увеличава необходимото време на съда
за преценка на тяхната относимост или неотносимост към предмета на спора. Ето защо, съдът намира,
че напълно неоснователна е субективната преценка на ищеца, че делото е можело да бъде разгледано в едно
заседание и за период от 2-4 месеца.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
съобразил кръга от обстоятелства, допринесли за удължаване на срока за
разглеждане на делото. Ето защо въззивната жалба на
ищеца З.С. в тази ѝ част се явява неоснователна.
Що се касае до подадената от ответника -
АССГ въззивна жалба, с нея са оспорени изводите на първоистанционния съд, че адм.
дело 6621/2014 г. по описа на ответника не е разгледано в разумен срок, както и
че това се е дължало субективните действия на съдиите-докладчици по делото.
С оглед установените по делото
обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно с
обжалваното решение е прието, че е налице забава на съда при разглеждане на адм.дело № 6621/2014 г. Въпреки процесуалните особености на
делото и поведението на ищците по него, периодът от 2 години и 5 месеца надхвърля
разумния срок за разглеждането му. За основна обективна причина за това в конкретния
случай настоящият съдебен състав приема безспорната дългогодишна свръхнатовареност на АССГ, съгласно ежегодно отчитаните
данни за постъпленията на административни дела в този съд и приключилите
съдебни производства по тези дела, в сравнение с другите съдилища от същото
ниво в страната, както преди исковия период по настоящото дело, така и след
него. ЕКПЧ, обаче, възлага на всяка от договарящите държави, включително и РБ,
задължение, независимо от разходите, да организира съдебната си система по такъв
начин, който да дава възможност на съдилищата да разглеждат делата в разумен
срок. В този смисъл са решенията Европейския съд по правата на човека: Airey v Irеland A 32/1979/; 2
ЕГИИ 305 и Sussmann v Germany
1996- ІV; 25 EHRR 64§ 55. В случаите на доказана "хронична
натовареност" на съда, както в конкретния случай, държавата носи
отговорност за непредприетите или недостатъчната ефективност на предприетите от
нея мерки за справяне с този проблем- така Zimmermann and
Steiner срещу Швейцария / А 66/1983/ ; 6 EHRR 17 и Guincho срещу Португалия / A 81/1984/; 7 EHRR 233/, както и
Pammel срещу Германия / 1997-ІV; 26 EHRR 100/ и други
решения на ЕСПЧ. В тази връзка следва да се държи сметка, че именно държавата
носи отговорност за бавното правораздаване, тъй като от нея зависи създаването
на условия, при които магистратите да работят нормално и в срок, а последиците
от липсата на такива условия не следва да бъдат носени от съдиите чрез
дисциплинарни производства срещу тях, както и неблагоприятните последици от липсата
на тези условия не следва да бъдат понасяни от физическите и юридически лица,
потърсили защита чрез съда. Съответно- държавата дължи обезщетение на
гражданите и юридическите лица за вредите, резултат от нарушението им право за
разглеждане на делото в разумен срок, когато тези вреди са пряка и
непосредствена последица от неизпълненото от държавата на нейното задължение да
обезпечи организацията на съдебната си система по такъв начин, че да дава
възможност на съдилищата обективно при нормални условия да разглеждат делата в
разумен срок. Това задължение на държавата по отношение на АССГ не е изпълнено,
съгласно ежегодните отчети на АССГ и обобщените статистически данни на ВСС
/публично известни и достъпни/ относно броя на разгледаните дела от останалите
съдилища в страната от същото инстанционно ниво. В
този смисъл, свърхнатовареността на съда, респ. липсата
на материална или кадрова обезпеченост не е извинителна причина за забавяне на
делото, изразяваща се в насрочване на отделни заседания в по-дълги периоди от
време и обща натовареност на съдията-докладчик и не следва да освобождава
ответника, действащ като процесуален субституент на
държавата, от отговорност при нарушаване на правото на ищеца за разглеждане на
делата в разумен срок.
Съдът намира за неоснователни доводите
на въззивника-ответник, че от общия период, по време
на който е разглеждано делото, не следва да се зачита периода, през който
делото е било спряно за 4 месеца и 3 дни. Делото е било спряно на 29.06.2016 г.
до постановяване на решение по адм. дело № 12394/2014
г. по описа на АССГ, II отделение, 34 състав, което е било представено на съда от
ответника с молба от 14.07.2016 г., т.е. за период от около 2 седмици.
Извън забавянето, дължащо се на свърхнатовареността на АССГ, настоящият съдебен състав
констатира отделни действия по забавяне на делото, довели до нарушаване на
правото на ищеца за разглеждане на адм. дело №
6621/2014 г. в разумен срок. Съдебното заседание от 17.11.2014 г. е отложено
както с оглед прецизирането на задачите по допуснати на ищците съдебни
експертизи, така и с оглед предоставяне на възможност на ищцата Д.Ц. да доведе
допуснатия ѝ свидетел. Действително, в случая причина за отлагането на
заседанието е било и процесуалното поведение на ищцата, а не само във връзка с
допуснатата експертиза. Въпреки това, не може да се приеме, че този пропуск на
съда да индивидуализира предмета на допуснатите експертизи не е довел до забавяне
на делото. В случай, че това е било направено навременно, отлагането на
заседанието е можело да стане за по-ранна дата, а не за 15.12.2014 г. – почти
един месец по-късно, като, както бе посочено, дали реално е имало възможност за
провеждане на по-ранно заседание с оглед натовареността на съда и материалното
му обезпечаване е без значение с оглед отговорността на държавата.
Във връзка с непровеждането на заседание
на 28.09.2015 г. и отлагането му за 19.10.2015 г., макар да не са изложени
изрични мотиви, съдът намира че делото е било отложено поради ненавременното
съобщаване на страните за присъединяване на адм. дело
№ 2401/2015 г., което е наложило предоставянето им на срок за вземане на
становище, пропуск на съда да призове вещите лица по назначените експертизи, както
и неуточняването на въпроса за предоставената на ищеца З.С. правна помощ преди
заседанието. Това отлагане е довело до необосновано забавяне на делото.
Що се касае до доводите за извинителни
причини за забавянето от постановяването на определението от 09.03.2015 г. за
прекратяване на процесното адм.дело
№ 6621/2014 г., както и отлагането на о.с.з. от 19.10.2015 г. за 30.10.2015 г.
поради ненавременното изясняване на въпроса за правната помощ на ищеца, както
бе посочено по-горе, въпреки че натовареността на съответния съд и липсата на
материална обезпеченост обективно възпрепятства дейността на индивидуалния съдебен
състав, това не може да е основание за освобождаване на държавата, чрез
процесуалния ѝ субституент – АССГ, от
отговорност за нарушаване на правото за разглеждане на делото в разумен срок.
Предвид изложените дотук мотиви, съдът
намира, че предявеният иск по чл. 2"б. ", ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 6,§ 1 от Конвенцията във връзка с адм. дело № 6621/2014 г. по описа на АССГ се явява доказан
по своето основание.
На следващо място, съгласно практика на
ЕСПЧ претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение,
отчаяние, безпокойство, чувство за безсилие и безпомощност и загуба на доверие
в съдебната система, като пряка и непосредствена последица от нарушаване на
правото му за разглеждане на делото в разумен срок, се презюмират,
като тази презумпция е оборима. Ответната страна не е
провела успешно насрещно доказване за липсата на вреди. Ето защо, съдът приема,
че в конкретния случай неимуществените вредите, претърпени от ищеца именно като
пряка и непосредствена последица от забавата за постановяване на съдебното
решение по процесното дело, са установени.
По отношение размера на дължимото на
ищеца обезщетение, настоящият съдебен състав приема, че в съответствие с
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, той е в размер на 500 лв.,
доколкото от ищеца не са ангажирани доказателства за претърпяни
неимуществени вреди извън или надхвърлящи обичайните и презюмирани
гореизброени вреди. При определяне на този размер, съдът съобразява и общата
продължителност на съдебното производство от 2 год. и 5 мес.,
като отчита и факта, че част от тази продължителност е последица от
процесуалното поведение на самия ищец, свързано с обжалването на необжалваеми
по закон съдебни актове и серийното
подаване на молба и жалби, включително такива в които се преповтарят изложени
вече доводи и се представят налични по делото доказателства. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника
за неспазване от страна на ищецът на процесуалните срокове. Видно от
подаваните от ищеца молби, подробно обсъдени в мотивите на настоящото решение,
от ищеца е даван отговор на указанията на съда в рамките на определения му
срок, като отделен е въпросът дали с тези моли указанията са изпълнявани точно
в цялост. От друга страна от представените преписи на адм.дело
№ 6621/2014 г. не може да се направи извод за недобросъвестно и умишлено
удължаване на срока на производството чрез допустими правни средства.
Действителност процесуалното поведение на ищеца е непоследователно, но това не обосновава
извод за преднамерено забавяне на делото от негова страна. С оглед на това
следва да се приемат за неоснователни доводите на въззивника
АССГ, че неправилно районният съд не е посочил цифровото изражение на приноса
на ищеца З.С. за разглеждане на производството извън разумния срок за това.
Съгласно Решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г., Г. К., ІV Г.
О. на ВКС, добросъвестното упражняване на процесуални права, което ищецът -
лично или чрез процесуалния си представител, е предприел в своя защита, дори
когато то е било неадекватно и безрезултатно, и обективно е довело до забавяне
на производството, (но не е целяло това забавяне, именно поради което е
добросъвестно), не води до съпричиняване на
вредоносния резултат - до виновно допринасяне за настъпването на увреждането по
смисъла на чл. 5, ал. 2, във вр. с чл. 2б от ЗОДОВ. Това
добросъвестно процесуално поведение на ищеца, доколкото обективно е довело до
забавянето на съответното производство, съгласно чл. 52 от ЗЗД, във вр. чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, следва да се вземе предвид от
съда при определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди - наред с всички останали факти по делото. Ето защо и при отчитането на горепосочените
правно-релевантни обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, дължимото на
ищеца обезщетение, съответстващо на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
е в размер на сумата от 500, 00лв., като за разликата над нея- до пълния
предявен размер от 4 000,00лв.- искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Поради
частично съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първата
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен
предявеният иск за разликата над дължимата сума от 500,00лв.- до размера на
сумата от 700,00лв.- обезщетение за неимуществени вреди от обезщетение,
претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване в
разумен срок на адм. дело № 6621/2014 г., по описа на
АССГ и вместо него- постановено друго, с
което искът за тази разлика да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част с
жалбите и на дете страни- първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено. потвърдено, а въззивните
жалби срещу него- оставени без уважение, като неоснователни.
По разноските по делото:
При този изход на делото – ответникът
дължи държавна такса от 10,00лв. по уважения иск, която е осъден да заплати
обжалваното решение, поради което в тази му част то следва да бъде оставено в
сила.
На ответника се дължат разноски за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК,
съразмерно на уважената част от неговата жалба от 7,14лв.- държ.такса.
С оглед цената на исковете настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Воден
от горните мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 14.03.2019 г. по гр.д. № 29786/2018 г. на СРС, I ГО, 51 състав, в частта, с която Административен съд София-град /АССГ/ е осъден да
заплати на З.К.С., на основание чл. 2“б“ ЗОДОВ – разликата над сумата от
500,00лв.- до размера на сумата от 70,000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване
в разумен срок на адм. дело № 6621/2014 г., по описа
на АССГ , ведно със законната лихва от 11.05.2018 г. - до окончателното
погасяване на задължението, ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
, като неоснователен, предявеният от З.К.С. срещу Административен
съд София-град иск с правно основание чл. 2“б“ ЗОДОВ – за разликата над сумата
от 500,00лв.- до размера на сумата от 70,000 лв. , претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нарушение на
правото на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.
дело № 6621/2014 г., по описа на АССГ , ведно със законната лихва от 11.05.2018
г. - до окончателното погасяване на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.03.2019 г. по гр.д. № 29786/2018 г. на СРС, I ГО, 51 състав, в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието контролираща
страна- Софийска градска прокуратура.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.