Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 09.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 113 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0906-002013
от 19.12.2018 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на М.П.К.
***, административни наказания на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро
от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за
срок от 24 месеца, както и са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.174, ал.3, предл.2-ро
от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок и моли да бъде отменено изцяло
наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата твърди, че никога
не е управлявал автобус, както и че никога не му е предлаган тест с техническо
средство „Друг тест 5000”, противно на посоченото в наказателното
постановление. Счита, че при издаване на НП наказващият орган не е изпълнил
задълженията си да обсъди и отчете тежестта на извършеното, подбудите за
извършването му и имотното му състояние. Сочи, че наказващият орган не е
обсъдил и наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят К. се явява лично. Поддържа жалбата с изложените в нея
доводи и пледира наказателното постановление да бъде отменено. В допълнение
изтъква, че е със заболяване „множествена склероза”, поради което е медицински
потребител на извлек от марихуана. Твърди, че употребата на този извлек му
помага в лечението на болестта, но тъй като на този етап законодателството в
България не позволява употребата под каквато и да е форма на марихуана, то
оттук идват проблемите му с шофирането.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното
писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Й.К.П., Д.П.П., М.Б.Й. и М.П.Н.,
както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 06.12.2018 г. жалбоподателят М.К.
управлявал личният си лек автомобил ***, по ул.”Панайот Волов”
в гр.Ловеч, с посока на движение магазин „Лидл”.
Около 14.36 часа бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР Ловеч –
свидетелите М.Й. и М.Н.. Тъй като М.К. не могъл да представи свидетелство за
управление на МПС, полицейските служители поискали съдействие от колегите си от
Пътна полиция. На място пристигнали свидетелите Й.П. и Д.П.. Поискали да
изпробват жалбоподателя за употреба на наркотични вещества с техническо
средство „Друг Тест 5000”, с фабр.№ ARJM 0035, но М.К. категорично отказал да бъде изпробван. Поради
това, свидетелят П. съставил на жалбоподателя АУАН серия Д № 984571 от 06.12.2018
г., като в него посочил, че като отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества М.К. нарушил разпоредбата на
чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП. Като свидетели
очевидци по акта се подписали М.Й. и М.Н..
По така съставеният му акт
жалбоподателят не е вписал възражение. Подписал акта и получил препис от него.
Свидетелят Д.П. издал на М.К.
талони за медицинско изследване №№ 0004866 и 0004867 /л.5-6/, които талони
жалбоподателят също подписал. В талоните му било указано, че следва да се яви
до 40 минути от връчването им в Спешно отделение при МБАЛ Ловеч за даване на
проба за изледване употребата на наркотични вещества.
По делото липсват данни, в
дадения му от полицейския служител срок М.К. да се е явявал в спешното
отделение за даване на тест за наркотични вещества.
Няма данни в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН М.К. да е представил пред наказващия орган писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение и
след като се установило, че М.К. не е дал проба за изследване употребата на
наркотични вещества, било издадено обжалваното наказателно постановление, като
описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него, като в
допълнение наказващият орган посочил и обстоятелството, че К. не е изпълнил
предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Преценил,
че с действията си жалбоподателя К. е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП и му наложил предвидената в същата норма
санкция глоба и лишаване от правото да управлява МПС, както и му отнел 12
контролни точки.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.12-13/.
След внимателна преценка на
събраните по делото доказателства съдът намира, че обжалваното постановление е
законосъобразно издадено, при спазване на материалния и процесуален закон,
поради което не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя в този
смисъл.
Категорично не може да бъде
споделено възражението, че изписването в НП на вида на превозното средство като
„автобус” е процесуално нарушение, още по-малко пък съществено такова. Явно се
касае за техническа грешка при изписване на постановлението, тъй като по-надолу
в обстоятелствената част ясно е посочено, че става въпрос за управляван от
жалбоподателя „…личен лек автомобил ***….”. Като лек автомобил е посочено
превозното средство и в съставения на К. АУАН. Освен това, както в АУАН, така и
в НП, превозното средство достатъчно пълно е индивидуализирано по марка, модел
и регистрационен номер. По никакъв начин тази техническа грешка не създава
неяснота относно обстоятелствата при извършване на нарушението и не е
препятствала жалбоподателя да разбере в извършаването на какво нарушение е
обвинен, т.е. правото му на защита не е било накърнено. По сходен начин стои
въпросът и относно изписването на марката на техническото средство, с което е
трябвало да бъде тестван жалбоподателя К.. Същото ясно е визирано с неговия фабричен
номер, а изписването му като „друг” или „дръг” е с
оглед вокалната му интерпретация при произнасянето му на английски език и
записването му на кирилица.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията на тази норма с ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017
г.) предвижда санкция за нарушител – водач на МПС, който е отказал да бъде
изпробван за алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство или да не е изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване.
Алинея 4 на същия текст указва, че редът по който се установява употребата на
алкохол или друго упойващо вещество, се определя с наредба, каквато в случая е
била действащата към момента Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017
г.). Съгласно същата, когато водачът откаже или физическото му състояние не
позволява извършване на проверка с техническо средство, то употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява с химико-токсилогично
лабораторно изследване.
Анализът на така цитираните
разпоредби недвусмислено сочи, че субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП
може да бъде само водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози по двата посочени в наредбата
начина, т.е. отказал е да бъде изпробван с техническо средство и не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване. Точно затова и предвидената за това
нарушение санкция е значително по-висока, в сравнение с другите предвидени в
ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е обвързан с предположението за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества, което няма как да бъде установено по
предвидения в наредбата ред, тъй като и в двата случая се изисква съдействие на
дееца. Не на последно място, по този начин се цели да бъдат санкционирани и
водачи, които отказвайки и двата начина за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества, търсят да осуетят реализиране спрямо тях на административнонаказателна или наказателна отговорност,
предвидени за управление на автомобил след употребата на алкохол или наркотични
вещества. Така че водачът следва да е
отказал проверката и по двата начина, какъвто е и разглеждания случай, иначе не
би се стигнало до ангажиране на административнонаказателната
му отговорност.
Съдът приема за безспорно
установено обстоятелството, че жалбоподателят К. е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, а след като му бил
издаден талон за медицинско изследване, той не е дал проба за лабораторно
изследване. Освен показанията на свидетелите П., П., Й. и Н., които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви, това обстоятелство се установява по
категоричен начин и от талоните за медицинско изследване /л.5-6/, а и
жалбоподателя не оспорва тези обстоятелства, нито пък ангажира доказателства,
които да установяват противното.
С оглед на тези съображения
настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е категорично установено от обективна
страна.
От субективна страна нарушението
е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно със
задължението си на водач на МПС, че след като бъде поканен е длъжен да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство или като
даде проба за лабораторно изследване.
Твърдяното от жалбоподателя
обстоятелството, че лекува заболяване „множествена склероза” с извлек от
марихуана, дори и да е безспорно установено е неотносимо към предмета на
доказване в настоящето производство. На него му е вменено отказ да бъде
изпробван за употребата на наркотични вещества, а не самата им употреба. Но
дори и да се приеме, че с медицински цели жалбоподателят се е лекувал с извлек
от наркотично вещество и съответно да е доказан лечебния му ефект, то при това
положение не би следвало да управлява автомобил, тъй като когато водача е под
въздействието на подобни вещества, то той не е в състояние да шофира безопасно,
концентрацията му е нарушена, както и способността му внимателно да следи
пътната обстановка, като реагира своевременно и адекватно на евентуална
опасност. Затова и законодателят категорично е забранил управлението на МПС
след употребата на подобни вещества.
По безспорен начин е установена
и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите
си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.
Ето защо, при тези данни, съдът
намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя М.К. нарушение
на нормата на чл.174, ал.3, педл.2-ро от ЗДвП, поради
което наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно
издадено.
Правилно за това нарушение на
жалбоподателя е била наложена санкция „глоба” в размер на 2 000 лева и
отнето СУМПС за 24 месеца, тъй като размера им е точно фиксиран в закона и няма
възможност да е по-малък от посочения.
Правилно също така, за това
нарушение наказващият орган е отнел 12 контролни точки на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им
и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат, тъй като в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от Наредбата е предвидено,
че за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на водача се отнемат 12 контролни
точки. Обстоятелството, че не е изписано цялото наименование на наредбата не е
процесуално нарушение, още по-малко пък е основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като отнемането на контролни точки не е административно
наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система на КАТ. Освен това,
отнемането на контролни точки винаги следва налагането на съответна санкция по
ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при безспорна установеност на
извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни точки е кумулативна
даденост, какъвто е и настоящия случай.
Поради тези съображения съдът
намира, че обжалваното НП № 18-0906-002013 от 19.12.2018 г. на Началник на Сектор
ПП при ОД на МВР Ловеч е законосъобразно издадено, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 18-0906-002013 от 19.12.2018 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с което са наложени на М.П.К. ***,
ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.174,
ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :