№ 2771
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100504240 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ответник в първоинстанционното производство, чрез
процесуален представител – адв. Н.Л. срещу решение № 967/17.01.2024 г. на
СРС, 72 състав, постановено по гр.д. 15 338/2023 г., с което е осъдено да
заплати сума в размер на 2 546, 20 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на МПС „
Хонда Акорд“ с рег. № СВ **** ТР от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 07.12.2022 г. в с. Железница, ведно със законната лихва от
24.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 852 лв.
– съдебни разноски.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно поради
нарушение на съдопроизводствените правила. Заявени са твърдения, че СРС е
достигнал до неправилен извод относно механизма на ПТП и осъществяване
на удара между двете МПС-та. Твърди се, че не била дадена вяра на гласните
доказателства, събрани от разпита на свидетеля Й.В.. Твърди се и неправилно
разпределение на доказателствената тежест. Иска се отмяна на решението
като бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се
1
разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство Е. В. З., чрез адв. П. Г., в което са
наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и
искане за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в
производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 432 ал.1 от КЗ.
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата
на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя. Видно от данните по делото, такава писмена претенция е
отправена респ. предвиденият срок е изтекъл към датата на депозиране на
исковата молба в съда, поради което искът е процесуално допустим.
Страните са формирали спор относно правно-релевантните факти,
подлежащи на установяване с оглед фактическия състав, касаещи механизма
на ПТП и вината за неговото осъществяване.
Във връзка с така очертания предмет на спора, Софийски градски съд,
IV-Д състав, намира следното:
2
Съобразно изслушаното заключение на САТЕ пред СРС е обективиран
извод, че ударът между двата автомобила е настъпил в района на
разделителния остров на кръстовището, в лентата за движение на лек
автомобил „Хонда Акорд“ като водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е имал
техническата възможност да управлява със скорост, при която да контролира
траекторията на движение на автомобила и да се движи в полагащата му се
дясна лента по посоката на движение, което поведение съставлява нарушение
на нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Установеният механизъм на ПТП изцяло
кореспондира със събраните по делото свидетелски показания на свидетеля
В.Й.А., очевидец на пътния инцидент, съгласно които „джипката излезе от
нейното платно и се удари в Е.“ респ. показанията на свидетеля Й.Г.В., водач
на лек автомобил „Мерцедес“, съгласно които „може и да ми е поднесъл малко
автомобила“, поради което заявените възражения във въззивната жалба, че
експертното заключение не е съобразило събраните гласни доказателства се
възприема като неоснователно от съда в решаващия му състав. Отричането на
вината на водача на лек автомобил „Мерцедес“, каквито са показанията на
свидетеля В. в останалата им част, има характер на защитна теза на същия,
която по никакъв начин не се подкрепя от доказателствата, ангажирани от
страните. Поради което и възражението във въззивната жалба, касаещо
„недаване на вяра“ на показанията на свидетеля В. също е неоснователно.
Събраните показания на този свидетел са обсъдени от състава на СРС и
преценени с оглед останалите доказателства, ангажирани по делото респ.
тяхното некредитиране е предвид противоречието им с останалия
доказателствен материал, за което СРС е изложил последователни, ясни и
точни мотиви, които се споделят и от настоящия съдебен състав.
При ангажираните от страните доказателства липсват данни или
индиции, от които да се обоснове извод, че с поведението си ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което заявеното
възражение за съпричиняване, правилно е счетено за неоснователно.
Относно размера на вземането, страните не са формирали спор.
Възражението във въззивната жалба за неправилно разпределена
тежест на доказване се опровергава от съдържанието на определение
26014/24.07.2023 г., в което СРС в съответствие с правилата на чл. 154 от ГПК
е установил всички правно-релевантни факти от фактическия състав респ. е
3
дал надлежни указания, чия е тежестта на доказване по отношение на същите.
Предвид което, жалбата се явява неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на
въззиваемата страна се следва сумата от 300 лв. – съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, с оглед своевременно
заявеното искане за присъждане на разноски.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 967/17.01.2024 г. на СРС, 72 състав,
постановено по гр.д. 15 338/2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1 да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Е. В. З., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. **** – адв. П. Г. сумата от
300 лв. – съдебни разноски пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4