Мотиви към присъда №260021/23.09.2020г. по НОХД №812/2020г., изготвени на 23.09.2020г.
С.ската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Б.П.М. за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание подсъдимият редовно и своевременно призован не се явява.
Не се явява и упълномощения от него защитник.
Майката на пострадалото малолетно
дете не се явява в разпоредително заседание.
Представител на РП- С. се явява в
разпоредително заседание и отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
След
обсъждането на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК съдът насрочи съдебно
заседание, в което подсъдимият се яви лично и с упълномощен защитник. Признава
се за виновен, дава обяснения и лично и чрез защитника си моли за налагане на
минимално наказание „Пробация“.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му се наложи наказание „Пробация”, изразяваща се
в двете задължителни пробационни мерки за срок от ОСЕМ месеца, като се явява и
подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА
пъти седмично.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
През 2015г. подс. Б.П.М. и св. М.И.А.
заживели на семейни начала. От съвместното им съжителство на ***г. се родила дъщеря им В.Б.П.. След това двамата се разделили.
С решение №869/06.10.2017г. по гражданско
дело №3371/2017г. на PC- С., влязло в сила на 01.11.2017г.
родителските права върху детето били предоставени за упражняване на майката. С
това съдебно решение подсъдимият М. бил осъден да заплаща на св. М.И.А. като
майка и законна представителка на малолетното дете В.Б.П. месечна издръжка в
размер на 130,00 лева.
Подсъдимият М. не изплащал издръжка
на майката на детето си, макар че бил осъден да заплаща такава. С присъда по
НОХД №1472/2018г. С.ски районен съд го е признал за виновен, че в периода от
месец ноември 2017г. до месец октомври 2018г. не е плащал издръжка в общ размер
на 1560 лева. Тази сума е била заплатена преди приключване на наказателното
производство и съдът не му е наложил наказание на основание чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият М. впоследствие отново не
е плащал дължимата издръжка чрез майката и законен представител на детето В., а
именно от месец март 2019г. до месец юни 2020г., включително.
По делото е изготвена съдебно- икономическа
експертиза, от заключението на която е видно, че неизплатената от подсъдимия
издръжка е в размер на 2080 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие св. М.А.,
тъй като те не противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, тъй
като те също кореспондират със събраните по делото доказателства.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото и не бяха
оспорени от страните.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- икономическа
експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма
основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, затова че за периода от месец март 2019г. до месец юни 2020г., включително
в с. С., общ. С., след като бил осъден със съдебно решение №869 от 06.10.2017г.
по гражданско дело №3371/2017г. на РС- С., в сила от 01.11.2017г. да издържа
свой низходящ- малолетната си дъщеря В.Б.П. с ЕГН ********** съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски- 16 месечни
вноски по 130 лева всяка, с общ размер 2080 лева.
Деянието е извършено от подс. М. с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпване на общественоопасните му последици. Той е знаел, че е осъден
да изплаща издръжка на свой низходящ, дъщеря си В.Б.П. и от месец март 2019г. до месец юни 2020г. не
е изплащал такава.
Законодателят е криминализирал
неплащането на издръжка, без да държи сметка за обективните възможности на
дължащият я. Текстът на чл.183, ал. 1 от НК не въвежда имуществен ценз
за субекта на престъплението.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие самопризнанието на подсъдимия и
искреното му разкаяние.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът констатира предишно осъждане на подсъдимия.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете,
че следва да му наложи за извършеното от него престъпление, за неплатените 16
месечни вноски издръжка на дъщеря му В.Б.П. наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът счита, че следва да му наложи
наказание каквото предложиха страните „Пробация”. Намира, че е най- подходящо
това наказание да се изразява в следните задължителни мерки: 1. „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“*** за срок от ШЕСТ месеца като се явява и
подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА
пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от ШЕСТ месеца. Съдът счита, че това наказание е справедливо и с него ще
се постигнат целите на генералната и специалната превенция.
С оглед правилата
на процеса съдът осъди подс. М. да заплати по сметка на ОД на МВР- С.
направените по време на досъдебното производство разноски, а именно сумата от 54,90
лева.
Съдът осъди подсъдимия М. да заплати
в полза на съдебната власт по сметка на С.ски районен съд сумата от 30 лева,
представляваща направени разноски по време на съдебното производство.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: