О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1916
27.09.2019г, гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Св.Узунов
като разгледа
докладваното от съдията Рабчева в.гр.д. № 2037/ 2018г.
по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.278, ал.1 и сл ГПК.
Постъпила е частна въззивна
жалба от И.Н.И. *** чрез адв. И.Д.С.,***
против Определение № 9085/ 13.08.2019г. постановено по гр.д.№ 12405/ 2019г. по
описа на Пловдивски районен съд – ХVІ гр.с., с което е прекратено като
недопустимо производството по делото, образувано от жалбоподателя като ищец в
първоинстанционното производство против Прокуратурата на Република България по
иск за осъждане на ответника да заплати на основание чл.2 б, ал.1 от ЗОДОВ
сумата 5 100 лева, претендирано обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на прокурорска
преписка № 5826/ 1999 г. по описа на СРП и ДП № 57/ 1999 г. по описа на Шесто
РУ- СДВР в разумен срок, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.07.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 624, 75 лева- мораторна
лихва върху главницата за периода 11.05.2018 г.- 25.07.2019 г.; сумата от 220
лева- за претъпени имуществени вреди, представляваща разходи по репатриране на
автомобил „***, рег. № *** и изработка на ключ с чип за аларма, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 26.07.2019 г. до окончателното й изплащане. По
подробно изложени мотиви в частната жалба се иска отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на иска на ищеца с
правна квалификация чл.2б ЗОДОВ.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
представените по делото доказателства във връзка с доводите в частната жалба,
намери следното:
Частната
жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищецът е предявил искова молба против
Прокуратура на РБ с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претендирани въз основа на
заявеното обстоятелство за наличие на нарушение на правото му на разглеждане и
решаване на наказателно производство в разумен срок. Обстоятелствата, на които
ищецът е основал искането си са: ищецът през 1999г. придобил при неформална
продажба лек автомобил, който управлявал въз основа на пълномощно от продавача,
след което на 30.01.2005г. бил уведомен от органите на МВР, че същият бил
издирван като противозаконно отнет, като бил предаден на полицията и останал на отговорно пазене; последвали
молби за връщане на автомобила, след което с Постановление от 17.12.2009г. по
прок.преписка № 5826/ 1999г. по описа на СРП
същата била прекратена поради изтекла давност, без произнасяне относно
връщане на автомобила, ключа и документите към него; последвало е Постановление
от 11.05.2018г. на СРП за връщане на веществени доказателства, които били
върнати на ищеца, във връзка с което ищецът подал заявление до министъра на
правосъдието, което искане е било прието за недопустимо като неподлежащо на
разглеждане по този ред.
С обжалваното
определение при изследване наличието на правен интерес от предявения иск във
връзка с нормата на чл.8, ал.2 ЗОДОВ за предявяване на специалния иск по чл.2б,
ал.1 ЗОДОВ е било постъпило уточнение от ищеца за спазена процедура по гл.
Трета „А“ ЗСВ, в каквато насока представено писмо изх.№ 94-И-274/18 на МП до
ищеца по негово заявление № РС-18-301/ 27.08.2018г. В тази връзка е прието с
решаващи мотиви от районния съд, че не е налице задължителната процесуална
предпоставка за предявяването на иска по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ поради неизчерпана
административна процедура по гл.Трета“А“ ЗСВ, по която няма постигнато
споразумение.
С частната жалба се оспорват решаващите изводи
на първоинстанционния съд, въз основа на които е прекратено производството по
делото като недопустимо, както следва: необосновано е изключен ищеца от кръга
на правоимащите лица, от което е иззето и задържано веществено доказателство за
необосновано дълъг период от време, имащи легитимацията да претендират
обезвреда по реда на чл.2б ЗОДОВ поради нарушаване правото на разглеждане и
решаване на досъдебното производство в разумен срок, който довод се основава на
постановено по чл.290 ГПК Решение № 210/15.06.2015г. по гр.д.№ 3053/2014г. на
ВКС – ІІІ ГО, по което е разгледан и решен идентичен на настоящия случай;
неправилно е изчислен срока по чл.60а, ал.4 ЗСВ във връзка с начина на неговото
изчисляване в случаите, когато в постановлението за прекратяване на ДП
първоначално липсва произнасяне по въпроса за веществените доказателства, но с
последващо прокурорско постановление е разпоредено връщането им и същото е
сведено до знанието на правоимащите лица. В тази насока се обосновава тезата,
че срокът по чл.60а, ал.4 ЗСВ тече от датата на постановяване на прокурорското
постановление за връщане на веществените доказателства на правоимащите лица от
11.05.2018г., поради което депозираното на 27.08.2018г. заявление не е
просрочено; мотивира се наличието на активна легитимация за ищеца за позоваване
на чл.2б ЗОДОВ за подаване на заявление пред МП, което обаче във връзка с
горните обосновки на жалбоподателя неправилно е прието за недопустимо и не е
определено обезщетение въобще на същия, поради което по аргумент на по-силното
основание се възразява за това правото на съдебен иск по чл.2бЗОДОВ да може
да възникне при предлагане на споразумение от страна на МП, с чийто размер
заявителят не е съгласен, но не може да възникне тогава, когато заявлението
неправилно е счетено за недопустимо. В този случай се аргументира от
жалбоподателя, че най-ярко проличава възникването на правен интерес у ощетения
гражданин и необходимостта от сезиране на съда поради липса на друг ред за
защита.
Частната жалба се намира
за основателна.
Видно от представените
към исковата молба писмени доказателства ищецът е управлявал, поради което и в
негово владение е бил описаният в
исковата молба автомобил по Пълномощно от 22.01.1999г с упълномощител
собственика на автомобила Л. Л. Д. , закупен по изложени от ищеца обстоятелства
за реализирана неформална продажба с продавач посоченото лице
–упълномощител; в последствие
образуваното във връзка с противозаконно отнемане на МПС наказателно досъдебно производство №
57/1999г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№ 5826/1999г. по описа на СРП срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.346, ал.1 НК поради изтекла
относителна давност е било прекратено с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.12.2009г. ,
което постановление е адресирано за уведомяване до лицето Г. И. Д., като не е
било налице произнасяне по въпроса за иззетите от ищеца веществени
доказателства въз основа на Протоколи за доброволно предаване от 30.01.2005г,
сред които вкл. процесния автомобил; С последващо Постановление за връщане на
веществени доказателства от 11.05.2018г. на РСП е постановено връщане на веществените доказателства, за което ищецът е
бил уведомен и с Приемо –предавателен протокол от 04.06.2018г. процесният
автомобил е бил предаден на ищеца.
Въз основа на така
изложените обстоятелства следва да се отчете, че Постановлението за
прекратяване на наказателното досъдебно производство от 17.12.2009г. на СРП е
постановено преди приемане с изменението на чл.8 ЗОДОВ с ДВ, бр.98/2012г.,
съобразно което с предвидената нова алинея втора на цитираната разпоредба е
регламентиран административен ред при първоначалното упражняване правото на
граждани юридически лица да търсят обезщетение по чл.2б, ал.1 от същия закон
като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск пред съда
в съдебната фаза, от една страна. От друга страна за цитираното постановление
на СРП ищецът не е бил уведомяван, вкл. във връзка с решаване на въпроса
относно веществените доказателства. Следователно по отношение на същия не би могло
да е започнал да тече визирания в чл.60а, ал.4 ЗСВ шестмесечен срок от влизане
в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното досъдебно
производство от 17.12.2009г. на СРП.
От гледна точка на въпроса
за материалноправната легитимация на ищеца, следва да се отбележи, че
действително с разпоредбата на чл.60а, ал.2, т.1 и т.2 ЗСВ е визиран кръгът от
лица, легитимирани да претендират обезщетение във връзка с актове, действия или
бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както следва: страни по
приключени граждански, административни и наказателни производства, както и
обвиняем, пострадал или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни
производства. В тази насока на второ място действително във връзка с
процесуалната предпоставка по чл.8, ал.2 ЗОДОВ
и надлежната процесуална легитимация по иска с правна квалификация по
чл.2б ЗОДОВ относно лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение на
неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6,
пар.1 от ЕКЗПЧОС с постановеното по реда
на чл.290 ГПК Решение по гр.д.№
3053/2014г. на ВКС и приета
допустимостта на иска по чл.2б ЗОДО да не е обусловена от абсолютните процесуални
предпоставки на чл.8, ал.2 от една страна, като от друга страна при условията
на разширително тълкуване е прието за надлежно материално легимирано като
надлежен ищец за предявяване на иска по чл.2б ЗОДОВ да се явява и лицето, от
което по наказателното дело да е иззет предмет като веществено доказателствено
средство. В този смисъл се приемат разрешенията на цитираното съдебно решение и
в последващата съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 739/
6.11.2018г. по гр.д.№ 2631/2018г. на ВКС – ІІІ ГО, Определение № 419/
16.11.2018г. по ч.гр.д.№ 3518/ 2018г. на ВКС – ІІІ ГО и др.
По така изложените съображения
следва да се приеме, че предявеният от ищеца иск като владелец на
процесния автомобил, от когото е иззета вещта, предмет на наказателното досъдебно
производство, се явява правоимащ да претендира обезщетение за вреди от
нарушение на право за разглеждане и решаване на дело в разумен срок по чл.6,
пар.1 от ЕКЗПЧОС, поради което обжалваното определение , следва да се отмени,
като делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
делото.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№ 9085/ 13.08.2019г. постановено по гр.д.№ 12405/ 2019г. по описа на Пловдивски
районен съд – ХVІ гр.с., с което е прекратено като недопустимо производството
по делото.
ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд – ХVІ гр.с.
за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: