РЕШЕНИЕ
№ 1684
гр. Пловдив, 15.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330116675 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от С. З. Т., ЕГН **********, против В. И. М., ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 45
и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 11 000 лева –
обезщетение в общ размер за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта -*** г., от които: 10 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди – ***, вследствие на извършеното от ответника престъпление по чл.
131а вр. с чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което има одобрено от
съда споразумение по НОХД № *** г. по описа на ПРС, ХV н.с., за причинена *** и 30 лева
– обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицинско освидетелстване, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.10.2021
г. до окончателното й погасяване.
Ищецът твърди, че живее в с. ***, като на *** г., бил посетен от неговия приятел С.
Г. К. от гр. *** който го поканил да му отиде на гости в гр. ***. Ищецът се съгласил и
заедно пристигнали в гр. *** около 20.00 ч., пред дома на приятеля му С.. Решили да отидат
до хранителния магазин, за да купят продукти.
В края на улицата, на около 50-60 м. от къщата на С., видели ответникът В. М., който
и двамата познавали. Без да го провокират, М. се насочил към тях и без причина нападнал С.
К. и започнал да го псува и да го удря с юмруци в главата и тялото. В този момент ищецът
бил малко по назад, на 4-5 м. и държал покупките. Виждайки какво се случва, извикал на
ответника по име и му казал да спре да бие приятеля му. Тогава М. тръгнал към ищеца,
псувайки го и когато го приближил, му нанесъл удар с крак в долната част на корема.
Тогава, Т. и К. побягнали към дома на последният, а ответникът останал на мястото.
В исковата молба се твърди още, че на улицата пред дома на С. К. имало масичка,
където двамата оставили покупките. К. отключил пътната врата, прибрал покупките в двора
и казал на ищеца да прибере мотоциклета му, който също бил пред дома му.
1
Ищецът започнал да бута мотоциклета към двора на С., който бил вътре в двора. В
този момент, ищецът бил с гръб към улицата, когато усетил силен удар с някакъв предмет
през устата. Ударът му бил нанесен отзад и отляво. Вследствие на удара, той изпуснал
мотора и паднал на земята. Тогава се извъртял и видял ответникът да бяга в обратната
посока. Вследствие на удара от устата му започнало обилно кръвотечение и му паднали два
зъба.
Ищецът бил закаран от свои близки в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, където
бил прегледан от специалист ЛЧХ и му бил издаден допълнителен лист за преглед в Спешно
отделение, където му била оказана медицинска помощ, направили му прегледи и му казали,
че трябва да остане за лечение в болницата, но ищецът поискал да го освободят.
На следващия ден – *** г. посетил Съдебна медицина в гр. Пловдив, където бил
прегледан и му било издадено СМУ № *** г., в което било отразено, че в резултат на удар с
твърд тъп предмет са ***. Според експерта, на ищеца са му причинени ***, което по
смисъла на НК представлява средна телесна повреда пи чл. 129, ал. 1 НК, а *** извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – лека телена спорверда по чл. 130, ал. 1 НК. Сочи, че за
извършеното освидетелстване, ищецът заплатил разноски в размер на 30 лева.
По случая, в РП – Пловдив било образувано ДП № *** г. по описа на РУ – гр.
Стамболийски, по което било образувано НОХД № *** г. по описа на ПРС, ХV н.с., като на
*** г. било одобрено споразумение, влязло в законна сила, с което ответникът В. И. М. бил
признат за виновен, че е извършил престъпление по чл. 131а вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с
чл. 29, ал1, 6 „а“ и б. „б“ НК, за това, че на *** г. в гр. *** в условията на опасен рецидив, е
причинил другиму – С. З. Т., средна телесна повреда, изразяваща се в и***, за което му е
наложено съответно наказание.
В резултат на деянието, извършено от В. М. на ищеца са му причинени средна
телесна повреда – ***, както и лека телесна повреда - ***, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК.
В резултат на причинените телесни увреждания, били претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в ***. Преживял и *** от случилото се, от които месеци наред не
можел да се възстанови; ***, като за продължителен период от време се затворил в себе си,
не напускал дома си. След случилото се, с месеци живял в поС.ен страх, докато ответникът
бил на свобода, не посещавал гр. ***. Нанесените телесни повреди, ведно със
съпътстващите ги физически и психически неудобства му причинили огромни морални
вреди, изразяващи се в ***.
Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
претенциите по основание и размер и моли за отхвърлянето им като неоснователни.
Относно претенциите за заплащане на 10 000 лева – за причинена средна телесна
повреда, изразяваща се ***, твърди, че непосредствено след инцидента ищецът не е
променил начина си на живот, социалните си контакти и обкръжение. Твърди се, че след
инцидента, ищецът е продължил да излиза навън, да посещава традиционните места с
приятели и компания, не е променил начина си на живот като цяло, както и не изпитал
никакъв стрес, срив и срам, нито претърпяното се е отразило негативно върху психиката му.
Относно претенцията в размер на 30 лева – обезщетение за причинени имуществени
вреди, заявява, че тази сума е заплатена за снабдяване със СМУ, поради което не оспорва
същата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
За успешното провеждане на главния иск, ищецът следва да докаже положителните
2
факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние; вреда /посочените в исковата
молба неимуществени и имуществени вреди/; пряка и непосредствена причинна връзка
между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват
претендираното вземане, като при установяване на горните елементи от ищеца – следва да
докаже, че е погасил търсената сума.
С влязло в сила определение на съда, постановено по НОХД № *** г. на ПРС, ХІ н.с.,
се установява, че на *** г. е одобрено споразумение между РП – Пловдив и ответника, с
което ответникът В. И. М. е признат за виновен, че е извършил престъпление по чл. 131а вр.
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 29, ал1, 6 „а“ и б. „б“ НК, за това, че на *** г. в гр. *** в
условията на опасен рецидив, е причинил другиму – С. З. Т., средна телесна повреда,
изразяваща се в и***, за което му е наложено наказание лишаване от свобода от две години.
Влязлата в сила присъда /на която по последици е приравнено одобреното от съда
споразумение, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК/, е задължителна за гражданския съд по
въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл.
300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/, т.е. обстоятелството, че ответникът е извършил деянието по
описания начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.
Признатите от наказателния съд вреди настоящият съд следва да приеме за безспорно
установени, а именно, че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в ***
Освен тези неимуществени вреди, ищецът претендира от същото деяние и
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за причинено ***, както и
имуществени вреди в размер на 30 лева, представляващи разходи за медицинско
освидетелстване.
По делото е прието заключение на съдебно – стоматологична експертиза, което съдът
кредитира като ясно и компетентно изготвено, от което се установява, че вследствие на удар
с тъп твърд предмет на С. Т. са ***, което силно е депресирало пострадалото лице. Поради
добрата инервация в лицево-челюстната област, С. Т. е претърпял ***. Вещото лице
установява също, че***, които да са довели до по-лесното им увреждане.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира
изцяло като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, от наличните
медицински документи, се установява, че при инцидента на *** г. на ищеца С. Т. му е било
причинено:***. Вещото лице е направило изводът, че всички травматични увреждания на
***са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да са
причинени по начина, описан от ищеца в исковата молба. Вещото лице сочи, че с ***,
представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, а останалите
травматични увреждания сами по себе си са довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 НК. Вещото лице сочи, че е налице причинно – следствена връзка
между установените травматични увреждания и нанесения удар на пострадалия Т.. Вещото
лице установява още, че ***т. Увредените са довели до нарушаване на нормалния ***.
Ищецът първоначално е изпитвал сравнително силни болки и страдания със затихващ
характер, като постепенно болковият синдром се е редуцирал и в рамките на 15-30 дни те са
станали доловими, но поносими. Вещото лице сочи, че не се очакват усложнения на *** в
причинно-следствена връзка с процесната травма. В открито съдебно заседание, вещото
лице поддържа заключението си, като сочи, че *** не се лекуват, поради което при *** не се
лежи в специализирано болнично заведение. Единственото, което се случва е задравяване на
***. Обяснява, че при ***. В случаят, болнично лечение не е оказано, а и такова – няма да
облекчи болките и страданията, тъй като само се приемат болкоуспокояващи. Вещото лице
установява още, че освен ***, като тяхното лечение е свързано с укрепване на з*** за да
3
бъдат запазени ***.
От показанията на свидетеля В. С. Т. ***се установява, че за процесния инцидент й се
обадил приятеля на ищеца – С. К., да отиде защото е зле. Когато отишла, видяла, че С. бил
зле, с кърпа, цялата в кръв, почти легнал на земята, съС.ието му било критично, всичко било
в кръв не бил в съС.ие да говори, фъфлел, бил стресиран. Извикали линейка, взела го от там
и го закарала на лекар, след това го закарала в Полицията и след това го прибрала.
Свидетелката сочи, че живеят в един дом – тя живее на първия етаж от къщата, а С. – на
вторият етаж, сам. Твърди, че през целия период, в който С. не е бил добре, тя се е грижела
за него. Първо, той не можел ***. Не влизали хора у тях. С. бил стресиран, бил в такова
съС.ие - отказал се от живота. Не ходил никъде, не излизал. Това съС.ие, било около два
месеца, стресиран и никой не допускал вкъщи, с изключение на домашните. Болките били
ужасни. Пиел поС.но болкоуспокояващи лекарства, като „Аулин“ и др.под., в продължение
на почти два месеца. Бил много зле - *** Всичко било избито. Според свидетелката С.
започнал да се връща към нормалния живот, края на м.септември месец - началото на
м.октомври, когато за първи път го видяла да яде ***. Много време минало преди да започне
да излиза, три – четири месеца. За външният му вид обяснява, че когато го взела, цялата му
страна ***. Едната му страна ***. Цялото ***. По рамото и по гърдите имало ***Твърди, че
С. отказвал да излиза, според свидетелката, защото го е било срам и е бил стресиран. Преди
това излизал непрекъснато, със С. поС.но били заедно, на гости си ходили взаимно. След
случилото се, С. никой не пускал в продължение на два месеца, дори и С.. Допускал
единствено ***, която се грижела за него, тъй като *** на С. ***, поради което и С. живеел
*** г.. В този период бил непоносимо нервен. След тази случка, според свидетелката във
външния вид, като че ли нямал промяна, но имало промяна в психиката му, в начина на
изразяване. Станал по-нервен, било го срам да говори, защото вече нямал зъби. Преди това
не е имал ***.
Въпреки близките отношения, съдът прецени показанията съобразно нормата на чл.
172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат възприети, тъй като са ясни, конкретни и
непротиворечиви, а и кореспондират на другите събрани доказателства.
От показанията на свидетеля С. Г. К. се установява, че е са приятели със С. от дълги
години. Излизат заедно, въпреки, че свидетелят живее в *** а ищецът – в ***. Пряк
очевидец е на инцидента, когато В. М. нападнал ищеца и ***. Сочи, че ищецът бил известно
време в ***. Инцидентът станал пред къщата на свидетеля. С., ***, за да го прибере в тях,
В. го ударил и той паднал. Свидетелят се обадил на лелята на С., за да й съобщи за
инцидента, която дошла и заедно с нея отишли ходили до болницата и в Полицията.
Свидетелят твърди още, че след инцидента, ищецът бил дълъг период у тях. Възстановявал
се поне три месеца. През този период знае, че се ***. През този, около тримесечен период не
излизал, а преди инцидента е излизал, поС.но били заедно със свидетеля и излизали всеки
ден. Свидетелят твърди,че в този период от три месеца, му предлагал да излезнат, но
ищецът не искал, защото го боляло лицето, срамувал се, изпитвал много болки и страдания -
много го боляло и раната ***. Бил отслабнал с около *** кг. Като разговаряли, ищецът имал
затруднения в говора, много трудно ми било да говори, не искал да общува с никой. Преди
инцидента, ищецът не му е споделял, че има проблеми със ***, а и самият свидетел не е
забелязвал за такъв проблем.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на С. Г. К., като ясни,
последователни и непосредствени.
Свидетелят П. Р. Т. *** твърди, че знае за инцидента от ответника, че е станал, когато
се прибирал и е минавал през магазина, минавал по улицата на С. К., когато двамата
започнали да го обиждат и да се заяждат, при което В. ги е ударил. Около половин месец
преди инцидента, свидетелката ***, последвал период на събирания и раздели между тях,
като понастоящем *** Твърди, че след инцидента е виждала С., като не й изглеждал като
4
човек, който има сериозни здравословни проблеми, тъй като бил с приятели навън - пиели
бира в парка. Преди инцидента били приятели с В., С. бил у тях, играели карти, но след
инцидента не бил ходил. Свидетелката твърди, че преди инцидента, когато е ходил у тях и
са сядали да хапват нещо, той й е споделял, че ***. Според свидетелката,***.
Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетеля П. Р. Т., тъй като не
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Същата без да е
специалист, твърди, че ищецът е ***, които обстоятелства се опровергават, както от
свидетелските показания на В. Т. и С. К., така и от заключението на съдебно-
стоматологичната експертиза. Относно показанията й, в частта, че след инцидента е виждала
С., съдът намира, че същите не са конкретни, доколкото свидетелката не посочва нито кога
/колко време след инцидента/ го е виждала, нито с кои негови приятели го е видяла.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на
следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина. Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност следва
да бъдат установени от ищеца по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние - действие
или бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да нарушава предписания
правен ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт едно
поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на
конкретна правна норма.
С влязло в сила определение на съда, постановено по НОХД № *** г. на ПРС, ХІ
н.с., се установява, че на *** г. е одобрено споразумение между РП – Пловдив и ответника, с
което ответникът В. И. М. е признат за виновен, че е извършил престъпление по чл. 131а вр.
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 29, ал1, 6 „а“ и б. „б“ НК, за това, че на *** г. в гр. *** в
условията на опасен рецидив, е причинил другиму – С. З. Т., средна телесна повреда,
изразяваща се в и***, за което му е наложено наказание лишаване от свобода от две години.
Влязлата в сила присъда /на която по последици е приравнено одобреното от съда
споразумение, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК/, е задължителна за гражданския съд по
въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл.
300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/, т.е. обстоятелството, че ответникът е извършил деянието по
описания начин, не може да бъде пререшавано и следва да се приеме за установено.
Няма спор и от приложеното наказателно дело от общ характер се установява, че в
наказателното производството не е разгледан граждански иск за обезщетяване на
причинената от деянието вреда, като до момента ответникът не твърди и не доказва да са
платени суми на ищеца, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, вследствие на горепосоченото престъпление.
Ясно е също, че пострадалият в настоящото производство е ищецът, за който
безспорно това качество е признато в приключилия наказателен процес. Признатите от
наказателния съд вреди настоящият съд следва да приеме за безспорно установени, а
именно, че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в ***
В конкретния случай, ищецът претендира обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - за причинена средна телесна повреда, представляваща***, за които
има одобрено от съда споразумение по НОХД № *** г. по описа на ПРС, ХV н.с., така и за
неимуществени вреди, причинени му от същото деяние и изразяващи се в ***.
Съдът намира, че в конкретния случай, всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД, са налице. Още повече, че за възникване на деликтната отговорност важи
презумпцията за вина – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само, че не се оборва от данните по
делото, но и безспорно се установява от наказателния съд.
5
За да е налице пълният фактически състав на деликта, следва да бъдат установени и
останалите елементи, а именно: конкретни вреди /неимуществени и/или имуществени/,
както и причинната връзка между тях и действията на делинквента.
Според правната доктрина и съдебна практика, вредата представлява промяна на
имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо съС.ие на човека.
Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Вредите могат да бъдат както имуществени – претърпени загуби
и пропуснати ползи, така и неимуществени, стига да са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Неимуществените вреди са болките и страданията /негативните психически
преживявания/, които търпи или ще търпи увредения. Същите се дефинират най – общо като
съС.ие на болки и страдания – физически или психически, на телесен, психически,
емоционален и/или социален дискомфорт, в отрицателни емоции, като гняв, стрес, уплаха,
срам, неудобство и прочие, които пострадалият преживява по повод на конкретно
противоправно деяние, извършено спрямо него – обида, клевета, телесна повреда и др.
Относно вида и степента на претърпените от ищеца вреди се установява следното:
На *** г. ответникът е причинил средна телесна повреда, представляваща*** за
които има одобрено от съда споразумение по НОХД № *** г. по описа на ПРС, ХV н.с., така
и лека телесна повреда, изразяваща се в ***- за причинено ***.
За причинените на ищеца *** са събрани, както гласни доказателствени средства,
така и са приети заключения на с***.
От разпита на свидетелите В. Т. и С. К., се установява, че ищецът е имал силни болки
в *** Болките му са били активно около два - три месеца.
От съдебно – стоматологичната и съдебно - медицинската експертиза, и останалата
медицинска документация се установиха конкретните увреди, които е претърпял ищецът, а
именно: ***
С оглед изложеното, съдът намира за доказано, че от претърпяната травма, ищецът е
изпитал силни и значителни по интензитет болки, страдания и дискомфорт, които са
продължили немалък период от време, като самото възстановяване е отнело около два-три
месеца. Освен това са довели и до негативно психо – емоционално отражение на случилото
се за личността на ищеца.
Съдът съобразява установените факти относно получените увреждания и свързаните
с тях болки и страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл.
52 ЗЗД приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, е сумата от претендирания общ размер от ищеца - 11 000 лева.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера,
степента и вида на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо съС.ие
на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че
съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането, начинът на
настъпването му, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от
обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на
6
пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката
с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За твърдените болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени средства,
като изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят и въз основа
на медицинските документи, и заключенията на съдебно – стоматологичната и съдебно -
медицинската експертиза.
В случая, като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от 11000
лева съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира
причинените от травмата вреди –*** като се отчита и това, че ищецът е изпитвал ***. След
инцидента е нарушен нормалния ритъм на живот на ищеца. Начинът на живот на същия се е
променил - изпитвал е **. Засегнато е и ***
С оглед горното, съобразно доказателствата по делото и закона – се дължи
обезщетение в размер на претендираната сума от 11 000 лева.
Претенцията за имуществени вреди следва да бъде уважена в цялост, тъй като е
доказана по основание и размер. Претендира се сумата от 30 лева – заплатена такса за
медицинско освидетелстване. Извършването на този разход се доказва по категоричен начин
от представените по делото писмени доказателства – ***/*** г., с посочено в нея основание,
че е за освидетелстване на живо лице по негово желание с издаване на СМУ, за сумата в
размер на 30 лева, ведно с фискален бон към нея.
По акцесорните претенции за законна лихва:
Установи се наличие на главни дългове.
В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. На основание чл. 86 ЗЗД се дължи
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането – ***
г.
Колкото до обезщетението за имуществени вреди, то лихви се дължат, както са
поискани - от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.10.2021 г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в общ
размер на 1275 лева, от които: 100 лева – заплатена ДТ; 225 лева – депозит за експертиза и
за свидетел; 950 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Разноските от общо 1275 лева ще се поставят в тежест на ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул. „***“ № * да заплати на
С. З. Т., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ***, следните суми: 11 000 лева /единадесет
хиляди лева/ – главница, представляваща обезщетение в общ размер за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в ***, за причинена средна телесна повреда,
представляваща***, за което престъпление има одобрено от съда споразумение по НОХД №
*** г. по описа на ПРС, ХV н.с., както и за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в ***, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от
*** г. до окончателното й изплащане; 30 лева /тридесет лева/ – главница, представляваща
7
обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицинско освидетелстване, ведно със
законната лихва върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – *** г. до окончателното й изплащане; както и 1275 лева /хиляда
двеста седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство по гр.д. № 16675/2021
г. по описа на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8